Шахмат: Разлика между версии

Шахмат
	Шахмат
	[[Файл:\|250px]]
Информация
Играчи	2
Продължителност	1 минута до 7 часа *
Сложност	Средна
Стратегия	Висока
Случаен елемент	Липсва
Умения	Тактика и стратегия
	Шахмат в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:50, 25 февруари 2011

Шахматът, или накратко шах, е игра за двама души. В съвременния си вариант шах се играе от края на XV век.

Правила за игра

Шахматът се играе върху квадратна дъска, която е разделена на 64 квадратчета. Условно цветът на 32 от тези квадратчета е бял, а на другите 32 — черен. Цветовете на полетата се редуват, като се изисква първото поле отляво на първия ред от страната на всеки играч да е черно. Всеки играч разполага в началото с 8 пешки, 2 топа (или тура), 2 коня, 2 офицера, 1 дама (или популярно царица) и 1 цар. Целта на играта е да се създаде такава ситуация, при която е пленен царят на противника. Това се нарича мат или матиране. За да се постигне това фигурите извършват движения по дъската, наречени ходове, съблюдавайки правилата за движение на фигурите. Първи на ход са винаги белите, а след тях черните. Когато фигура от един цвят може да се премести на дадено поле, но то е заето от противникова фигура, се извършва вземане. При това действие фигурата, която е била първоначално на полето се премахва от дъската, а другата се поставя на нейно място. Вземат се само фигури на противника. За документиране на партия се използва шахматната нотация.

Ходове

Всяка шахматна фигура има собствен модел на движение. Х-овете показват полетата, където фигурата може да бъде преместена, ако няма други фигури на Х полетата между изходната позиция на фигурата и крайната ѝ дестинация. Ако има противникова фигура на крайната дестинация, тогава местената фигура може да вземе фигурата на противника. Едивственото изключение се онася за пешката, която може само да взима на белите полета (виж диаграмата по-долу).

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ходове на царя.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ходове на топа.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ходове на офицера.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ходове на дамата.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ходове на коня.

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ходове на пешката.

Специални ходове

Рокада

Основна статия: Рокада

Веднъж на всяка игра, всеки цар има правото да извърши специален ход, известен като рокада. Рокадата се състои от преместване на царя с две полета към топа, и после поставянето на топа веднага до далечната страна на царя. Рокадата е въжможна само, ако следните условия са изпълнени:

никоя от фигурите участващи в рокадата, да не е местена преди по време на партията;
не трябва да има фигури между царя и топа;
царят не трябва да бъде под шах, нито да преминава през полета, които са под атака на противникови фигури. Рокадата е невъзможна и когато тя ще постави царя под шах.
Царят и топът трябва да са на един и същ хоризонтал (с изключение на рокадата с произведена пешка, описана по-късно).

Ан пасан

Основна статия: Ан пасан

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Специални ходове на пешката: пешката на с може да се произведе, а пешките на е или g може да вземат черната ан пасан, ако последния ход на черните е от f7 на f5.

Когато пешката се премести две полета напред и има противникова пешка на съседно поле до нейната крайна дестинация, тогава противниковата пешка може да вземе вашата и да се премести на полето зад крайната позиция на вашата, но единствено при следващия ход. Например, ако черната пешка се премести две полета напред т.е. от f7 на f5, тогава някоя от белите пешки на е5 или g5 може да я вземе "ан пасан" и да се постави на полето f6.

Произвеждане

Основна статия: Произвеждане (шахмат)

Когато пешка достигне последния (осмия) хоризонтал на шахматната дъска, тя може да бъде заменена след избор на играча за царица, топ, офицер или кон от същия цвят. Обикновено се избира пешката да бъде заменена с царица, но в някои случаи се избира друга фигура. Вторият процес се нарича подпромоция. На диаграмата отдясно, пешката на поле c7 може да избере да достигне до осмия хоризонтал и да се произведе в по-добра фигура.

Край на партията

Не е задължително партията да завърши с мат – играчът на ход може да се предаде, ако ситуацията изглежда безнадеждна. Партията също може да завърши с реми (завършване наравно). Реми може да се постигне в няколко ситуации, включително реми чрез договаряне, пат, трикратно повторение на позицията, петдесет ходовото правило, реми поради невъзможност за мат (обикновено заради недостиг на материал за матиране) или когато свърши времето, но противника има само цар.

Контрол на времето

Въпреки че, непредвидените партии са без точна продължителност, шахматът също се играе с контрол на времето, в по-голямата си част от клубовете и професионалните играчи. Ако времето на даден играч изтече, преди партията да е завършена, той автоматично губи. Времето за игра на партия варира от седем часа при най-продължителните игри до 30 минути или един час за партия при ускорения шах. Още по-кратко е времето при блиц шахмата, където всеки играч разполага с от три до петнайдесет минути за размисъл. Има случаи в блиц шаха, когато се играе и под три минути.

Всеки играч може да използва предоставеното му време по начин, който желае. Например, Волфганг Улман използва час и 40 минути за ход в една партия и час и 50 минути за ход в друга партия.^[1]

Международните правила за шахмат са описани по-детайлно в „Ръководство на ФИДЕ“, раздел „Правила на шахмата“.^[2]

Стратегия и тактика

Стратегията в шахмата се основава на поставянето и постигането на дългосрочни цели по време на партията – например, къде да се поставят различните фигури – докато тактиката набляга на тяхното движение върху дъската. Тези две части на шахматното мислене не могат напълно да бъдат разделени, защото стратегическите цели са в по-голямата си част достижими чрез средствата на тактиката, докато тактическите възможности се основават на предходната стратегия в играта.

Заради различните стратегически и тактически модели, играта на шах обикновено се разделя на три фази: дебют, обикновено първите от 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите фигури и подготвят обстановката за предстоящата битка; мителшпил, разгръщащата се фаза на играта; и ендшпил, когато повечето фигури са разменени и царете започват да вземат активно участие в борбата.

Основи на стратегията

Основна статия: Стратегия в шахмата

Стратегията в шахмата е ангажирана с оценяването на шахматните позиции и определянето на целите и дългосрочните планове за бъдещата игра. По време на оценяването, играчите трябва да вземат под внимание множество фактори като стойността на фигурите върху дъската, пешечната структура, безопасността на царя, контрола върху ключови полета или групи от полета (например, диагоналите, откритите хоризонтални и вертикални линии, черните или белите полета) и т.н.

Най-основната стъпка в оценяването на една позиция е пресмятането на общата стойност на фигурите от двете спорещи страни.^[3] Стойностите използвани за тази цел се основават на опит и са под формата на точки; обикновено пешките са със стойност единица, конете и офицерите имат стойност три точки, топовете – пет точки и царицата е със стойност девет точки. В ендшпила царят в повечето случаи е по-силен от офицера или коня, но е по-слаб от топа. Поради тази причина, на царя понякога е присъждана стойност от четири точки. Впоследствие, тези основни стойности се променят под влиянието на други фактори като позиция на фигурата (например, пешките на предни позиции имат по-голяма стойност от тези на изходяща позиция), координация между фигурите (например, двойка офицери имат по-добра координация помежду си от двойката офицер и кон) или вида на позицията (конете повече са ценени при затворени позиции с много пешки, докато офицерите са по-силни при отворени позиции).

Друг важен фактор при оценяването на шахматната позиция е пешечната структура (понякога известна като скелетът на пешките) или конфигурацията на пешките върху дъската. Пешките са най-малко подвижните шахматни фигури. Поради тази причина пешечната структура е относително статична, но и до голяма определя стратегическата същност на позицията. Слабости в пешечната структура, такива като изолирани, сдвоени или изостанали пешки или дупки, веднъж създадени, обикновено остават за постоянно. Заради това трябва да се избягват освен ако появата им не е компенсирана с друго стойностно предимство (например, възможност за развиване на атака).

Основи на тактиката

Основна статия: Тактика в шахмата

В шахмата, тактиката основно се концентрира върху краткосрочни действия - толкова краткосрочни, че те могат предварително да бъдат изчислени от играча или компютъра. Максималната дълбочина на изчислението зависи от способностите на шахматиста или скоростта на процесора. В спокойните позиции не е възможно многоходово предвиждане, докато в „тактичните“ позиции с ограничен брой силни варианти, е възможно изчислението на много дълга поредица от ходове.

Прости едноходови или двуходови тактически действия, като заплахи, размяна на фигури, двойна атака и т.н., могат да се комбинират в по-сложни варианти – тактически маневри често използвани от едната или двете страни в партията. Теоретиците описват множество елементарни тактически методи или типични маневри, например свръзка, „вилица“, междинни ходове, отвличане, примамка, жертва^[3], открит шах, открит удар.

