Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Карл Густав Юнг националност Швейцария

Карл Густав Юнг | националност = Швейцария  ?!

Не могат ли да бъдат избегнати такива бисери?--Вятич / Пт.Анат.Д / 19:40, 1 юни 2017 (UTC)

А какъв е според Вас?--Ilikeliljon (беседа) 20:57, 1 юни 2017 (UTC)

Германо-швейцарец--Вятич / Пт.Анат.Д / 22:15, 3 юни 2017 (UTC)

И как определихте, че е германо-швейцарец след като такова животно няма? Той е роден в немскоговорящата част на Швейцария, но това не го прави германо-швейцарец.--Ilikeliljon (беседа) 22:42, 3 юни 2017 (UTC)

Допусната е грешка.

Не е възможно надморската височина на с.Места (село) да е по-голяма от тази на Добринище, защото с. Места е на 18 км. надолу по течението на р. Места. Едната или и двете надморски височини не са вярно записани в Уикипедия.185.189.199.249 08:10, 2 юни 2017 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Оправено! --Rumensz (беседа) 14:27, 2 юни 2017 (UTC)

Уикисеминар, 10 юни (събота)

На 10 юни (събота), 1011 часа, предлагам да се съберем на уикисеминар в моя институт и да разкажа за срещата на Wikipedia Education Collab (която продължи от 2 юни до днес в Ереван), както и да поговорим по Цикъл 2 на стратегията, който тук беше проигран от перспективата на образователните проекти, но е добре да проиграем от гледна точка на българоезичната потребителска общност (или поне на онази част, която има желание да участва поне в такъв офлайн процес). Аз поне ще бъда, пък който желае да се присъедини е добре дошъл. Напомням адреса: ул. „Академик Георги Бончев“, бл. 105, Академичен комплекс на БАН „4-ти км“, Институт по биофизика и биомедицинско инженерство. Спири ··· - - - ··· 10:05, 4 юни 2017 (UTC) PS: Ако за повече хора неделята е по-удобният ден, може да го направим и в неделя, 11 юни. Единственото ограничение „отгоре“ е, че специално за Цикъл 2 крайният срок за подаване на обратна връзка е 12 юни. Спири ··· - - - ··· 10:07, 4 юни 2017 (UTC)

Спири:, онлайн има ли възможност? --Vodnokon4e (беседа) 14:07, 4 юни 2017 (UTC)

Vodnokon4e:, Ок, ще направим един hangouts (ще сложа линк на 10-ти). Спири ··· - - - ··· 13:05, 8 юни 2017 (UTC)

Ще дойда.--Спасимир (беседа) 09:07, 5 юни 2017 (UTC)

И аз, но ако може от 11 ч?--Ket (беседа) 07:03, 7 юни 2017 (UTC)

Ket, няма проблеми, може.--Спасимир (беседа) 07:56, 7 юни 2017 (UTC)

Добре, значи местим за 11 часа. Иначе, по въпроса за стратегията: тази сутрин приготвих тази страница meta:Strategy/Wikimedia_movement/2017/Outreach/Wikimedians of Bulgaria UG. Малко е омотана (като всички останали стратегически неща) 😉 но според шаблоните, които всички други чаптъри/потребителски групи/групи по интереси ползват, така трябва да изглежда обратната връзка към Фондацията. Общо има пет теми, означени с А-D (горе първо аз, после и Vodnokon4e сме ги дали с леки разлики, но оттук нататък ще ползваме превода на Vodnokon4e) и по пет въпроса към всяка от тях, означени с 1-5. Всеки който желае (предварително, а ще го правим и на място в събота) може да си напише в таблицата отговорите на всяка една (или на част) от 25-те комбинации от тема и въпрос. Както казах, малко е омотано. 😉 Също така, на 19 май са били изготвени официално на база резултатите от Цикъл 1 на стратегията по няколко изречения за всяка от темите. На база евентуалните отговори и предложения за промени, можем да подадем редактирани тези формулировки. Спири ··· - - - ··· 13:05, 8 юни 2017 (UTC)

---

Хенгаутс: https://hangouts.google.com/hangouts/_/hggvcrop2fawtmurwym4ts3roey?authuser=0&hl=en Спири ··· - - - ··· 08:09, 10 юни 2017 (UTC)

Вълшебникът е пренасочен към Инкубатор

Rumensz: Пренасочих създаването на нови статии с Вълшебник от нови редактори към Инкубатор. Там за съжаление Stanqo и Иван едва ли ще продължат работата си. Предложения за това как да се продължи с цялата дейност Вълшебник--> Инкубатор -->готова статия (въпросът е към общността всъщност, не само към Румен)? --Vodnokon4e (беседа) 14:07, 4 юни 2017 (UTC)

Когато статия се мести в Инкубатора, шаблонът за обработка става излишен. --Stanqo (беседа) 02:22, 6 юни 2017 (UTC)

Това е добре, но започва да се натрупват необработени статии, или полуобработени. А някои и не разбират къде им е отишла статията. Сложих линк към Инкубатора в Текущи, но кой ще ги оправя? Въпросът е докога ще стоят там, как (кой) ще ги прехвърляме. Ще трябва да има разумен срок, след което да се гласуват за триене, може би. --Rumensz (беседа) 10:06, 13 юни 2017 (UTC)

Срокът е разумно предложение. Мисля, че има смисъл да е доста по-дълъг от обичайните ни срокове обаче. Според мен разумният минимум е три месеца, но и повече от година вероятно ще е безполезно.
— Luchesar • Б/П 10:11, 13 юни 2017 (UTC)

Три месеца е предостатъчно. Хубаво е статиите да се индикират с дата на влизане, ако може. След изтичане на срока, ако не е работено - бързо изтриване, при обработени статии - преценка за преместване или гласуване. Текущо обработени също може да се местят в Основното пространство, но внимателно. --Rumensz (беседа) 11:25, 13 юни 2017 (UTC)

За мерните единици и съкращенията им

Според Vodnokon4e тази тема е обсъждана вече, но пък ме посъветва да я повдигна тук. Та самата тема - мисля, че пишещите в българската Уикипедия малко залитат по латинските съкращения на мерните единици, уповавайки се на тази Наредба за единиците за измерване. Мисля също така, че въпросната наредба не засяга употребата на въпросните съкращения извън строго технически текст. Разделът показващ как да пишем съкращения в Уикипедия е преписан донякъде от тази статия, но по отношение на мерните единици е променен, може би под влияние на въпросната Наредба. БАН, приетите закони и наредби от НС и МС не ползват латинските означения на мерните единици, други специалисти също. Това, че някой е шампион на 100 м бягане или че някое село е на 15 км от планината не мисля, че трябва да се поправя с `km`. По-скоро поправянето му така, прави текста не съвсем в норми и по-трудно четим. Надявам се на някакво обсъждане и решение. --Pl71 (беседа) 06:23, 5 юни 2017 (UTC)

Който е я измислил тая наредба трябва да няма акъл. Тия псевдоучени дето се пръкнаха по време на прехода взеха тотално да откачат, отричат българското и искат да ни направят англичани или някакви други. Щом сме Уикипедия на български език значи трябва да се пише на български. Май трябва някои от правилата да ги разгледаме отново, щото има много противоречиви неща.--Я.Запрянов (беседа) 07:08, 5 юни 2017 (UTC)

При положение, че в България се използва системата SI, няма как да използваме мерни единици на кирилица. Там се използват такива на латиница и на гръцки и няма възомжност за заместване. --Скроч б. п. 07:35, 5 юни 2017 (UTC)

За мен „м“ е метър и „m“ е метър, и е все по системата SI. Също като еврото. Останалото са залитания. Иначе и „метър“, трябва да пишем „meter“, примерно, защото съкращението на метър е „м“, а не „m“. И както винаги няма официален отговор от БАН или официален правен анализ. --Rumensz (беседа) 07:57, 5 юни 2017 (UTC)

Има си съвсем официален отговор от БАН и ИБЕ: „Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка и на кирилица, и на латиница. м (m), л (l), кг (kg), км/ч (km/h), л/ч (l/h), В (V), Вт (W), мин (min), сек (s)“ --Стан (беседа) 08:24, 5 юни 2017 (UTC)

В училище едно време учихме мерките на български, имаме си утвърдени съкращения за всяка - кг, м, см, дка, ха и тнт. Кой я наложи тая система. Половината свят използва Кирилицата, а ние я заменяме. Може като станем 51 щат (някои фалшиви политици искат много това) да вкараме американските мерки, ха - ха. Аз съм категорично против използването на латинските обозначения, щото се получава един абсурд - статия на български с тук - там латински мерки.--Я.Запрянов (беседа) 08:36, 5 юни 2017 (UTC)

"Едно време в училище" звучи като "по царско време кат пасях говедата". Има си закон приет 1994-а и спрямо него трябва да се пишат мерните единици. Нито един чужденец не е длъжен като чете българска научна литература да знае че Вт е българското съкращение на Ват --Скроч б. п. 09:22, 5 юни 2017 (UTC)

Ние, за чужденците, бълг. научна литература я пишем на чужди езици. Мнения - 1-по научно, 2-по популярно. --Rumensz (беседа) 10:22, 5 юни 2017 (UTC)

Ние можем да си плямпаме колкото искаме, има си закон и той трябва да се спазва. Ти като единица можеш да го нарушаваш, но боте 'бота' ще мине след тебе и ще оправи всичко да е както си трябва. И мене', примерно,' не ме кефи да пиша "вкъщи" вместо "в къщи" но ми се налага защото органа си е казал думата по правописа. --Скроч б. п. 11:38, 5 юни 2017 (UTC)

В голямо заблуждение сте, смятайки че правописът на българия език се регулира с наредби и закони. Любимата на някои хора „Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България“, както ясно пише в нея, е приета за да укаже мерните единици, в които е разрешено да се извършват измервания, както и „правилата за изразяване и обявяване на резултатите от измерване.“. Правилата за писане на български език се определят от Института за български език (ИБЕ). Той указва, че и двата варианта са правилни. Това е положението в момента. Всичко останало си е нездраво „стремление“.

Послеслов: Последните две изречения от волеизявлението Ви ми се струват крайно неадекватни.--Чигот (беседа) 13:20, 5 юни 2017 (UTC)

надявам се след корекцията да са ви по-ясни --Скроч б. п. 15:04, 5 юни 2017 (UTC)

Това изобщо не са съкращения, а символи, подобни на тези за химичните елементи. --Спас Колев (беседа) 11:11, 5 юни 2017 (UTC)

Според ИБЕ става въпрос за графични съкращения: „72. За графичните съкращения важат следните правила: 72.1.1. Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка и на кирилица, и на латиница. м (m) - метър, л (l) - литър, кг (kg) - килограм. км/ч (km/h) - километър в час, л/ч (l/h) - литър в час, В (V) - волт, Вт (W) - ват, мин (min) - минута, сек (s) - секунда“ (Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила,С., Изд. „Просвета“. 2011, с.93.)--Чигот (беседа) 13:20, 5 юни 2017 (UTC)

А ние длъжни ли сме като четем чужда научна литература да знаем примерно съкращенията на японските мерки. Ние сме българи и пишем на Кирилица. Всички тук постоянно парадираме, че трябва да се пише на Кирилица, а правим обратното. За всяка мерна единица си има българско съкращение, така че е редно да използваме тях. Но от друга страна в една енциклопедия не трябва да има каквито и да е съкращения.--Я.Запрянов (беседа) 10:58, 5 юни 2017 (UTC) ┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Добре е да се приеме едно решение, което да се спазва във всички статии - за мен е без значение km или км. Каквото е официалното становище на органа в България, коъто се занимава с това - това да бъде. Иначе за мен е по-лесно да мина и да поправя km на км или съответно обратното. Добре ще е да се вземат подобни решения и за някои други неща.--Vodnokon4e (беседа) 11:10, 5 юни 2017 (UTC)

Има закон, има наредба. Нормативните документи не се коментират, а просто се спазват. БАН (ИБЕ) допуска и така, и така, но казва също, че в научни и специализирани текстове се използват означенията от SI (символите, както отбеляза Спас). И аналогията с химичните елементи е на място – трябва по същия начин да свикнем с тези символи (който не е свикнал, де). Един учен швед казва приблизително следното: има четири, общи за целия свят, системи за писане, които преодоляват всички лингвистични бариери, независимо от използваната азбука. Тези системи са: системата от математични знаци и символи, символите от SI, символите на химичните елементи и начинът за писане на музикалните ноти.--Zhoxy (беседа) 12:36, 5 юни 2017 (UTC)

Глупости.--Чигот (беседа) 13:22, 5 юни 2017 (UTC)--Чигот (беседа) 13:22, 5 юни 2017 (UTC)

Браво, бе, приятел! Как можа да си го позволиш!? --Zhoxy (беседа) 13:28, 5 юни 2017 (UTC)

Впрочем, сетих се какво според Чигот е глупост, дано не бъркам...--Zhoxy (беседа) 16:07, 5 юни 2017 (UTC)

Глупост е и мотивировката „научни и специализирани текстове“ по отношение на Уикипедия. И къде БАН (ИБЕ) го казва твърдението от второто изречение? „Честна пионерска“ не е достатъчна.--Чигот (беседа) 11:29, 7 юни 2017 (UTC)

Доста интересна дискусия се заформи. По отношение на изказването на Скроч: "При положение, че в България се използва системата SI, няма как да използваме мерни единици на кирилица." - с риск да политизирам темата, знаещите руски могат да погледнат [1] и тук. Явно хората успяват да изстрелят някой и друг спътник и с "м" и с "кг". Но нека изстрелването на спътници да си го правим на латиница. След като Институтът по български език при БАН е казал, че думата "километър" може да се съкрати на "км" и това е съкращение, а не символ (@Спас Колев) и въпросното съкращение може да се ползва в писмения български език, не виждам никакъв проблем да напишем статия в Уикипедия за река Марица която е дълга 472 км, а не 472 km. Специално за шведския учен (кога успяхте да задраскате човека?) ще напишем, че "Maritsa floden är 472 km lång". Така ще ни разбере по добре. Иначе ще гадае относно единственото нещо, което успее да прочете от статията на български - "472 km". И да спомена и за един дето не беше швед, но беше казал, че божието слово може да бъде писано само на три езика, а Св. Кирил (оня, дето брат му е Методий) взел, че го направил на мармалад. Ама тая статия за триезичната догма ми се губи нещо из Уикипедията, като бъде написана някой ден ще ви сложа и линка (опаа... вътрешната препратка). --Pl71 (беседа) 16:28, 5 юни 2017 (UTC)

Честно казано и на мен това с Марица, която е дълга 472 km ми идва малко в повечко. Още повечко ми идва и онзи бот, който минаваше да оправя км на km и се получаваха някакви недомислени истории в статиите за селата от рода Сборът се провежда през ноември в местността Едикоя си на 2 km на север от селото. Според мен, ако толкова се държи да се спазват тези закони и не можем да пишем км, поне в текстовете да се променя на километри вместо на km. Така ще е по-четливо.--ikonact (беседа) 19:06, 5 юни 2017 (UTC)

На мене не ми прави впечатление това, понеже съм свикнал още от училище всички мерни единици да са на латиница (и не само във формули но и в текст), даже и в момента преглеждам някои сборници и учебници... нещата не са се променили. По-лошото е когато има няколко изречения в една статия с използвани мерни единици, и в едното стойността е в км, а другото след него е в km (а тука например забележете това се случва даже в едно изречение). Темата наистина е дискутирана много пъти, но чак сега за пръв път ми прави впечатление, че в научната литература се използват единици на латиница, а в художествената - на кирилица. Но тъй като Уикипедия включва и от двете, е нормално понякога когато в една статия пишат различни редактори да се получат подобни преплитания на мерните единици. Така, че според мене и едната страна и другата е права, просто явно зависи за каква статия става въпрос. Но тъй, като е недопустимо да се пише и по двата начина, без значение каква е статията, смятам, че трябва да изберем един от двата „верни“ за основен (и това си зависи изцяло от нас защото Уикипедия е „наша“) и да го ползваме за в бъдеще само него. --Termininja ^✉ 20:06, 5 юни 2017 (UTC)

За учебниците по математика и физика е така. Обаче по математика до 6-7 клас масово ползват означенията на кирилица ("Сборник за 6. клас", Николова П. и др., Изд. "Коала прес", Пловдив, 2007-2013 г., ISBN 978-954-9455-17-5) и превръщат "см" в "дм". Не знам как е в учебниците по география и как се учи за реките днес. --Pl71 (беседа) 06:24, 6 юни 2017 (UTC)

Е явно и в учебниците е същата каша. Ето пример за учебник по математика от 2011-та за 6 клас с единици на кирилица и такъв за 7-ми от същите автори и издателство с единици на латиница. --Termininja ^✉ 07:42, 6 юни 2017 (UTC)

Бих предложил следния подход:

• статии от инженерните и точните науки (например Слънце, Континентален дрейф, Струг) да използват SI;
• статии от хуманитарните науки (например история) или по-общи (например за личности) да използват пълното изписване на български („километра“) или българските съкращения („км“);
  • населените места в частност бих ги причислил към тази група, но може да се помисли дали в инфобоксовете да не остане SI, защото данните там най-често са свързани с географията.

