7 март: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Шаблон:Календар |
→Празници: м. |
||
Ред 110: | Ред 110: | ||
== Празници == |
== Празници == |
||
* Свети [[Фелицитата и Перпетуя]] в [[Католическата църква]] |
|||
* [[Албания]] — ''[[Ден на учителя]]'' |
* [[Албания]] — ''[[Ден на учителя]]'' |
||
* [[Италия]] — ''Празник на [[град]] [[Аквино]]'' |
* [[Италия]] — ''Празник на [[град]] [[Аквино]]'' |
Версия от 11:40, 11 април 2014
<< | Март | >> | |||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд | |
09 | 1 | 2 | 3 | ||||
10 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
12 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
13 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
Календар за 2024 г. Всички дати |
7 март е 66-ият ден в годината според григорианския календар (67-и през високосна). Остават 299 дни до края на годината.
Събития
- 161 г. — Римският император Антонин Пий умира и е наследен едновременно от Марк Аврелий и Луций Вер, което е прецедент до този момент в Римската империя.
- 321 г. — Император Константин I Велики издава декрет че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за почивка в Империята.
- 1530 г. — Папата отказва да узакони развода на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става формален повод за създаването на англиканската църква.
- 1798 г. — Френската армия влиза в Рим.
- 1814 г. — В битката при Краон армията на Наполеон Бонапарт побеждава руските и пруските военни сили.
- 1876 г. — Александър Бел получава патент за изобретение, което той нарича телефон.
- 1912 г. — Руал Амундсен официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс на 14 декември 1911 г.
- 1918 г. — Първа световна война: Финландия влиза в съюз с Германия.
- 1936 г. — Германия нарушава Локарнския пакт и Версайския договор, като окупира наново демитализираната Рейнска област.
- 1945 г. — Втората световна война: Американски армейски части овладяват моста над река Рейн, с което се ускорява настъплението срещу Берлин.
- 1947 г. — Възстановени са дипломатическите отношения между България и Австрия.
- 1950 г. — Студената война: СССР прави изявление, в което отрича, че Клаус Фукс е работил като съветски шпионин.
- 1965 г. — За първи път в Канада в римокатолически църкви са извършени богослужения на английски език.
- 1966 г. — Президентът на Франция Шарл де Гол обявява намерението на страната да напусне НАТО.
- 1980 г. — Маргьорит Юрсенар е първата жена избрана за член на Френската академия.
- 1983 г. — Направен e опит за отвличане на самолет (полет № LZ-013) от БГА Балкан (София — Варна).
- 1987 г. — Майк Тайсън прегазва Джейм "Костотрошача" Смит за световната титла в тежка категория.
- 1989 г. — Иран скъсва дипломатически отношения с Великобритания по повод на издадените в кралството Сатанински строфи на Салман Рушди.
- 1996 г. — Формиран е първият демократично избран палестински парламент.
- 2002 г. — Открити са Деветите зимни параолимпийски игри в Солт Лейк Сити.
- 2009 г. — Изстрелян е космическият телескоп Кеплер, проектиран да открива земеподобни планети в орбита на други звезди.
Родени
- 148 г. — Ания Луцила, римска принцеса († 182 г.)
- 189 г. — Публий Септимий Гета, римски император († 211 г.)
- 1693 г. — Климент XIII, италиански папа († 1769 г.)
- 1765 г. — Жозеф Ниепс, френски изобретател († 1833 г.)
- 1785 г. — Алесандро Манцони, италиански писател († 1873 г.)
- 1792 г. — Джон Хершел, английски математик и астроном († 1871 г.)
- 1802 г. — Едуин Ландсир, британски художник († 1873 г.)
- 1820 г. — Александър Дрентелн, руски офицер († 1888 г.)
- 1829 г. — Едуард Фогел, немски пътешественик и изследовател († 1856 г.)
- 1850 г. — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия († 1937 г.)
- 1855 г. — Карл фон Щейнен, немски етнолог, пътешественик и изследовател († 1929 г.)
- 1857 г. — Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски лекар, Нобелов лауреат († 1940 г.)
- 1862 г. — Лукан Хашнов, български инженер († 1917 г.)
- 1864 г. — Александър Радев, български политик († 1911 г.)
- 1872 г. — Пийт Мондриан, холандски художник († 1944 г.)
- 1875 г. — Морис Равел, френски композитор († 1937 г.)
- 1878 г. — Борис Кустодиев, руски художник († 1927 г.)
- 1893 г. — Райко Алексиев, български публицист († 1944 г.)