Форсиран вариант, който е свързан с жертва и обикновено резултата от него е очевидна печалба, се нарича комбинация. Блестящите комбинации - като тези в безсмъртната партия - са описвани като красиви и са уважавани от любителите на шахмата. Откриването на комбинация е също основна цел на шахматната задача, целяща развиването на уменията на шахматиста.

Дебют

Основна статия: Дебют (шахмат)

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Испанска партия.

Дебютът е поредица от първите ходове в партията („откриващите ходове“). На известните и често играни дебюти се дават имена, например Испанска партия или Сицилианска защита, и се категоризират в справочници като Енциклопедия на шахматните дебюти.

Има множество различни дебюти, различаващи се по характер от спокойна позиционна игра (например Дебют Рети) до много агресивни (Латвийски гамбит). В някои дебюти, точната поредица от ходове, считана за най-добрата за двете страни, може да се състои от 30-35 хода или повече.^[4] Професионалните шахматисти прекарват години, изучавайки дебюти и продължават да го правят по време на кариериите си, защото теорията на дебютите непрекъснато се развива.

Основните стратегически цели на повечето дебюти са подобни една на друга:^[5]

Развитие: поставяне (развитие) на фигурите (основно офицерите и конете) на полезни полета, където да имат влияние върху играта;
Контрол върху центъра: контролът върху полетата в центъра на дъската, позволява на фигурите да бъдат лесно преместени върху всяка част на дъската и също да имат „парализиращ“ ефект върху опонента;
Безопасност на краля: правилния момент на рокада може да се посочи тук;
Структура на пешките: играчите се стремят да избегнат създаването на слаби пешки, такива като изолирани, сдвоени, изостанали или пешечни острови.

Част от тези основи, други стратегически планове или тактически поредици от ходове могат да бъдат включени в дебюта.

Много шахматисти и теоретици смятат че белите, заради извършвания от тях първи ход в партията, имат малко предимство. Черните обикновено се стремят да неутрализират предимството на белите и да постигнат изравняване на играта или развитие на контраигра в небалансираната позиция.

Мителшпил

Основна статия: Мителшпил

Мителшпилът е част от партията, когато повечето фигури вече са развити. Тъй като дебютната теория е завършила, играчите определят позицията, за да съставят планове основаващи се на особеностите на позицията и в същото време да пресметнат тактическите възможности на позицията.^[3]

Типични планове или стратегически теми – например малочислената атака, каквато е атаката на пешките на дамския фланг срещу противника, който има повече пешки на този фланг – са често подходящи само при някои пешечни структури, които са резултат от специфична група дебюти. Заради това изучаването на дебютите трябва да бъде свързано с подготовката на планове за действие в мителшпил фазата.

Мителшпилът е също фазата на играята, в която повечето комбинации се извършват. Често тези комбинации са свързани с атака срещу царя на опонента; някои основни примери имат собствени имена, например мат Боден или комбинация Ласкер-Бауер.

Друг важен стратегически въпрос на мителшпила е дали и как да се намали и оползотвори материала до ендшпила (т.е. да се опрости играта). Например по-малките материални предимства могат в повечето случаи да се превърнат в победа само в ендшпила и затова по-силната страна трябва да избере подходящ начин да достигне до края. Не всяко намаляване на материала е подходящо за тази цел. Например, ако едната страна има бял офицер (т.е. движещ се по белите полета), а опонентът има черен офицер (т.е. движещ се по черните полета), преобразуването на играта в пешечен ендшпил с офицери, е обикновено предимство за по-слабата страна, защото ендшпил със офицери от противоположен цвят е твърде вероятно да завърши реми, въпреки че по-силната страна има една или две пешки повече.

Ендшпил

Основна статия: Ендшпил

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Пример за цугцванг: страната, която е на ход е в неблагоприятно положение.

Ендшпилът е фаза в играта, когато има малко фигури останали на дъската. Има три основни стратегически различия между по-ранните фази и ендшпила:^[3]

По време на ендшпила, пешките стават по-важни; ендшпилът често се върти около опитите за произвеждане на пешка.
Царят, който е пазен в мителшпила от заплахата за мат, става силна фигура в тази фаза и често е преместван в центъра на дъската, където пази пешките от своя цвят, атакува тези на противника и затруднява движението на противниковия цар.
Цугцванг – неблагоприятно положение за играча, който е на ход. Цугцвангът често е определящ фактор в ендшпила и по-рядко в другите фази на партията. Например, на диаграмата отляво, ако черните са на ход, трябва да изиграят 1...Цb7 и позволяват произвеждането на бялата пешка в царица след 2.Цc7, докато ако белите са на ход, трябва да се задоволят с пат чрез 1.Цc6 или да загубят последната си пешка, ако играят друг ход.

Ендшпилите могат да бъдат класифицирани според вида на фигурите, които са останали на дъската. Основните матове са позиции, в които едната страна има само цар, а другата разполата с една или две фигури повече, и може да матира противниковия цар, обединявайки работата на царя и фигурите си. Например, пешечните ендшпили се състоят от цар и пешки при едната или двете страни и задачата на по-силната страна е да произведе една от пешките си. Другите по-сложни ендшпили са класифицирани според фигурите на дъската, а други на царете. Например, „ендшпил топ и пешка срещу топ“.

История

Основна статия: История на шахмата

Предшественици

Думата шах идва от персийски и означава император,а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта.

Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като най-често се споменава Индия, Персия и дори Китай. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от 3. до 6. век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж. С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение), играта е отразявала състава и свойствата на тогавашната индийска войска, образувана от четири части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия той се разпространява и в Персия. След завладяването на последната от арабите, те я пренасят в Европа — най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат.

Произход на съвременната игра (1450–1850)

Около 1200 г., правилата на шатраджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г., няколко основни промени оформят играта такава каквато е позната днес.^[6] Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания.^[7] Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир“ към края на 10 век, и до 15 век става най-силната фигура.^[8]

Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния 19 век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочавана като „западен шахмат“^[9] или „международен шахмат“.^[10]

Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанка през 1497 г.^[7]

Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Чезаре Полерио и Джоакино Греко и испанския свещеник Руи Лопес де Сегура развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.

Франсоа Андре Деникен Филидор, френски майстор на шахмата от 18 век.

През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевроейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа-Андре Деникен Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл дьо Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Донал през 1834.^[11] Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс“ (Café de la Régence) в Париж^[12]^[13] и ресторант Simpson's-in-the-Strand в Лондон ^[14].

С настъпването на 19 век, шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г.^[15]

Шахматните задачи стават постоянна част от вестниците на 19 век; Бернард Хорвиц, Йозеф Клинг и Самуел Лойд композират някои от най-влиятелните задачи. През 1843 г. Тасило фон Хайдебранд Ласа публикува своята и на Паул Рудолф фон Билгер книга Handbuch des Schachspiels („Хандбух“), първият изчерпателен наръчник за шахматна теория.^[16]

Раждането на спорта (1850–1945)

Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен, изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Андерсен е приветстван като водещ шахматен майстор ^[17] и неговия блестящ, енергичен атакуващ стил става емблематичен за времето си, въпреки че по-късно е описан като стратегически слаб или повърхностен. ^[18] Блестящи партии като „Безсмъртната партия“ на Андерсен и „Оперната партия“ на Пол Морфи са определяни като най-високия възможен връх в шахматното изкуство.^[19]

По-дълбоко проникване в природата на шахмата идва с играта на Пол Морфи и Вилхелм Щайниц. Американецът Морфи, необикновено дете-чудо, спечелва срещу всички важни състезатели, включително Андерсен, по време на кратката му шахматна кариера между 1857 и 1863. Успехът на Морфи произлиза от комбинацията на брилиянтни атаки и стабилна стратегия; той интуитивно знае как да подготви атаките.^[20] Роденият в Прага Вилхем Щайниц описва по-късно как да се избегнат слабостите в нашата позиция и как да създадем и използваме такива слабости в позицията на противника.^[21] В допълнение към постиженията му в теорията, Щайниц полага основите на важна традиция: триумфът му срещу водещия германски майстор Йохан Цукерторт през 1881 г., е считан за първото световно първенство по шахмат. Щайниц губи титлата си през 1894 г. от много по-младия немски математик Емануел Ласкер, който запазва тази титла в продължение на 27 години, най-дългия период сред всички световни шампиони.

