Сава Дълбоков: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 66: | Ред 66: | ||
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. излиза в нелегалност и постъпва в партизанска чета, действаща в Свищовския край. 1 год. по-късно става политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. Има издадени 3 смъртни присъди по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. |
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. излиза в нелегалност и постъпва в партизанска чета, действаща в Свищовския край. 1 год. по-късно става политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. Има издадени 3 смъртни присъди по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. |
||
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Околийския комитет на [[БКП]] в [[Свищов]]. След това е първи заместник-министър на финансите (1960-1962). В периода 1971-1973 г. е [[заместник-председател на Министерския съвет]] и председател на [[държавен комитет за планиране|Държавния комитет за планиране]]. |
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Околийския комитет на [[БКП]] в [[Свищов]]. След това е първи заместник-министър на финансите (1960-1962). В периода 1971-1973 г. е [[заместник-председател на Министерския съвет]] и председател на [[държавен комитет за планиране|Държавния комитет за планиране]] и завеждащ [[отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП]]. <ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 368</ref> |
||
[[Секретар на ЦК на БКП]] (1973-1976). От 1976 до 1978 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на снабдяването и държавните резерви. Първи заместник-председател на Националния съвет на [[Отечествения фронт]]. Народен представител (1945-1990). |
[[Секретар на ЦК на БКП]] (1973-1976). От 1976 до 1978 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на снабдяването и държавните резерви. Първи заместник-председател на Националния съвет на [[Отечествения фронт]]. Народен представител (1945-1990). |
||
Версия от 13:43, 12 септември 2015
| Сава Дълбоков | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 1973 – 1976 |
|---|---|
| Предшественик | Константин Теллалов |
| Наследник | Димитър Станишев |
| Лична информация | |
| Роден | 17 декември 1919 г. |
| Починал | |
| Полит. партия | БКП (1944-1990) |
| Професия | адвокат • политик |
Портал  Политика | |
Сава Атанасов Дълбоков е български комунистически деец от БКП.
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Свищовската чета на Горнооряховски партизански отряд. Заместник-министър и министър в няколко правителства на България.
Биография
Сава Дълбоков е роден на 17 декември 1919 г. в с. Овча могила. Завършва право в Софийския университет.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. излиза в нелегалност и постъпва в партизанска чета, действаща в Свищовския край. 1 год. по-късно става политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. Има издадени 3 смъртни присъди по ЗЗД.
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Свищов. След това е първи заместник-министър на финансите (1960-1962). В периода 1971-1973 г. е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране и завеждащ отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП. [1]
Секретар на ЦК на БКП (1973-1976). От 1976 до 1978 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на снабдяването и държавните резерви. Първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Народен представител (1945-1990).
На 25 май 1982 г. с решение № 50 на ИК на ОбНС Сава Дълбоков става почетен гражданин на град Свищов. Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" и Орден „Георги Димитров“[2].
Източници
| |||||||||||
