Орфей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 69: Ред 69:
=== Аргонавтика ===
=== Аргонавтика ===
[[Файл:Life of Orpheus Greek Mythology (Extra Details).svg|мини|Места, където Орфей е посещавал или живял]]
[[Файл:Life of Orpheus Greek Mythology (Extra Details).svg|мини|Места, където Орфей е посещавал или живял]]
Аргонавтика е гръцка епична поема, написана от Аполоний Родоски през 3-ти век пр.н.е. Орфей участва в това приключение и използва уменията си, за да помогне на своите спътници. Според [[древногръцката митология]] Орфей е сред [[аргонавти]]те, осъществили похода за [[Златното руно]] към [[Колхида]]. Хирон казва, че без помощта на Орфей аргонавтите никога не биха могли да преминат [[сирени]]те - същите тези сирени, срещани от [[Одисей]] в епичната поема на Омир „[[Одисея]]“. Сирените живеят на три малки скалисти острова и пеят красиви песни, които примамват [[моряк|моряците]] при тях, което довежда до разбиването на корабите им на островите. Когато Орфей чува гласовете им, той вади лирата си и започва да свири омайваща музика, която е по-силна и по-красива, заглушавайки омагьосващите песни на сирените. Според елинистическия елегичен поет Фанокъл от 3-ти век пр.н.е. Орфей обича младия аргонавт Калаид, „сина на Бореад, с цялото си сърце и често ходи в сенчести горички, все още пеейки за своето желание<ref name="Crawford2010">{{cite book|author=Katherine Crawford|title=The Sexual Culture of the French Renaissance|url=https://books.google.com/books?id=z9TU7ZKzANkC&pg=PA28|year=2010|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-76989-1|page=28}}</ref><ref name="Friedman2000">{{cite book|author=John Block Friedman|title=Orpheus in the Middle Ages|url=https://books.google.com/books?id=_56pgczDQ8sC&pg=PA9|date=2000-05-01|publisher=Syracuse University Press|isbn=978-0-8156-2825-5|page=9}}</ref>.
[[Аргонавтика]] е гръцка епична поема, написана от Аполоний Родоски през 3-ти век пр.н.е. Орфей участва в това митично приключение на Язон и аргонавтите, осъществили похода за [[Златното руно]] към [[Колхида]]. Той използва уменията си, за да помогне на своите спътници. Хирон казва на Язон, че без помощта на Орфей аргонавтите вероятно никога не биха могли да преминат безопасно през [[Сирена (митология)|сирените]] - същите тези сирени, които [[Одисей]] също среща в епичната поема на Омир „[[Одисея]]“.
Сирените са митични същества, които живеят на три малки скалисти острова и пеят красиви песни, за да примамват [[моряк|моряците]] при тях, което довежда до разбиването на [[кораб]]ите им в скалистите брегове на островите. Когато Орфей чува гласовете им, той веднага изважда лирата си и започва да свири омайваща музика, която е по-силна и по-красива от тази на сирените, заглушавайки омагьосващите им песни. Според елинистическия елегичен поет Фанокъл от 3-ти век пр.н.е. Орфей обича младия аргонавт Калаид, „сина на Бореад, с цялото си сърце и често ходи в сенчести горички, все още пеейки за своето желание<ref name="Crawford2010">{{cite book|author=Katherine Crawford|title=The Sexual Culture of the French Renaissance|url=https://books.google.com/books?id=z9TU7ZKzANkC&pg=PA28|year=2010|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-76989-1|page=28}}</ref><ref name="Friedman2000">{{cite book|author=John Block Friedman|title=Orpheus in the Middle Ages|url=https://books.google.com/books?id=_56pgczDQ8sC&pg=PA9|date=2000-05-01|publisher=Syracuse University Press|isbn=978-0-8156-2825-5|page=9}}</ref>.

В орфическата Аргонавтика, написана на гръцки език, предполага се в 4-ти век, Язон играе второстепенна роля. Главният герой на тази поема е Орфей, благодарение на който аргонавтите успяват да получат златното руно<ref>Грабарь-Пассек М. Античные сюжеты и формы в западноевропейской литературе. М.: Наука, 1966. — 318 с.</ref>.


=== Смърт ===
=== Смърт ===

Версия от 17:55, 9 май 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Орфей.
Орфей
Ὀρφεύς
митичен певец, поет, музикант
Етносгърци
Националносттраки
Семейство
БащаЕагър, Аполон
МайкаКалиопа, Клио
СъпругаЕвридика
Други родниниРез
Орфей в Общомедия

Орфей (на старогръцки:Ὀρφεύς; на латински: Orpheus) е герой от древногръцката митология, легендарен певец, музикант, поет и пророк, основател на религиозно-философското учение орфизъм[1] и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии[2][3], които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира.