Кубинското дете-чудо Хосе Раул Капабланка (световен шампион в периода 1921-27), който обича простите позиции и ендшпили, успява да сложи край на немскиговорящото господство в шахмата; той остава непобеден в турнирна партия в продължение на осем години, до 1924 г. Негов наследник е руснакът Александър Алехин, силно атакуващ играч, който умира като световен шампион през 1946 г., губейки за кратко титлата си от холандеца Макс Еве през 1935 г. и възвръщайки си я две години по-късно.^[22]

Между двете световни войни, шахматът е революционизиран от новата теоретична школа на т. нар. „хипермодернизъм“, с представители Арон Нимцович и Рихард Рети. Те проповядват идеята да се контролира центъра на дъската с отдалечени фигури вместо с пешки, канейки противниците си да окупират центъра с пешки, които да станат обекти на атака.

След края на 19 век, броят на ежегодно провежданите турнири и мачове за майстори бързо нараства. Някои източници посочват, че през 1914 г. титлата „гросмайстор по шахмат“ е за първи път официално присъдена от руския император Николай II на Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал, но това е спорно твърдение. Традицията за присъждане на такива звания се продължава от Световната федерация по шахмат, основана през 1924 г. в Париж. През 1927 г. е основано световното първенство за жени с първа победителка чехкинята Вера Менчик.

Следвоенен период (1945 и нататък)

След смъртта на Алехин,нов световен шампион е потърсен чрез турнир с елитни играчи, организиран от ФИДЕ, която оттогава има контрол над титлата с изключение на едно прекъсване. Победителят от турнира през 1948 г., руснакът Михаил Ботвиник, поставя началото на ерата на съветско господство в света на шахмата. До разпадането на Съветския съюз има само един несъветски шампион - американеца Боби Фишер (шампион в периода 1972-1975).

В предишната неофициална система, световният шампион определя с кой претендент ще играе мач за титлата и претендентът е задължен да потърси спонсори за мача. ФИДЕ въвежда нова система на квалифициращи турнири и мачове. Най-силните играчи в света се събират в „междузонални турнири“, където се присъединяват към играчи, които са се квалифицирали от „зонални турнири“. Завършилите на първите места в тези междузонални турнири отиват на етап „Кандидати“, който първоначално е турнир, а впоследствие поредица от елиминационни мачове. Победителят при кандидатите играе с настоящия световен шампион за титлата. При поражение на шампиона, той има право да изиграе мач-реванш година по-късно. Тази система работи в тригодишен цикъл.

Ботвиник участва в шампионатни мачове за период от 15 години. Той спечелва турнира за световната титла през 1948 г. и я запазва след мачовете през 1951 и 1954. През 1957 губи от Василий Смислов, но си възвръща титлата след мач-реванш през 1958 г. През 1960 г. губи титлата от латвийското дете-чудо Михаил Тал, завършен тактичен и атакуващ играч. Ботвиник пак си възвръща титлата в мача-реванш през 1961 г.

След събитието от 1961 г., ФИДЕ отменя автоматичното правило за мач-реванш на детронирания шампион и следващия шампион, Тигран Петросян, гений на защитата и силен позиционен играч, успява да задържи титлата за два цикъла, 1963-1969. Неговият наследник, Борис Спаски от Русия (1969-1972), е играч способен да победи в позиционен и остър тактически стил.

Следващият турнир за титлата, т. нар. „Мач на века“, излъчва първия несъветски претендент за титлата от Втората световна война, американецът Боби Фишер, който побеждава останалите кандидати с безпрецедентна лекота и очаквано печели мача за световната титла. През 1975 г., обаче, Фишер отказва да защитава титлата си срещу съветския шахматист Анатоли Карпов, когато ФИДЕ отказва да изпълни неговите изисквания, и Карпов придобива титлата служебно. Карпов защитава на два пъти титлата си срещу Виктор Корчной и доминира през 1970-те и ранните 1980-т с поредица от турнирни успехи.

Царуването на Карпов е прекъснато през 1985 г. от друг руски шахматист – Гари Каспаров. Каспаров и Карпов провеждат пет мача за световната титла между 1984 и 1990 г; Карпов никога не печели титлата си обратно.

През 1993 г., Гари Каспаров и Найджъл Шорт скъсват връзките си с ФИДЕ, за да организират техен собствен мач за титлата и основават състезателната Професионална шахматна асоциация (ПФА). Оттогава до 2006 г. има едновременно двама световни шампиони и две световни първенства: ПФА или шампионът по „класически шахмат“ продължава традицията на Щайниц, в която настоящият шампион играе с претедента серия от много партии; другото първенство следва новия формат на ФИДЕ, при който много състезатели участват в общ турнир, за да определят шампиона. Каспаров губи своята титла по „класически шахмат“ през 2000 г. от руснака Владимир Крамник.

Световното първенство по шахмат през 2006 г. обединява титлите, когато Крамник побеждава световния шампион на ФИДЕ Веселин Топалов и става абсолютен световен шампион.^[23] През септември 2007 г., руснакът губи титлата си от Вишванатан Ананд, който спечелва световното в град Мексико.^[24] Ананд защитава титлата си в мача-реванш през 2008 г.^[25]