Ако обаче предпочетем едно решение за всичко, определено бих подкрепил SI. Между другото, ако сме последователни и изберем българските съкращения, ще трябва да заменим навсякъде и „°C“ с „град. Целзий“. Това според мен (София има умереноконтинентален климат със средна годишна температура от 10,6 град. Целзий.) ще изглежда поне толкова нелепо, колкото и Сборът се провежда през ноември в местността Едикоя си на 2 km на север от селото.
— Luchesar • Б/П 20:32, 5 юни 2017 (UTC)

Означението „°C“ е възприето в България още през по-миналия век (по царско, когато се срещаха и говеда по поляните). Мисля, че никога не се е съкращавало на "Ц", а "Целзий" го има само в учебника по физика, някъде в началото. Иначе предложението ти ми харесва. Спортист пробягал "дистанцията 30 km за 1 h, 27 min и 38 sec" изглежда нелепо. В статия за скоростта на светлината пречупена от кристал на Ca₂O₅=CH₅Ag при налягане от 5 MPa може и да си останат sec, Cd, Pa, GHz. Аз предлагам и да се спрат всички ботове, които автоматично заменят "км" на "km" и други подобни.--Pl71 (беседа) 06:24, 6 юни 2017 (UTC)

Подкрепям предложението на Лъчо за диференциран подход, а не за тотално уеднаквяване. Тази дискусия според мен касае по-общия проблем за езика в У, който в никакъв случай не бива да става подобен на вестник, а да бъде по-строго научен, но същевременно достъпен. Затова мисля, че трябва да сме по-гъвкави, за да отговорим на очакванията на повече читатели--Ket (беседа) 08:41, 6 юни 2017 (UTC).

--Чигот (беседа) 14:29, 6 юни 2017 (UTC)

Порових се в някои енциклопедии и видях, че километър се изписва км, квадратен километър - км², метър - м (всичките на български), само целзий се изписва с латинското С. Мисля, че е редно да се наложат правила как се пише в българска енциклопедия (нали сме такава), а не да налагаме някакви наредби.--Я.Запрянов (беседа) 10:19, 6 юни 2017 (UTC)

Може би тия енциклопедии са отпреди великата Наредба?--Pl71 (беседа) 12:59, 6 юни 2017 (UTC)

Не трябва да се бърка закона, който указва кое как мерим, с това кое как изписваме. Законът е общовалиден за България и независимо как изписваме мярката - тя е по приетия закон. Изписването не променя мерната система. Колкото до температурата - там означенията са по имената на учените и е прието да се изписват на латиница (C, K, F). --Rumensz (беседа) 14:02, 6 юни 2017 (UTC)

Повечето мерни единици са кръстени на имената на учени ... --Скроч б. п. 14:46, 6 юни 2017 (UTC)

Като чета постовете, ми се ще да кажа някои неща:

• От години си имаме вътрешни правила, трябва само да ги спазваме. Никой ли не ги е поглеждал?
• Чигот цитира наредбата, че указва мерните единици, в които е разрешено да се извършват измервания, както и „правилата за изразяване и обявяване на резултатите от измерване.“ Именно, Чигот! Фактът, че разстоянието от А до Б е 14 километра, е получен като резултат от измерване (а не като чуто от местна баба), а щом е така, прилагат се правилата от наредбата, т.е. пише се 14 km. (Отбелязвам в скоби, че символите на единиците не се употребяват самостоятелно, а само след число; респ. когато няма число, единиците се изписват с думи, на български.)
• Към Rumensz: Точно, България прилага SI по силата на закон, но законът определя и изписването – задължава да се използват само международните SI-означения.
• ИБЕ може и да смята кг и kg за съкращения, но те не са такива даже и по бг правилата – нямат точка накрая. Според [http://www.bipm.org/utils/common/pdf/si_brochure_8_en.pdf The SI brochure – основния документ на системата SI (на сайта на Международното бюро за мерки и теглилки) това не са съкращения, а математически обекти, единици (фр. entités mathématiques, англ. mathematical entities). На български им казваме означения, символи (@Спас Колев), знаци. Лингвистите също казват, че това са означения (https://kaksepishe.com/kilogram-sakrashtenie). Те влизат в международната научна символика на ISO 80000 и не зависят от никой конкретен език, употребяват се във всички езици (вкл. в японския, това към Я.Запрянов). Така че тези символи са толкова обект на правописа, колкото означенията на химическите елементи, т.е. никак.
• Някои колеги провериха как е в други източници. Ще добавя, че всички български стандарти, онлайн енциклопедията „Знам“, енциклопедията А-Я ползват означенията от SI. Впрочем, би трябвало ние да сме най-точният източник за това „как трябва да е“ – издателите да гледат от бг.уики, като пишат учебници, а не ние от тях.
• За далечното минало: до около 1950 г. у нас официално са се ползвали само означения на латиница.
• А разговорът тръгна от мнение на колега, че „текстът не е съвсем в норми и по-трудно четим“. Е, заради по-лесното четене ли ще правим упражнението? Аз съм много по-близо до безусловно прилагане на SI, отколкото да търсим диференциран подход. Нека да помислим все пак.--Zhoxy (беседа) 19:22, 6 юни 2017 (UTC)

--Zhoxy (беседа) 19:22, 6 юни 2017 (UTC)

Как тъй реши, че "вътрешни правила" могат да са задължителен закон? Къде в закона се постановява съкращенията да се пишат на латиница? Това, че дадена личност или група желаят съкращенията да са на латиница, и дори създават подобни произведения, с нищо не задължават останалите, които си пишат "м" и "км". Те не отричат системата, а си пишат на български език, при това съвсем правилно и законно. --Rumensz (беседа) 20:07, 6 юни 2017 (UTC)

Нормите въведени от БАН не бива да се изхвърлят в казана с лека ръка. Всяка уважаваща себа си енциклопедия или се издава от някоя академия на науките, или се старае да получи нейната легитимност и уважение. Правилата за съкращенията в българския език трябва да се спазват също така, както и наредбата за SI. --Pl71 (беседа) 06:33, 7 юни 2017 (UTC)

Коментарът от първата точка не е свързан с разглеждания въпрос.

Не се прилага наредба или закон по отношение на правописа.

Съкръщението може да бъде и без точка. Ако не бяха обект на правописа, ИБЕ нямаше да ги разглежда. Ама това е смешно! В Уикипедия мерните единици ги отразяваме с писане, а писането се подчинява на правописните правила, а правописните правила се определят от ИБЕ.--Чигот (беседа) 11:29, 7 юни 2017 (UTC)

Ех, Румене, откъде го взе това – „решил съм“, че вътрешните ни правила са закон (?!), те само препращат към SI. Питаш за закона за измерванията, ето: „Чл. 11. (1) Разрешени за използване единици за измерване са единиците от Международната система единици (SI)...“, после праща в наредба, която казва: „Чл. 1. С наредбата се определят... наименованията, определенията и означенията на разрешените за използване единици за измерване;... Чл. 3. Резултатите от измерването на величините се изразяват и обявяват в разрешените със Закона за измерванията единици.“ И за кой ли път: в SI няма „бг съкращения“, само гръцки и латински означения (от рода на Fe – желязо, ρ – плътност, σ – функция). Ако намесим и правилата на БАН, нека кажем така: те позволяват и кг, и kg, но законът ни ограничава само до второто („в научни и специализирани текстове“, а една енциклопедия е точно това).--Zhoxy (беседа) 08:39, 7 юни 2017 (UTC)

Е, заради по-лесното четене ли ще правим упражнението? Със сигурност целта на Уикипедия е да е четима... но това е друга тема. Смятам, че е най-добре да се подходи както предложи Лъчезар с малко уточнение: в разказвателната част на нетехническите статии (хуманитарните науки, статии личности, статии за населени места и т.н.) да се използва пълното изписване на български („километра“). В другите статии и шаблоните да се използва SI („km“) За да бъдем съвсем в нормите, българските съкращения („км“) да не се ползват. В случай, че ги има, ботове да ги променят според горното правило --ikonact (беседа) 07:30, 7 юни 2017 (UTC)

Законът и наредбата не са меродавни по отношение на правилата за писане. Не е меродавно и мнението на президента, премиера, патриарха, международните организации, учен швед, аз, ти, останалите редактори. Меродавен е ИБЕ. И в тази връзка – не е лошо да го питаме? Той не хапе.--Чигот (беседа) 11:29, 7 юни 2017 (UTC)

Май нещо бъркаме двата щата. Системата SI указва използването на дадените мерни единици в държавите, които я използват, а не казва как да се пишат на съответен език. В световен мащаб са приети да се използват латински и гръцки символи, та кво пречи да ги ползваме и ние, макар че има доста от тях, които не знаем какво означават. Е, по-учените могат и да знаят, но обикновените хора едва ли. Уикипедия е за всички хора, не само за умните и начетените и нейната цел най-вече е да поднесе даден текст колкото се може по-разбираемо и подробно. Мисля, че от това трябва да се ръководим, а не да се правим на инджикитайци. Английския е световен език, ми дайте да си пишем статиите на него, та да ги разбират в целия свят, ама тогава няма да сме Българска Уикипедия.--Я.Запрянов (беседа) 10:33, 7 юни 2017 (UTC)

@Я.Запрянов. Като стана дума за Китай - знаете ли на какъв език пишат измервателните единици в Китай, Япония и арабските страни? :) L.Payakoff 10:52, 7 юни 2017 (UTC)

За китайски не знам, но обикновено в персийските текстове и в иранската У се използва пълното изписване на единицата - километър (километр - کیلومتر), секунда (санийе - ثانیه), грам (герам - گرم) и т.н., включително в статиите като Слънце, Струг и др. научно-технически. И още нещо да уточня - статиите в У не са „научни и специализирани текстове“, и това е естествено, защото целта е популяризирането и разпространение на знания, а научните и специализирани текстове не са предназначени за широка публика. --Mmm-jun (беседа) 13:27, 7 юни 2017 (UTC)

Конкретно предложение

За да не се разводни дискусията, нека пробваме да обсъдим отново това предложение, поне като някаква отправна точка:

• статии от инженерните и точните науки (например Слънце, Континентален дрейф, Струг, Дизелов двигател) да използват системата SI;
• статии от хуманитарните науки (например история) или по-общи (например за личности) да използват пълното изписване на български (например „километра“, „секунди“);
  • статиите за населените места в частност спадат към тази група, но в инфобоксовете (където са описани площ, надморска височина и т.н.) да се използва SI.

То, впрочем, не е точно мое, защото аз по-скоро обобщих в него разни хубави хрумвания, изказани преди мен.
— Luchesar • Б/П 12:05, 7 юни 2017 (UTC)

Ако мога да предложа следното малко по-опростеното :-)

• статии от инженерните и точните науки (например Слънце, Континентален дрейф, Струг, Дизелов двигател) и в инфобоксовете (където са описани площ, надморска височина и т.н.) да използва системата SI;
• в останалите статии да използват пълното изписване на български (например „километра“, „секунди“);

В случая основната дискусия ще е как да се определят статиите от инженерните и точните науки--ikonact (беседа) 12:18, 7 юни 2017 (UTC)

Това разграничаване на статиите е абсурдно като идея. --Мико (беседа) 12:34, 7 юни 2017 (UTC)

Защо? --ikonact (беседа) 13:22, 7 юни 2017 (UTC)

Защото десеткихиляди статии ще попадат и в двете категории. --Мико (беседа) 13:26, 7 юни 2017 (UTC)

В смисъл, че ще е трудно да се приложи ли? Съгласен съм, но самата дискусия е абсурдна. Представи си следния текст:

В 22 h 30 min миноносците „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ потеглят срещу конвоя. В 00 h 30 min. забелязват голям кораб на 32 мили (това дори е спорно дали може да се ползва, ако ще прилагаме наредбата до край, миля не е единица от SI) от Варна, който според тях е крайцерът „Хамидие“. В 00 h 40 min. флагманът „Летящи“ дава сигнал за атака и след 5 min изстрелва торпедата си от разстояние 500-600 m. „Хамидие“ получава пробойна (с площ 10 m²) и не потъва

Второ, тези правила трябва да са само ориентировачни и най-вече за ботовете, защото те минават и променят без никаква мисъл. Идеята ми е, след като толкова не може да се ползва км на кирилица, в разказвателните текстове да се изписват думите изцяло --ikonact (беседа) 14:04, 7 юни 2017 (UTC)

Ако правилно разбирам Мико, в това има резон разбира се: една енциклопедия трябва да има единен стил, независимо от тематиката на своите статии. Но пък Уикипедия е може би най-общата от всички общи енциклопедии. Трудно ми е да си представя историческа енциклопедия, в която да пише „битката продължила 2 h, 40 min“, но също толкова трудно ми е да си представя физическа енциклопедия, в която да пише „орбиталната скорост на Слънцето е 781 хиляди км/ч“ (освен ако всъщност не е детска енциклопедия или просто научно-популярна книжка). И точно затова разбирам всяка от позициите: и за стриктно прилагане на SI, и за „гражданственост“ чрез използване на мерки на български („лесна четимост“ и т.н.). Затова според мен е неизбежно да се наложи използването на „здравия разум“, и да се прави индивидуална преценка според конкретния контекст. Но понеже всеки има собствено виждане за въпросния „здрав разум“, някаква обща насока – като горните правила – ми се струва също полезна. Лично аз обаче съм отворен за всякакви други предложения.
— Luchesar • Б/П 13:25, 7 юни 2017 (UTC)

Между другото, понеже се зачетох в тази наредба за измервателните единици в гражданската авиация, се замислих: има ли някъде подобен изчерпателен списък със съкращенията на български? Например, при бързо търсене из интернет не откривам бекерел (Bq) и грей (Gy), което не значи, че ги няма разбира се. Подобно на руски, вероятно биха били Бк и Гр (макар това да противоречи на бележката под линия тук, където авторката на сайта „Как се пише?“ споделя, че според нея българските съкращения са просто транслитерирани латински), но наистина е хубаво да има някакъв (и единствен) авторитетен източник.
— Luchesar • Б/П 13:25, 7 юни 2017 (UTC)

И още: какъв е стандартът при записване на SI представките. Примерно, ако вземем този документ от АЕЦ „Козлодуй“ като източник и искаме да цитираме споменаваните там μGy/h, как бихме го записали на български: мкрГр/ч? Ако бяха nGy/h? наноГр/ч? Имаме ли въобще някъде авторитетен източник със съкращенията на български на целия спектър от представки от йокто до йота? Наистина не се заяждам: просто добросъвестно се опитвам да си представя разни статии, особено на физическа тематика, които задължително биха изписвали всичко на български. Ако такъв авторитетен източник за съкращенията има – тогава идеята наистина може да продължи да се обмисля. Но ако няма, може би все пак е по-добре или да приложим диференцирания подход, предложен по-горе, или – ако държим на единния стил, независимо от разнородната ни тематика – да се придържаме към SI, което поне само по себе си е ясно дефиниран стандарт.
— Luchesar • Б/П 13:44, 7 юни 2017 (UTC)

Iliev: намерих БДС от 1979-а [2] --Скроч б. п. 08:33, 8 юни 2017 (UTC)

Това е много полезно и почти каквото ни трябва, благодаря ти! Прави ми обаче впечатление, че все пак и там липсват единици като „грей“ и „бекерел“, както и някои от SI представките (например „септа“ за септокулони, zC, какъвто пример бях дал по-долу). Освен това, ако вземем пък примера с нанолуксове, съкращения като „нлк“ може да изглеждат объркващо, докато стандартното SI съкращение поне би напомнило, че става дума за някаква мерна единица:

• Осветеността, създавана от звезда от 6-та величина върху земната повърхност, е 8 нлк.
• Осветеността, създавана от звезда от 6-та величина върху земната повърхност, е 8 nlx.

Останалите неща, като мкХн (μH), пФ (pF), мкТ (µT) изглеждат по-добре, но дори само горните съображения все още ми се струват достатъчно сериозна пречка. Но документът наистина е полезен, още веднъж благодаря!
— Luchesar • Б/П 10:21, 8 юни 2017 (UTC)

Битката и Слънцето са крайни случаи - макар, че и там може съвсем спокойно да се смесят двете науки. За мен км/ч изобщо не представлява проблем, но явно е. Моето мнение е при така наречените съкращения/никакви съкращения, а символи да се използва само SI, но да няма драма да си се използват развитите български думи - битката продължила 2 часа и 40 минути и селото е на 70 километра/70 km от майна си. --Мико (беседа) 13:56, 7 юни 2017 (UTC)

Сега като погледнах по-внимателно - изцяло подкрепям по-конкретното предложение на Лъчезар. --Мико (беседа) 13:59, 7 юни 2017 (UTC)

Ние стриктно използваме системата SI. Не пишем примерно село еди кое си се намира на 10 мили от еди къде си, а пишем на 10 км. Популярните съкращения като м, км всеки ги разбира, но примерно споменатото от Илиев nGy/h и аз не знам как се чете, та камо ли ученик в 8 клас ще знае. Та по-уместно според мен е тези рядко използваните и по-непопулярни да се изписват така: nGy/h и в скобички как се чете на български. Та проблема не е дали ще пишем с латински или български съкращения, а да са разбираеми за широката публика. Това за разделянето на статиите на такива и такива е неудачно, в едните с български съкращения в другите с латински. Редно е навсякъде да се пише едно.--Я.Запрянов (беседа) 14:36, 7 юни 2017 (UTC)

Т.н. „конкретно предложение“ е вид компромис. Защото справочникът Уикипедия е за читателите, по-обикновените, а не за научните работници. Независимо от гръмкото „енциклопедия“ средното му ниво е справочник. Такива са и много от източниците на статиите – популярни. Съответно списващите трябва да се насочат основно към потребителя, а не към собственото си его.

Грешка е да се казва, че някои статии ще са по SI, а другите по ... незнам какво си. Всички са по SI, независимо от изписването. Справка – Институт Пушкаров.

Колкото до не особено познати мерни единици – за тях може да има статии и те да се показват като вътрешни линкове – като Gy.

