Направо към съдържанието

Мокрени (община Чашка)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Мокрени (дем Суровичево).

Мокрени
Мокрени
— село —
41.5494° с. ш. 21.5039° и. д.
Мокрени
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина506 m
Население16 души (2002)
Пощенски код1415
МПС кодVE
Мокрени в Общомедия

Мокрени (на македонска литературна норма: Мокрени) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

Мокрени е село в централната част на областта Азот, разположено на 31 километра югозападно от град Велес. В селото има църква „Свети Никола“ от 1852 година и манастир „Свети Спас“.[1]

В XIX век Мокрени е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мокрени (Mokreno) е посочено като село с 48 домакинства и 257 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 450 жители, всички българи християни.[3]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 64 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Мокране има 72 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мокрено (Mokreno) има 512 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година Мокрени един човек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мокрени (Mokreni) като наскоро посърбено българско село.[8]

Родени в Мокрени
  1. Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9