Капиново: Разлика между версии
Ред 24: | Ред 24: | ||
== История == |
== История == |
||
В 19 век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата |
В 19 век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Капиново)|Свети Илия]]“ е изградена в 1867 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=380&Itemid=55| заглавие = Храмови низ Богомилската парохија | достъп_дата = 17 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 3 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на [[19 век]] селото има 140 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 158.]</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на [[19 век]] селото има 140 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 158.]</ref> |
Версия от 10:14, 17 февруари 2014
Капиново (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, част от Община Чашка.
География
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.
История
В 19 век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1867 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на 19 век селото има 140 жители, всички българи християни.[2]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия[3].
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Капиново (Kapinovo) като наскоро посърбено българско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Капиново като българско село.[6]
Личности
- Починали в Капиново
- Шаблон:BGR-флаг Георги Попов (? - 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Илия Тетовчето (? - 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
Бележки
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
|