Предложението автоматично спира всякакви „поправящи“ ботове, защото кроманьонецът бот не отбира. Спират се и „поправячите“, защото обект на натиск ще са само по-"ненаучните" статии. --Rumensz (беседа) 15:11, 7 юни 2017 (UTC)

„ (...) справочникът Уикипедия е за читателите, по-обикновените, а не за научните работници. “

По тази логика уравнението на Шрьодингер въобще не трябва дори да го споменаваме, защото за повечето не-научни-работници, това е някаква безсмислица от непонятни символи:

$i\hbar {\frac {\partial }{\partial t}}\psi ({\vec {r}},t)\;=\;-{\frac {\hbar ^{2}}{2m}}\nabla ^{2}\psi ({\vec {r}},t)+V({\vec {r}},t)\psi ({\vec {r}},t)$

Дори повечето читатели на Уикипедия да се интересуват най-вече от размера на циците на Дебора, това не означава, че трябва да направим всички статии като за тяхното ниво.
— Luchesar • Б/П 15:20, 7 юни 2017 (UTC)

Както казват - „Изключението потвърждава правилото“. А статията е и без източници. Ти въведе справката за интереса на потребителите. А и циците имат мерни единици - един Ритон, примерно. --Rumensz (беседа) 14:58, 8 юни 2017 (UTC)

Предложението е всъщност да се използват или SI обозначенията (като nGy/h), или пълното изписване на български език. Т.е. в статията за АЕЦ „Козлодуй“ ще пише „nGy/h“, в статията за Слънцето ще пише, че орбиталната му скорост е „217 km/s“, но в статията за битката при Ахелой ще пише „продължила 2 часа и 40 минути“, а в статията за село Горно Нанадолнище ще пише „намира се на 70 километра от Долно Нанадолнище“. Идеята да не се смесват български и SI съкращения беше на ikonact (т.е. където има съкращения, винаги да са SI), и аз я намирам за много разумна и постигаща може би най-добрия компромис между единност на стила и уместност според тематичната област.
— Luchesar • Б/П 15:11, 7 юни 2017 (UTC)

Предложението е добро. Поздрави!--Чигот (беседа) 18:12, 7 юни 2017 (UTC)

Аз не виждам каква е разликата между 217 km/s и 217 км/с и защо да не го пишем по втория начин примерно. А и защо намесихме в дискусията химичните елементи, формули и уравнения. Те нямат нищо общо с измервателните единици. Ама карайте, то горе - долу половината ни Уикипедия е англиканизирана, та още малко кво ще пречи. Не държа толкова как ще ги изписваме, колкото да се изписват по един и същи начин във всички статии.--Я.Запрянов (беседа) 18:43, 7 юни 2017 (UTC)

Разбирам какво те притеснява, но остана наистина въпросът как ще запишем съкратено на български 250 nGy/h (от цитирания по-горе документ на АЕЦ „Козлодуй“), 160,22 zC (приблизителният електричен заряд на електрона), 0,11 pF (капацитетът на един малък кондензатор), 8 nlx (осветеността, създавана от звезда от 6-та величина), 31,869 µT (силата на земното магнитно поле в точката с координати 0° географска ширина и дължина), 8,3 μH (индуктивността на някаква случайно сметната намотка). Важното е обаче за всички тези единици да има авторитетен източник, който да доказва, че на български се съкращават по точно определен начин. Не твърдя, че такъв източник няма, но и докато го нямаме, дискусията е леко безсмислена. А пък предложението, ще потретя, е да е допустимо както изписването „250 nGy/h“, така и „250 наногрей на час“, според каквото би изглеждало по-подходящо. И всъщност Мико също е прав, че даже няма нужда от особено разграничаване на статиите по тематика: статията Тесла (единица) е добър пример за едновременното използване на двата варианта.
— Luchesar • Б/П 19:48, 7 юни 2017 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Да, предложението на Лъчо за km и километри (пълно изписване на бг) звучи добре за мен, макар и отначало да бъде по-трудно възприето: "Защо не мога да напиша съкратено км, а някой поправя на километра? (или на km). Да опитаме, пък ако не работи добре - просто ще го дискутираме пак - тогава km или км.--Vodnokon4e (беседа) 04:00, 8 юни 2017 (UTC)

Разбирам Лъчезар какво има предвид и му давам право, но моето предложение е утвърдените в българския език единици като километър (км), метър (м), декар (дка) да се изписват така във всички географски статии и да не се смесва изписване на латински и кирилица. Останалите приети да се изписват на латиница като -nGy/h да се изписва така, когато се спомене за първи път в статията: 250 nGy/h (250 наногрей на час), след това надолу да се използва само съкращението. Така ще става по-ясно, а не примерно като срещна някоя такава непозната единица да се ровя в учебници и научни трудове, за да разбера какво означава: „Не мислете, че вие като знаете за какво става въпрос, останалите също знаят.“ Не съм съгласен примерно с това: „Асеновград се намира на 15 km южно от гр. Пловдив и е на 232 m надм. вис.“ По добре е „Асеновград се намира на 15 км южно от град Пловдив и е на 232 м надморска височина.“ Не пречи и пълното изписване на единиците. Това имам предвид.--Я.Запрянов (беседа) 06:35, 8 юни 2017 (UTC)

Проблемът идва от това, че съгласно наредбата за единиците за измерванене не може да се пише на български мин, км или км/ч. Според тази наредба Чл. 26. (1) При означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви. Така че трябва или да пишем километър или km. В този случай имаме две решения:

1. да се разберем до колко тази наредба е валидна тук и до колко трябва да я прилагаме
2. да прилагаме наредбата

За първата точка ще има винаги хора, които ще държат да се спазват наредбите и такива, които ще твърдят, че това е глупост да се пише на латиница, така че рискуваме да влезем в дълги дискусии, които едва ли ще доведат до конкретно решение. За справка виж спора за изписване на музикални групи на латиница и кирилица. Втората точка може да се приложи интелигентно, като се разберем, че ще изписваме името на мерната единица или на кирилица или означението ѝ с латински или гръцки букви. В този случай „Асеновград ще се намира на 15 километра южно от град Пловдив и е на 232 метра надморска височина.“, което е в нормите и е съвсем четливо и лесно за писане. За това предложението е в по-общите статии единиците да се изписват изцяло и на кирилица, а в по-специализираните означенията на латиница. Според мен усилията трябва да се насочат по-скоро към дискусията за стила и как да прилагаме правилото вместо да спорим какво безумие е да не може да се пише км/ч.--ikonact (беседа) 07:40, 8 юни 2017 (UTC)

Отговор

Зададох кратък въпрос към Института за български език към БАН.

Здравейте!
Можем ли да изписваме съкратено думата "метър" на кирилица като "м"?
Румен Ангелов

Кратък, за да ясен и отговора. Ето и него:

Здравейте!
Съкращенията на мерните единици от международната система (SI) се пишат 
без точка както на кирилица, така и на латиница. Правилно е думата 
„метър“ да се съкращава като „м“.
Служба за езикови справки и консултации
Институт за български език - БАН
Тел.: 0900 12 230
0879 668 363

Е, това е. --Rumensz (беседа) 18:26, 9 юни 2017 (UTC)

Интересна и поучителна дискусия с конкретен отговор! Поздравления за Rumensz:. --oficialniat (беседа) 19:26, 9 юни 2017 (UTC)

Браво, просто по-рано трябваше да се сетим да попитаме. Сега трябва да решим как ще ги изписваме.--Я.Запрянов (беседа) 19:37, 9 юни 2017 (UTC)

Според мен този отговор не решава проблема, а ни връща на въпроса трябва ли да спазваме наредбата в Уикипедия или не. Вижте това мнение тук, което по аналогия може да се приложи на всички мерни единици. В научни и специализирани текстове се използва означението min (без точка), в съответствие с международните стандарти, залегнали в Наредбата за единиците за измервания, разрешени за използване в Република България. Въпросът в случая е дали Уикипедия съдържа научни и специализирани текстове или не. Освен това не решава и въпроса с изписването на по-непопулярни мерни единици от SI, като бекерел (Bq) и грей (Gy) например, които Luchesar спомена. Но здраве да е. --ikonact (беседа) 05:21, 10 юни 2017 (UTC)

Стига сте се държали за тази наредба, ние я спазваме. Тя ясно казва, че използваме единиците метър, километър, сантиметър, а не фут, миля или инч. Съкращенията могат да се изписват на латиница и на кирилица без точка. Просто аз съм против смесването им в статиите. По-добре е да пишем - Река еди коя си е дълга 100 км, а не 100 km, иначе става малко като непреработен превод. За бекерел и други да се изписват както е прието Bq и в скоби значението на български, когато се спомене за първи път в статията, надолу вече да се използва латинското съкращение.--Я.Запрянов (беседа) 05:44, 10 юни 2017 (UTC)

Подкрепям мнението на Rumensz, а също така и Я.Запрянов. Прочее към опонентите - не забивайте пирони там, където не ви карат. --Pl71 (беседа) 11:02, 10 юни 2017 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ В такъв случай щом според ИБЕ е правилно да се пише км - да променим обратно предложението: да изписваме със съкращения на кирилица (км, кг, см и т.н.), а само за много специфични термини да използваме латиница? Pl71:, само един коментар. тук никой на никого не е опонент, никой нищо не забива и никой не дърпа в неговата си, лична посока. Тук опоненти няма - има сериозни и големи хора, които мислят за това, кое е най-доброто за Уикипедия и приемат чуждите мнения, когато се поднесени аргументирано и смислено, за да се развива Уикипедия напред. Аз лично приемам справката на ИБЕ за достатъчен аргумент за изписване на кирилица (2-3 пъти са ни помагали при подобни казуси) и благодаря на Румен за усилието. Слез като приключим с това, бих искал да преминем към overlinking и удебеляването на всяка втора дума - забелязвам го във статии за футболисти и кечисти - всяко второ нещо е с получер или в курсив и на мен ми изглежда много... крещящо и натрапчиво направо (с една дума - ако няма какво да кажем, да подчертаем дебело в кой отборе играл, за да изглежда важно).--Vodnokon4e (беседа) 17:45, 10 юни 2017 (UTC)

Приемам забележката и се надявам в сериозността на списващите тук (а и на редакторите в частност). --Pl71 (беседа) 20:34, 10 юни 2017 (UTC)

Разбира се, че горният отговор не решава нищо, както казва и Ikonact. Ясно са казали, че може „както на кирилица, така и на латиница“ „– А може ли да пишем m? – Естествено, нали вече ви казахме, че може!“ Просто са цитирали общовалидното правило от т. 72.1.1 на Официалния речник на БАН:„Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка и на кирилица, и на латиница.“ (Не са много точни: в SI има и доста гръцки знаци, пък и не са съкращения; да им е простено.) Зависи кое къде. Във вестник, роман – кирилски съкращения, в енциклопедия – латинските и гръцки знаци. А за сведение, ето как изглежда нашата Марица на китайски, японски, персийски, корейски. Нормално си ползват SI, но... простият българин трудно четял латиницата. Споменах вече, че новите ни енциклопедични издания точно прилагат SI-означенията (напр. Марица в „Знам“). Защо нашата уики да е по-посредствена? Напротив, тя трябва да е най-добрата енциклопедия. Естествено, че съдържа научни и специализирани текстове. Е, не всички са такива. Добре, като начало нека да решим статиите със спортна тематика да са с кирилски съкращения, пък ще мислим още.--Zhoxy (беседа) 20:52, 10 юни 2017 (UTC)

Заблуждаваш се, като смяташ, че определени (т.е. по-симпатични, т.е. SI-латиница) „финтифлюшки“ придават по-голяма научност или специфичност и изтласкват от посредствеността „простия българин“. Щом имате разминавания в мненията, защо не потърсиш контакт с ИБЕ?

Давам цитати от „ненаучни и неспециализирани романи и вестници“:

„	Гумната там са твърде широки - до 50 м в диаметър...(с.100); Тъй като тази къща е по правило двуетажна, огнището е повдигнато над пода с около 20 - 30 см глинена основа...(с.213); Дължината на ярема в различните краища не надминава широчината на колата - от 1,20 до 1,40 м в зависомост от... (с.266); В такива пещи е претопявана около 200 - 250 кг руда...(с.338); един ден дотам, т.е. около 30 км, или един ден с кон - около 60км...(с.372)	“
(Вакарелски, Х. Етнография на България, С., Артграф. 2007, ISBN 978-954-9401-15-8)

„	Изписан е върху лицето на голям каменен блок от мек шуплест варовик с внушителни размери: височина 117 см, ширина 37 см в горния и 28 см в долния край...(Андреев, Й. Червенският надпис, с. 56 - 62.); Болобаново - 1,3 км Ю от мах. Корита, Рудоземска община, на 4 км ЮЗ от с. Елховец...; Болван, връх (2042 м) в Тетевенската планина...; ...съответно на 10 и 6 км С от Щип в СИ Македония...(Калоянов, А. Тодор Моллов, Старобългарското БАЛВАНЪ и топонимите от типа БАЛВАН в българското етническо землище, с. 507 - 518.); Намира се на 10 км северно от гр. Павликени...; В м. Камъка, на 2 км източно от селото...; Има надморска височина около 100 м...(Овчаров, Т. Принос към археологическата карта на Павликенска община, с. 344 - 352); На растояние 1,92 м от южната стена на църквата...; Запазената височина е 0,34 м от южната му страна, широчината му е 0,77 м...(Вичев, Х. Нови данни за характера на комплекса около църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси, с. 353 - 357.)	“
„Studia protobulgarica et mediaevalia europensia“ в чест на проф. Веселин Бешевлиев, С., Тангра ТанНакРа. 2003. ISBN 954-9942-55-4

„	За всяка държава или зависима територия е посочена площта /в кв.км/...дължината на границите със съседните държави /в км/...гъстота /жители на кв.км/...средни годишни валежи / в мм/...(с. 5)	“
Луканов, А. Николай Божинов, Стефан Димитров, Страните в Света. Справочник, С., Глория Палас. 2005. ISBN 954-90833-6-5

„	Някои от крепостите в тази система, като „Перуна“ (разположена на едноименния връх с надморска височина 1418 м...(с. 17); Те имат сравнително скромни размери - около 2 дка...(с. 17); Тя е разположена върху българския бряг на 4,0 км от Свищов...(с. 66); Две нови отбранителни линии били изградени около Силистра - първата на 1,5 км и втората на 2 км от града, като външният пояс имал фронт 13 км...(с. 321)	“
Балабанов, П. Стефан Бояджоев, Николай Тулешков, Крепостното строителство по българските земи, Стампа. 2000. ISBN 954-8931-05-2

„	Най-известното по своята архитектура минаре от времето на Абасидите е издигнато на 30 м северно извън джамията в халифската резиденция Самарра (848-852). То е изградено от тухли има формата на спираловидна Вавилонска кула (зиккурат) с площ на квадратната основа 90 кв.м. Височината му е 53 м...(с. 134)	“
Евстатиев, С. Ислямът. Кратък справочник, С., Изток-Запад. 2007.ISBN 978-954-321-370-2

„	между бреговете на Апулия и Албания, в най-тясната си точка е широк само 72 км...(с. 20); вътрешна стена, висока 11 м, външна стена, висока 8 м, всяка от тях укрепена с многобройни кули, и външен ров, широк 18 м, с бруствер по продължение на вътрешната си стена..(с. 28); Тези лодки им давали възможност да се справят с опасните бързеи на Волхов, които започвали от Ладога нагоре по течението и се простирали на 19 км...(с. 56)	“
Оболенски, Д. Византийската общност. Източна Европа 500 - 1453, С., УИ „Св. Климент Охридски“. 2001. ISBN 954-07-0439-1

„	Препоръчва се разстояния на засаждане 2,5 до 3 x 4 м...(с. 73); При други техники не се присажда, както досега, непосредствено над повърхността на почвата, а по-високо, например на висичина 25 до 30 см...(с. 47); Ето защо е целесъобразно, оставените там връзки с калеми да се опаковат плътно с полиетиленово фолио с дебелина 0,05 мм...(с. 99)	“
Шмид, Х. Присаждане на овощните дървета и храсти, Дионис. 2002. ISBN 954-8496-43-7

„	Режат се на 2 см над горния възел на резника...(с. 13); 20-30 г суперфосфат и калиев сулфат...(с. 12); При резитбата в края на зимата на 10-15 см...(с. 55)	“
Малинов, В. Формиране и резитба на лозата, Варна, Василина. ISBN 954-9871-04-5

„	По-важни съкращения: кВт - киловат, кВтч - киловатчас, м - метър, км - километри...(с. 8); ААР (Ар, ААре) - река в Швейцария, л. прит. на Рейн. Извира от ледниците в Бернските Алпи. Дълж. 295 км. Площ на бас. 17 800 км2. Глациален режим с пролетно и лятно пълноводие. Образува водопада Хандек, вис. 46 м...(с. 11)	“
Данилевски, М. Географски речник на задграничните страни, С., Изд. „Д-р Петър Берон“. 1987.

„	Основа на тази система представлява златният solidus, чието нормално златно съдържание възлиза на 4,48 г...(с. 85);	“
Острогорски, Г. История на византийската държава, С., Прозорец.

„	Таблица 2. Стрелково оръжие на въоръжение на въстанническата армия: калибър (мм), дължина (мм), тегло на патрона (г), начална скорост (м/сек)...(с. 65)	“
Елдъров, С. Тодор Петров, Димитър Минчев, Николай Янакиев, Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., Военно издателство. 2003. ISBN 954-509-254-8

Продължавам убедено да смятам, че за „научната и специализирана област“, в която редактирам, съкращенията „km“, „m“ .... са неподходящи и затова ползвам другата правилна възможност. За friend of mine Zhoxy съкращенията „км“, „м“ ... са неподходящи, ненаучни (което е несериозно) и изобщо - неприятни. В случая има два верни вариантна и две групи верни привърженици, в резултат на което се влиза в протяжен режим на обяснения. И двете групи се опитват да убедят опонента в своята правота и неговата „кривота“. Според мен това е абсолютно безмислено и отклоняващо внимание и енергия от най-важното - реалната работа по статиите. В Уикипедия „km“ или „км“ всъщност не е никакъв проблем.

Компромисното предложение на Ikonact е добро, приемам го и смятам да го прилагам. В бъдещи статии, от „моята научна и специализирана област“, ще изписвам цялата дума на мерната единица, а в старите ми редакции постепенно ще заменям съкращението с цялата дума.--Чигот (беседа) 14:55, 11 юни 2017 (UTC)

Смятам, че изписването на цели думи вместо съкращения е излишно. Отговорът води до някои изводи:

• Първо - Нито лице, нито група, може да налага собствени тълкования на закони и правила, на други лица и групи в Уикипедия.
• Второ - Като се правят "семинари" и пр. срещи в София, е препоръчително да се канят хабилитирани служебни лица - лингвисти, историци, юристи, които да дадат мнение по водените безкрайни спорове (не само този).