Древногръцки и други източници отбелязват тракийския произход на Орфей[4][5][6]. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживо с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей), опита му да извлече жена си Евридика от подземния свят и смъртта му от ръцете на менадите на Дионис.

Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения включително поезия, филми, опера, музика и живопис[7]. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Съществуват 92 такива върху антични вази със сцени от основните орфически легенди.

Етимология

Има няколко предположения за етимологията на името „Орфей“. Едно от тях е, че то произлиза от хипотетичен протоиндоевропейски език от корена h₃órbʰo - „сирак, слуга, роб“ и в крайна сметка от глаголния корен h₃erbʰ - „смяна на преданост, статут, собственост“[8]. Може също така да идва от гръцкото ὄρφνη или латинското órphnē - „тъмнина“[9] или пък от гръцкото ὀρφανός, латинското orphanós - „без баща, сирак“[10]

Друга, сравнително нова теза е, че идва от старогръцката дума φάος - „светлина“[11][12].

Митология

Произход

Има много различни версии за произхода на Орфей. Според най-разпространената версия той е син на тракийския речен бог Еагър[13] и музата Калиопа[14]. Според други версии, негова майка е Полихимния или Клио, а негов баща Аполон[15][14].

Според Енциклопедията на Суда той е роден 11 поколения преди Троянската война и е живял 9 или 11 поколения[16]. Според Иродор има двама души с името Орфей, по-късният от които е аргонавт. Според Диодор той е син на Аполон или на тракийския цар Еагър, който е син на Ликург, цар на траките при Хелеспонт. Пак според Диодор Орфей е баща на Музей.

Исторически и други източници

Орфей. Древноримска подова мозайка, Регионален археологически музей, Палермо

Аристотел вярва, че Орфей никога не е съществувал, но за всички други древни писатели той е истински човек, макар да е живял в далечна древност. Повечето от тях вярват, че е живял няколко поколения преди Омир. Най-ранната литературна препратка към Орфей е фрагмент от две думи на лирическия поет от 6 век пр.н.е. Ибик: onomaklyton Orphēn („Орфей, известен с името“). Той не се споменава в Омир или Хезиод. Повечето древни източници приемат историческото му съществуване; Аристотел е изключение[17][18] Пиндар нарича Орфей „бащата на песните“[19].

Гърците от класическата епоха почитат Орфей като най-великия от всички поети и музиканти. Докато Хермес изобретява лирата, Орфей я усъвършенства. Поети като Симонид казват, че музиката и пеенето на Орфей могат да очароват птиците, рибите и дивите зверове, да уговорят дърветата и скалите да танцуват[20] и да отклонят течението на реките.

Орфей е един от шепата герои, които посещават Подземния свят и се връщат. Музиката и песента му имат власт дори над Хадес. И Еврипид, и Платон се позовават на историята за спускането му, за да вземе жена си, но не споменават нейното име, съвременен релеф (около 400 г. пр.н.е.) показва Орфей и съпругата му с Хермес. Елегичният поет Хермесианакт я нарича Агриопа и първото споменаване на нейното име в литературата е в „Плача за Бион“ (1 век пр.н.е.)[21].

Някои източници приписват на Орфей допълнителни дарове за човечеството: медицина, която по-често е под егидата на Асклепий (Ескулап) или Аполон; писане, което обикновено се приписва на Кадъм; и селско стопанство, където Орфей поема елевзинската роля на Триптолем като даващ знанията на Деметра на човечеството. Орфей е авгур и гледач; той практикува магически изкуства и астрология, основава култове към Аполон и Дионис и предписва мистериозните ритуали, запазени в орфическите текстове. Пиндар и Аполоний Родоски представят Орфей като арфист и спътник на Язон и аргонавтите.

Страбон представя Орфей като смъртен, който живее и умира в село близо до Олимп[22].Той печели пари като музикант и „магьосник“, израз също използван от Софокъл в Едип цар, за да характеризира Тирезий като измамник с прекомерно желание за притежание. Най-често означава шарлатан и винаги има негативна конотация. Павзаний пише за неназован египтянин, който смята Орфей за магьосник. Орфей многократно се споменава от Еврипид, където откриваме за първи път намек за връзката на Орфей с Дионис и ада: той говори за него като за свързан с музите, споменава силата на неговата песен върху скали, дървета и диви зверове, шеговитата му алюзия с Циклопите, свързва го с вакханалски оргии, приписва му произхода на свещените мистерии и поставя сцената на неговата дейност сред горите на Олимп. Еврипид също говори за Орфей в пиесата си „Хипсипила“, по-точно с лемнийския епизод на аргонавтичното пътуване. Орфей там е кормчия, а по-късно пазител в Тракия на децата на Язон от Хипсипила[21].