Място в културата

Основна статия: Шахматът в изкуството и литературата

Преди съвремието

Преди повече от 2000 години шахматът се е появил в Индия. Тогава играта се е наричала чатуранга. С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение играта е отразявала състава и свойствата на тогавашната индийска войска, образувана от четири вида: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия тази игра в много разновидности се е разпространила по цяла Източна и централна Азия, а в края на V и началото на VI век проникнала в Иран (Персия), където се ползвала с голяма известност. В един стар индийски ръкопис се казва, че чрез тази игра "се осъществява победата на разума". От по-късни персийски източници научаваме за ходовете на фигурите и правилата на играта. Такива сведения има и в прочутата поема "Шах-наме" на персийския поет Фирдоуси. Когато арабите завоювали иранската държава, те възприели и шахмата. Новата за тях игра те нарекли шатрандж. В тази епоха в много отношения правилата на шахматната игра се отличавали от днешните. Арабите поусъвършенствали древната шахматна игра. Особено голям разцвет достига в IX и X век развитието на шахмата у арабите. Запазените ръкописи свиделтелстват, че те се интересували не само от практическата игра, но и от шахматната композиция (задачи и етюди), а така също и от изследване на отделни позиции. Това е вече един по-висш стадий на развитие. Естествено, днес тези изследвания имат малко значение, предвид разликата в движението на някои фигури. Само ходовете на царя, топа и коня били същите, както сега. Дамата не е била най-силната фигура, а обратно - най-слабата. Тя се е движела само на едно поле по диагонал, а офицерът правел особен скок по диагонал през едно поле. Пешките можели да се движат от началното си положение само едно поле напред. Сегашната рокада не съществувала. При такива правила на играта, лесно обяснимо е, защо стълкновенията на силите между двата лагера започвали много по-късно, отколкото при сегашния шахмат. Темпът на играта е бил бавен. Целта на играта е била както и сега - да се постави неприятелският цар в безизходно положение, да му се даде "мат", а също така и "пат", което тогава се е смятало за победа. След завоюването на Испания от арабите започнало пренасянето на шатранджа в Европа. Интересът към тази игра не бил голям. Това се обяснява с историческия момент, характеризиращ се с общо понижаване уровена на културата и с господството на феодализма и католическата църква. Мъртвата и тежка атомосфера на средновековието със своите догматични, политико-религиозни закони и традиции сковала свободното развитие на науката и изкуството. Ето защо периодът от X до XV век бил период на упадък в шахматното изкуство. Даже в края на XIII век католическата църква забранила шахманата игра, като несъвемстима с християнския морал. Това обаче не продължило дълго и било отменено в средата на XIV век. Основните причини, които спъвали развитието на шахматната игра или шатранджа, както тогава още я наричали били в самата нея - в нейните правила, в нейния извънредно продължителен и бавен характер. Съприконсновението на бойните сили ставали след серия от много ходове, вследствие на което развръзката на борбата идвала много късно. Състоянието на играта не хармонирало с общия прогрес на човечеството, поради което естествен е бил стремежът да се ускори ходът на играта и тя да се направи по-бойка, за да се достигне по-бързо до развръзката. Това довело до преработване и усъвършенстване на играта. Така се стига до днешните правила на играта, които в основни линии са създадени в епохата на възраждането (XV-XVI век). Оттогава за шахмата настъпил период на нов разцвет. От една страна, простотата и правилата допринесли за популяризирането на шахмата, и от друга - изнамирането на книгопечатането способствало за развитието на шахматната литература. Всичко това дало извънедно голям тласък на шахмата. Започва историята на съвременния шахмат. Плеада теоретици и шахматисти-практици със жар се углъбявали в анализи на дебюти, на различни позиции и завършеци. Така постепенно започнала да се заражда дебютната и въобще шахматната теория. В края на XV век и началото на XVI век били издадени първите книги по шахмат. В Италия и Испания се появили няколко изтъкнати шахматисти, най-известни от които са били Леонардо да Кутри, Джоакино Греко и Руй Лопец. Играта през това време и особено през XVII век, е била доста наивна и се характеризирала със стремеж за комбинационни атаки срещу непритятелския цар, свързани с жертви на фигури и особено на пешки. И двете страни са нападали и който надделеел, той печелел. Не са знаели да се отбраняват. Нов подем на шахмата настъпил през XVIII век във Франция и Англия. Характерно е за това ново процъфтяване на шахмата в епохата на буржоазните революции и прехода към капитализма, че той не се развива както в предишната епоха в дворците на краля и феодалната аристокрация, а се играе в богатите кафенета и клубове. Тогава за първи път се появило и шахматното списание "Palamede". Най-добрият шахматист-практик на XVIII век е бил французинът А. Филидор (1726-1795). Той е бил известен и като теоретик. Установил е много общи принципи за постройка на играта и водене на партията. Със своята система, която за наши дни няма съществено значение, Филидор е придавал особена важност на движението на пешките. "Пешката е душата на шахмата", казвал той. Своята теория Филидор изложил в 1749 година в ръководството "Изследвания на шахматната игра". Тази книга е преведена на много езици и е претърпяла много издания. Против стратегията на Филидор, която е придавала на партията затворен и тежък позиционен характер, се противопоставяли много теоретици във втората половина на XVIII век. Но едва в началото на следващото столетие започнало постепенно възвръщане към фигурно-комбинационната игра. След смъртта на Филидор най-изтъкнати шахматисти били французите Дешапел, Ла Бурдоне, Сент Аман и Кизерицки, а също така и англичаните Сарат, Луис, Мак Донел и прочутият Стаунтон. Срещите между тези френски и английски шахматисти са първите състезания в света, които са имали подчертан международен характер. През този период единственият вид състезания са били мачовете. В Русия по това време силен шахматист бил Александър Петров. Той бил шахматист с голяма практическа сила, ярък самобитен талант, известен далеч зад пределите на своята родина. Петров бил наричан "северният Филидор", с което се подчертавало неговото значение. В 1824 година той издал първото оригинално ръководство по шахмат на руски език. Действително и преди него в Русия са излизали други шахматни ръководства, но те били превод или компилация. От трудовете на Петров и неговите игри се вижда, че той, в сравнение с Филидор, стои много по-високо. Играта на Петров имала жив и комбинационен характер, тя била строго логична и енергична. В нея вече се чувствал зараждащият се научен шахмат. Петров успял да преодолее слабостите в системата на Филидор и с това да предвижи развитието на шахматното изкувство. Представлява интерес, че Петров със собственоръчно посвещение е поднесъл един екземпляр от своята книга на руския поет А.С. Пушкин, който живо се интересувал от шахмата и ясно съзнавал културното значение на масовото разпространение на шахмата. В своята библиотека, освен книгата на Петров, Пушкин е притежавал учебника за шахматната игра на Филидор и френското шахматно списание, което е излизало тогава. Силни шахматисти в Русия, съвременници на Петров, били Яниш, Шумов, Михайлов и др. Последният бил редактор на първият в Русия шахматен вестник "Шахматен лист" (излизал от 1859 до 1863 г.). Яниш пък издал двутомната книга "Нови анализи на шахматните дебюти". В нея той систематизирал световната шахматна практика и предал на дебютната теория научност. Тази книга била преведена на английски и френски език. Тя служела за основа на излезлите впоследствие извън Русия ръководства по дебютната теория. От втората половина на XIX век, когато връзката между шахматистите от различните страни се улеснила (вследствие общия прогрес на човечеството), шахматното изкувство започнало да се развива с бързи стъпки. Това позволявало да се размени опит и по този начин да се усъвършенства и развива шахматната теория. Този процес е бил извънредно много улесняван от появилите се шахматни списания и книги. Започнали да се организират и международни шахматни турнири, които били за теоретиците ценен източник на материал за обогатяване на шахматната теория. Първият в света шахматен турнир, в който взели участие най-силните шахматисти от различните страни, се състоял в Лондон през 1851 година. Този турнир бил малко необикновен, тъй като се е провеждал по системата на елиминиране. Оттогава такива турнири започнали да се организират често и в шахмата окончателно се развили единни правила. На турнира в Лондон пръв излязъл Андерсен, когото започнали да считат за най-силния шахматист в Европа, втори - Уевил, трети - Уилямс, четвърти - Стаунтон и т.н. Адолф Андерсен, който бил учител по математика в Бреслау, се отличавал с праволинейността на играта си. Той не признавал друга цел, освен пряката атака срещу царя, даже и това да е ставало за сметка на многочислени слабости в собствената позиция. Подемът на шахматният живот в Европа намира отзвук и в Америка, където през 1857 година се е състоял международен турнир с участието на двама европейци: Л.Паулсен и Лихтенхайм. Неочаквано победата била извоювана от младия американец Пол Морфи (1837-1884). Същият бил голям майстор на атаката, но за разлика от Андерсен я подготвял стратегически по-обосновано. В 1858 година той посетил Европа и в мачове с най-силните майстори удържал редица победи:

