Митрашинци: Разлика между версии
м форматиране: 16x параметри |
м →Личности: -, replaced: BGR-флаг → флагче|България (5) редактирано с AWB |
||
Ред 64: | Ред 64: | ||
==Личности== |
==Личности== |
||
; Родени в Митрашинци |
; Родени в Митрашинци |
||
* {{ |
* {{флагче|България}} [[Паисий Рилски]] (1861 или 1866 - 1932), български свещеник и революционер<ref>Роден в Митрашинци или [[Робово (Община Пехчево)|Робово]]</ref> |
||
* {{ |
* {{флагче|България}} Тимо Джаранев, деец на ВМРО<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.</ref> |
||
;Починали в Митрашинци |
;Починали в Митрашинци |
||
* {{ |
* {{флагче|България}} [[Димитър Попстаматов]] (1880 - 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО |
||
* {{ |
* {{флагче|България}} [[Христо Димитров Кутруля]] (? - 1905), български революционер, войвода на ВМОРО |
||
* {{ |
* {{флагче|България}} [[Анастас Дуневски]] (Анастас Чифлигаро) (1873 - 1905), български революционер, войвода на ВМОК |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 13:00, 28 декември 2016
Митрашинци | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Берово |
Географска област | Малешево |
Надм. височина | 786 m |
Население | 729 души (2002) |
Пощенски код | 2332 |
Митрашинци в Общомедия |
Митрашинци (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, община Берово. Разположено е в историческата област Малешево.
История
В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната Античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства)[2]. В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митришин е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Митрошинци е населявано от 1 150 жители българи християни.[5]
В началото на 20 век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1 216 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 728 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
- Родени в Митрашинци
- Паисий Рилски (1861 или 1866 - 1932), български свещеник и революционер[8]
- Тимо Джаранев, деец на ВМРО[9]
- Починали в Митрашинци
- Димитър Попстаматов (1880 - 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
- Христо Димитров Кутруля (? - 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Анастас Дуневски (Анастас Чифлигаро) (1873 - 1905), български революционер, войвода на ВМОК
Външни препратки
Бележки
- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.228.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Роден в Митрашинци или Робово
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
|