Послание към филипяните

Послание към филипяните
	Послание към филипяните
Επιστολή προς Φιλιππησίους
Автор	Павел
Създаден	около 63 година
Поредица	Нов Завет
Предходна	Послание към ефесяните
Следваща	Послание към колосяните
	Послание към филипяните в Общомедия

Послание на св. ап. Павла до Филипяни е библейска книга, осемнадесета в Новия завет. Авторството на книгата се приписва на апостол Павел, а Тимотей Ефески като съавтор и представлява специално послание до християнската църква във Филипи. Павел, Тимотей и Сила (и вероятно Лука) посещават Филипи в Македония по време на второто благовестническо пътуване на Павел от Антиохия, което се случва между 49-та и 51 година. В Деяния на светите апостоли Павел и Сила са обвинени, че внасят смут в града.

Посланието най-вероятно е писано в Рим по време на първото заточение в затвор на Павел около 63 година. Повод за написването са самите християни във Филипи, които след като научават, че техният учител е хвърлен в затвора, му изпращат парична помощ по своя съгражданин Епафродит. Втората причина е и появата на лъжеучители в града.

От 60-те години на XX век се появява общ консенсус сред библейските учени, че посланието не е написано като едно цяло писмо, а е по-скоро компилация от фрагменти от три отделни писма на Павел до църквата във Филипи.^[1]^[2]

Съдържание

В началото Павел говори за своята мисия в живота, която е тясно свързана с делото на благовестието за Иисус Христос.^{[Филип. 1:12 – 26]} Авторът насърчава филипяните да запазят единството на вярата си и говори за своите проповеднически планове.^{[Филип. 2:19 – 30]}

Глава 2 от посланието съдържа известна поема, описваща природата на Христос и неговия акт на изкупление. Поемата за Христос е важна, защото силно подсказва, че е имало много ранни християни, които са разбирали Исус като предварително съществуващо небесно същество, което е избрало да приеме човешка форма, а не човек, който по-късно е бил издигнат до божествен статус.^[3]

В третата глава се говори за лъжеучителите, които проповядват грешни вярвания, и за опасността от тях. В четвърта глава Павел се обръща директно към някои от членовете на църквата във Филипи и благодари за получената подкрепа.

Посланието се отличава от други с това, че вярващите са насърчавани да се радват и че радостта от вярата в Иисус Христос е необходима въпреки всички трудности.^{[Филип. 4:4]}

Източници

↑ Hansen, Walter. The Letter to the Philippians. Grand Rapids, MI, William B. Eerdmans Publishing Company, 2009. ISBN 978-1-84474-403-9. с. 15.
↑ Sellew, Philip. "Laodiceans" and the Philippians Fragments Hypothesis // Harvard Theological Review 87 (1). January 1994. DOI:10.1017/S0017816000031618. с. 17–28.
↑ Martin, Ralph P. Philippians 2:5–11 in Recent Interpretation & in the Setting of Early Christian Worship. 2nd. Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 1997. ISBN 0-8308-1894-4. с. vii-ix.

[hansen-1] Hansen, Walter. The Letter to the Philippians. Grand Rapids, MI, William B. Eerdmans Publishing Company, 2009. ISBN 978-1-84474-403-9. с. 15.

[sellew-2] Sellew, Philip. "Laodiceans" and the Philippians Fragments Hypothesis // Harvard Theological Review 87 (1). January 1994. DOI:10.1017/S0017816000031618. с. 17–28.

[martin-3] Martin, Ralph P. Philippians 2:5–11 in Recent Interpretation & in the Setting of Early Christian Worship. 2nd. Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 1997. ISBN 0-8308-1894-4. с. vii-ix.

[1]

[2]

[3]