Платон (Апология, Протагор) често се позовава на Орфей, неговите последователи и неговиte творби. Той го нарича син на Еагър, споменава го като музикант и изобретател, възхвалява чудотворната сила на неговата лира и дава версия на историята за слизането му в Хадес: боговете му показват само духа на изгубената му съпруга, защото той няма смелостта да умре, успява да влезе жив в Хадес и като допълнително наказание за малодушието си среща смъртта си от ръцете на жените[23].

Има четирима души, които са известни с името ​​Орфей: вторият Орфей е аркадец, или, според други, кикон, от тракийската Бизалтика и е по-древен от Омир и Троянската война. Третият Орфей е от Одрисий, град в Тракия, близо до река Хебрус, но Дионисий в Суида отричат съществуването му. Четвъртият Орфей е от Кротоне, процъфтява по времето на Пизистрат.

Орфей и Евридика

Орфей и Евридика, Жозеф Паелинк

Аполон дава на сина си Орфей лира и го учи как да свири. Според легендите лирата му има седем струни. „Нищо не може да устои на красивите мелодии на Орфей, нито врагове, нито зверове“. Орфей се влюбва в Евридика, жена с красота и изящество, за която се жени и за кратко живее щастливо. Когато обаче Хименей е призован да благослови брака, той предсказва, че тяхното съвършенство няма да продължи. Малко след това пророчество, докато Евридика се скита в гората, докато бяга или танцува, тя е ухапана от змия и умира моментално. Орфей изпява мъката си чрез лирата си и както хората, така и боговете научават за неговата скръб и тъга.

В други варианти на легендата, жена му е ухапана от змия в деня на сватбата им. Орфей се опитва да я спаси от подземното царство. По някое време той решaва да слезе в царството на мъртвите. Версията на мита на Овидий не обяснява решението му. Всеки друг смъртен би умрял, но Орфей отива там, защитен от боговете. Плава през Стикс, покрай призраците и душите на непознати хора. Очарова кучето Цербер, пазителят на царството на мъртвите. Орфей се явява пред бога на подземния свят Хадес и съпругата му Персефона. Орфей свири на лирата си, разтопявайки сърцето на самия Хадес, който казва на Орфей, че може да вземе Евридика със себе си, но при едно условие: тя ще го последва, излизайки от пещерата на подземния свят, но той не бива да я гледа, преди да напусне царството на мъртвите, в противен случай ще я загуби завинаги. Мислейки, че това е проста задача за такъв търпелив човек като него, Орфей е възхитен. Той благодари на боговете и отива да се възнесе обратно в света. Въпреки това, не чувайки стъпките на Евридика, той започва да се страхува, че боговете са го заблудили. Евридика всъщност е зад него, но като сянка. Тя трябва да се върне към светлината, за да стане отново пълноценна жена. Само на няколко крачки от изхода Орфей загубва вяра и се обръща, за да види жена си зад себе си и нейната сянка е хвърлена обратно в царството на мъртвите, този път завинаги.

Орфей се опитва да се върне в подземния свят, но човек не може да влезе два пъти в царството на Хадес приживе. Според различни версии на мита Орфей започва да пее траурна песен на лирата си, призовавайки за смърт, за да може завинаги да се съедини с Евридика.

Аргонавтика

Места, където Орфей е посещавал или живял

Аргонавтика е гръцка епична поема, написана от Аполоний Родоски през 3-ти век пр.н.е. Орфей участва в това митично приключение на Язон и аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Той използва уменията си, за да помогне на своите спътници. Хирон казва на Язон, че без помощта на Орфей аргонавтите вероятно никога не биха могли да преминат безопасно през сирените - същите тези сирени, които Одисей също среща в епичната поема на Омир „Одисея“.

Сирените са митични същества, които живеят на три малки скалисти острова и пеят красиви песни, за да примамват моряците при тях, което довежда до разбиването на корабите им в скалистите брегове на островите. Когато Орфей чува гласовете им, той веднага изважда лирата си и започва да свири омайваща музика, която е по-силна и по-красива от тази на сирените, заглушавайки омагьосващите им песни. Според елинистическия елегичен поет Фанокъл от 3-ти век пр.н.е. Орфей обича младия аргонавт Калаид, „сина на Бореад, с цялото си сърце и често ходи в сенчести горички, все още пеейки за своето желание[24][25].

