Направо към съдържанието

Императрица Екатерина Великая (линеен кораб, 1914)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Императрица Екатерина Велика“
„Императрица Екатерина Великая“
от 18 април 1917 г. „Свободная Россия“
Линейният кораб „Императрица Екатерина Велика“ на пощенска марка
ФлагВоенноморски флот на Русия Руска империя
 РСФСР
Клас и типЛинеен кораб от типа „Императрица Мария“
ПроизводителНаваль в Николаев, Руска империя
Служба
Заложен17 октомври 1911 г.
Спуснат на вода24 май 1914 г.
Влиза в строй5 октомври 1915 г.
Изведен от
експлоатация
потопен от есминеца „Керчь“ на 18 юни 1918 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост23 789 t (нормална)
25 039 t (пълна)
Дължина168,0 m (максимална)
Ширина27,43 m
Газене9,0 m
Броняглавен пояс: 262,5 mm;
горен пояс: 75 – 100 mm;
цитадела: 100 – 125 mm; краища
палуби: 12 – 50 mm;
барбети: 250 – 125 mm;
кули ГК: 250 – 125 mm;
бойна рубка: 200 – 300 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
20 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
26 000 к.с. (проектна)
Скорост21 възела
(38,9 km/h)
Далечина на
плаване
3000
морски мили
при 10 възела ход
Екипаж1220 души
Въоръжение
Артилерия4x3 305 mm;
20x1 130 mm
Зенитна артилерия:
5x1 75 mm
Торпедно
въоръжение
4x1 457 mm ТА
„Императрица Екатерина Велика“ в Общомедия

Императрица Екатерина Велика (на руски: Императрица Екатерина Великая) е руски линеен кораб-дредноут от типа „Императрица Мария“. Кръстен е в чест на руската императрица Екатерина II Велика. Активно се използва в бойните операции на руския Черноморски флот по време на Първата световна война.

Названието на кораба нееднократно се променя. На 11 октомври 1911 г. е предварително зачислен в списъците на Императорския флот под названието: „Екатерина II“ (в памет за първия черноморски броненосец), заложен е на 11 юни 1911 г. (според други данни на 17 октомври 1911 г.) в завода на Дружество на Николаевските заводи и корабостроителници (на руски: Общества Николаевских заводов и верфей) („ОНЗиВ“, впоследствие „Наваль“) в Николаев, в същия ден на залагането на еднотипните му линкори в завода на „Руссуд“: „Императрица Мария“ и „Император Александр III“. На 27 юни 1915 г., при зачисляването си в действащия състав на флота, е преименуван на „Императрица Екатерина Великая“, във връзка с това, че аналогичните кораби, заложени в завода „Руссуд“, изначално имат названия с императорски титли, на 18 април 1917 г. е преименуван на „Свободная Россия“.

В процеса на построяването си корабът е подложен на модернизация с оглед недостатъците, проявили се в хода на държавните изпитания на главния дредноут „Императрица Мария“. Отличителните особености на силуета са: бушпритен прилив в носовата част на корпуса; преместване, с цел да се олекоти носовата част на съда, с две шпации (2,4 метра) към кърмата на всички бойни рубки, мачти и комини, на всички кули на главния калибър и на всички казематни оръдия на противоминния калибър, индивидуално конструктивно-архитектурно изпълнение на мостиците на носовата бойна рубка.

Линейният кораб „Императрица Екатерина Великая“ на стапела

Работно проектиране и построяване

[редактиране | редактиране на кода]

В процеса на работното проектиране и построяването в първоначалния базов проект са внесени съществени изменения, с оглед недостатъците проявени в процеса на държавните изпитания на главния линкор – „Императрица Мария“. В тази връзка този кораб се явява модифициран вариант по отношение на главния на проекта.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с крайцераПамять Меркурия“ влиза във втора тактическа маневрена група. Участва в набезите по турското крайбрежие. От 5 февруари до 18 април 1916 г. взема участие в Трапезундската операция на Кавказския фронт.

На 8 януари 1916 г., по време на поредното патрулиране се среща с германския линеен крайцер „Гьобен“ (в този момент формално турски крайцер „Явуз Султан Селим“). След размяна на залпове от максимална дистанция туркият крайцер се оттегля. Руският линкор започва преследване, продължавайки да води огън от 305-мм оръдия още 30 минути, като последните залпове са направени от дистанция над 20 км (120 каб.)[1]. „Явуз“ получава само осколъчни попадения и влиза в Босфора[2].

През юни 1917 г. прикрива миниране в района на Босфора. На 14 ноември 1917 г. излиза в морето за прихващането на германо-турския крайцер „Бреслау“ (формално – „Мидили“).

На 30 април 1918 г. линкорът и някои от другите кораби на Черноморския флот са преведени от Севастопол, зает от немците, в Новоросийск. Германските власти, окупиращи към този момент по-голямата част от Крим, изискват корабите да се върнат в Севастопол. По решение на съветското правителство, за да се избегне тяхното пленяване от немците, линкорът е потопен с торпеда, пуснати от есминецаКерчь[3][4].

След 1930 г. ЕПРОН изважда две от кулите на главния калибър, лежащи в съседство с корпуса. Самият линкор лежи на грунта, нагоре с дъното, на дълбочина 42 метра, с ниво над грунта 13 метров. Преди да се пристъпи към изваждането на корпуса е необходимо да се извадят от погребите на кораба боеприпасите – няколкостотин тона снаряди и полузаряди с барут. За изваждането на боезапаса са привлечени курсанти от Водолазната школа под ръководството на опитните водолази И. Т. Чертан и В. И. Правдин.

За да се проникне в погребите възниква необходимостта да се пробият входове в дъното на линкора. Първият заряд сработва успешно и пътят към единия от погребите е открит. Чертан залага още един боезаряд над снарядния погреб. При взрива на заряда детонират снарядите на главния калибър. Водата изкача на височина над 100 метра, вълната едва не потопява водолазния бот, хората са отнесени от палубите на катерите от подсигуряването. Чертан, който се намира без шлем, в тежко водолазно снаряжение, е изхвърлен от вълната зад борда. Курсантите едва успяват да го спасят. След изследването на линкора от комисия на ЕПРОН, поради силното разрушаване на корпуса, е взето решение изваждането му да бъде прекратено.

  1. Максималната скорост на хода на „Екатерина Велика“ съставлява 21 възела по сравнение с 25 възела на „Явуз“
  2. „German Battlecruisers 1914 – 18“ стр. 19
  3. Верстюк А. Н., Гордеев С. Ю. Корабли минных дивизий. От „Новика“ до „Гогланда“. М., 2006. с. 111.
  4. Чернышов А. А. «Новики». Лучшие эсминцы Российского Императорского флота. М., 2007. с. 216.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Императрица Екатерина Великая (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​