Защото не е нужно след като десетилетия са близани задници на Изток, сега да продължава на Запад. --Rumensz (беседа) 06:02, 12 юни 2017 (UTC)

Румене, твоето „*първо“ по-горе се отнася към теб самия – не налагай собствени тълкувания на други: писа „Всички са по SI, независимо от изписването“, но това е свободно тълкувание, в разрез със SI – тя е неделима от нейните латински и гръцки означения. А пък да твърдиш, че използването на латиница е „близане на задници... на Запад“, съжалявам, е просто несериозно.--Zhoxy (беседа) 14:03, 13 юни 2017 (UTC)

„ Смятам, че изписването на цели думи вместо съкращения е излишно “

Пак питам: как се съкращават тогава „септокулон“ (zC), „бекерел“ (Bq) и „грей“ (Gy)? Енциклопедиите (и) затова са енциклопедии, защото следват наложен стандарт. Така че твърдения как „аз ще си правя каквото си искам, щото не ми харесват вашите правила“ не са полезни. Въпросът е да намерим работещо решение, което ще ни позволи да следваме единен стил във всички статии. Това беше и целта на предложенията, оформени по-горе. И според мен те наистина са работещи, защото решават компромисно всички проблеми: нито ще има чудене как да бъдат съкращавани на български неща, за които явно няма утвърден стандарт, нито ще има статии, които да изглеждат нелепо.
— Luchesar • Б/П 10:21, 13 юни 2017 (UTC)

Ще се изписват както и до сега, защото нямат български запис. Но е излишно, понеже не харесваме да пишем „м“ да го пишем „метър“. „Правилото“, да го наречем, е никой да няма претенции, че някой е написал „км“ вместо „km“. --Rumensz (беседа) 11:08, 13 юни 2017 (UTC)

Т.е. μGy/h ще го изписваме като мкGy/ч? А пък атокулони ще ги съкращаваме аКл, но септокулони ще бъдат zC или дори zКл?
— Luchesar • Б/П 11:32, 13 юни 2017 (UTC)

(И така, към компромис.) Смятам, че единиците трябва да се изписват строго по SI във всички „научни и специализирани“ текстове (или текстове от „инженерните и точните науки)“ (деленето ще е проблмът, естествено). В останалите – няма значение, може и km, и км, и километър. Нещо като регулирана и нерегулирана област. В нерегулираната има свобода, ограничена само от обичайния правопис (той позволява и така, и така) и от желанието и образованието на редактора (не се коригира, ако не нарушава обичайния правопис). За регулираната – тя се „регулира“ от SI. На основа на вече написаното от Лъчо и Ikonact:

• Статии от инженерните и точните науки (или „в научни и специализирани текстове“) и в инфобоксовете (където са описани площ, надморска височина и т.н.) да се използва системата SI с определените в нея означения (латински и гръцки);
• В останалите статии (или „в статии от хуманитарните науки, статии за личности, спорт“) може и да не се прилагат правилата от SI по отношение на означенията. Спазва се обичайният правопис, т.е. „съкращенията на мерните единици се изписват без точка и на кирилица, и на латиница: м (m), л (l), кг (kg), км/ч (km/h), л/ч (l/h), В (V), Вт (W), мин (min), сек (s)“.

--Zhoxy (беседа) 14:03, 13 юни 2017 (UTC)

Благодаря, Zhoxy! За съжаление компромис може да има само, когато има желание за компромис. Предложението е добро, но не виждам какво точно ще реши, защото ситуацията е точно такава в момента. Който иска си пише на кирилица, който иска на латиница, но явно точно това дразни. Каквото разбрахме досега е, че не е грешно да се пише и по двата начина. Явно няма точно определени правила, които да казват в кои случаи трябва да се използват само обозначения на латиница и гръцки и в кои е допустимо на кирилица. Поради тази причина и поради това, че има хора, които държат да се пише на кирилица според мен единственото правило е правилото формулирано от Rumensz, а именно

„ никой да няма претенции, че някой е написал „км“ вместо „km“ “

което предполата, също че

никой не трябва да има претенции, че някой е написал „km“ вместо „км“

На тази основа, докато не се установи дали има точни правила кога може да се пише на кирилица, аз бих предложил следното правило

• Означенията на мерните единици могат да се изписват както на латиница, така и на кирилица.
• Означенията на латиница/гръцки са в съответствие с международните стандарти, залегнали в Наредбата за единиците за измервания, разрешени за използване в Република България.
• Съкращенията на кирилица следват общоприетото изписване или стандартите валидни преди приемането на наредбата.

Ако е необходимо може да се препоръча в кои статии да се пише на кирилица и в кои на латиница, но това ще противоречи на принципа, че никой не трябва да има претенции. Поздрави --ikonact (беседа) 08:38, 14 юни 2017 (UTC)

Момент, Ikonact! Няма такова нещо в предложението ми – всеки да пишел както си иска!! Написано е ясно: в научно-техническата („регулираната“) област – само SI с нейните означения. В нерегулираната (хуманитарни, спорт) – само там да може „както на латиница, така и на кирилица“ (първата ти *). Предложих това разграничение („плюх си на фасона“, дет'се вика) в името на общото ни съгласие, но не и заради слободията.--Zhoxy (беседа) 13:08, 14 юни 2017 (UTC)

Опитвам се да намеря решение базирано на някакви аргументи. Приемам, че справката от ИБЕ означава точно това, че може да се пише и на кирилица. Ако не приемем, че наредбата трябва да се използва в Уикипедия и докато не намерим авторитетен източник, който да посочи в кои текстове трябва да се пише само с латински и гръцки символи спорът ще остане на емоционално ниво. Ако ми обясниш как точно ще накараш да пишат само на латиница тези, които смятат че правописът на българия език не се регулира с наредби и закони и намират писането на латиница за „финтифлюшки“ може и да се съглася. Те ще са в пълното си право да пишат на кирилица и в научните статии, защото ИБЕ позволява. В общи линии спорът няма решение, ако всеки държи на позицията си. За мен лично е най-лесно да се позовен на наредбата и ако толкова искаме да пишем на кирилица да изписваме целите думи. Но явно това е неприемливо. Ако имаш сили опитай се да намериш правилно решение, аз се отказвам Поздрави --ikonact (беседа) 13:39, 14 юни 2017 (UTC)

Смея да твърдя, че в постовете ми има само аргументи, а срещу тях – куп емоции (не ми харесва латиницата, кой псевдоучен без акъл го измисли това, препъват ме тези означения, разни други не спазват наредбата, защо пък ние...). Така не става. Да, правилата на правописа позволяват по принцип и км, и km, но нормативен акт (има пълно правно основание за това) ограничава това „позволение“. Фактически чрез закона за измерванията (респ. чрез наредбата) въпросът с означенията на величините престава да е правописен проблем. Посочих вече, че означенията от SI не са съкращения (т.е. не се граматическа категория) и това ги вади от приложната сфера на граматиката, на правописните правила (с други думи, правописът просто не се отнася до тях!). Затова и наредбата за единиците няма отношение към бг правопис, не се опитва да го „регулира“. Някой попита защо съм споменал означенията на хим. елементи. Именно по тази причина – те също не са обект на правописа, а просто са лат. означения (а не съкращения). Направих предложение в противоречие (частично) на тези аргументи, с мисълта за консенсус.--Zhoxy (беседа) 20:08, 14 юни 2017 (UTC)

Със затаен дъх следях тази дискусия :-) и се радвам, че здравия разум постепенно надделява. С двете ръце подкрепям предложението на ikonact. Що се отнася до септо, ато и други подобни, които имат много нули (над 15) преди или след десетичната запетая и за които пита Luchesar - те много рядко се използват дори в специализираната научна литература . Причината е много простичка - малко учени помнят, какво точно означават тези частици и предпочитат да пишат (и да четат) 10 на степен еди колко си (Например: ел. товар на електрона е 10^-19С). Така че според мен те не са нужни в У и само биха затруднявали читателя. И пак ръководейки се от здравия разум (а той в повечето случаи е по-стабилна константа в сравнение с наредби и закони, които могат да се променят по желание на отделно взета личност) естествено е, че никой няма да смесва латинските означения на септо и ато и др. с кирилизираните означения на грей, бекерел и подобни им (и vice versa). Хубав ден и слънчево настроение за всички!--Mmm-jun (беседа) 09:28, 14 юни 2017 (UTC)

Mmm-jun, моля те, би ли прочела внимателно моето предложение (бих се радвал и на един пръст подкрепа)? Смятам го за доста различно от последното на Ikonact, тъй като моето определя две области от статии, с различни правила относно означенията.--Zhoxy (беседа) 13:22, 14 юни 2017 (UTC)

Zhoxy, прочетох, видях разликите и съжалявам, че ikonact задраска своето предложение. Според мен то е разумно, балансирано и не противоречи на никакви правила. В научните текстове на бг наистина се пише и с кирилизираните означения. Не виждам защо трябва да разграничаваме тематично статиите и да дефинираме за всяка от тях начина на изписване на измерителни единици. Ще видиш, че те няма да са само две области, просто защото няма как цялото разнообразие на темите (и нивото на съдържание - то също е много важно за „научните“ статии в У) да се групира в 2 множества. Съжалявам, но не съм привърженик на излишното усложняване на нещата.--Mmm-jun (беседа) 14:20, 14 юни 2017 (UTC)

Второ предложение за гласуване

След като явно няма определени правила за ползване на кирилица или латиница и няма консенсус какви точно правила да използваме в Уикипедия, може би ще е добре да се съгласим да създадем практическо ръководство, което да спазваме. Предлагам следния вариант:

• Означенията на мерните единици в българската Уикипедия могат да се изписват както на латиница, така и на кирилица.

• В статиите от инженерните и точните науки (или „в научни и специализирани текстове“) и в инфобоксовете (където са описани площ, надморска височина и т.н.) е препоръчително да се използват международните означения с латински или гръцки букви;
• В останалите статии (или „в статии от хуманитарните науки, статии за личности, спорт“) е препоръчително да се използват съкращения на кирилица или изцяло изписване на мерните единици на български.

• Означенията на латиница/гръцки са в съответствие с международните стандарти, залегнали в Наредбата за единиците за измервания, разрешени за използване в Република България.
• Съкращенията на кирилица следват общоприетото изписване или стандартите валидни преди приемането на наредбата.
• Съкращенията на мерните единици от международната система (SI) се пишат без точка както на кирилица, така и на латиница.

Предлагам да гласуваме. Поздрави.--ikonact (беседа) 22:47, 14 юни 2017 (UTC)

За инфобоксовете за селища и географски обекти не съм съгласен, защото именно там е проблемът, особено когато са автоматични. За химични елементи или астрономически обекти е друго нещо. --Rumensz (беседа) 05:15, 15 юни 2017 (UTC)

На мен по-простите правила ми харесваха повече, но бих подкрепил всичко, което звучи разумно и има потенциал да обедини общността около себе си. В случая бих допълнил нещо важно според мен: в една статия (с изключение на инфобоксовете) следва да се използва само един стил. С други думи, не бива в една статия в първия абзац да пише „на 30 км“, във втория да пише „намира се на 527 m надморска височина“, а в третия „до селото се стига за 3 часа и 35 минути“. Или навсякъде трябва да бъдат използвани съкращения на кирилица, или пълно изписване, или международните означения. Същото, всъщност, би трябвало да важи и за тематичните групи статии: например, във всички статии за населени места би трябвало да се спазва един стил: ако ще са „километри“, да са „километри“ навсякъде, ако ще са „км“, да са „км“ навсякъде, ако ще са „km“, да са „km“, и т.н. Според мен дори смесването между пълно изписване на български и съкращения трябва да се избягва, освен може би в някои специални случаи. За инфобоксовете е ясно: там желателни са стандартните международни означения, с идеята, че всички инфобоксове, независимо в какви статии присъстват, трябва да бъдат единни в своя стил.
— Luchesar • Б/П 10:20, 15 юни 2017 (UTC)

Илиев, това е и моето предложение. Аз още от началото на разговора това имах предвид.--Я.Запрянов (беседа) 10:30, 15 юни 2017 (UTC)

Друга стара песен на нов глас :-). Пак добре, че този път не съм сама, защото преди време като пишех мерните единици на кирилица, едва ли не ме изядохте с парцалите и оттогава ги пиша на латиница с отвращение. По-възрастните от нас помнят изписването на кирилица във всички учебници, ако намерите литература преди 1989 г. ще видите. Явно на по-младите тук дори не им е ясно както означава SI, и не се казва система SI, защото думата система е вече вклчючена в SI. Аз съм на страната на господин Запрянов естествено и не виждам смисъл от каквото и да е гласуване. Според мен не настъпва краят на света ако в някои статии единиците са изписани на кирилица, а в други на латиница. Сега следващият спор трябва да е X-ти век или 10-ти век....--Радостина 03:23, 23 юни 2017 (UTC)

Ikonact:, към предложението за гласуване можеш да добавиш и предложението на Илиев да не се смесва изписването на единиците в статиите. А за инфобоксовете подкрепям Румен, защо там да се изписват на латиница. В руската У. съкращенията на километър, метър в инфобоксовте се изписват на Кирилица, защо в нашата да ги пишем на латиница. Още веднъж, ние не използваме латиницата, а Кирилицата.--Я.Запрянов (беседа) 05:54, 23 юни 2017 (UTC)

Никога няма да успеем да намерим компромис. защо там да се изписват на латиница... Защото данните в инфобоксовете са структурирани данни, а не текст за четене. Могат да се извличат и в Уикиданни, така че е логично да са на латиница. А писането на латиница не е грешно. В руската У. съкращенията изписват на Кирилица - Руската уикипедия си е руска. Там си важат правилата на руския език. Руснаците си имат официален стандарт за изписване на мерните единици на кирилица. Още веднъж, ние не използваме латиницата, а Кирилицата. - аргументът, който убива всякакви опити за дискусия. Ако е така защо не да пишем на кирилица и в статиите от инженерните и точните науки. --ikonact (беседа) 07:37, 23 юни 2017 (UTC)

Не казвам, че писането на латиница е грешно или не. И ние уж имаме официален стандарт, но май си го преиначаваме според предпочитанията си. За инженерните и точните науки е друго нещо. Там не можеш да пишеш каквото си искаш, не можеш например да побългаряваш означенията на химичните елементи. Искам просто да използваме тези съкращения, които са утвърдени в българския език като километър, метър и тнт. И да не се смесва изписването на съкращенията в дадена статия. Това е моята идея или предложение. Не виждам да е толкова сложно да стигнем до консенсус. Е, стига разбира се участниците в тази дискусия да желаят това.--Я.Запрянов (беседа) 08:50, 23 юни 2017 (UTC)

Личи си, че сте отскоро... тук консенсусът е орел, рак и щука. Трябва да има поне едно 10 години циклим едни и същи неща... на периоди.--Радостина 23:24, 23 юни 2017 (UTC)

Радостина, разбирам какво имате предвид. Може да съм отскоро тук, но вече съм наясно с почти всичко. Разбрах, че Уикипедията ни е пълна със стотици спорове по разни теми и няма силно единство на потребителите. Според мен това е най-съществената причина за недоверието на хората към Уикипедия, тъй като те не четат само статиите, а и беседите, разговорите и тнт. Мисля, че е време да се преобсъдят и прегласуват почти всички правила приети преди 12 - 15 години, но едва ли ще направим подобно нещо.--Я.Запрянов (беседа) 07:51, 24 юни 2017 (UTC)

Всъщност "всички правила приети преди 12 - 15 години" са цифром и словом четири - Категория:Уикипедия:Правила. Системата е до голяма степен на обичайно право, което е доста объркващо за свикналите с континенталната система. --Спас Колев (беседа) 09:16, 24 юни 2017 (UTC)

Всъщност тук дори не става въпрос за правила в Уикипедия. Правилата си съществуват наложени от стандарти, наредби и Института за български език. Проблемът е в приложението на тези правила. Направил съм запитване до ИБЕ дали има определени правила в кои случаи може да се използват съкращения на мерните единици на кирилица и в кои трябва да се изписват само с латински или гръцки букви? Отговориха ми, че правят проучване на нормативната база и да очаквам отговор в скоро време. Така че предлагам да изчакаме отговора и въз основа на него да решим какво ще правим. Поздрави --ikonact (беседа) 07:54, 26 юни 2017 (UTC)

Как да съкратим "квадратни метра"? Изобщо може ли да се съкращават тези думи или трябва да се превключва на латиница и да се търси начин за изписване на 2-ката? Ако не мога да изпиша "m², мога ли да напиша "m2" и това по SI ли е или пак нарушавам някаква наредба? --Pl71 (беседа) 20:45, 30 юни 2017 (UTC)

Има предложение от Ikonact и Лъчезар. Дайте да го гласуваме.--Я.Запрянов (беседа) 06:39, 1 юли 2017 (UTC)

Това предложение (според мен) има нужда от редакция, но преди това: Я.Запрянов: чета поста ти малко по-горе и се съгласявам (като леко го коригирам) – имаме официални нормативни документи и стандарт (наредбата за SI и БДС ISO 80000), не бива да ги преиначаваме според предпочитанията си; в инженерните и точните науки не можем да пишем каквото си искаме. Както не се побългаряват означенията на химичните елементи, така не се побългаряват и SI-означенията. Кирилските съкращения (км, кг, сек), които са утвърдени в българския език, оставяме за другите области (хуманитарни, спорт). И да не се смесва изписването на единиците в дадена статия. Наистина, толкова ли е сложно да стигнем до консенсус? Пак моля колегите да погледнат предложението ми над „Второ предложение за гласуване“.--Zhoxy (беседа) 09:48, 1 юли 2017 (UTC)

Съгласен. Предлагам да оформим цялостното предложение, да го изнесем на отделна страница и да гласуваме.--Я.Запрянов (беседа) 14:14, 1 юли 2017 (UTC)

Колега Запрянов, благодаря ти за разбирането, но може би е добре да изчакаме резултата от консултацията, която е поискал Ikonact (интересно е как си е формулирал въпроса). Не бих се учудил, ако отговорът е от рода „Вижте изданията на БАН и правете като тях.“--Zhoxy (беседа) 11:18, 2 юли 2017 (UTC)

Ето какво им пратих на 12 юни:

Във връзка с една дискусия в българската Уикипедия относно съкращенията на мерните единици от международната система (SI) вашата служба ни осведоми, че те се пишат без точка както на кирилица, така и на латиница. В същото време, установихме, че според наредбата за единиците за измерване при означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви т.е. съкращения на кирилица не са позволени.