Бърнс +19, -7, =1; Боден +5, -1, =1; Бърд +10, -1, =1; Леве +6, -0, =0; Левентал +9, -3, =2; Монгредиен +7, -0, =1; Победил и Андерсен с резултат +7, -2, =2. С това Морфи убедително доказал, че е най-силният шахматист в света. Силата на Морфи в основата си се базирала на откритите от него нови принципи в играта - бърза мобилизация на силите, с контролирането им в центъра на дъската и по откритите линии. Шахматната кариера на Морфи била много къса, защото същият след завръщането си от Европа, се отказал от шахмата. Творчеството на Морфи представлява крачка напред в развитието на шахматното изкувство. Изучаването на неговото майсторство е от голяма полза и има значение и за наши дни. Пръв официален носител на званието световен шампион е бил Вилхелм Щайниц (1836-1900). След редица победи, постигнати от него в мачове и турнири, през 1866 г. му е бил организиран мач с Андерсен. Напрегнатата борба завършва с резултата - спечелени 8, загубени 6 и равни - 0. В продължение на 28 години той успешно защитава титлата си на първи световен шампион, като едва в 1894 година бил победен от младия Ласкер. Формално званието "световен шампион" му е било дадено в 1886 година след спечелване на мача срещу най-сериозния му противник и най-голям теоретик на това време Цукерторт. За разлика от своите предшественици, които на всяка цена, при всяка позиция са се стремили към атака на царя, Щайниц изтъкнал важните прнципи за условията, при които може да се предприеме атака и какви преимушества са необходими за това. Щайниц е считал, че само обоснованата атака, подготвена чрез систематическото и методическото натрупване на малки преимушества, ще донесе успех. Щайниц е основател на нова школа в шахмата. Създател е на учението за силните и слабите полета, за необходимостта да се играе по план, за пешечното преимушество на фланговете, за контраудара в центъра като противодействие на фланговата атака, за преимушството на двата офицера и пр. Значението на центъра, откритите линии и бързата мобилизация на фигурите, принципи прилагани от Морфи интуитивно, се обосновават от Щайниц научно. Той е уяснил, че не може шахматистът във всеки момент на борбата да се хвърля в атака. Обяснил е причините за успехите на стремителните, но не напълно коректни атаки на Андерсен - слабата защитна техника на неговите противници. Много от принципите на Щайниц за шахмата се били правилни и имат голямо значение и днес. Неговото учение е несъмнено значителна крачка напред в развитието на шахматната мисъл. Обаче много от правилата на Щайниц имат догматичен характер. Той се е придържал към тях механичеки, без да се съобразява с конкретните особености на създадената позиция. Това придавало на играта изкуствен характер, ограничавало творческата фантазия. Слабите страни в учението на Щайниц били подложени на най-остра критика от известния руски шахматист Михаил Иванович Чигорин (1850-1908), чието творчество е цяла епоха в областта на шахматното изкуство, а борбата му с Щайниц е довела до ново предвижване напред в развитието на шахмата. Като най-силен шахматист Чигорин се е проявил в 80-те години на XIX век. Той е бил феноменален природен талант, произлязъл от народа и развил се при изключително неблагоприятни условия. Цели 25 години Чигорин непрекъснато е бил шампион на Русия. Блестящите му резултати и показаното творчество на международните турнири в Берлин (1881 г.) и Лондон (1883 г.) привлекли вниманието и симпатиите на световната шахматна общественост към руския майстор. Борбата за световното първенство между Чигорин и Щайниц е вълнуваща страница в шахматната история. Тази борба между двамата колоси на шахматната мисъл, известна като "борба между старата и новата школа", започва в 1889 година, когато се е състоял първият мач между двамата майстори. Победил е Щайниц с резултата +10, -6, =1. През 1891 година между Чигорин и Щайниц е бил организиран мач от две партии по телеграфа. Чигорин е спечелил и двете партии, като с това е доказал правотата на своята положителна оценка върху ценността на някои дебютни варианти, за които е съществувал принципиален спор между двамата. Победата на Чигорин над Щайниц в мача по телеграфа е била голям успех за руската шахматна школа. Вторият мач за световното първенство между Чигорин и Щайниц се е състоял в началото на 1892 г. в Хавана (Куба). Той е забалежителен по своя изключително драматичен финал. След 22-та партия Щайниц е имал 9 спечелени партии, а Чигорин - 8, при 5 партии наравно. Съгласно регламента на мача, играело се е до 10 спечелени партии. 23-та партия Чигорин провежда в блестящ стил и получава напълно спечелена игра. Резултатът е щял да се изравни (9:9) и в такъв случай е трябвало да се играе до 12 спечелени партии. Тук Чигорин допуснал невероятно груба грешка: отвел защитаваща фигура и получил мат в 2 хода. Нещастен финал за един голям, изпълнен с борба и динамизъм мач. Тази незаслужена загуба се е отразила тежко върху Чигорин, обаче, независимо от това, той още дълго е участвал с успех в международни турнири и е излизал на първи места. Играта на Чигорин се е отличавала с голяма дълбочина, творчество и смелост. Играел е много енергично и прекрасните му партии предизвикват чувство на възхищение. Чигорин е бил против догмите в шахмата, против рутината и застоя на шахматната мисъл. Именно по тези въпроси, в такъв смисъл той е бил решителен противник на "новата" школа на Щайниц, в която има известен догматизъм. Чигорин е твърдял, че неизменни закони в шахмата въобще не съществуват, че всичко се определя не от общи принципи, а от индивидуалните особености на дадена позиция и възможните в нея конкретни варианти. Чигорин е бил също така и изтъкнат теоретик и един от най-добрите коментатори и аналитици. Неговите заслуги за популяризирането и развитието на шахмата в Русия са изключително големи. Справедливо Чигорин се счита за основоположник на руската шахматна школа. В 1894 г. световен шампион по шахмат става Емануил Ласкер (1868-1941 г.), който победил в мач Щайниц с резултата +10, -5, =4. Цели 27 години Ласкер с успех е защитавал своето звание, а повече от 40 години участва в най-разнообразни състезания, в които десетина пъти е бил първи, печели мача-реванш с Щайниц с резултата +10, -2, =5 и леко мачовете за световно първенство с Маршал, Тараш и Яновски. В 1821 година Ласкер загубил в Хавана мача си срещу кубинеца Хосе Раул Капабланка (1888-1942), а с това и званието световен шампион. Появяването на Капабланка на шахматните хоризонти става изведнъж. Никому неизвестен, 21-годишен юноша, той разгромява в мач (1909) шампиона на Америка - Франк Маршал. През 1911 година е първи на турнира в Сан Себастиян, а на турнира в Петербург (1914) заема второ място, половин точка след Ласкер. Мачът си срещу Ласкер печели с резултата +4, -0, =10, като Ласкер се е отказал, макар че е имало да се играят още 10 партии. В началото на 20-то столетие се издигнали нови крупни дарования А.К. Рубинщайн, А.И. Нимцович, талантливият шампион на Чехия Р.Рети и др. Под влиянието на руската шахматна култура и чигориновското творчество израства Алексадър Алехин (1892-1046), който през 1927 година отнема палмата на първенството от Капабланка. В състоялия се мач в Буенос Айрес мач Алехин побеждава с резултата +6, -3, =25 и става световен шампион по шахмат. Това звание той носи до края на своя живот с промеждутък от две години, когато званието му бе отнето временно от Макс Еве. Принципиален противник на шаблона, на рутината, Алехин е шахматист с огромен комбинационен талант, с неизчерпаема творческа фантазия и смелост. Забележителни са неговите успехи през периода 1927-1934. През 1938 г. холандската радиокомпания "АВРО" организирала мач турнир на осемте най-силни гросмайстори, с намерение да се уточни въпросът за претендента, който да играе мач за световно първенство с Алехин. На първо място се класирали естонецът Паул Керес и американецът Рубен Файн, следвани на една точка от Ботвиник. Алехин и Еве разделили с Решевски 4-6 места, а Капабланка е бил седми. Втората световна война затруднила ествествено международните шахматни връзки, а освен това тогава починали бившите световни шампиони Ласкер и Капабланка. През 1946 г. умира и Алехин и титлата "световен шампион" останала без носител. При така създаденото положение, по предложение на руската делегация, 13-ти конгрес на ФИДЕ проведен през 1947 в Хага, било взето решение да се проведе през 1948 година мач-турнир между най-силните гросмайстори за излъчване на световен шампион. Победител и нов световен шампион по шахмат излязъл Михаил Ботвиник (1911-1995) с 14 точки следван от Смислов - 11 точки, Керес и Решевски по 10 1/2 и Еве - с 4 точки.

Още преди Великата октомврийска социалистическа революция в Русия шахматът е бил познат на много велики хора. Много руски писатели, художници, учени и ревлюционери са обичали шахматната игра. Шахмат са играели - Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Толстой, Репин, Менделеев, Чернишевски и много други. Гордост тогава за шахматистите е бил и големият интерес, който са проявявали към шахмата Карл Маркс и Владимир Илич Ленин. Ленин с голямо увлечение и майсторство е играел шахмат. Шахматното изкувство в стара Русия през периода на царизма е било достояние на тесен кръг от интелигенцията и прелигированите класи. Висококвалифицираните шахматисти се наброявали на пръсти. Известно е, че през през времето на Александър II, много шахматни клубове са били затваряни, поради политическата неблагонадеждност на посетителите им. Разбира се при такива условия не е имало никаква възможност за широко развитие на шахматното движение. Едва след Великата октомврийска революция в свободната съветска страна, при прекрасните условия за развитието на социалистическата култура, шахматното движение добило невиждано тогава разпространение и разцвет. "Ние ценим шахмата - тази мъдра игра, стояща на границата между науката и изкувството, затова, че тя съдържа в себе си елементи на художествено творчество. Шахматът развива методичност и последователност, дава простор на аналитическите способности, на творческата фантазия. Но преди всичко - шахматът - това е борба, напрегната, изискваща за постигането на победата голяма издръжливост, настойчивост, решителност, желязна воля" - така охарактеризирва шахмата тогавашният съветски вестник "Правда" в статия, посветена на международния турнир в Нотингам през 1936 година, по случай блестящата победа на гросмайстора Ботвиник. Социалистическата култура се отразила и върху развитието на шахматното творчество в Съветския съюз. Под нейно действие се оформила нова съветска шахматна школа, в която са отразени характерните черти на новия социалистически човек: новаторство, изобретателство, непрестанен стремеж за овладяване челните постижения на теорията и практиката и никога човек да не се задоволява от постигнатото, самокритично отношение към себе си, упорито гонене на поставената цел.

