Руски език: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
брой говорещи - според цитираните източници
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Език|
{{Език|
| страна= [[Русия]] и други
| страна= [[Русия]], страните от бившия [[СССР]], [[Източна Европа]] и емигрантските общности по света
| говорещи= 260 млн.<ref>http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html</ref><ref>http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf</ref>
| говорещи= 260 млн.<ref>http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html</ref><ref>http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf</ref>
| сем1= Индоевропейски
| сем1= Индоевропейски

Версия от 18:07, 1 февруари 2015

Руски език
русский язык‎
СтранаРусия, страните от бившия СССР, Източна Европа и емигрантските общности по света
Говорещи260 млн.[1][2]
ПисменостРуска азбука, Кирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Източнославянски
...→Руски
Официално положение
Официален в Русия
Казахстан
Беларус
Киргизстан
Таджикистан
Атон Атон
ООН
ОНД
РегулаторИнститут за руски език към РАН
Кодове
ISO 639-1ru
ISO 639-2rus
ISO 639-3RUS

Страни, в които руският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение
Уикипедия  Уикипедия на Руски език
Руски език в Общомедия

Ру̀ски езѝк (ру́сский язы́к ) – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света, говорен от около 260 000 000 души. През 20 век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан и региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика – беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност Атон, както и в някои градове в Украйна. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света[3][4], на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни органицации като ООН, Червения кръст[5], ОНД, ШОС и т.н.

Класификация

Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите два източнославянски езика – украинския и беларуския . В много случаи в източни Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източна Украйна и трасянка в Беларус.

Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към 15-16 век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен флексиите и литературният стил на книжовния руския език са повлияни и от старобългарския език чрез използвания от Православната църква църковнославянски. В същото време в различните диалекти, намиращи се в наши дни в бърз упадък, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни нюанси в значението.

Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните угро-фински езици – мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с угро-фински произход.[6][7]

Освен това лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полски, латински, нидерландски, немски, френски и английски.[8] В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.

История

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

Писменост

 Основна статия: Руска азбука
33-те букви на руската кирилица с
приблизителното им
фонетично съответствие
А
/a/		 Б
/b/		 В
/v/		 Г
/ɡ/		 Д
/d/		 Е
/je/		 Ё
/jo/		 Ж
/ʐ/		 З
/z/		 И
/i/		 Й
/j/
К
/k/		 Л
/l/		 М
/m/		 Н
/n/		 О
/o/		 П
/p/		 Р
/r/		 С
/s/		 Т
/t/		 У
/u/		 Ф
/f/
Х
/x/		 Ц
/ts/		 Ч
/tɕ/		 Ш
/ʂ/		 Щ
/ɕɕ/		 Ъ
/-/		 Ы
[ɨ]		 Ь
/-/		 Э
/e/		 Ю
/ju/		 Я
/ja/

Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската, но руската има 3 букви в повече – това са буквите Ё ё, Ы ы и Э э. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.

Граматика

В руския език има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен и предложен. Руският език притежаваи три наклонения – повелително (идти, идите), изявително (пошёл) и условно. Съществува и виждане, че в руския има две наклонения – повелително и неповелително. Основните времена са минало, бъдеще и сегашно:

Сегашно Минало Бъдеще
я играю я играл я буду играть
ты играешь ты играл ты будешь играть
он играет он играл он будет играть
мы играем мы играли мы будем играть
вы играете вы играли вы будете играть
они играют они играли они будут играть

Глаголите имат и две спрежения в зависимост от това дали в основата им има е или и. Залог в руския няма, но съществуват т.нар. неопределено лични и безлични изречения. Синтаксисът на руския е много близък до този на останалите славянски езици и особено до българския.

Падеж в руския език

Съществителните и прилагателните в руския се слканят в 6 падежа, според рода и числото им. Тук са дадени окончанията за 5 от тях – родителен, дателен, винителен, творителен, предложен.

м.р. ср.р. ж.р. мн.ч.
Родителен -а/-я -а/-я -ы/-и -ов/-ев/-ей
Дателен -у/-ю -у/-ю -е/-и -ам/-ям
Винителен =Им.п/=Р.п.1 =Им.п/=Р.п. -у/-ю =Им.п./=Р.п.
Творителен -ом/-ем -ом/-ем -ой/-ей -ами/-ями
Предложен -е2 -е2 -е2 -ах/-ях
  • 1 Одушевените предмети поемат окончанията за Родителен, а неодушевените за именителен падеж
  • 2 При 10 думи в руския окончанието е -у (в лесу, на берегу)

Сравнителна и превъзходна степен

Сравнителната степен в руския се образува с проста и сложна форма. При простата се поставя окончание -е, -ее и -че (по-рядко срещано), а при сложната се слага частицата более.

  • умный – умнее – более умный – по-умен
  • краткий – короче – более краткий – по-кратък

Превъзходната степен също се дели на проста и сложна форма. При простата се поставя окончание -ейший/-айший, а при сложата се поставя частицата самый.

  • умный – умнейший – самый умный – най-умен
  • краткий – кратчайший – самый краткий – най-кратък

Литература

Бележки

  1. ↑ http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html
  2. ↑ http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf
  3. ↑ http://ria.ru/society/20141028/1030544663.html
  4. ↑ http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/Documents/Vol4/pub-04-08.pdf
  5. ↑ http://bulgarian.ruvr.ru/news/2013_11_29/Ruskijat-shhe-e-raboten-ezik-na-CHervenija-Krst-2577/
  6. ↑ Academic credit // Вопросы языкознания. – М., № 5. – С. 18–28, 1982. Посетен на 29 април 2006. (на руски)
  7. ↑ Academic credit // Прибалтийско-финский компонент в русском слове. Посетен на 29 април 2006. (на руски)
  8. ↑ Encyclopaedia Britannica 1911

Вижте още

Външни препратки

Уикипедия  Уикипедия на Руски език

Основни:

Речници:


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Руски_език&oldid=6459551“.