В тази връзка бих искал да попитам:

• Има ли определени правила в кои случаи може да се използват съкращения на мерните единици на кирилица и в кои трябва да се изписват само с латински или гръцки букви?
• Съществуват ли правила за съкращенията на кирилица на всички мерни единици от международната система? Приемаме, че често използваните единици като м, км, км/ч, г и т.н. имат общоприето изписване на кирилица, но не е ясно за единици като като бекерел (Bq) и грей (Gy) например.

На 21 юни ми отговориха, че правят проучване на нормативната база. Надявам се, че отговорът няма да е „Вижте изданията на БАН и правете като тях.“ --ikonact (беседа) 11:57, 2 юли 2017 (UTC)

Общо взето, коректни са ти въпросите, но дали са свързани с граматиката? Питам се, доколко ИБЕ е компетентен в тълкуване на Закона за измерванията (по-скоро Институтът по метрология е такъв). Важна подробност е, че означенията по SI не са граматически съкращения, т.е. не са обекти на граматиката, на правописа.--Zhoxy (беседа) 13:44, 2 юли 2017 (UTC)

Как да съкратим квадратни метра?! Какво ви смущава в м²? Какво ви смущава в м/с? Преди 1989 г. всички учебници бяха с мерните единици на кирилица. Грозно и необразовано звучи река Марица е дълга еди колко си m. С това лизане на американски ... (самоцензурирам се, че Биг Брадър бди и ще се обади като черна станция) се стига до някакви абсурди и полуграмотни правила. За всяка една единица - бекерел, кандела, грей, лумен, за всичко има еквивалент на кирилица. Щом като има име на български, значи че има и българско съкращение. Елементарна логика. Да не забравяме, че пишем статии не за някакъв елит, а за обикновените хора, много от които не владеят никакви езици. Аз съм да се изписват на кирилица (пълно изписване) мерните единици където е възможно, примерно, кубични метра, квадратни сантиметра и тн., а където това не е възможно да се ползва съкращение (готова съм да отстъпя да е на латиница), но ако е засукано и нечетяемо в скоби да се обясни на български. Защо някой в България не провери учебниците в университетите и дори в средните училища как се изписват единиците? Дотогава съм напълно съгласна с предложението на Потребител:Ikonact. Това на господин Илиев ми се струва екстремно, какво пречи да има и километри, и км в една статия? Нещо като година и г.--Радостина 21:57, 1 юли 2017 (UTC)

Понеже вече няколко пъти се повтаря една и съща небивалица за мерните единици преди 1989 г. - може да погледнете учебника „Физика“ на Н. Иванчев, С. Петров, Л. Кристов от 1975 г., издателство „Техника“ - абсолютно всички мерни единици в учебника са в SI. Дотук с политическите аргументи. --ShockD (беседа) 22:06, 1 юли 2017 (UTC)

Е Вие нищо не казахте. Какви политически аргументи, какви пет лева? Естествено, че са в SI. Да не би да си мислите, че изписването на кирилица не ги прави SI? Аз съм завършила физика по това време, нито един от учебниците ни не беше с латинските наименования. Тук има и други физици, не знам на колко са години и дали си спомнят, но аз помня.--Радостина 23:36, 1 юли 2017 (UTC)

Аз не говоря наизуст, нито го карам на спомени. Вместо това опровергавам двете ви твърдения, че тогава „всичко е било на кирилица“, с учебник по физика (и то доста дебел) от това време с мерни единици на латиница. А какви политически аргументи ли? Нека ви цитирам една ваша горна реплика: „С това лизане на американски ...“. Няма нищо общо с набора или с лизането, както виждате, латиница се е ползвала и преди 1989-а, а кирилица се използва и след 1989-а. --ShockD (беседа) 00:56, 2 юли 2017 (UTC)

Верно е, че спомените ми са от преди 30-40 години, но не съм аз, и много други хора си го спомнят. Само не разбирам за какво спорим като сме на почти едно и също мнение, т.е. че може и на кирилица, и на латиница. Да, ама аз като ги пишех преди на кирилица, след мен минаваше бот ли, човек ли и поправяше всичко на латиница. Щом може и на двете, защо аз да не си пиша моите статии с кирилица, а който предпочита с латиница... може да създадем дори една статия, в която да има съответствието между латинските и кирилистките обозначения. Нищо че съм им трън в очите на някои хора тук, аз де факто правя най-много компромиси и бих се съгасила на смислен вариант, но не смятам, че ограничението с изписване само на латински е добро решение.--Радостина 04:10, 2 юли 2017 (UTC)

Моите са и от повече години, тогава можеше и кирилско съкращение, и международно означение – във всяко БДС имаше две колонки, избирай, въпреки че никога (!) в официалната, международна SI е нямало означения на кирилица (вж озн. SI)!. По-сериозните издания (научни трудове, енциклопедии) и тогава ползваха международните. Да, ние „мешахме“ кир.-лат., кураж ни даваше СССР – ГОСТ-ът си ги беше узаконил за вътр. употреба, ние – след него (и никой друг в света). БДС-тата за означенията на кирилица обаче се отмениха преди 20 г. и употребата им официално е забранена. Сега законът изисква у нас да се ползва само „чистата“, международна SI – с нейните оригинални (лат. и гръцки) означения (те не са съкращения!). Затова и тази пространна дискусия тук ми прилича на някакъв опит за сговор „айде да пресичаме на червено, майната му на правилника“. --Zhoxy (беседа) 10:57, 2 юли 2017 (UTC)

Апропо, този „бот“ може да съм бил и аз, но не беше само ти, която не спазваше правилата (мисля, че статии с кир. озн. все пак се срещат рядко).--Zhoxy (беседа) 11:08, 2 юли 2017 (UTC)

Това вече е разговор. Абсолютно си прав за едно време. Както казах аз съм готова на компромис, и колкото да ми е неприятно, след като ми беше казано, се съобразявах и пишех мерните единици на латиница. За мен проблемът е другаде - едно време сляпо следваха СССР, сега сляпо следват САЩ/Запада, без особена мисъл. Аз от 27-28 години не съм в България, запозната съм само отчасти с новото законодателство, важно е в тои закон да се види дали това важи само за научни статии и научна литература. Защото някой спомена по-горе, че има учебници, издадени след 2000 година, едни с мерните единици на кирилица, други на латиница. Трябва да имаме здрав разум (common sense), а не сляпо като коне с капаци да следваме правила и закони. Вместо Марица е с дължина ... km, много по-прегледно е Марица е с дължина ... километра. Мисля, че ако надделее здравият разум, може да постигнем компромис и консенсус. Аз също между другото не съм сигурна, че ИБЕ е компетентната институция в случая. Може ли да се види някъде този закон, изрично ли е забранено или просто не е разрешено :-) И някой няма ли учебници от последните години (университетски) да видим какво пише в тях. А и в крайна сметка, както Спас спомена по-горе, едно от основните правила тук е игнорирайте всички правила:Ако правилата ви пречат да подобрявате или поддържате Уикипедия, игнорирайте ги. :-)--Радостина 14:25, 2 юли 2017 (UTC)

Имам университетски (издателство на ТУ София) учебници от всички дялове на физиката и всички са в SI (на латиница). Виждам, че горе напразно съм се хабил. Следването на международната система не е "сляпо следване на Америка" - най-малкото, защото в САЩ не използват SI. Даже не знам откъде тръгна този спор, досега винаги съм си мислил, че в Уики ползваме стандартните обозначения. И за да дам и моя глас по темата - аз винаги бих предпочел само SI. Мисля че мешането на латиница и кирилица из статиите ще създаде повече проблеми отколкото ще реши. Ясно че не може да се угоди на всеки, но за мен това е по-малкото зло. И да, селото на 12 km от Марица ми изглежда напълно нормално. --ShockD (беседа) 14:46, 2 юли 2017 (UTC)

Радост, това за игнорирането на правилата – става въпрос само за вътрешните уики-правила. „Игнорирайте уики-правилата“ значи „не спирайте да допринасяте тук, даже и да не ги знаете добре.“ А Законът за измерванията и Наредбата за разрешените единици към него са национални норми – нека не ги тълкуваме. Да, има издания, които не спазват закона – тях ли да следваме? И защо да бягаме от SI, така и не се разбра. Преобладаващият аргумент беше „не харесвам латиницата“ – може ли това да е аргумент изобщо? Ще спомена само, че означенията на единиците у нас са били на латиница и преди Втората световна война. Ако не беше „социалистическия период“, никой не би и помислил, че означенията могат да се пишат по друг начин, освен на латиница. --Zhoxy (беседа) 19:52, 2 юли 2017 (UTC)

Някой спомена химия. Мога ли да напиша "жел. руда" или трябва да е "Fe руда"? Може ли желязото да се съкращава, а метърът - не? Естествено за думите иде реч. --Pl71 (беседа) 19:42, 10 юли 2017 (UTC)

Да, не може да се угоди на всеки, ама дайте да угодим на тези, които искат да пишат на латиница. Физичните формули, математическите уравнения и формули, химичните вещества тях не можеш да си ги пишеш както си искаш, но в една статия на географска или историческа тематика километър, метър и тнт е по-добре да се пишат на кирилица. И най-важното е да не се смесва изписването на латиница и кирилица из статиите. А за правилата, никой не иска да ги игнорира, но понякога те не обхващат всичко, така че паралелно с правилата трябва да си имаме и вътрешни правила. Това за преди Втората световна не знам, ама има все още доста живи хора живели тогава и много ме съмнява че болшинството от тях ще се оправят с латинските единици. Социалистически период ?!, айде стига, преди ни правеха на турци, после на руснаци, сега на американци, а бе кога най-после ще започнем да се правим и да се държим като българи. Толкова сте се вманиачили в латинизацията, та чак повечето от вас редовните потребители сте се регистрирали с имена на латински, та да се чудиш как да ги прочетеш, щото има такива и то много, които се съмнявам че и собствениците им не са сигурни как да ги прочетат. И Р171, нито едно от двете не е правилно, трябва да напишеш желязна руда.--Я.Запрянов (беседа) 05:39, 11 юли 2017 (UTC)

Я.Запрянов:не става дума да се угоди на тези, които искат да пишат на латиница, а става дума за правила и норми. Разбрахме вече, че не искате да пишете на латиница и за това се опитваме да намерим някакъв компромис, но явно първо трябва да намерим желание за такъв. Както казахме вече няколко пъти, има правилник, а също и ИБЕ потвърди, че международните означения са задължителни в научната и техническата литература. Нещата са ясни, в научни текстове мерните единици се пишат на латиница в останалите случаи може да се употребяват българските означения, но без задължение. Въпрос е до колко географска или историческа тематика може да се приеме за научен или общ характер. Аз лично съм объркан от твърденията Ви, защото веднъж излиза, че това са теми от общ характер, защото искаме да пишем съкращенията на мерните единици на латиница, но друг път, че ги пишем в енциклопедичен стил, който е разновидност на научния. Но ако искате да вземете отношение по въпроса за общия характер на Уикипедия може да го направите в долния раздел. Останалото са форумни изяви. Да не говорим, че с аргумента за потребителските имена вече влизате в ново измерение на разговора, което няма нищо общо с темата. --ikonact (беседа) 08:10, 11 юли 2017 (UTC)

Както винаги сте нападателни и веднага се нахвърляте върху някой, който мисли по-иначе и иска просто Уикипедията ни да не е шарения. Не съм само аз, който не иска да пише на латиница. Не искам, защото не бива да даваме пример на подрастващите да пишат на 6льокавица. Толкова ли е лошо това. Но пак повтарям, защото май не сте ме разбрали, не държа толкова как ще се изписват, колкото да не се смесва различно изписване в дадена статия. Това е компромиса от моя страна, а от ваша? Според вас Уикипедия техническа енциклопедия ли е, каква е? Според мен е енциклопедия, която дава колкото се може по-пълна и достоверна информация във всички научни и ненаучни области. И тъй като тази информация се предоставя на доста широка публика, говореща български език е редно да се пише на български, защото един ученик в 5-ти клас или един 70-80 годишен ще видят май зор с чуждото изписване. Не сте ли съгласни поне с това? За форумните изяви, то аз като гледам Уикипедия Разговори си е чист форум и нишо друго. Имената ги споменах като пример към казаното, не преиначавайте смисъла.--Я.Запрянов (беседа) 08:54, 11 юли 2017 (UTC)

Щом смятате, че аз съм нападателен, ок. Ваше право е. Отбелязах само, че аргументите срещу писането на латиница достигат нови размери - то не беше турци, руснаци, американци, лизане на разни неща, потребителски имена, сега сравнявате писането на мерните единици с 6льокавица... Освен това, имената не ги споменахте само като пример към казаното, а определихте потребителите с имена на латиница като вманиачили се в латинизацията. Що се отнася до това дали Уикипедия е техническа енциклопедия, не съм сигурен, че е техническа. Въпросът е обаче дали е научна или от общ характер. --ikonact (беседа) 09:09, 11 юли 2017 (UTC)

Нямах предвид точно вас за нападателен, дори съм убеден, че точно вие не сте такъв, Иконакт (така ли се чете името ви, да не бъркам). Пак обаче преиначавате думите ми, а това не ми харесва. Аз по принцип съм добър човек, но не обичам никак несправедливостта, а вие не сте прав да ми приписвате само на мен казаното и от други редактори, и да променяте смисъла на думите ми. За имената съм напълно прав. Уикипедия не е техническа енциклопедия, а обща и научна, и от общ характер. Няма нищо научно в статиите примерно за второразрядни певци, артисти, спортисти и неизвестни личности, както и в статиите за села, градове, реки и тнт. Затова не може, а и нямате аргументи да ме убедите, че в една обикновена статия за някой спортист например мерните единици трябва да се пишат на латиница. За статиите свързани с медицината, химията, математиката ще е направо престъпление ако започнем да пишем термини, формули и уравнения различно от оригиналните им изписвания. Затова по-горе аз подкрепих вашето предложение за изписването на единиците по два начина (в научните и специализирани статии на латиница, а в статиите от общ характер на кирилица), но изглежда вие не го оценихте. Мисля че предложението ви удовлетворява повечето редактори, защо не го гласуваме, а още разтягаме локуми.--Я.Запрянов (беседа) 10:59, 11 юли 2017 (UTC)

Втори отговор от ИБЕ

Зададох по-задълбочен въпрос към Института за български език към БАН относно използването на съкращенията за кирилица и латиница.

Във връзка с една дискусия в българската Уикипедия относно съкращенията на мерните единици от международната система (SI) вашата служба ни осведоми, че те се пишат  без точка както на кирилица, така и на латиница. В същото време, установихме, че според наредбата за единиците за измерване при означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви т.е. съкращения на кирилица не са позволени.
В тази връзка бих искал да попитам:
1. Има ли определени правила в кои случаи може да се използват съкращения на мерните единици на кирилица и в кои трябва да се изписват само с латински или гръцки букви?
2. Съществуват ли правила за съкращенията на кирилица на всички мерни единици от международната система? Приемаме, че често използваните единици като м, км, км/ч, г и т.н. имат общоприето изписване на кирилица, но не е ясно за единици като като бекерел (Bq) и грей (Gy) например.

Ето отговора:

1. Международните означения за единиците са задължителни в научната и техническата литература, а българските означения се употребяват в издания от общ характер.
2. За справки може да ползвате "Физико-математическа и техническа енциклопедия", т. 2, Издателство на БАН, 2000 г. Съкращенията са Бк (бекерел) и Ги (грей).

