Миндя

Миндя
Миндя 43.016431, 25.840009 Миндя
Общи данни
Население	291 души (15 март 2024 г.) 9,44 души/km²
Землище	30,849 km²
Надм. височина	176 m
Пощ. код	5044
Тел. код	06111
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	48278
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011)
Миндя в Общомедия

Миндя е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География

Намира се на 21 км от Велико Търново и 18 – от Елена. Разположено в полите на Стара планина, на десния бряг на р. Веселина – втората най-буйна по нрав река след р. Върбица (приток на Арда).

История

Откак има държави, които воюват помежду си – и при всички положения от римско време – на мястото на Миндя (Долната махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка война от това място се охранява прохода Боаза към Елена и оттам – прохода Вратник към Сливен и Южна България. За последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение, охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз Александър, братовчед на император Александър Освободител. От онази зима датира и масовото навлизане на името „Александър“ в региона. Пазенето на прохода отново става важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера и юга. Когато ТИР-овете потеглят по този път, миндювчани изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният вариант на селото датира от края на 18 век, когато е възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на името е татарското „мин дя“ (еквивалент на турското ben de), което ще рече „аз самият“, както и „моето, на мен“. Околните села смятат миндювчани за албански преселници по корен. Основното съперничество е със съседното село Златарица (обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година.

До края на 1940-те години Миндя е в Еленска околия, понастоящем – в община Велико Търново.

Селото е основен герой в романа „Иван Кондарев“ на еленчанина Емилиян Станев и мястото, където в началото на 1970-те години е сниман едноименният филм със Стефан Данаилов. Миндя фигурира в „Корени“ на Васил Попов (кореняк миндювчанин)и в "Селски работи: разкази за разни неща" на Евгени Дайнов (от 1999 година жител на селото).

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1648 1946 1572 1956 1146 1965 900 1975 746 1985 425 1992 439 2001 360 2011 241 2021 241

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	241	100.00
Българи	205	85.06
Турци	4	1.65
Цигани	4	1.65
Други	9	3.73
Не се самоопределят	0	0.00
Неотговорили	19	7.88

Религии

Балканско селище изцяло с българи от православно вероизповедание.

Православен храм „Свети Архангел Михаил“

Култура

Народно Читалище „Развитие“

Народно Читалище „Развитие“ е основано през 1893 година. До библиотеката притежава 548 тома книги, а през 1925 г. към общинското управление се издига пристройка, в която се помещава библиотеката и читалнята.

Обществени институции

Пряко избираем кмет. Клубове на СДС, БСП, НДСВ и БЗНС. Читалищно, Черковно и Училищно настоятелства. Клуб на пенсионера и ветерана от войните.

Културни и природни забележителности

Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода 1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил „Моравия“ от 1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската империя. В р. Веселина се въдят над 15 вида сладководна риба. Добрите места за риболов са, освен бързеите, вировете Дългия, Женския и Тенджерата. Наблизо са реките Еленска и Златаришка. Риболовни язовири в околността: микроязовирите Миндя, Капиново и Мерданя, язовир Йовковци. Лятно време – гъби (Златаришка могила) и къпини (Барагана).

В предпланинските хълмове на юг от селото има съхранени участъци от римски път, поддържан от император Траян, чиято военна столица, Никополис-ад-Иструм, се намира на около 50 км северно, до Поликраище.

В радиус 20 км от Миндя има повече от 10 действащи манастира, вкл. Капиновски, Мердански, Лясковски. През месец май на територията на Капиновски манастир, над водопада се провежда рокерски събор.

В частна къща в селото е направен т. нар. Музей на комунизма, в който стопанинът му е изложил над 1500 предмета от времето на социализма.

Редовни събития

Съборът на селото се провежда всяка година на Св. Архангел Михаил по стар стил. От 2009 година ежегодно се организира и още едно събитие, което събира стотици посетители – „Миндя рок фест".

Личности

• Атанас Стефанов (1891 - 1944), български военен деец, генерал-лейтенант, командир на 5-а пехотна дивизия и на 4-та армия (през Втората световна война)
• Родом от с. Миндя е писателят Васил Попов и неговият съученик, бащата на политолога Евгений Дайнов, Александър Дайнов (бивш шеф на „София прес“). Политологът е жител на селото от 1999 година.

Литература

Емилиян Станев – „Иван Кондарев“. Васил Попов – „Корени“. Евгений Дайнов – „Селски работи“.

Други

Залив Миндя на остров Тауър в Антарктика е наименуван в чест на село Миндя.

10.X.2005 г. започват снимките по филма „Врабците през октомври“.

Външни препратки

• Официален сайт на село Миндя
• Иванов, Ив. Изкушават баби с рок.
• Официален сайт на рок фестивала