Развитието на шахмата в България има кратка история. По-голям интерес към него възниква в годините след първата световна война, когато се появяват и първите шахматни клубове в страната: в София, Варна, Велико Търново, Пловдив, Русе и др. В тези клубове обаче членуват нищожен брой шахматисти, тъй като шахматната игра не била популярна сред нашия народ. Шахматните прояви са били незначителни, а клубовете бедни. Държавата не само, че не полагала никакви грижи за развитието на шахмата, но и е пречела за неговото развитие, причислявайки го към хазартните игри и облагайки го с акцизен данък наравно с картите, таблата и др. И ако е имало известен шахматен живот, това се дължало на редица любители шахматисти, които с ентусиазъм, жертвувайки време и средства, с любов участвали в шахматните състезания, работили за пропангандирането на шахмата. Ревностен пропагандор на шахматното дело сред младежта е бил Васил Калчев (1902-1944). За първи път той използвал шахмата като възпитателно средство, като сердство за порпагандиране на нови социалистически идеи. Сам активен състезател, той организира и участва в редица състезания по шахмат, уреждани от Софийския шахматен клуб, като насърчава участието на нови млади шахматисти. Активни състезатели и организатори на шахмата у нас през този период са членът на Варненския шахматен клуб Ксени Атанасов (1904 - 1936) и Ф.Хоринек (София), които неуморно работят и допринасят за организирането и разпространението на шахмата в България. Като най-ярък представител на шахматното творчество у нас в годините преди 9 септември 1944 г. се очертава Георги Гешев. Той несъмнено е бил най-силният шахматист тогава и е бил шампион на страната от 1933 до 1936 година. Рядко талантлив шахматист от онова време, предал се изцяло в овладяването на шахмата, той допринесъл около него да израстнат такава редица млади тогава шахматисти, д-р Юрий Тошев, Алксандър Цветков, Олег Нейкирх и др., които продължват неговото дело за развитието на нашето шахматно творчество. За първи път шахматен турнир за държавен първенец на България през 1933 г. бил проведен в град Сталин. Първото място с по 6 точки (от 8 възможни) заели Георги Гешев и д-р Юрий Тошев. В проведения след турнира мач от 8 партии победител с резултет 4.5:3.5 излязъл Георги Гешев, който тогава е бил провъзгласен за първи шахматен първенец на България. Георги Гешев е бил многократен шампион на България. Многократен шампион е бил и на Софийския Шахматен клуб. От 1933 година до края на своя живот Гешев е непрескъснато шампион на страната. С неговата ранна смърт (Гешев умира на 34 години) бългрските шахматисти загубили един от най-изтъкнатите представители на нашето шахматно творчество. Следващите три турнира за шахматно първенство на страната - София (1934), Русе (1935) и София (1936) - отново са спечелени от Георги Гешев. Негов най-сериозен противник тогава е бил Юрий Тошев, а също така и Найден Войнов, Ксени Атанасов, Александър Телегин, Хайнрих Макс и др. В 1936 година званието "шампион на страната" оспорвали и редица шахматисти, като особено добре се представили Олег Нейкирх, който се класирал на второ място, Андрей Малчев, Александър Цветков, Емил Карастойчев, Александър Кипров и др. На петото шахматно първенство, проведено през 1937 година (вече без Георги Гешев), държавен шампион станал Михаил Кантарджиев. През 1938 година, на шестия турнир в Сталин, първенството е било спечелено от Александър Цветков. В 1939 година България взела участие на световната шахматна олимпиада в Буенос Айрес с отбор, съставен от петимата най-добри тогава български шахматисти: Александър Цветков, Олег Нейкирх, Александър Кипров, Михаил Кантарджиев и Емил Карастойчев. Поради продължителното отсъствие на отбора (повече от 3 месеца), през същата година турнир за шахматно първенство не е бил проведен. През 1940 година в София било проведено седмото държавно първенство. Първенец станал отново Александър Цветков. На осмото първенство, през 1942 година, пак в София победител станал д-р Юрий Тошев. В 1943 година Олег Нейкирх, вече български поданик, завоювал званието "държавен шахматен първенец". На проведения в София турнир той се класирал на първо място, следван от Александър Цветков и др. Още от първото държавно първенство след 9 септември - през 1945 година проличали грижите на нашата страна към шахмата. 22 участници в продължение на 1 месец са оспорвали високото звание "шахматен първенец". Наложило се обаче в допълнителен мач между класиралите се с равно число точки Александър Цветков и А. Малчев да се определи победител. Мачът, а с това и званието били спечелени от Александър Цветков с резулат 4.5:0.5. Добре са се представили тогава в този турнир и Кр. Димитров, д-р Ю. Тошев, инж. К.Писков и др. През 1946 година шахматен първенец станал Петър Петров. Третият турнир след 9 септември се провел през 1947 година в София. С равно число точки на първо място се класирали и провъзгласени за първенци д-р Ю. Тошев, и инж. К. Писков. На следващата година - 1948 на първо място отново са двама шахматисти - Александър Цветков и Олег Нейкирх - за втори път победители на турнир за държавно първенство. В 1949 година републикански първенец станал Кръстю Димитров. Предварителните, вече по-организирано проведени полуфинали, допринесли в крайна сметка да вземат участие нови и способни шахматисти. Блестящ успех на този турнир показал Атанас Коларов от Русе, заемайки 4-тото място в класирането (тогава той е бил на 14 години). Александър Цветков е отново шампион на страната през 1950 година. Следващата година на първо място с равно число точки са били Александър Цветков, Милко Бобоцов и Николай Минев. Характерно за това първенство е подчертаният успех не само на Милко Бобоцов и младият тогава студент-медик Николай Минев, - но и редица представители на младото поколение - Здраво Милев, Никола Пъдевски и др. Едновременно с това било проведено и първото първенство за жени у нас. Шампионка станала Антония Иванова. И второто първенство за жени било спечелено отново от Антония Иванова, която запазила своето звание и получила 1-ви разред по шахмат. Следващите години донесли нови успехи за българския шахмат. Нови млади шахматисти и шахматистки се появяват във финалите за републиканско първенство. През 1953 година републикански първенец, след спечелване на мача срещу Нейкирх става студентът-медик Николай Минев. На следващата година това високо звание завоюва 23 годишния тогава Никола Пъдевски. Третото републиканско първенство за жени спечелила Венка Асенова, която е била обявена за шампионка на страната 1953-1954 година. През 1954 година шампионка отново станала Антония Иванова. Но особено блестящ успех тя постига на зоналния турнир в Лайпциг, където се класира на 1-2 място и получила правото да участва на турнира на кандидатките за световното първенство. През същата година българският национален отбор по шахмат в състав Н. Минев, Ол. Нейкирх, З. Милев, Ал. Цветков, М. Бобоцов и Р. Бобеков постигнал голям успех на шахматната олимпиада в Амстердам, класирайки се на 9-то 10-то място заедно с отбора на Англия. Зад българските участници останали отборите на 17 капиталистически страни. Голям успех постигнали и шахматистите-студенти, които на световното студентско шахматно първенство заели през 1954 година 3-то място, след Чехия и СССР, а през 1955 година на 3 - 4-то място (с равно число точки с Унгария).

Съвремие

До епохата на Просвещението, шахматът основно се представя като начин за самоусъвършенстване.

С такива или подобни надежди, шахматът се преподава на деца в училищата по цял свят и е използван в армиите за трениране умовете на кадетите и офицерите. Много училища поддържат шахматни клубове и се организират множество турнири специално за деца. В допълнение много държави разполагат с шахматни федерации, които редовно провеждат турнири в допълнение към тези на ФИДЕ.

Освен това, шахматът често е изобразяван в изкуството; забележителни произведения, където шахматът играе ключова роля, се появяват на бял свят, започвайки от „Партия Шах“ на Томас Мидълтън, през „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол до „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг или „Защита Лужин“ на Владимир Набоков. Шахматът също е важен елемент във филми като „Седмият печат“ на Ингмар Бергман или „Шахматисти“ на Сатяджит Рей.

Шахматът също е представен в съвременната поп култура. Например, героят на Дж. Роулинг Хари Потър играе „магически шахмат“, докато героите от Стар Трек предпочитат „триизмерен шахмат“.

Нотация за записване на ходовете

Основна статия: Шахматна нотация

Шахматна композиция

Основна статия: Шахматна композиция

Шахматната композиция е изкуството на създаване на шахматни задачи (тези задачи понякога са наричани шахматни композиции). Личност, която създава такива проблеми е известна като шахматен композитор.

Повечето шахматни задачи проявяват следните особености:

Позицията е композирана т.е. тя не е взета от реална игра, но е съчинена за специфичната цел на поставения проблем.
Има определено условие т.е. цел, която трябва да бъде постигната. Например, да се матират черните фигури в определен брой от ходове.
Има тема (или съвкупност от теми), за която задачата е съставена да илюстрира: шахматните задачи обикновено илюстрират отделни идеи. Много от тези теми имат собствени имена и често са кръстени на личностите, които за първи път са ги използвали. Например, тема „Новотни“.

Шахматната композиция е отделен клон на спорта шахмат и съществуват турнири, както за композиране, така и за решаване на шахматни задачи.

Състезателна игра

Организация на състезанията

Кирсан Илюмжинов, президент на Световната федерация по шахмат.

Съвременният шахмат е организиран спорт структуриран в международни и национални съюзи, турнири и конгреси. Международното управляващо тяло на шахмата е Международната федерация по шахмат (ФИДЕ). Повечето държави имат национална шахматна организация (например Българска федерация по шахмат), която е член на ФИДЕ. Международната федерация по шахмат е член на Международния олимпийски комитет (МОК), но играта шахмат никога не взима участие в Олимпийски игри; шахматът има собствена олимпиада, която се провежда на всеки две години под формата на отборно състезание. Приблизително 605 милиона хора в света знаят как да играят шахмат, а 7,5 милиона са членове на национални федерации по шахмат, които съществуват в 160 държави в цял свят. Това превръща шахмата в един от най-популярните спортове в света.

Настоящият световен шампион е Вишванатан Ананд от Индия. Настоящата световна шампионка е рускинята Александра Костенюк, но унгарката Юдит Полгар притежава най-високия рейтинг сред жените. Тя никога не участва в световното първенство за жени, като вместо това предпочита да се състезава с водещите играчи сред мъжете и дори поддържа рейтинг сред 20 най-силни играчи при мъжете.