- 1902 г. — Хайнц Рюман, германски актьор († 1994 г.)
- 1902 г. — Ханс Щубе, немски растениевъд († 1989 г.)
- 1904 г. — Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер в нацистка Германия († 1942 г.)
- 1908 г. — Ана Маняни, италианска актриса († 1973 г.)
- 1924 г. — Кобо Абе, японски писател († 1993 г.)
- 1926 г. — Ернст Оцвирк, австрийски футболист († 1980 г.)
- 1930 г. — Стенли Милър, американски химик († 2007 г.)
- 1931 г. — Жени Божинова, българска актриса
- 1937 г. — Георги Трингов, български шахматист († 2000 г.)
- 1938 г. — Албер Фер, френски физик, Нобелов лауреат през 2007
- 1938 г. — Дейвид Балтимор, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1975 г.
- 1940 г. — Дениъл Траванти, американски актьор
- 1940 г. — Руди Дучке, германски студентски лидер († 1979 г.)
- 1942 г. — Майкъл Айснър, американски директор на Уолт Дисни
- 1943 г. — Симеон Хаджикосев, български литературен критик
- 1945 г. — Джон Хърд, американски актьор
- 1946 г. — Вера Деянова, български литературен преводач
- 1947 г. — Валтер Рьорл, германски състезател
- 1955 г. — Ал-Уалид бин Талал, саудитски принц
- 1959 г. — Владимир Талески, актьор и политик от Република Македония
- 1960 г. — Иван Лендъл, чешки тенисист
- 1964 г. — Брет Ийстън Елис, американски писател
- 1965 г. — Камеран Даддо, австралийски артист
- 1975 г. — Любомира Бачева, българска тенисистка
- 1978 г. — Азис, български чалга певец
- 1978 г. — Елена Емануилова, българска писателка
- 1979 г. — Деси Слава, българска певица
- 1987 г. — Хатем Бен Арфа, френски футболист
Починали
- 322 г. пр.н.е. — Аристотел, древногръцки философ (* 384 пр.н.е.)
- 161 г. — Антонин Пий, римски император (* 86 г.)
- 1274 г. — Тома Аквински, монах доминиканец, философ и теолог (* 1225 г.)
- 1724 г. — Инокентий XIII, римски папа (* 1655 г.)
- 1802 г. — Клотилд Френска, френска принцеса, кралица на Сардиния (* 1759 г.)
- 1875 г. — Джон Едуард Грей, британски зоолог (* 1800 г.)
- 1891 г. — Франц Миклошич, словенски славист (* 1813 г.)
- 1895 г. — Александър Ган, руски офицер (* 1809 г.)
- 1903 г. — Тодор Станчев, български драматург
- 1931 г. — Аксели Гален-Калела, финландски художник (* 1865 г.)
- 1932 г. — Аристид Бриан, министър-председател на Франция, Нобелов лауреат през 1926 г. (* 1862 г.)
- 1932 г. — Петрана Обретенова, българска революционерка (* ?)
- 1945 г. — Албрехт Пенк, немски географ (* 1858 г.)
- 1952 г. — Парамаханса Йогананда, индийски гуру (* 1893 г.)
- 1954 г. — Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1876 г.)
- 1955 г. — Георги Бончев, български геолог (* 1866 г.)
- 1956 г. — Петко Атанасов, български драматичен актьор и режисьор (* 1889 г.)
- 1967 г. — Дора Метева, българска поетеса и преводач (* 1894 г.)
- 1971 г. — Кирил, български патриарх (* 1901 г.)
- 1985 г. — Аркадий Фидлер, полски писател и пътешественик (* 1894 г.)
- 1985 г. — Робърт Уиншип Удръф, бизнесмен и филантроп (* 1889 г.)
- 1997 г. — Едуард Милс Пърсел, американски физик, Нобелов лауреат през 1952 г. (* 1912 г.)
- 1999 г. — Стенли Кубрик, американски сценарист и режисьор (* 1928 г.)
- 2002 г. — Цвятко Анев, български генерал (* 1911 г.)
- 2003 г. — Илия Павлов, български бизнесмен, основател на „Мултигруп“ (* 1960 г.)
- 2005 г. — Иван Пръмов, български политик (* 1921 г.)
- 2006 г. — Али Фарка Туре, малийски музикант (* 1939 г.)
- 2014 г. — Мирослав Миронов, български футболист и треньор (* 1963 г.)
Празници
- Свети Фелицитата и Перпетуя в Католическата църква
- Албания — Ден на учителя
- Италия — Празник на град Аквино