Православие в България
Православие изповядват мнозинството от населението на България. Според преброяването на населението през 2011 г. изповядващите православие са 4 374 135 души, или 59.39 процента от населението на страната.[1]
Църкви
[редактиране | редактиране на кода]- Българска православна църква – автокефална поместна църква. Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата автокефална църква след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, в най-старата народностна църква в Европа. В България тя се поделя на 13 епархии.
- Българска православна старостилна църква – използва юлианския календар. Тя се отделя от Българската православна църква (БПЦ) през 1990 г.
- Гръцка православна църква – притежава църквата „Свети Георги“ в град София.
- Румънска православна църква – притежава църквата „Света Троица“ в град София.
- Руска православна църква – притежава църквата „Свети Николай Чудотворец“ в град София.
Преброявания на населението
[редактиране | редактиране на кода]През периода 1956 – 1985 г. в съответствие с господстващата тогава идеология и схващането, че населението в България е с антирелигиозен и атеистичен характер, признакът „вероизповеданиe“ не е включван в програмата на наблюдение при преброяванията на населението. Като мотив за изключване на въпроса за вероизповеданието е използван и доводът за невъзможността да се получи вярна структура на населението по този признак, поради страха на хората по различни съображения да покажат истинската си принадлежност към една или друга религия.[2]
При преброяването на населението през 1992 г. въпросът за вероизповеданието заедно с етническата група и родния език отново е включен в програмите на наблюдение. Основната причина е, че както е посочено и в международните препоръки подготвени от Статистическия отдел на ООН, въпросът за вероизповеданието подпомага в голяма степен установяването на етническия състав на населението.[2]
Численост и дял
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на изповядващите православие в България, според преброяванията на населението през годините:[2][1]
Година | Дял (в %) |
Численост |
1887 | 76.85 | 2 424 371 |
1892 | 78.73 | 2 606 786 |
1900 | 80.65 | 3 019 999 |
1910 | 84.00 | 3 643 918 |
1920 | 83.80 | 4 062 097 |
1926 | 83.39 | 4 569 074 |
1934 | 84.38 | 5 128 890 |
1946 | 84.90 | 5 967 992 |
1992 | 85.71 | 7 274 592 |
2001 | 82.64 | 6 552 751 |
2011 | 59.39 | 4 374 135 |
Численост и дял на изповядващите православие по области, според преброяванията на населението през годините:[3][1]
Област | Численост | Област | Дял (в %) | ||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 6 552 751 | 4 374 135 | Средно за страната | 82.64 | 59.39 |
Благоевград | 268 968 | 196 942 | Благоевград | 78.83 | 60.86 |
Бургас | 339 653 | 229 985 | Бургас | 80.19 | 55.30 |
Варна | 394 357 | 283 143 | Варна | 85.35 | 59.59 |
Велико Търново | 254 914 | 160 705 | Велико Търново | 86.95 | 62.16 |
Видин | 125 063 | 70 224 | Видин | 96.14 | 69.51 |
Враца | 229 452 | 106 989 | Враца | 94.41 | 57.25 |
Габрово | 131 325 | 83 955 | Габрово | 91.11 | 68.42 |
Добрич | 163 091 | 103 209 | Добрич | 75.77 | 54.41 |
Кърджали | 35 265 | 23 916 | Кърджали | 21.50 | 15.65 |
Кюстендил | 154 637 | 101 506 | Кюстендил | 95.14 | 74.26 |
Ловеч | 146 778 | 84 508 | Ловеч | 86.36 | 59.75 |
Монтана | 168 171 | 100 571 | Монтана | 92.27 | 67.90 |
Пазарджик | 250 556 | 161 157 | Пазарджик | 80.63 | 58.48 |
Перник | 146 141 | 90 367 | Перник | 97.53 | 67.67 |
Плевен | 275 112 | 153 050 | Плевен | 88.18 | 56.73 |
Пловдив | 608 226 | 428 078 | Пловдив | 84.96 | 62.67 |
Разград | 65 480 | 41 116 | Разград | 42.96 | 32.84 |
Русе | 215 434 | 144 073 | Русе | 80.94 | 61.24 |
Силистра | 83 969 | 51 793 | Силистра | 59.13 | 43.35 |
Сливен | 178 721 | 100 523 | Сливен | 81.80 | 50.90 |
Смолян | 41 599 | 28 294 | Смолян | 29.69 | 23.23 |
Софийска | 261 996 | 167 620 | Софийска | 95.88 | 67.72 |
София | 1 122 944 | 892 511 | София | 95.90 | 69.10 |
Стара Загора | 329 628 | 210 440 | Стара Загора | 88.94 | 63.14 |
Търговище | 75 236 | 45 963 | Търговище | 54.64 | 38.04 |
Хасково | 227 593 | 152 392 | Хасково | 82.02 | 61.88 |
Шумен | 120 787 | 83 930 | Шумен | 59.09 | 46.49 |
Ямбол | 137 655 | 77 175 | Ямбол | 88.20 | 58.71 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 август 2017. (на английски)
- ↑ а б в „Структура на населението по вероизповедание (1887–1946 г.; 1992–2001 г.)“ // nsi.bg. Посетен на 4 август 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 6 август 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно православието в България
- ((bg)) Официален сайт на Българската православна църква
- ((bg)) Официален сайт на Българската православна старостилна църква
|