Ум: Разлика между версии
уводен раздел - по ен: |
без повторен шаблон |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
{{Метафизика}} |
{{Метафизика}} |
||
{{Уикиречник|ум}} |
|||
{{превод от2|en|Mind|442178589}} |
{{превод от2|en|Mind|442178589}} |
||
[[Категория:Философия]] |
[[Категория:Философия]] |
Версия от 09:11, 28 декември 2011
Умът е сложно понятие, разглеждано по различни начини от много различни течения - от панпсихизма и анимизма до традиционните и организирани религиозни системи, както и от светската и материалистична философия. Повечето то тях приемат, че основни характеристики на ума са способността за формиране на съзнателен опит и интелигентното мислене. Като характеристиките на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание и способност за комуникация. Съвременните теории отнасят към тях и множество несъзнателни процеси.
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на Заратустра, Сидхарта Гаутама, Платон, Аристотел и други древногръцки, индийски, ислямски и средновековни европейски философи. Предмодерните разбирания за ума, като това за неоплатоническия нус, го разглеждат като аспект на душата - едновременно божествен и безсмъртен, свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на космоса.
Спорен е въпросът кои са атрибутите, съставящи ума. Някои психолози смятат, че само „висшите“ интелектуални функции, най-вече разума и паметта, могат да се смятат за съставни части на ума. От тази гледна точка емоциите, като любов, омраза, страх, радост, имат по-примитивен или субективен характер и трябва да се разглеждат като различни от ума сам по себе си. Други автори смятат, че различните рационални и емоционални състояния не могат да бъдат разграничени по такъв начин, че те имат обща природа и произход и следователно всички те трябва да се разглеждат заедно като част от това, което наричаме ум.
В разговорна употреба „ум“ често е синоним на способността за мислене - частният разговор със самите нас, който водим „в главите си“. Така хората си „наумяват“ нещо или нещо им „идва наум“. Една от основните характеристики на ума в този смисъл е, че той е лично пространство, до което никой, освен неговия притежател няма достъп.
Функции
Философия
Психология
Физиология
Умствено здраве
Вижте също
- Разум - способност за логическо и абстрактно мислене.
- Интелект - способност за разсъждаване, анализ и синтез на информацията.
- Съзнание - способност за възпроизвеждане на действителността.
- Когнитивна наука - наука за познанието.
- Енергия (психология) - концепция на принципна активност, захранваща операциите на ума.
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mind в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |