Патичино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Патичино
Πάτημα
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областМалка Нидже
Надм. височина1030 m

Патичино или Патечино, или Патечина (на гръцки: Πάτημα, Патима; до 1926 година: Πάτοτσιν, Патоцин;[1] на румънски: Paticina) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени на 1030 m надморска височина в планината Нидже, източно от Ослово (Панагица), близо до старото село Турице.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било българско, напуснато в немирните години на XVIII век. Във втората половина на XIX век власи номади от Епир купуват мястото от турски бег от Ослово и селото е изградено отново.[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииПачетин като българско село.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Патичино живеят 100 българи.[4]

След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Патичин (Patitchin) има 72 българи екзархисти.[6]

Според румънски източници Патичино е арумънско село.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Селото е влашко според преброяванията от 1913 и 1920 година.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патечин има 150 къщи власи християни.[8] Под влияние на румънската пропаганда част от жителите на селото заедно с тези на Къдрево емигрират в Румъния. Други се заселват във Воден и Негуш.[2]

В 1926 селото е прекръстено на Патима.[9]

Селото е изгорено от германците през януари 1944 година. След това пострадва и в Гражданската война и в зимата на 1947 година властите изселват населението му във Воден.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 216[2] 325[2] 185[2] 91[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Патичино

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 55. (на македонска литературна норма)
  3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Memoriile căpitanului Cola Nicea III, архив на оригинала от 28 август 2013, https://web.archive.org/web/20130828023102/http://axa.info.ro/anul-i/axa-11/item/106-memoriile-capitanului-cola-nicea-iii, посетен на 16 януари 2013 
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012