Е, това е... (както бяха казали по-горе)
Сега първо трябва да отговорим на въпроса дали Уикипедия е научна и техническа литература или издание от общ характер --ikonact (беседа) 13:11, 3 юли 2017 (UTC)

Ми отговорът е много прост според мен: в статии като Уравнение на Шрьодингер единиците би следвало да се изписват на латиница и по системата SI, но в статия като Бистрица (област София) ще е по-удачно да се използват кирилизирани съкращения или изписване на цялата единица като дума (виждам „км“ и „см“ в статията).--Rebelheartous (беседа) 16:06, 10 юли 2017 (UTC)

Ако отговорът беше толкова прост, до сега да бяхме намерили решение. Предложението, формулирано по-горе се опитваше до известна степен да отрази позицията на ИБЕ, но се оказва, че и по него няма консенсус. Има известна доза истина в това, че при опит да разграничим статиите на технически/научни и такива от общ характер, ще имаме статии, които могат да влязат и в двете категории. Освен това рискуваме да създадем противоречие за някои статии като географските например, дали са научни или общи. За мен лично най-доброто решение беше да пишем единиците или изцяло на кирилица или съкратено на латиница. --ikonact (беседа) 08:10, 11 юли 2017 (UTC)

От цялата дискусия и запитвания май е за изясняване едно - Що за "животно" е Уикипедия? За мен, колкото и да се представя за "енциклопедия" или с наличие на "научни статии", това е просто научно-популярна литература. Да, тя ползва "научни източници", може и някои статии да се списват от хабилитирани лица, ... но, тя нито е призната за научен труд, нито е "подписана" от отговорни лица като научен труд. Енциклопедична е, защото обхваща всички аспекти на познанието, стремежът на част от доброволците е да са възможно най-точни, но ... можете ли да застанете на позицията - Ние имаме научни статии? По-скоро НЕ. И това е позицията на оторизираните научни институции. --Rumensz (беседа) 10:44, 11 юли 2017 (UTC)

Румен го каза много точно. В Уикипедия може да има научни статии, но тя в никакъв случай не е научно специализирана или техническа енциклопедия, а енциклопедия от общ характер.--Я.Запрянов (беседа) 11:18, 11 юли 2017 (UTC)

Същото го пише в собствената ни статия Енциклопедия--Ket (беседа) 11:40, 11 юли 2017 (UTC)

Точно, точно, колко да е точно – и най-вече какво следва от това. И досега беше ясно, че в Уикипедия има и статии в областта на точните и инженерни науки, и статии в други научни области, а също и – вероятно повечето – въобще извън периметъра на стриктното научно познание. Струва ми се, че тук се бърка понятието „обща енциклопедия“ с „детска“, „забавна“ и други подобни „адаптирани енциклопедии“, където действително може да има претенции, че езикът трябва да бъде опростен в достатъчна степен, за да бъде разбираем за целевата аудитория (включително да се избягват непознати съкращения и въобще даже понятия: не само да не се пише Bq или Gy, но и въобще да не се споменават тези единици в текста). Вярно е, че Уикипедия не се списва за учени, и затова специфичният стил, характерен за научните статии, е неуместен в нея (и, не, този стил съвсем не се изчерпва единствено с употребата на SI единици), но също толкова вярно е, че Уикипедия не се списва и изключително за необразовани хора, и затова опитите за крайното ѝ профанизиране също са изначално погрешни.
— Luchesar • Б/П 13:50, 11 юли 2017 (UTC)

Искаш да кажеш, че не си струва да се придържаме към по-висок стандарт на оформление, защото така и така не можем да го постигнем в съдържанието? --Спас Колев (беседа) 15:07, 11 юли 2017 (UTC)

Номинация от Държавна агенция „Архиви“

Отличителен знак

Здравейте, по случай 9 юни – Международният ден на архивите от Държавна агенция „Архиви“ ни номинират в категория „Приятел на архивите“ за 2016 г. „за популяризирането на документите, съхранявани в държавните архиви в цял свят чрез световната електронна енциклопедия „Уикипедия“ и за Състезанието „Архиви“. Много се радвам, че в продължение на повече от 5 години имаме щастието да попълваме белите полета с ценни документи от Държавния архив, за сега те са над 9000 броя. Над 25% от тях се използват за илюстрирането на повече от 2700 статии на над 70 езика. Всеки е добре дошъл на пресконференцията от 11:00 ч. на 9 юни 2017 г. (петък).--Спасимир (беседа) 19:17, 5 юни 2017 (UTC)

Днес беше връчен за първи път в историята на Държавна агенция „Архиви“ отличителен знак Приятел на архивите на Уикипедия – България „за принос в популяризирането на архивни документи за личности и събития от българската история и ползотворно сътрудничество с архивите“. Мисля, че е редно да краси началната страница в Уикипедия на български език. Спасимир (беседа) 13:32, 9 юни 2017 (UTC)

Поздравления на всички уикипедианци!

Това може да се допълни към една или няколко уикистраници, но не съм сигурен дали само едната или и двете (или повече). Примерно в Българоезична Уикипедия или в Държавна агенция „Архиви“. --Николов (беседа) 08:25, 14 юни 2017 (UTC)

What do you care for most? What are you concerned with? Take part in the strategy discussion

Здра́сти! I'm sorry that I'm not writing in Bulgarian. Моля, помогнете с превода на Вашия език!

The more involved we are, the more ideas or wishes concerning the future of Wikipedia we have. We want to change some things, but other things we prefer not to be changed at all, and we can explain why for each of those things. At some point, we don’t think only about the recent changes or personal lists of to-dos, but also about, for example, groups of users, the software, institutional partners, money!, etc. When we discuss with other Wikimedians, we want them to have at least similar priorities that we have. Otherwise, we feel we wasted our time and efforts.

We need to find something that could be predictable, clear and certain to everybody. A uniting idea that would be more nearby and close to the every day’s reality than the Vision (every human can freely share in the sum of all knowledge).

But people contribute to Wikimedia in so many ways. The thing that should unite us should also fit various needs of editors and affiliates from many countries. What’s more, we can’t ignore other groups of people who care about or depend on us, like regular donors or “power readers” (people who read our content a lot and often).

That’s why we’re running the movement strategy discussions. Between 2019 and 2034, the main idea that results from these discussions, considered by Wikimedians as the most important one, will influence big and small decisions, e.g. in grant programs, or software development. For example: are we more educational, or more IT-like?

We want to take into account everybody’s voice. Really: each community is important. We don’t want you to be or even feel excluded.

Please, if you are interested in the Wikimedia strategy, follow these steps:

• Have a look at this page. There are drafts of 5 potential candidates for the strategic priority. You can comment on the talk pages. Languages other than English are OK.
• Tell those Wikipedians who don't know English that we're waiting for their comments as well!
• The last day for the discussion is June, 12. Later, we’ll read all your comments, and shortly after that, there’ll be another round of discussions (see the timeline). I will give you more details before that happens.
• If you have any questions, ask me. If you ask me here, mention me please.

Friendly disclaimer: this message wasn't written by a bot, a bureaucrat or a person who doesn't care about your project. I’m a Polish Wikipedian, and I hope my words are straightforward enough. SGrabarczuk (WMF) (беседа) 17:46, 8 юни 2017 (UTC)

Реалното инвестиционно финансиране вече се осъществява чрез блокчейн технологията. --Stanqo (беседа) 20:55, 9 юни 2017 (UTC)

Това дали не е спам, а? Какво общо има инвестиционното финансиране със стратегията за развитие на Уикимедия?!
— Luchesar • Б/П 10:10, 15 юни 2017 (UTC)

Stanqo, Luchesar, pardon? I don't know how to help you. Could you clarify please? SGrabarczuk (WMF) (беседа) 20:50, 25 юни 2017 (UTC)

SGrabarczuk (WMF), apologies for the confusion. Stanqo had made a blatantly irrelevant comment and I simply pointed out to him this fact. I'm sorry: I should've realized that you would be monitoring the topic for replies and should've used English instead of Bulgarian.
— Luchesar • Б/П 10:06, 26 юни 2017 (UTC)

No problem :) but since we're talking anyway, I'll ask an additional question: are there Bulgarian Wikipedians or Wikimedians who are interested in the international issues concerning entire Wikimedia? I'd like to send a message that anyone can participate and influence the movement-wide strategy (which is important if we know the English/Western bias), but I don't know how to get to those people. SGrabarczuk (WMF) (беседа) 11:03, 26 юни 2017 (UTC)

SGrabarczuk (WMF), this page is usually followed by all active editors (I am actually “kerberizer” who gave you the idea to write here on IRC), and there's hardly any other place where your message would draw more attention. That being said, if you'd prefer a more targeted way of communication, one thing that comes to mind is that we can set up a mailing list on our ML server and ask everyone interested in such issues to subscribe to it.
— Luchesar • Б/П 12:15, 26 юни 2017 (UTC)

Редактиране и пренасочване на 1-2 статии!?

От страницата 'Уикипедия на български' във Facebook ми предлагат да попитам тук:

Нямам опит в редактирането, ако някой е склонен да нанесе една-две корекции(само един ред), моля да ми пише на cossyo@gmx.com!?--Предният неподписан коментар е направен от Cossyo (приноси • беседа) 17:36, 11 юни 2017 (проверка)

Cossyo: Сигурно няма проблем да посочите и публично за какви корекции и по кои статии става дума? Спири ··· - - - ··· 21:10, 11 юни 2017 (UTC)

This Month in GLAM: May 2017

This Month in GLAM – Volume VII, Issue V, May 2017 Headlines Argentina report: #1lib1ref in Buenos Aires, Participation in WikiCite and the editing challenge of the month Australia and New Zealand report: State Library of Western Australia Belgium report: Wikipedia session for museums; education for library staff Brazil report: Articulating new volunteers Côte d'Ivoire report: Preparing a Wikimedia 2030 workshop with GLAM partners France report: Rennes Archives; Archives Nationales Germany report: Central Public Library of Düsseldorf Ireland report: Terry Pratchett workshop Italy report: Sacred art and videogames Macedonia report: From idea to award; ArchiWiki edit-a-thon Netherlands report: The Mind of the Universe; Photos of Syria; Wikipedian in Residence project Memory of the World Spain report: Releasement of images from National Museum of Ceramics and Decorative Arts Sweden report: Connected Open Heritage; Sounds of Changes UK report: Spreading Enlightenment USA report: Artworks Challenge, Women/Media Edit-a-thon, D.C. Protests caught on .jpg, and lots in Wikipedia + Libraries Wikidata report: WikiCite, new tools, and more WMF GLAM report: Documentation, Categorization and Reviewing what we know! Calendar: June's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 05:39, 12 юни 2017 (UTC)

ФК Царско село

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2017/24. — Luchesar • Б/П 12:43, 13 юни 2017 (UTC)

ФК Царско село (София) да се премести просто като ФК Царско село. Причина: Няма друг с това име. Благодаря.--Rebelheartous (беседа) 08:28, 13 юни 2017 (UTC)

Какви са били аргументите на Dfotev да я премести под настоящето име?
— Luchesar • Б/П 08:41, 13 юни 2017 (UTC)

Преместването е било необосновано. Най-малкото заради това трябва да се върне под старото име.--Rebelheartous (беседа) 08:48, 13 юни 2017 (UTC)

Това е въпрос, по който трябва да бъде постигнат консенсус с останалите редактори на беседата на статията. Администраторите не са арбитри по енциклопедичните въпроси; те единствено следят за спазване на правилата. А в случая правилото е, че след като има спорен въпрос, трябва да има обсъждане и търсене на консенсус по него между редакторите.
— Luchesar • Б/П 08:56, 13 юни 2017 (UTC)

Няма никаква обосновка, когато са местени тези страници. Правилното е да се върнат както са били, а редакторът ако има желание може да дискутира на съответните беседи.--Rebelheartous (беседа) 09:36, 13 юни 2017 (UTC)

Формално това е вярно, но със същия аргумент може да се продължава до безкрайност назад във времето, включително и защо името на статията още от самото начало е било еди-как-си, а не иначе. Съвсем различно щеше да е, ако някъде този въпрос е бил вече дискутиран, бил е постигнат консенсус, и въпросното преместване и било в противоречие с този консенсус. Доколкото виждам обаче, случаят по-скоро не е такъв (ако греша, което е напълно възможно, защото не следя тази тема, моля да бъдат дадени връзки към въпросните дискусии). Подчертавам, че в случая не взимам отношение в полза на една или друга позиция, и ако консенсусът бъде в полза на настоящите заявки, без колебание бих ги изпълнил. Но нито един администратор не трябва еднолично да отсъжда кое е по-правилно, дори да има (и още повече ако има) лично мнение по въпроса. Подобно поведение единствено би създало излишно напрежение сред редакторите и би уронила престижа на администраторската институция. Именно затова тези заявки няма как да бъдат изпълнени в момента.
— Luchesar • Б/П 09:49, 13 юни 2017 (UTC)

Против - причината за преместването е стандартизация. Има я в енуики - формата на клуба (ПФК, ФК, ОФК...) името на самия клуб и в скоби града на клуба. Това се прави при изписването на отборите в БФС, УЕФА, ФИФА при жребий и други подобни. Драма няма. Статиите са преместени и предвидливо от мен "блокнати" от връщане под предишните им имена именно защото Ребелхератус много обича да мести на кило без да дискутира, винаги да се изкарва той да е първи при правенето на редакциите така щото за другите да се счита за вандализъм ако случайно му ги върнат, пък и репи да ядат - кой ще да е той че да им приема мнението...--The Wiki Boy (беседа - приноси) 12:00, 13 юни 2017 (UTC)

Не искам да взимам страна в спора ви, но напомням превантивно, че трябва да се дискутира съдържанието и оформлението на статиите, а не редакторите. Всеки от нас вероятно изглежда не особено приятен в очите поне на някого другиго, но тук сме се събрали не да си правим оценки, а да създаваме енциклопедия. По същата причина повече добронамереност и стремеж към намиране на приемливо за всички решение са полезни и желателни, ако искаме въобще да постигнем някакъв добър резултат.

Моля наистина някой от вас двамата (или също Dfotev) да представи накратко и колкото се може по-обективно (със сигурност без коментари относно други редактори!) спорния въпрос на Уикипедия:Разговори или на друго подходящо място, и евентуално също да го добави в графата „обсъждания“ в {{Текущи съобщения/Информация}}. Според мен е хубаво да се оставят поне две седмици за дискусия, но ако е нужно може и повече време. Важното е в крайна сметка накрая всички да бъдат ако не убедени в правилността на избраното решение, то поне чувстващи се достатъчно удовлетворени, че са имали възможност да защитят своята позиция.
— Luchesar • Б/П 12:20, 13 юни 2017 (UTC)

Ами изглежда, че нямаме принципни различия с Дъ Уики Бой. Стандартното изписване се следва и от мен. Той просто е пропуснал факта, че скобките са излишни, тъй като няма повторение на имена.--Rebelheartous (беседа) 12:40, 13 юни 2017 (UTC)

Това мисля че вече е дъвкано поне 4 пъти в последните 10 години --Скроч б. п. 14:16, 13 юни 2017 (UTC)

При футболните отбори града трябва да го има, защото при тях е изключително важно да се знае откъде са. Такава е практиката. Сега, дали да е в скоби или не тук вече и аз не съм толкова сигурен, понеже стандартизацията в ЕНуики е без, тука сме тръгнали да ги правим със. Иначе не знам за предишните дискусии и как са се разпределяли аргументите, но това са моите 5 стотинки по въпроса. Иначе по някое време изписването в шаблоните също може би може да се оправи да е по-стандартизирано, защото там и параметрите са някакъв хаос...--The Wiki Boy (беседа - приноси) 14:59, 13 юни 2017 (UTC)

Ама естествено, че това е практиката. Даже в повечето случаи аз съм този, който следи за спазването на стандартното именуване в раздел Спорт. Затова ми е малко странно, че изобщо обсъждаме това. Просто в случая с Царско село, Розова долина и другите 2-3 примери нямаме дублиране и скобите са излишни. По останалото, както вече казах, имаме единомислие.--Rebelheartous (беседа) 08:00, 14 юни 2017 (UTC)

Едно нещо не разбрах: спорът наистина ли е само за скобите – примерно да бъдат заменени с тире, и толкоз! – или е заради града в името? Защото ако е първото, това наистина е само козметичен въпрос, но впечатлението ми е, че всъщност спорите за града, което е доста по-съществен въпрос.

Прави ми също впечатление, че по-скоро избягвате директно да дискутирате предмета на спора си, а обикаляте около него: „изглежда нямаме принципни различия (...) просто (...) скобите са излишни“ („но всъщност имам предвид най-вече да изчезне това между тях“), „дали да е в скоби или не тук вече и аз не съм толкова сигурен“ (макар, че спорът, както изглежда, въобще не е за тях самите). Ако различията ви действително са относно града, изяснете си първо позициите: нужно ли е да го има, защо е нужно да го има или пък обратно, каква е практиката в други уикипедии (а дори и други енциклопедии), в медиите и въобще в източниците и т.н. Опитайте се най-вече да намерите общ език. Разните хватки с „блокиране от преместване“ и, обратно, „помощ от администратор“, или пък въпросното обикаляне около въпроса, без да бъде поставен ясно и недвусмислено, единствено създават още повече алиенация, защото сами се поставяте в една позиция на окопна война, в която дори не общувате един с друг, ами използвате дългобойна артилерия (препратки и админи). Това не е полезно, дори да си спестявате иначе неприятни емоции заради директни спорове.

Ако пък наистина не сполучвате да намерите общ език, помолете други редактори, които биха могли да бъдат заинтересувани от темата, да обсъдят различията вместо вас. Или дори ги оставете да вземат те решение. Не си правя илюзии, че подобни въпроси са толкова лесни за разрешаване, но в крайна сметка най-ценното би било ако можете да изградите комуникация и уважение помежду си. Дори един от вас да „загуби“ в конкретния спор, ползата от посяването на едно нелошо сътрудничество може многократно да надвиши тези загуби.

И, между другото, ако въпросът наистина е бил „дъвкан“ многократно преди, може да е полезно в началото на темата да се добавят връзки към тези обсъждания. Това ще помогне и на незапознати с темата (и с историята на обсъжданията по нея) да навлязат по-бързо и най-вече да не се „изказват неподготвени“.
— Luchesar • Б/П 08:09, 14 юни 2017 (UTC)

Едно нещо не разбрах: спорът наистина ли е само за скобите – примерно да бъдат заменени с тире, и толкоз! – или е заради града в името? И заради двете. И не мисля, че е спор – просто дискутираме. Градът в скобки го ползваме само когато има повторение на две еднакви наименования. Скобите – за да разграничат име от локация. В случая това не е налице; скобите стават излишни. По-просто от това трудно може да се обясни.