Други индивидуални състезания включват Световно първенство за юноши и девойки до 20 години, Европейско индивидуално първенство и националните първенства. Турнири само с покана редовно привличат най-силните играчи в света и към този вид състезания са причислявани турнирите „Линарес“ (Испания), „Амбър“ (Монте Карло), „Спаркасен Чес Мийтинг“ (Дортмунд), „М-Тел Мастърс“ (София) и „Корус“ (Вайк ан Зее).

Редовни отборни състезания включват споменатата по-горе шахматна олимпиада, световното отборно първенство и европейското отборно първенство. Последната 38-а шахматна олимпиада е проведена през 2008 г. в Дрезден, Германия. Победителите при мъжете е отборът на Армения, а при жените – Грузия.^[26] Световното първенство по решаване на шахматни задачи и световното първенство по кореспондентен шахмат са едновременно индивидуални и отборни състезания.

Освен тези престижни състезания, съществуват хиляди други шахматни турнири, мачове и фестивали, които се провеждат всяка година в цял свят и събират състезатели от всички нива, от начинаещи до експерти.

Звания и рангове

Основна статия: Шахматни звания

Най-добрите играчи могат да бъдат наградени със специални звания от международната организация ФИДЕ.

Гросмайстор (накратко ГМ, понякога се използва международен гросмайстор или МГМ) се присъжда на шахматистите от световна класа. Част от световния шампион, ГМ е най-високото звание, което шахматист може да получи. Преди ФИДЕ да награди шахматист с него, играчът трябва да има ЕЛО рейтинг от най-малко 2500 и постигнати три забележителни резултати (наречени норми) в турнири, включващи участието на други гросмайстори от страни различни от тази на кандидата. Има също други начини за придобиване на гросмайсторско звание, например ако шахматистът спечели Световното първенство за юноши или девойки.
Международен майстор (накратко ММ). Изискванията са подобни на ГМ, но са занижени. Минималният рейтинг за ММ е 2400.
ФИДЕ майстор (накратко ФМ) Обикновения начин за получаване на звание ФИДЕ майстор е достигане на ФИДЕ рейтинг от 2300 или повече.
Кандидат-майстор (накратко КМ) Подобно на ФМ, но с ФИДЕ рейтинг от най-малко 2200.

Всички звания са отворени за мъже и жени. Отделни звания само за жени, такива като гросмайстор за жени (ГМЖ), също са налични. Започвайки с Нона Гаприндашвили през 1978 г., много жени спечелват гросмайсторска титла и повечето от топ десет на жените през юли 2009 г. имат пълно гросмайсторско звание.^[27]

Международни звания са присъждани на композитори и решавачи на шахматни задачи, както и на състезатели по кореспондентен шахмат (от Международната федерация по кореспондентен шахмат). Освен това, националните шахматни организации може също да присъждат титли, обикновено на напреднали играчи, които са още под нивото необходимо за международните звания; пример е титлата „шахматен експерт“ използвана в Съединените щати.

Математика и компютри

Шахматът е интересен откъм математическа гледна точка. Много комбинаторни и топологични проблеми свързани с шахмата са известни от хиляди години. През 1913 г. Ернст Зермело използва това като основа за теорията си на игровите стратегии, която е определяна за една от предшествениците на теорията на игрите.^[28]

Броят на позволените според правилата в шахмата позиции е пресметнато, че е между 10⁴³ и 10⁵⁰, със сложност на игрово дърво приблизително 10¹²³. За пръв път сложността на игровото дърво на шахмата е изчислено от Клауд Шанън на 10¹²⁰, резултат известен като „Числото на Шанън“.^[29] Обикновено средностатистическата позиция има от 30 до 40 възможни хода, но има и някои с нула (в случаите на мат или пат), или с 218.^[30]

Най-важното математическо предизвикателство на шахмата е създаването на алгоритъм, който да може да играе шах. Идеята за създаване на машина, играеща шахмат, датира от 18 век; около 1769 г., играещ шахмат автомат, наречен Турчинът, става известен преди да бъде разкрит като измама.^[31] Сериозните опити, основаващи се на автоматите, такива като El Ajedrecista (Шаблон:Lang-bg), били твърде сложни и ограничени, за да бъдат полезни.

До изобретяването на дигиталния компютър през 50-те години на 20 век, шахматни ентусиасти и компютърни инженери построяват, с увеличаваща се степен на сериозност и успех, играещи шахмат машини и компютърни програми.

С огромни бази данни на минали партии и висока аналитична способност, компютрите също помагат на играчите да изучават шахмата и да се подготвят за мачове. Допълнително, интернет шахматните сървъри позволяват на хората да намират и играят с противници от цял свят. Наличието на компютри и съвременни комуникационни устройства също повишават тревогата за евентуално мамене по време на партии, с най-известен случай „тоалетната война“ от световното първенство през 2006 г.

Психология

Съществува обширна научна литература за шахматната психология.^[32]^[33]^[34]^[35] Адриан де Гроот, в своята докторска теза, посочва че шахматните майстори могат бързо да разберат ключовите особености на позицията.^[36] Според де Гроот, това умение, постигнато с години на практика и обучение, е по-важно от способността за предвиждане на ходове. Де Гроот също посочва, че майсторите по шахмат могат да запомнят позиции, които са показани за няколко секунди, почти перфектно.^[37]

По-съвременните изследвания се фокусират върху шахмата като тренировка на ума; относителните роли на познанието и предвиждането; блинд шахмата; ролята на личността и интелекта в шахматното умение, разликите при половете и компютърните модели на шахматното познание. В допълнение, ролята на практика и талант в развитието на шахмата и други области на познание водят до много изследвания в днешни дни. Ериксон и колеги спорят дали преднамерената практика е достатъчна за достигане високи нива на познание, като майстор в шахмата.^[38] Друго съвременно изследване посочва, че други фактори освен практиката са важни. Например, Гобет и колеги посочват, че по-силните играчи започват да играят шахмат от по-рано и че по-вероятно е те да са леворъки и да са родени в късна зима или ранна пролет.^[39]^[40]

Варианти

Основна статия: Шахматен вариант

Шахматните варианти са форма на шахмата, където партията се играе върху различна дъска, със специални допълнителни фигури или по различни правила. Има повече от две хиляди официално оповестени шахматни варианти, от които най-известни са сянци в Китай и шоги в Япония.^[41]^[42]

Шахматните варианти могат да бъдат разделени на:

Пряки предшественици на игрите шахмат, чатуранга и шатрандж.
Традиционни национални или регионални шахматни варианти като сянци, шоги, джианци и макрук, които имат общи предшественици със западния шахмат.
Съвременни варианти на шахмата, такива като Шах960, където началната позиция се избира произволно преди всяка партия. Това произволно разположение на фигурите прави по-трудна задачата да се подготви дебютната игра предварително.^[43]

