Карл II Плешиви: Разлика между версии
к. |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Карл II Плешивия''' ({{lang-fr|Charles le Chauve}}) ([[13 юни]] [[823]] - [[6 октомври]] [[877]]) - [[император]] на [[Свещената Римска империя]] и [[крал]] на [[ |
'''Карл II Плешивия''' ({{lang-fr|Charles le Chauve}}) ([[13 юни]] [[823]] - [[6 октомври]] [[877]]) - [[император]] на [[Свещената Римска империя]] и [[крал]] на [[Западнофранкско кралство|Западно-франкското кралство]]. |
||
Той е син на [[Луи Благочестиви]] и втората му съпруга [[Юдит Баварска|Юдит]]. Прякорът му "Плешиви" идва не от плешивостта му, както би могло да се предположи, а от факта, че на [[5 май]] [[877]] г., в деня на освещаването на църквата „Дева Мария“ (бъдещото абатство „Сен Корней“ в [[Компиен]]), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси. |
|||
⚫ | Карл е роден на [[13 юни]] [[823]] г., когато по-възрастните му братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да даде на Карл управлението на [[Херцогство Швабия|Алемания]] ([[829]]) и земите между Мойс и Пиренеите ([[833]]) водят до разбунтуването на останалите му синове. През [[838]] г. той е коронован за подкрал на [[Неустрия]] (Северна Франция). |
||
⚫ | Карл е роден на [[13 юни]] [[823]] г., когато по-възрастните му 2 братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да даде на Карл управлението на [[Херцогство Швабия|Алемания]] ([[829]]) и земите между Мойс и Пиренеите ([[833]]) водят до разбунтуването на останалите му синове. През [[838]] г. той е коронован за подкрал на [[Неустрия]] (Северна Франция). |
||
⚫ | Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между 3-та му сина. Карл се съюзява с брат си [[Лудвиг II Немски|Лудвиг Немски]] срещу новия император [[Лотар I]] и |
||
⚫ | Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между 3-та му сина. Карл се съюзява с брат си [[Лудвиг II Немски|Лудвиг Немски]] срещу новия император [[Лотар I]] и го побеждават в битката при Фонтеноа ан Пюизе (''Fontenoy-en-Puisaye'') на [[25 юни]] [[841]] г. Следващата година 2-та братя потвърждават своя съюз с договор в [[Страсбург]]. Войната приключва през [[843]] г. с подписване на [[Вердюнски договор|договора от Вердюн]]. С него Карл получава западните [[франки|франкски]] земи (днешна [[Франция]]), [[Лудвиг II Немски|Лудвиг]] става крал на източните франкски територии (днешна [[Германия]]), а [[Лотар I]] остава император на земите от [[Фландрия]] през [[Бургундия]] до владенията в Северна Италия. |
||
⚫ | Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години |
||
⚫ | Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години 3-та братя на няколко пъти се събират да решават разни въпроси. През [[858]] г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг решава да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към [[Бургундия]]. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг, и [[велфи|велф]], който е свързан с майка му Юдит. През [[860]] г. той се опитва да завземе кралството на племенника си [[Карл (Прованс)|Карл Провански]], но не успява. След смъртта на друг свой племенник - император [[Лотар II (Лотарингия)|Лотар II от Лотарингия]], също прави опит да завладее териториите му. [[Меерсенски договор|Договорът му от Меерсен]] през [[870]] г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг. |
||
Срещу Карл (''Шарл'') редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на свещения римски император [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] (син на брат му [[Лотар I]]) Карл с подкрепата на папа [[Йоан VIII]] отпътува за Италия, където в [[Павия]] получава кралската корона, а на 29 декември - и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в [[Рим]] за [[римски император]]. |