В орфическата Аргонавтика, написана на гръцки език, предполага се в 4-ти век, Язон играе второстепенна роля. Главният герой на тази поема е Орфей, благодарение на който аргонавтите успяват да получат златното руно[26].

Смърт

„Смъртта на Орфей“, 1874 г., Емил Жан Батист Филип Бен

Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел.

В крайна сметка той умира от зверове, които го разкъсват, или от разярени менади. Според друга версия Зевс решава да го удари с мълния, страхувайки се, че Орфей ще разкрие тайните на подземния свят на хората. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.

„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България
Главата и лирата на Орфей, изхвърлени на бреговете в Лесбос, Гюстав Куртуа, 1875 г.


Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс (Марица). Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

Статуя на Орфей в Кърджали
Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)

Вижте също

Източници

  1. ↑ Фол, Александър. Тракийският орфизъм. България, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1986. с. 244. (на български)
  2. ↑ Pausanias, Description of Greece, Corinth, 2.30.2
  3. ↑ Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004
  4. ↑ Fritz Graf and Sarah Iles Johnston, Ritual Texts for the Afterlife: Orpheus and the Bacchic Gold Tablets (Routledge, 2007), p. 167.
  5. ↑ Гигов, Н. А. Орфей и Тракия. С., 2006г.
  6. ↑ Фол, В. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian. С., 2008
  7. ↑ Geoffrey Miles, Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology (Routledge, 1999), p. 54ff.
  8. ↑ Cf. "Ὀρφανός" in: Etymological Dictionary of Greek, ed. Robert S. P. Beekes (Ph. D. 1969). First published online October 2010. Consulted online on 03/05/2018.
  9. ↑ Cobb, Noel. Archetypal Imagination, Hudson, New York: Lindisfarne Press, p. 240. ISBN 0-940262-47-9
  10. ↑ Freiert, William K. (1991). Orpheus: A Fugue on the Polis. – In: Pozzi, Dora Carlisky; Wickersham, John M. (eds), Myth and the Polis. Cornell University Press, 46, ISBN 0-8014-2473-9 
  11. ↑ Нов поглед върху името на тракиеца Орфей
  12. ↑ „Истината за Орфей“, документален филм, режисьор Стилиян Иванов, оператор Мирослав Евдосиев (2008)
  13. ↑ Книга IV 25, 2, Диодор Сицилийский,
  14. ↑ а б Имре Тренчени-Валдапфел. Орфей и Евридика // Н.Н. Трухина, А.Л. Смишляев. Христоматия по история на Древна Гърция
  15. ↑ Схолии к Аполлонию Родосскому. Аргонавтика I 23; Евстафий. К Илиаде X 442; Цец. Хилиады I 12 // Комментарий Д. О. Торшилова в кн. Гигин. Мифы. СПб, 2000. С.23
  16. ↑ Фрагменти от ранните гръцки философи. Ч.1. М., 1989. С.36
  17. ↑ Kathleen Freeman, Ancilla to the Pre-Socratic Philosophers, Harvard University Press (1948), p. 1.
  18. ↑ Aristotle. The Works of Aristotle. Т. XII – Fragments. Oxford, Clarendon Press, 1952. с. 80.
  19. ↑ Pindar, Pythian Odes, 4.176 [1]
  20. ↑ Pseudo-Apollodorus, Bibliotheke 1.3.2; Euripides, Iphigeneia at Aulis, 1212 and The Bacchae, 562; Ovid, Metamorphoses 11: "with his songs, Orpheus, the bard of Thrace, allured the trees, the savage animals, and even the insensate rocks, to follow him>"
  21. ↑ а б Freeman, Kathleen (1946). The Pre-Socratic Philosophers. Oxford: Basil Blackwell. p. 1.
  22. ↑ Strabo, Geography, Book 7, Chapter 7
  23. ↑ Smith, William (1870). Dictionary of Greek And Roman Biography And Mythology. 3. Boston: Little, Brown, and Company. p. 60. ark:/13960/t23b60t0r.
  24. ↑ Katherine Crawford. The Sexual Culture of the French Renaissance. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-76989-1. с. 28.
  25. ↑ John Block Friedman. Orpheus in the Middle Ages. Syracuse University Press, 2000-05-01. ISBN 978-0-8156-2825-5. с. 9.
  26. ↑ Грабарь-Пассек М. Античные сюжеты и формы в западноевропейской литературе. М.: Наука, 1966. — 318 с.

Литература

  • Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
  • Маразов, Ив., Л. Левчев, Н. Дамянов. Pазкъсаните богове. С., 2009
  • Сиракова, Й. Хипертекстуални форми на превода. Свободният превод на Блага Димитрова на Овидиевия разказ за Орфей и Евридика. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Орфей&oldid=10981799“.