Вижте още

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Шахмат

Български организации

Международни организации

Друго

Шахматни сайтове на български в архивно копие на проект „Отворена директория“

Източници

↑ Tal, Mikhail. The Life and Games of Mikhail Tal. ISBN 1-85744-202-4.
↑ E.I. Laws of Chess // Посетен на 2008-08-12.
↑ ^а ^б ^в ^г Harding, Tim. Better Chess for Average Players. Courier Dover Publications, 2003. ISBN 0-486-29029-8.
↑ Collins, Sam. Understanding the Chess Openings. Gambit Publications, 2005. ISBN 1-904600-28-X.
↑ Tarrasch, Siegbert. The Game of Chess. Courier Dover Publications, 1987. ISBN 0-486-25447-X.
↑ Hooper, David и др. The Oxford Companion to Chess. второ издание. Oxford University Press, 1992. ISBN 0-19-866164-9.
↑ ^а ^б Calvo, Ricardo. Valencia Spain: The Cradle of European Chess // GoddessChess, 1998. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Yalom, Marilyn. Birth of the Chess Queen. ISBN 0060090642.
↑ Dr René Gralla. XiangQi – an alternate to Western Chess // ChessBase.com, 2006-11-19. Посетен на 2009=07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Kramnik plays Makruk Thai // Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Louis Charles Mahe De La Bourdonnais // ChessGames. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Metzner, Paul. Crescendo of the Virtuoso: Spectacle, Skill, and Self-Promotion in Paris during the Age of Revolution. Berkeley: University of California Press, 1998. ISBN 0-520-20684-3.
↑ Bird, Henry Edward. Chess History and Reminiscences // Gutenberg. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ History of Simpson's-in-the-Strand // http://www.savoygroup.com/.+Посетен на 2010-01-19. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ London Chess Club // ChessGames. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Шахматна енциклопедия. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1989.
↑ Parr, Larry. London, 1851 // World Chess Network. Посетен на 2008-11-26.
↑ Hartston, W. The Kings of Chess. Pavilion Books Limited, 1985. ISBN 0-06-015358-X. с. 36.
↑ Burgess, Graham и др. The Mammoth Book of the World's Greatest Chess Games. Carroll & Graf Publishers, 1998. ISBN 0-7867-0587-6. OCLC 40209258. с. 14.
↑ Shibut, Macon. Paul Morphy and the Evolution of Chess Theory. Courier Dover Publications, 2004. ISBN 0-486-43574-1. OCLC 55639730.
↑ Steinitz, William и др. The Steinitz Papers: Letters and Documents of the First World Chess Champion. McFarland & Company, 2002. ISBN 0-7864-1193-7. OCLC 48550929.
↑ Kasparov, Garry. My Great Predecessors, part II. Everyman Chess, 2003. ISBN 1-85744-342-X.
↑ Крамник стана Световен шампион по шахмат // bgnewsroom.com, 2006-10-13. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)
↑ Вишванатан Ананд е новият световен шампион по шах // Bulgarian Post, 2007-09-30. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)
↑ Вишванатан Ананд защити световната си титла // в. „Стандарт“, 2008-10-30. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)
↑ Schacholympiade Dresden 2008 // Посетен на 2009-08-01. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Top 100 Women July 2009 // ФИДЕ. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Christoph Eichhorn. Christoph: Der Beginn der Formalen Spieltheorie: Zermelo (1913) // 2004-07-31. Посетен на 2008-09-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код немски)
↑ Chess // Mathworld.Wolfram.com. Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ The biggest Number of simultaneous possible legal Moves // www.chessbox.de. Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английска)
↑ Levitt, Gerald M. The Turk, chess automaton. McFarland & Company, 2000. ISBN 0-7864-0778-6.
↑ Individual differences in chess expertise: A psychometric investigation // Acta Psychologica 124 (3). March 2007. с. 398–420.
↑ Gobet, Fernand и др. Moves in mind: The psychology of board games. Psychology Press, 2004. ISBN 1-84169-336-7.
↑ Holding, Dennis. The psychology of chess skill. Erlbaum, 1985. ISBN 978-0-89859-575-8.
↑ Saariluoma, Pertti. Chess players' thinking: A cognitive psychological approach. Routledge, 1995. ISBN 0415120799-1-DBS.
↑ de Groot, A.D. Thought and choice in chess. Mouton Publishers, 1965.
↑ Richards J. Heuer, Jr. Psychology of Intelligence Analysis (Глава 3) // Center for the Study of Intelligence, 1999. Посетен на 2008-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ K. Anders Ericsson, Ralf Th. Krampe, и Clemens Tesch-Romer. The Role of Deliberate Practice in the Acquisition of Expert Performance // Посетен на 2008-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Fernand Gobet и Philippe Chassy. Season of birth and chess expertise // Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Fernand Gobet и Guillermo Campitelli. The role of domain-specific practice, handedness and starting age in chess // Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)
↑ Pritchard, David. The Encyclopedia of Chess Variants. Games & Puzzles Publications, 1994. ISBN 0-9524142-0-1.
↑ Pritchard, David. Popular Chess Variants. Batsford Chess Books, 2000. ISBN 0-7134-8578-7.
↑ Eric van Reem. The birth of Fischer Random Chess // chessvariants.com, 2001-07-24. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

[1] Tal, Mikhail. The Life and Games of Mikhail Tal. ISBN 1-85744-202-4.

[2] E.I. Laws of Chess // Посетен на 2008-08-12.

[Harding-3] а ^б ^в ^г Harding, Tim. Better Chess for Average Players. Courier Dover Publications, 2003. ISBN 0-486-29029-8.

[4] Collins, Sam. Understanding the Chess Openings. Gambit Publications, 2005. ISBN 1-904600-28-X.

[5] Tarrasch, Siegbert. The Game of Chess. Courier Dover Publications, 1987. ISBN 0-486-25447-X.

[6] Hooper, David и др. The Oxford Companion to Chess. второ издание. Oxford University Press, 1992. ISBN 0-19-866164-9.

[nauiua-7] а ^б Calvo, Ricardo. Valencia Spain: The Cradle of European Chess // GoddessChess, 1998. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[8] Yalom, Marilyn. Birth of the Chess Queen. ISBN 0060090642.

[9] Dr René Gralla. XiangQi – an alternate to Western Chess // ChessBase.com, 2006-11-19. Посетен на 2009=07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[10] Kramnik plays Makruk Thai // Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[11] Louis Charles Mahe De La Bourdonnais // ChessGames. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[12] Metzner, Paul. Crescendo of the Virtuoso: Spectacle, Skill, and Self-Promotion in Paris during the Age of Revolution. Berkeley: University of California Press, 1998. ISBN 0-520-20684-3.

[13] Bird, Henry Edward. Chess History and Reminiscences // Gutenberg. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[14] History of Simpson's-in-the-Strand // http://www.savoygroup.com/.+Посетен на 2010-01-19. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[15] London Chess Club // ChessGames. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[16] Шахматна енциклопедия. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1989.

[17] Parr, Larry. London, 1851 // World Chess Network. Посетен на 2008-11-26.

[18] Hartston, W. The Kings of Chess. Pavilion Books Limited, 1985. ISBN 0-06-015358-X. с. 36.

[19] Burgess, Graham и др. The Mammoth Book of the World's Greatest Chess Games. Carroll & Graf Publishers, 1998. ISBN 0-7867-0587-6. OCLC 40209258. с. 14.

[20] Shibut, Macon. Paul Morphy and the Evolution of Chess Theory. Courier Dover Publications, 2004. ISBN 0-486-43574-1. OCLC 55639730.

[21] Steinitz, William и др. The Steinitz Papers: Letters and Documents of the First World Chess Champion. McFarland & Company, 2002. ISBN 0-7864-1193-7. OCLC 48550929.

[22] Kasparov, Garry. My Great Predecessors, part II. Everyman Chess, 2003. ISBN 1-85744-342-X.

[23] Крамник стана Световен шампион по шахмат // bgnewsroom.com, 2006-10-13. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)

[24] Вишванатан Ананд е новият световен шампион по шах // Bulgarian Post, 2007-09-30. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)

[25] Вишванатан Ананд защити световната си титла // в. „Стандарт“, 2008-10-30. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код български)

[26] Schacholympiade Dresden 2008 // Посетен на 2009-08-01. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[27] Top 100 Women July 2009 // ФИДЕ. Посетен на 2009-07-26. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[28] Christoph Eichhorn. Christoph: Der Beginn der Formalen Spieltheorie: Zermelo (1913) // 2004-07-31. Посетен на 2008-09-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код немски)

[29] Chess // Mathworld.Wolfram.com. Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[30] The biggest Number of simultaneous possible legal Moves // www.chessbox.de. Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английска)

[31] Levitt, Gerald M. The Turk, chess automaton. McFarland & Company, 2000. ISBN 0-7864-0778-6.

[32] Individual differences in chess expertise: A psychometric investigation // Acta Psychologica 124 (3). March 2007. с. 398–420.

[33] Gobet, Fernand и др. Moves in mind: The psychology of board games. Psychology Press, 2004. ISBN 1-84169-336-7.

[34] Holding, Dennis. The psychology of chess skill. Erlbaum, 1985. ISBN 978-0-89859-575-8.

[35] Saariluoma, Pertti. Chess players' thinking: A cognitive psychological approach. Routledge, 1995. ISBN 0415120799-1-DBS.

[36] Groot, A.D. Thought and choice in chess. Mouton Publishers, 1965.

[37] Richards J. Heuer, Jr. Psychology of Intelligence Analysis (Глава 3) // Center for the Study of Intelligence, 1999. Посетен на 2008-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[38] K. Anders Ericsson, Ralf Th. Krampe, и Clemens Tesch-Romer. The Role of Deliberate Practice in the Acquisition of Expert Performance // Посетен на 2008-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[39] Fernand Gobet и Philippe Chassy. Season of birth and chess expertise // Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[40] Fernand Gobet и Guillermo Campitelli. The role of domain-specific practice, handedness and starting age in chess // Посетен на 2009-08-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[41] Pritchard, David. The Encyclopedia of Chess Variants. Games & Puzzles Publications, 1994. ISBN 0-9524142-0-1.

[42] Pritchard, David. Popular Chess Variants. Batsford Chess Books, 2000. ISBN 0-7134-8578-7.

[43] Eric van Reem. The birth of Fischer Random Chess // chessvariants.com, 2001-07-24. Посетен на 2009-07-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]

[33]

[34]

[35]

[36]

[37]

[38]

[39]

[40]

[41]

[42]

[43]