Миндя
| Миндя | |
  Миндя  Миндя | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 291 души[1] (15 март 2024 г.) 9,44 души/km² |
| Землище | 30,849 km² |
| Надм. височина | 176 m |
| Пощ. код | 5044 |
| Тел. код | 06111 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 48278 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
Миндя е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на 21 км от Велико Търново и 18 – от Елена. Разположено в полите на Стара планина, на десния бряг на р. Веселина – втората най-буйна по нрав река след р. Върбица (приток на Арда).
История[редактиране | редактиране на кода]
Откак има държави, които воюват помежду си – и при всички положения от римско време – на мястото на Миндя (Долната махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка война от това място се охранява прохода Боаза към Елена и оттам – прохода Вратник към Сливен и Южна България. За последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение, охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз Александър, братовчед на император Александър Освободител. От онази зима датира и масовото навлизане на името „Александър“ в региона. Пазенето на прохода отново става важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера и юга. Когато ТИР-овете потеглят по този път, миндювчани изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният вариант на селото датира от края на 18 век, когато е възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на името е татарското „мин дя“ (еквивалент на турското ben de), което ще рече „аз самият“, както и „моето, на мен“. Околните села смятат миндювчани за албански преселници по корен. Основното съперничество е със съседното село Златарица (обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година.
До края на 1940-те години Миндя е в Еленска околия, понастоящем – в община Велико Търново.
Селото е основен герой в романа „Иван Кондарев“ на еленчанина Емилиян Станев и мястото, където в началото на 1970-те години е сниман едноименният филм със Стефан Данаилов. Миндя фигурира в „Корени“ на Васил Попов (кореняк миндювчанин)и в "Селски работи: разкази за разни неща" на Евгени Дайнов (от 1999 година жител на селото).
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 241 | 100.00 |
| Българи | 205 | 85.06 |
| Турци | 4 | 1.65 |
| Цигани | 4 | 1.65 |
| Други | 9 | 3.73 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 19 | 7.88 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Балканско селище изцяло с българи от православно вероизповедание.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Народно Читалище „Развитие“[редактиране | редактиране на кода]
Народно Читалище „Развитие“ е основано през 1893 година. До библиотеката притежава 548 тома книги, а през 1925 г. към общинското управление се издига пристройка, в която се помещава библиотеката и читалнята.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Пряко избираем кмет. Клубове на СДС, БСП, НДСВ и БЗНС. Читалищно, Черковно и Училищно настоятелства. Клуб на пенсионера и ветерана от войните.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода 1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил „Моравия“ от 1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската империя. В р. Веселина се въдят над 15 вида сладководна риба. Добрите места за риболов са, освен бързеите, вировете Дългия, Женския и Тенджерата. Наблизо са реките Еленска и Златаришка. Риболовни язовири в околността: микроязовирите Миндя, Капиново и Мерданя, язовир Йовковци. Лятно време – гъби (Златаришка могила) и къпини (Барагана).
В предпланинските хълмове на юг от селото има съхранени участъци от римски път, поддържан от император Траян, чиято военна столица, Никополис-ад-Иструм, се намира на около 50 км северно, до Поликраище.
В радиус 20 км от Миндя има повече от 10 действащи манастира, вкл. Капиновски, Мердански, Лясковски. През месец май на територията на Капиновски манастир, над водопада се провежда рокерски събор.
В частна къща в селото е направен т. нар. Музей на комунизма, в който стопанинът му е изложил над 1500 предмета от времето на социализма.[5]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото се провежда всяка година на Св. Архангел Михаил по стар стил. От 2009 година ежегодно се организира и още едно събитие, което събира стотици посетители – „Миндя рок фест".
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Стефанов (1891 - 1944), български военен деец, генерал-лейтенант, командир на 5-а пехотна дивизия и на 4-та армия (през Втората световна война)
- Родом от с. Миндя е писателят Васил Попов и неговият съученик, бащата на политолога Евгений Дайнов, Александър Дайнов (бивш шеф на „София прес“). Политологът е жител на селото от 1999 година.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Емилиян Станев – „Иван Кондарев“. Васил Попов – „Корени“. Евгений Дайнов – „Селски работи“.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Залив Миндя на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на село Миндя.[6]
10.X.2005 г. започват снимките по филма „Врабците през октомври“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Миндя, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
- ↑ История и носталгия в Музея на ккомунизма // bTV.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Frolosh Point.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на село Миндя
- Иванов, Ив. Изкушават баби с рок.
- Официален сайт на рок фестивала
| ||||||||||