Дискусиите не са за да печели или губи някой в тях, а за да изясним конкретната ситуация и да вземем полезно общовалидно решение. Нямам нищо против да се включат колкото се може повече хора, но случаят е частичен и маловажен и затова предпочетох бърза администраторска намеса. В този ред на мисли ако на някой не му се занимава да извършва подобни действия, винаги може да остави негови колеги да свършат тази работа.--Rebelheartous (беседа) 11:41, 14 юни 2017 (UTC)

Въобще не съм убеден, че случаят е частичен или маловажен. И затова „бърза администраторска намеса“ щеше да бъде напълно неуместна. Ако има администратори, които изпълняват заявки, без да ги гледат достатъчно критично, това си е техен избор (и потенциален проблем). Но аз като администратор държа администраторските инструменти да се използват само там, където са наистина нужни, и само по начин, който съответства на принципите на Уикипедия. Впрочем, в случая трябва да отбележа, че т.нар. „блокване от връщане“, което е направил The Wiki Boy, е поне толкова некоректно, защото наистина принуждава другата страна (в случая ти) или да търси администраторска намеса, или просто да се примири. В крайна сметка, двамата имате избор: или наистина дискутирате „за да изясните конкретната ситуация и да вземете полезно общовалидно решение“, или оставяте други хора да го решат вместо вас. Но при всяко положение, това трябва да бъде решение на редакторите, не на администраторите (които може да се намесят само в много крайни случаи, когато например една от страните е очевидно недобросъвестна, троли, йезуитства и т.н., какъвто обаче не е случаят тук).
— Luchesar • Б/П 12:30, 14 юни 2017 (UTC)

Това е хубаво. Аз обаче продължавам да смятам, че можехме да си спестим доста главоболия с администраторска намеса. На теб ти се струва дискутируемо понеже не си навътре в тематиката. Както между впрочем не съм сигурен дали и The Wiki Boy е – той обикновено допринася в други сфери. А проблемът може би идва оттам, че погнах двуцифрен брой премествания от края на 2016 г., тъй като напоследък не бях особено активен. Но това не означава, че нещата трябва да се занемаряват. Та очаквам юзърът да се опита да обясни с някакви разумни доводи защо е направил необосновани премествания. Ако не, да възстановим реда в заглавията на статиите.--Rebelheartous (беседа) 08:12, 15 юни 2017 (UTC)

Щом има други мнения, е дискутируемо. Никой не е Дядо Господ в Уикипедия: нито администраторите, нито който и да е друг. Единственото, което има значение, са аргументите. А пък аргументите ще ги преценят останалите редактори. Ако въпросът наистина е толкова безспорен, сигурен съм, че общността на редакторите много бързо и категорично ще стигне до консенсус. Така даже ще имаме принципно решение, на което да се опираме и в бъдеще, и съответно в дългосрочен план ще спестим много повече време и главоболия, отколкото ще загубим с тази дискусия.
— Luchesar • Б/П 10:06, 15 юни 2017 (UTC)

Ми поради причини (кирилицата и латиницата е една от тях) насочих се и към футболните статии, няма драма в това. На Ребелхератус му казах защо съм ги преместил - заради унификацията. Практиката е такава - пише се отзад и града на отбора, защото е важен. Няма значение има ли повече от един клуб с това име или няма. Ако някой прави необосновани премествания - това е именно Ребелхератус, и с кирилицата с изключително спорни доводи, сега и с тази тема с това, че нямало доводи, напротив - има. Разровете се по регистри и инфо системи на БФС и другите подобни да видите как се пишат. Изключение се прави само ако името на отбора съвпада с това на града от който е, пример ФК Кюстендил, ФК София 2010... Това е - кратко и ясно.--The Wiki Boy (беседа - приноси) 13:42, 15 юни 2017 (UTC)

Ами не е важен градът, защото е... град, а в случая става дума за футболни отбори. В името на футболния отбор трябва да се съдържа само неговото име с изключение на случаите, в които се получават неприятни повторения и трябва да разграничим един субект от друг.--Rebelheartous (беседа) 11:27, 30 юни 2017 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Струва ми се, че твърде много се фокусирате върху това кой бил крив, пък кой прав. Помислете по-скоро какво е полезно за Уикипедия. Доколкото разбирам в момента има две противоречащи си мнения:

1. Статиите за отборите трябва да се именуват „ФК Някойси“, като само в случаите, когато в няколко града има отбор „Някойси“, тогава трябва да се добавя името на града в скоби, т.е. „ФК Някойси (Отнякъдеси)“.
2. Статиите за отборите трябва да се именуват „ФК Някойси (Отнякъдеси)“ винаги, освен в случаите когато името на отбора съвпада с това на града, т.е. „ФК Отнякъдеси“ си остава просто така.

Ако правилно съм ги резюмирал, може това да бъда добра отправна точка за дискусия кое е по-подходящо за Уикипедия. Ако пък не съм, най-добре ме поправете и пак продължете с обсъждането.
— Luchesar • Б/П 20:03, 18 юни 2017 (UTC)

Rebelheartous, The Wiki Boy: За всички ще бъде полезно, ако бавничко и спокойно продискутирате тия въпроси. Най-малкото би било хубаво да е ясно дали горното резюме, което съм направил, е точно или не.
— Luchesar • Б/П 10:09, 26 юни 2017 (UTC)

Наименованието на статията трябва да съвпада с името на отбора или нарицателното име на отбора (доста случаи съществуват) и само в случай на повторение да се използва в скобки населеното място. Тертипът от en wiki с изписване на локацията веднага след името без скобки НЕ Е общоприетият начин на изписване на български. Колегите не трябва да обръщат голямо внимание на това как се изписват в други Уикипедии и да правят директен copy/paste оттам, а да търсят и следват българските традиции. Които ясно и категорично илюстрират моето първоначално твърдение. The Wiki Boy--Rebelheartous (беседа) 08:13, 3 юли 2017 (UTC)

Не е толкова до това как се изписва в другите уикита, а е до това че самият отбор е обвързан с града, от който е и във футбола това е от изключителна важност - да се знае от кой град е отбора. За това за мен трябва да ги има. Няма български традиции, няма български начин - има стандартен начин за изписване на футболни отбори, който е този.--The Wiki Boy (беседа - приноси) 21:33, 3 юли 2017 (UTC)

Хм, нещо не схващам какво е общото между „да се знае от кой град е отбора“ със самото име на даден отбор. Което в повечето случаи дори не съвпада с населеното място. В крайна сметка продължава у мен да съществува убеждение, че това изписване на някои уикипедианци е взаимствано от en wiki. Нормално, пределно ясно е, че оттам се черпи базова информация. Но все пак взетото трябва да се адаптира към българската реалност. Във всички документи на БФС и спортни организации клубовете у нас се изписват като ФК или ПФК и след това името на отбора и евентуално населеното място в скобки, за да не стават повторения. Това имам предвид под български традиции, това и аз следвам като правило.--Rebelheartous (беседа) 16:14, 10 юли 2017 (UTC)

Изговор, запис или транскрипция на чужди имена

По повод водени спорове и необосновани решения (като Беседа:Мери Тайлър Мор в сравнение с Гугъл) поставям въпроса как трябва да пишем определени чужди имена.

Според колеги те трябва да се пишат според изговора в съответната държава. Но от друга страна тези имена са познати и изписвани в България според приетия тук вид (Мур, а не Мор, примерно). Въпросът е още по-сериозен, когато даден автор е издаден с определено име, а това не става по самоволно решение, а с договор.

Моето мнение е, че трябва да се спазва начина на употреба и изписване в България, а не изговор или правила за транскрипция. --Rumensz (беседа) 19:19, 14 юни 2017 (UTC)

Има нещо, което се нарича „Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език“ и в което нещо изговорът няма никакво значение. Тези основни правила трябва да са и основата в Уикипедия. Разбира се, когато има утвърдено наименование, то взема превес. Когато авторът има издадена книга и името му е предадено по определен начин, е редно това също да има превес над основните правила. --Стан (беседа) 19:56, 14 юни 2017 (UTC)

Подобно нещо наречено "превес" може да съществува единствено при използване на основополагащи източници, които ползват различни транскрипции. Примерно писател е издаден с две имена (Троя - Троая). Но, изписването на име, на базата на изговор или дори Наредба, без да има източник е единствено "оригинално изследване" и не следва да съществува. --Rumensz (беседа) 05:11, 15 юни 2017 (UTC)

Ще налея масло в огъня, като споделя собственото си, леко бунтарско виждане: „Уикипедия, като енциклопедия, има за цел да прави хората по-грамотни, затова всичко, което затвърждава неграмотността, няма място в нея.“ Изключително се радвам, че навремето е надделяло мнението, че „Silicon Valley“ трябва да бъде „Силициева долина“, макар дори в специализираните популярни списания по онова време най-често да я пишеха „Силиконовата долина“. При произношенията този проблем е по-малко подчертан, и все пак точно тези дни забелязах как на фасадата на 30 СОУ в София парижкото предградие Монжерон е изписано като „Монтгерон“. Добър френски ще научат тези ученици! Но ако там буквите на фасадата е скъпо и сложно да бъдат подменени, то поне в Уикипедия може да не допускаме подобни неща – дори с цената на това понякога ние самите да налагаме „правилната“ форма. Последното не трябва да се игнорира, защото много често журналистите използват Уикипедия за да проверят „как е правилно“ и е много вероятно да се окаже, че ние самите иначе затвърждаваме погрешна форма чрез един порочен кръг: „в източниците е утвърдено погрешно“, затова в Уикипедия трябва да ги следваме, но в източниците е утвърдено погрешно, защото те самите следват примера на Уикипедия, която обаче следва техния пример, но те пък следват нашия, ала ние...
— Luchesar • Б/П 09:53, 15 юни 2017 (UTC)

Изговорът няма никакво значение (тук мисля имаме консенсус). Значение имат правилата на ИБЕ към БАН, стига принципът да не противоречи на наистина утвърдено наименование. Под утвърдено наименование имам предвид не такова намерено в Google, а такова, утвърдено в литературата. В спорни случаи, като например име на футболист, който е изписан по различни начини, се ползват правилата на ИБЕ. Ако имаме футболист, чието име в спортните сайтове 90%+ е се предава по определен начин, е редно да се замислим дали да не използваме точно този начин. Иначе, Мери Тейлър, трябва да е Мур. --Стан (беседа) 11:20, 15 юни 2017 (UTC)

Ще налея още масло в огъня, драги Стан, като подчертая, че Tyler се чете Тайлър, а не Тейлър.:) Защо смятате, че не трябва да се съобразяваме с начина на произношение на имената на родния език? Защо трябва да намесваме правилата на ИБЕ? По тази логика г-ца Генова на английски ще се чете Поли Дженова. Има много примери в Уикипедия, измежду които Бони Тайлър, Ким Бейсингър, Барбра Страйсънд, Ела Фицджералд, които са били преместени от грешните им форми - Тейлър, Бейсинджър, Стрейзанд, Фитджералд. По мое мнение Luchesar е напълно прав.Radiohist (беседа) 20:10, 16 юни 2017 (UTC)

Rumensz имайте смелостта да си разсекретите коментара.:D Добре, според http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623667 G се транскрибира като Г. Обаче дълги години Ким Бейсингър се пишеше на български като Бейсинджър, и хората се позоваваха именно на този закон.Radiohist (беседа) 20:47, 16 юни 2017 (UTC)

Данчев А., Българска транскрипция на английски имена, София: 1982 (4тo. изд. Изток-Запад, 2010) от стр 130 до 260 съдържа "Български правопписен и правоговорен справочник на английски имена (около 10 000 бр.)". Безупречна книга, често служеща за окончателно решаване на спорове.80.72.94.177 20:41, 16 юни 2017 (UTC)

Коментарът ми не струва. Обаче в Уикипедия има едно много ясно правило - Статии се пишат на база на източници. За нас източници не са Законите и Наредбите, и пр. - те са "източници" за тези, които пишат нашите източници. За нас са източници заглавията на книгите и авторите, написаното в плакатите на филмите, и пр. Всичко останало кой как смята, че е правилно да се транслира, представлява оригинално изследване. Уикипедия не е наредба или учебник, тя отразява съществуващото. --Rumensz (беседа) 21:01, 16 юни 2017 (UTC)

Това подлежи на тълкувание: в обсъждането за Уорън Бейти например според мен бяха посочени достатъчно източници, доказващи, че произношението е именно Бейти, въпреки утвърденото според други източници (и нерядко бъркано дори сред англоезичните) Бийти. В крайна сметка, източниците също може да си противоречат един на друг и рано или късно трябва да се направи преценка кой източник е по-меродавен. В такива случаи аз поддържам тезата, че Уикипедия трябва да бъде „правилна“, а не непременно да следва „масата“. Както писах по-горе, най-вече защото нерядко „масата“ пък всъщност следва Уикипедия (щом го пише в Уикипедия, значи „е така“™). Не бива да игнорираме факта, че Уикипедия може да бъде и съвсем не толкоз рядко наистина е разглеждана като арбитър от последна инстанция как е правилно да се пише или изговаря нещо.
— Luchesar • Б/П 21:08, 16 юни 2017 (UTC)

Много ми харесаха нещата, които Лъчезар каза. За мен никога не е твърде късно една грешка да бъде поправена. Така че, както и грешно да са съобщавали и писали името на някого досега, то може още от днес това да се поправи. --Batman tas (беседа) 22:58, 16 юни 2017 (UTC)

Radiohist:В България имаме официална държавна институция, най-наясно как трябва да се пренесе дадено собствено име и това е Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Въпросът защо да намесваме правилата на този институт – защото тези правила имат нормативен характер. Как се чете Tyler няма никакво значение. Значение има как трябва да се пренесе на книжовен български език съгласно правилата на същия този език. Смятам, че не трябва да се съобразяваме с произношението, ако изписването на база произношение противоречи на правилата. Винаги можем да се допитаме до езикови справки, ако имаме съмнения. Не можем и не трябва да налагаме наши лични мнения, анализи, интерпретации и т.н., когато има ясни правила. Не знам защо си усложняваме нещата, като се опитваме сами да измисляме правила. --Стан (беседа) 23:10, 16 юни 2017 (UTC)

StanProg: Не сте прав. Не може да се държим все едно няма разлика между Тайлър и Тейлър. А и доста от погрешните произношение не са били съобразени с правилата на института („Бейсинджър“). Не виждам защо сме длъжни да бъдем зависими от подобни институции, тъй като живеем в една епоха, където имаме възможността да потърсим видео с дадената личност и да чуем произношението на името в негово/нейно присъствие. Защо да не се съобразяваме с това как човекът си казва името? Както каза Luchesar Уикипедия не бива „непременно да следва масата“.Radiohist (беседа) 23:20, 16 юни 2017 (UTC)

Разлика има. Едното е правилно, другото грешно. Произношението на родния език е произношение на роден език, не на всички други езици. Не случайно има МФА и се използва в Уикипедия за да се укаже как звучи името на съответния език. Как човек си произнася името се описва точно с тази МФА, а как се изписва на даден език, зависи от правилата за пренос на този език. Това не е следване на масата, а на правилата. --Стан (беседа) 23:59, 16 юни 2017 (UTC)

Би било добре Уикипедия да предоставя имената (на хора, а може би не само на тях) с МФА (някои са представени, но далеч не всички), а не да се рови човек на различни места докато разбере как е точно. Различните езици имат различни или нееднакви звуци и затова на български се предава с най-близко възможно (звучащо) такова. Washington е както Вашингтон (утвърдено име за столицата на Сащ), така и Уошингтън (разни имена на хора). Имаше една новина, че "БАН ще помага на ЕП за превод на имена на кирилица" [3] (вероятно имат предвид не превод, а транслитерация или транскрипция) и там се споменава за "софтуерни предложения в рамките на разработките, които секцията по компютърна лингвистика прави". Уикипедия не ми е известно да разполага с подобно нещо. --Николов (беседа) 07:53, 17 юни 2017 (UTC)

Да обърна внимание до какви (без)умни аргументи се стига в дискусията как се пишело Марин Льо Пен.80.72.94.177 10:34, 17 юни 2017 (UTC)

Николов: След като завършим коригирането на препратките към Уикипедия:Пояснителни страници, ще направя подобно нещо и за МФА, надявам се да се включат повече хора и да решим и този проблем.--Стан (беседа) 11:58, 17 юни 2017 (UTC)

80.72.94.177: С „Льо Пен“ нещата са малко по-сложни, за това попитах в Езикови справки, предполагам, че понеделник ще отговорят. --Стан (беседа) 11:58, 17 юни 2017 (UTC)

От Езикови справки отговориха: „Правилно е: Марин Льо Пен - в оригинал писането е с главна буква, т.е. Льо е част от собствено име.“ Ето колко е лесно да се решават подобни спорни въпроси. --Стан (беседа) 13:12, 17 юни 2017 (UTC)

Току що ми се наложи да преместя статия за румънски футболист Серджю Буш по същата причина. Аргументите на Luchesar приемам напълно. --Uroboros ^беседа 19:36, 17 юни 2017 (UTC)

99% съм сигурен, че на това „ю“ не му е мястото там. Може спокойно да се попита в Езикови справки, а не да се правят оригинални изследвания и лични интерпретации. По същата логика името „Росен“, могат на английски да го напишат „Roson“, а не както е правилно „Rosen“ понеже звучи по-близо до произношението на български. Трудно ми е да разбера, защо просто не се допитваме до Института за български език, а всеки си прави собствени интерпретации, без да познава правилата, дори и без да иска да ги познава. От руски Екатерина Арцыбышева как ще го пренесете на български – Екатерина Арцъбъйшава? --Стан (беседа) 00:38, 18 юни 2017 (UTC)

И защо си 99% сигурен? Иурган да вземем да пишем? На български дифтонгите и трифтонгите не са много популярни. Ако решиш да попиташ Езикови справки и ти отговорят по единия или другия начин, поискай да се обосноват. Освен това не съм сигурен, че ако се обадиш днес и получиш един отговор, а звъннеш и утре и попаднеш на друг служител, няма да получиш различен отговор. Ти сигурен ли си? Аз говоря и пиша на румънски, учил съм го, живял съм там. Така, че не е оригинално изследване да напишеш, че 2+2=4. То е знание, придобито от преподавателя ти. От учебници и тн. За съжаление, при преместването се наложи да изоставя един вагон книги на хартиен носител, сред които и тези на/за/по и тн румънски, така че ако ми искаш източник - няма :) Освен речника с автор Спаска Конуркова може би? За руския има доста отдавна изградена система за пренасяне на имена. Румъния я откриваме сравнително от скоро, не си ли съгласен? Така или иначе, няма да се впрягам. Аз имам своята обосновка, ти имаш своите съмнения. Трудна територия.--Uroboros ^беседа 12:57, 18 юни 2017 (UTC)