Срещу Карл (''Шарл'') редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на свещения римски император [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] (син на брат му [[Лотар I]]) Карл с подкрепата на папа [[Йоан VIII]] отпътува за Италия, където в [[Павия]] получава кралската корона, а на 29 декември - и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в [[Рим]] за [[римски император]]. |
||
Ред 31: | Ред 33: | ||
1-вa жена: от 13/14 декември 842 г. [[Ирментруда Орлеанска]] († 6 октомври 869), дъщеря на граф [[Одо Орлеански]] от род [[Удалрихинги]], имат 9 деца: |
1-вa жена: от 13/14 декември 842 г. [[Ирментруда Орлеанска]] († 6 октомври 869), дъщеря на граф [[Одо Орлеански]] от род [[Удалрихинги]], имат 9 деца: |
||
* [[Юдит Фландърска|Юдит]] (* 844 † 870), ∞ 1. 856 г. крал [[Етелулф|Етелулф от Уесекс]] († 858); ∞ 2. 858 г. крал [[Етелбалд]] от [[Уесекс]] († 860), ∞ 3. след отвличане 862 г. граф [[Балдуин I (Фландрия)|Балдуин I]] от [[Фландрия]] († 879); |
* [[Юдит Фландърска|Юдит]] (* 844 † 870), ∞ 1. 856 г. крал [[Етелулф|Етелулф от Уесекс]] († 858); ∞ 2. 858 г. крал [[Етелбалд]] от [[Уесекс]] († 860), ∞ 3. след отвличане 862 г. граф [[Балдуин I (Фландрия)|Балдуин I]] от [[Фландрия]] († 879); |
||
* [[Луи II (Франция)|Луи II Заекващия]] (* 846; † 879), крал на |
* [[Луи II (Франция)|Луи II Заекващия]] (* 846; † 879), крал на Западнофранкското кралство; |
||
* [[Карл III (Аквитания)|Карл Детето]] (* 847/848; † 866), крал на [[Аквитания]]; |
* [[Карл III (Аквитания)|Карл Детето]] (* 847/848; † 866), крал на [[Аквитания]]; |
||
* [[Карлман (син на Карл Плешиви)|Карлман]] († 876), [[игумен]] на '' |
* [[Карлман (син на Карл Плешиви)|Карлман]] († 876), [[игумен]] на Сен Медар (''Saint-Médard'') в [[Соасон]], 874 игумен на [[Ехтернах]] (в Люксембург); |
||
* Лотар († 865), 861 монах, по-късно игумен на Сен Жермен (''Saint-Germain'') д'[[Оксер]]; |
* Лотар († 865), 861 монах, по-късно игумен на Сен Жермен (''Saint-Germain'') д'[[Оксер]]; |
||
* Ерментруд († 877), игуменка на Хаснон при [[Валансиен]]; |
* Ерментруд († 877), игуменка на Хаснон при [[Валансиен]]; |
Версия от 13:26, 4 септември 2012
Карл II Плешиви Charles II le Chauve | |
император на Свещената Римска империя и крал на Западнофранкското кралство | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Семейство | |
Род | Каролинги |
Баща | Лудвиг Благочестиви |
Майка | Юдит Баварска |
Братя/сестри | Лотар I Лудвиг II Пипин I Гизела Ротруда Бертхайд Хилдегард |
Съпруга | Ирментруда Орлеанска (13 декември 846) Рихилда Прованска (22 януари 870) |
Деца | Юдит Фландърска Луи II Карл III Карлман Ирментруда Хилдегард Гизела Ротруда Дроган Піпін Карл |
Карл II Плешиви в Общомедия |
Карл II Плешивия (Шаблон:Lang-fr) (13 юни 823 - 6 октомври 877) - император на Свещената Римска империя и крал на Западно-франкското кралство.
Той е син на Луи Благочестиви и втората му съпруга Юдит. Прякорът му "Плешиви" идва не от плешивостта му, както би могло да се предположи, а от факта, че на 5 май 877 г., в деня на освещаването на църквата „Дева Мария“ (бъдещото абатство „Сен Корней“ в Компиен), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси.
Карл е роден на 13 юни 823 г., когато по-възрастните му 2 братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да даде на Карл управлението на Алемания (829) и земите между Мойс и Пиренеите (833) водят до разбунтуването на останалите му синове. През 838 г. той е коронован за подкрал на Неустрия (Северна Франция).
Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между 3-та му сина. Карл се съюзява с брат си Лудвиг Немски срещу новия император Лотар I и го побеждават в битката при Фонтеноа ан Пюизе (Fontenoy-en-Puisaye) на 25 юни 841 г. Следващата година 2-та братя потвърждават своя съюз с договор в Страсбург. Войната приключва през 843 г. с подписване на договора от Вердюн. С него Карл получава западните франкски земи (днешна Франция), Лудвиг става крал на източните франкски територии (днешна Германия), а Лотар I остава император на земите от Фландрия през Бургундия до владенията в Северна Италия.
Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през 855 г. са мирни. През тези години 3-та братя на няколко пъти се събират да решават разни въпроси. През 858 г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг решава да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към Бургундия. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг, и велф, който е свързан с майка му Юдит. През 860 г. той се опитва да завземе кралството на племенника си Карл Провански, но не успява. След смъртта на друг свой племенник - император Лотар II от Лотарингия, също прави опит да завладее териториите му. Договорът му от Меерсен през 870 г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.
Срещу Карл (Шарл) редовно избухват въстания в Аквитания и Бретан. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу норманите, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През 875 г. след смъртта на свещения римски император Лудвиг II (син на брат му Лотар I) Карл с подкрепата на папа Йоан VIII отпътува за Италия, където в Павия получава кралската корона, а на 29 декември - и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в Рим за римски император.
Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Карл и ги опустошава. Това принуждава Карл да напусне бързо Италия. След смъртта на брат си Лудвиг Карл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при Андернах (876).
Междувременно папата, заплашен от сарацините, призовава Карл да отиде в Италия и да му помогне. Кралят преминава Алпите, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време Карломан, син на Лудвиг Немски, идва от север. Карл се отправя към него, но умира по пътя през 877 г.
Карл е наследен от сина си от първия си брак Луи II. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата.
Жени и деца
Карл се жени 2 пъти.
1-вa жена: от 13/14 декември 842 г. Ирментруда Орлеанска († 6 октомври 869), дъщеря на граф Одо Орлеански от род Удалрихинги, имат 9 деца:
- Юдит (* 844 † 870), ∞ 1. 856 г. крал Етелулф от Уесекс († 858); ∞ 2. 858 г. крал Етелбалд от Уесекс († 860), ∞ 3. след отвличане 862 г. граф Балдуин I от Фландрия († 879);
- Луи II Заекващия (* 846; † 879), крал на Западнофранкското кралство;
- Карл Детето (* 847/848; † 866), крал на Аквитания;
- Карлман († 876), игумен на Сен Медар (Saint-Médard) в Соасон, 874 игумен на Ехтернах (в Люксембург);
- Лотар († 865), 861 монах, по-късно игумен на Сен Жермен (Saint-Germain) д'Оксер;
- Ерментруд († 877), игуменка на Хаснон при Валансиен;
- Хилдегарда;
- Гизела;
- Ротруд († 889), игуменка на Андлау.
2-рa жена: от 22 януари 870 г. Рихилда Прованска († 2 юни 910), дъщеря на граф Бувин от Горц, сестра на Бозон Виенски от династията Бувиниди, имат 5 деца, от които само 1 живее по-дълго:
- Ротилда (* 871; † 928/929), ∞ 890 граф Рожер, 897 граф на Льо Ман; † 31 октомври 900);
- Дрого (* 872/873; † 873/874), близнак;
- Пипин (* 872/873; † 873/874), близнак;
- дете (* 23 март 875; † скоро след раждането);
- Карл (* 10 октомври 876; † 877 преди 7 април).
Източници
- Egon Boshof, Karl der Kahle - novus Karolus magnus? In: Franz-Reiner Erkens (Hrsg.): Karl der Große und das Erbe der Kulturen. Berlin 2001, S. 135–152.
- Janet L. Nelson, Charles the Bald. Longman, London 1992, ISBN 0-582-05585-7.
Луи I | → | крал на Франция (840 – 877) | → | Луи II |
|