Не ми звучи като добър пренос, понеже не съм чувал никакво собствено име пренесено ю, при giu, а 99%, защото има вероятност и да греша. Не са много популярни и при преноса дифтонгите и трифтонгите. Езикови справки винаги се обосновават. Ако получим различен отговор, можем да седнем и да го дискутираме, но ако е един и същ е редно да го приемем. Говоренето и писането на чужд език не означава познаване на правилата за пренос на български език. Това се опитвам да обясня и на другите, които приемат звученето като критерий, а според правилата на българския това не е 100% критерий. Ако напишеш 2+2=22, и кажеш, че така е вярно понеже в JavaScript '2'+'2' = '22', това не означава, че математически това е вярно. Едно е звучене, друго е пренос. Като я откриваме Румъния скоро, можем да се консултираме с Езикови справки. Аз не прокарвам мои теории като меродавни, имам съмнения, но ако от Езикови справки кажат, че не съм прав се съгласявам. Така направих и преди известно време, когато върнах няколко стотин корекции, след като направих справка и се оказа, че греша. Когато имаме съмнения т.е. се отваря дискусия за даден пренос на собствено име, да погледнем в правилата и ако те не ни дадат еднозначен отговор, да попитаме в Езикови справки. Така ще избегнем ненужни дискусии, няма да прокарваме оригинални теории и няма да имаме уики-български език, вместо книжовен български. Все още не разбирам, защо искаме да избягаме от правилата на книжовния български език. --Стан (беседа) 18:22, 18 юни 2017 (UTC)

Съгласната ж е твърда съгласна и за това се предава като жу, не като жю. --ikonact (беседа) 07:44, 19 юни 2017 (UTC)

Транскрибиране на български език е статия, която сигурно може да се допълни, най малкото с няколкото заглавия, които излизат при търсене за "транскрипция" в Cobiss.bg.80.72.94.177 09:32, 18 юни 2017 (UTC)

Имам питане: как да действаме при имена от езици, които използват йероглифи, арабска азбука и др., при които няма главни букви, няма наредба с правила за транскрипция на произношението? От фонетичната азбука не винаги може да се мине на българската, тъй като някои звуци не съществуват в нея. --Mmm-jun (беседа) 13:44, 18 юни 2017 (UTC)

Това ме подсеща, че бих искал да поправим Али Хаменей на по-правилното Али Хаменеи (дори на руски и македонски е така). Има ли някакво правило, което забранява думата да завършва на „-еи“ (при положение, че има ударение именно на последната гласна)? И ако няма, това е типичен случай, за който твърдя, че наш дълг е да бъдем правилни, а не да следваме масите. Нека не забравяме, че все пак ние не списваме художествени произведения за развлечение: нашата мисия е да правим хората по-грамотни. Напълно подкрепям да следваме правилата по принцип и да се допитваме до авторитетите, но нека все пак използваме и нашите си глави – когато е нужно.
— Luchesar • Б/П 20:26, 18 юни 2017 (UTC)

Такова изрично правило няма т.е. могат да завършват на „-еи“. --Стан (беседа) 20:44, 18 юни 2017 (UTC)

И тук забиваме главата директно в каменната стена. Защото, ако следваме правилото за източници, съмнявам се да намерим на български изписано Хаменеи (с доста търсене намерих. оказа се руски сайт, превеждан и на български и сръбски). Ако следваме здравия разум, след като ударението пада върху гласната "и" то няма смислена причина да е заменена с "й". --Uroboros ^беседа 05:56, 19 юни 2017 (UTC)

Преди време се сблъсквах с доста имена на суахили. Не намерих никакви правила, свързващи произношението и предаването му на български език. Мисля, че в такива случаи, е нормалното да се чуе как се произнася името на суахили и да се предаде по възможност най-близко до български език. В СУ има някакви специалисти по езика, но след като им писах, не получих никакъв отговор. Обърнах се с такива въпроси и в „Разговори“ в Уикипедия на суахили, но там пък отговорът беше доста общ. Затова поддържам тезата, да се съобразяваме с това, как се произнасят имената на съответния език, ако той не е достатъчно популярен в България. В останалите случи съм привърженик на изписването им съобразно правилата, освен когато името не е сериозно наложено по някакъв начин у нас (Вашингтон). --Молли (беседа) 15:56, 19 юни 2017 (UTC)

Абе какво масло, направо давайте тубите с бензина да наливаме в огъня. Пак ли бе, Бруте?! Архивите помнят... неведнъж съм ги повдигала тези въпроси и сега какво, пак под крувата круша. Старата песен на нов глас. [...] Хиляди пъти съм крещяла тук, че лични имена не могат да се транскрибират, беседите на определни страници сигурно са пълни с мои коментари, но нищо, па ручаме ли, ручаме. Как изобщо може да му дойде на някой на акъла да транскрибира лични имена. В някои случаи Moore се произнася Мор в други Мур, това е положението, а че некадърни журналя са "установили" някакво име, по никакъв начин не може да е приччина да затвърдяваме невежеството им. Аман!--Радостина 03:11, 23 юни 2017 (UTC)

Изцяло подкрепям Джойрадост. Не може да променяш името на човек, както ти е угодно и според това как е наложено от разни журналя, както казва тя. За другите лични имена (на географски обекти и тнт) също. Не може името на река Сен Кроа (Saint Croix)да се изписва по 100 различни начина Сент Кроа или Сейнт Крой. Има и друго важно нещо , за което не знаех, но един колега ми обърна внимание (може да видите тук), за двойното значение на някои думи и как грешно ги транскрибираме.--Я.Запрянов (беседа) 06:43, 23 юни 2017 (UTC)

Радостина, тонът Ви е недопустим.--Алиса Селезньова (беседа) 09:03, 23 юни 2017 (UTC)

Абе за теб знаем, моето присъствие тук е недопустимо за теб, за съжаление това е само твое лично мнение... Обективните критерии казват, че е допустим.--Радостина 23:35, 23 юни 2017 (UTC)

Искам да поясня, че подкрепям Радостина за това, че личните имена не трябва да се транскрибират. Не знам в останалата част на изказването си какво има предвид, а и не желая да знам и да влизам в спорове и пререкания с когото и да било. Извинявам се ако някой е разбрал погрешно изказването ми и се е обидил.--Я.Запрянов (беседа) 10:26, 23 юни 2017 (UTC)

Няма да излезете на глава с буквоеди, просто ви предупреждавам, да Ви спестя нерви и бъдещи разочарования.--Радостина 23:35, 23 юни 2017 (UTC)

Първият раздел от „Правопис и пунктуация на българския език“ (която има нормативен характер) свързан с тази тема се нарича „Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция“ т.е. това е един от методите на предаване. --Стан (беседа) 10:31, 23 юни 2017 (UTC)

ЕДИН от методите. Както съм посовала многократно тук, особено когато се касае за собствени имена на хора е меко казано некомпетентно да се следват някакви правила на транскрипция. Когато се касае за американски имена поне, тези правила са безсмислени, много от имената тук се произнасят според произхода си. Като ще спазвате тези правила, защо не написахте Стъвън Колбърт, а Стивън Колбер (както е и правилно между другото). Изобщо давате ли си сметка колко парадоксално е всичко това, да се говори че едно собствено име се трансрибирало различно на различни езици. Американските имена имат най-различен произход и се произнасят по най-различен начин, едно и също изписване може да има 2-3 различни начина по които се произнася, да продължаваме да твърдим, че щом се пише Moore, по правилата се произзнася Мур и толкова е недопустимо становище. Майкъл Мор бил преведен като Майкъл Мур в България и готово, името му било утвърдено и оттук нататък го прекръстваме човека и по целия свят може да е известен като Майкъл Мор обаче в България е Майкъл Мур. И за Шарлиз Терон битката не беше лесна, защото по вашите правила трябвало да е Чарлийз Терън, независимо че името става неузнаваемо. Помня и разговорът за разсейване на Релей, което искаха да прекръстят разсейване на Рейли и така ни един физик нямаше да знае за какво става дума. Ето тук вече може да се говори за утвърдено (макар и грешно) име. Но да се твърди, че името на Майкъл Мор било утвърдено... всички тези правила са просто guidelines, а не закон. Трябва да се прилагат умно, с разбиране и динамичност. И да не се водим за носа от така наречените български преводачи и журналисти (извинявам се на малкото кадърни такива).--Радостина 20:44, 24 юни 2017 (UTC)

Още един интересен пример, за който се сещам, доказващ защо трябва да използваме главите си: Стана Катик.
— Luchesar • Б/П 10:16, 26 юни 2017 (UTC)

Към всички участници в дискусията: По тези въпроси винаги ще има редактори, които мислят, че трябва да се напише по един начин, други, които говорят даден език и на базата на това смятат, че трябва да се изписва по друг начин, трети, които ще искат да го предадат най-близко до оригиналното му звучене и четвърти, които ще гледат в google и ще си харесат поредния възможен вариант. По тази причина, предложението ми беше, когато имаме спорове, просто да попитаме в Езикови справки и да установим това име. Ето например за Стана Катик може да не съм сигурен дали това е по-добрия вариант от Катич, но ако от Института за български език кажат, че трябва да е с „к“, тогава веднага ще се съглася. Ще приема тяхното становище като меродавно. Иначе остава едно лошо чувство, че мнозинството е взело решение за нещо, за което най-компетентния орган смята, че не е правилно (ако имаме такъв случай разбира се). Не знам защо трябва да се страхуваме от мнението на Института за български език. --Стан (беседа) 20:53, 26 юни 2017 (UTC)

Обаче ако от ИБЕ кажат, че трябва да го пишем Катич, аз бих го приел безкритично точно толкова, колкото и ако от MIT ми кажат, че трябва да скоча от 10-ия етаж без парашут, защото по техните сметки било безопасно. Това, което смятам за разумно и полезно – и съм го писал много пъти – е да пробваме някакво сътрудничество с ИБЕ, така че да има двупосочна комуникация. Абсолютно съм сигурен, че има много казуси, които изникват при нас, и които дори за тях биха били полезни: защото за да изведеш някакви добри правила, трябва наистина да си се сблъсквал с колкото е възможно по-голям брой конкретни проблеми. Сега вероятно пак ще има изцепки от някои колеги, че избивам комплекси, щото как можело дори да си помисля да поставя и под най-малко съмнение компетентността на ИБЕ, но аз просто съм обучаван да бъда критичен: и към собствените си съждения, и към чуждите – и съвсем не по-малко към тези на „авторитетите“. Истинските авторитети всъщност обичат да ги оспорват, защото това им помага и на тях самите да се усъвършенстват.
— Luchesar • Б/П 08:24, 27 юни 2017 (UTC)

Недопустимо

Визирайки административната заявка за Браян Маклелан обръщам внимание на всички за недопустимото отношение на администраторите към източниците за статиите. Авторът е издаден като Браян Маклелан и това е неоспорим факт. Всякакви мотиви от рода на: имало обсъждане и пр. нарушават основополагащият принцип на енциклопедията да се основава на факти, а не на собствени преводни тълкувания.

А мотиви от рода на: имало „Неграмотни преводачи и редактори” или „ние самите да налагаме „правилната“ форма” , по-скоро навеждат на мисълта за избиване комплекси за малоценност. Та какво друго е да се поставяш над преводачи и издатели?

Занимавайки се предимно със съставените от мен статии, едва напоследък забелязвам трагичното оплескване на българоезичната част на Уикипедия с подобни „възпитателни” транкрипции. Примерно днес виждам, че издаденият у нас писател Шеридан льо Фану („Кармила”, „Чичо Сайлас”, „Загадката на Уайвърн”, „Розата и ключът”, „Неясно като в огледало”) е „преместен” без мотиви като Шеридан Ле Фаню. Цитирани бяха достатъчно статии за подобен „правилен” профанизъм.

Ще спазваме ли източниците и фактите или ще си измисляме? --Rumensz (беседа) 06:40, 23 юни 2017 (UTC)

. Единствените източници казват Браян.--Алиса Селезньова (беседа) 09:03, 23 юни 2017 (UTC)

А какво ще правим за случая с Шеридан льо Фану? Според ИБЕ вече правилно е да се изписва льо с главна буква, но е издаван преди години с малка. Кое е правилно, когато правилата си противоречат? Ще караме по източници или по правилата в правописния речник? --ikonact (беседа) 09:42, 23 юни 2017 (UTC)

Трябва да е „Шеридан льо Фану“. Винаги е издаван под това име. В „Правопис и пунктуация на българския език“ в раздел „Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция“ пише: Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма. --Стан (беседа) 09:50, 23 юни 2017 (UTC)

Не винаги - намерих издание с Шеридан Ле Фану и затова не се намесих там. Според ИБЕ вече е правилно да се изписва с главна буква само в някои случаи (в зависимост как се пише на оригиналния език). Отделно човекът е ирландец и името му се произнася Шеридан Ле Фану и според мен така трябва да изглежда при положение, че го има издаден така.--Алиса Селезньова (беседа) 10:54, 23 юни 2017 (UTC)

Ако има и друго име на издаване се дава пояснителен текст (издаван в БГ и под името ...), посочва се изданието и се прави препратка. Националността не винаги е от значение тъй като може да има различен етнически и преселнически произход, откъдето е името. Срещал съм сайтове, на които писателите изрично казват как се чете името им. --Rumensz (беседа) 13:48, 23 юни 2017 (UTC)

Значи, имаме три различни случая с това име. Първо, по правилата се изписва по един начин и второ и трето имаме два различни източника с две различни имена. Да предположим, че в първия случай правилото не се прилага, защото вече има традиционна форма. Това може да се приложи тук, защото е издаван отдавна, но за имена на спортисти и певци тези традиционни форми са спорни. Ако някой журналист е написал една статия с грешно име може ли да се приеме, че това е традиционна форма. Проблемът е и с двата различни източника, кой от тях ще приемем за верен? Ето това се опита да обясни Лъчезар, че нещата не са толкова прости и праволинейни. --ikonact (беседа) 12:20, 23 юни 2017 (UTC)

С риск да разводня още повече разговора: според мен по принцип приоритетът на наложените форми следва да се прилага в по-широк смисъл - само при нарушаване на разпознаваемостта на името (Вашингтон, Париж), но не и при малки разлики (например, и в двата варианта на Сартр/Сартър е ясно за какво става дума). В конкретния пример има издание с несъществено, чисто правописно отклонение от правилото, аз лично бих следвал правилото. --Спас Колев (беседа) 09:27, 24 юни 2017 (UTC)

Ще пропусна покрай ушите си коментарите Ви, че избивам комплекси за малоценност. Но същественото е друго и ще го повторя: подобни решения според мен трябва да са плод на консенсус сред редакторите. Наличието или отсъствието на такъв консенсус очевидно е въпрос на преценка, която включително зависи и от компетентността в съответната област на правещия тази преценка. В този смисъл напълно подкрепям решението на Алиса, която със сигурност е доста по-начетена от мен в областта на книгите, и се надявам, че то Ви удовлетворява. Но съм длъжен да Ви предупредя за пореден път: бъдете много по-внимателен какво и как пишете. Ако бяхте използвали тези думи срещу друг редактор, щяхте да бъдете блокиран от мен за месец. За жалост, явно така и не разбирате, че в Уикипедия добрият тон и уважението към останалите редактори са не просто препоръка, а задължение.
— Luchesar • Б/П 09:27, 23 юни 2017 (UTC)

„	— Исках да предложа да обсъдим въпроса за операция. Всъщност, една съвсем проста операция Досега неведнъж сме успявали да задушим агресивните наклонности на някои враждебно настроени пациенти…	“
Старшата сестра, Кен Киси, Полет над кукувиче гнездо,

:-D --Rumensz (беседа) 06:16, 26 юни 2017 (UTC)

Понеже явно ми правите честта да ме поставите в ролята на „враждебния пациент с агресивни наклонности“ Макмърфи, може да е полезно да си припомните как завършва тая конкретна размяна на реплики в книгата.
— Luchesar • Б/П 11:28, 26 юни 2017 (UTC)

Всъщност правилното е в ролята на сестрата, предвид на постоянните заплахи, и пр. --Rumensz (беседа) 10:26, 28 юни 2017 (UTC)

Нека не фетишизираме източниците, колкото и благонадежни да изглеждат на някого. Ето ви пример за спорните моменти и начин за тяхно разрешаване:[4]. (Иво Панов е шеф на иранистиката в СУ) --Mmm-jun (беседа) 10:12, 23 юни 2017 (UTC)

Не съм сигурен дали тази реплика беше към мен, но все пак: аз наистина съм съгласен с това и продължавам да поддържам тезата си, че трябва винаги да бъдем критични и да използваме главите си, а не просто „да се носим по течението“. Но понеже подобни казуси в крайна сметка опират до претегляне на различните гледни точки и извършване на преценка, много важно е тази преценка да бъде направена от човек, който разбира добре съответната материя, има умствения капацитет и нагласа да вникне в достатъчна дълбочина и умее да се абстрахира от възможни стереотипи, навици или просто пристрастия. Естествено, много важно е също да има дискусия – всеки мислещ човек цени силно възможността да обмени гледни точки и мнения с други хора („изумително е в какви глупави неща може човек временно да повярва, ако достатъчно продължително време разсъждава сам“, по думите на Дж. М. Кейнс). Има случаи обаче, в които знам, че напълно мога да се доверя на мнението на определени хора – които познавам добре, и за които съм сигурен, че притежават както познанията, така и доброто критично мислене, за да направят преценката далеч по-добре от мен. Именно такъв беше горният конкретен случай. Но по принцип, пак ще повторя, изцяло споделям мнението, че източниците не бива да бъдат фетишизирани, а критичното мислене трябва да бъде водещо.
— Luchesar • Б/П 10:29, 23 юни 2017 (UTC)

Значи така... ти можеш да кажеш „хора с умствен капацитет“ (демек те са умните, а опонентът им глупав, според мен жива обида), ти можеш да кажеш „всеки мислещ човек цени...“ (разбирай, ако ти не си съгласен с мен, значи не можеш да мислиш, отново макар и дипломатична, зле прикрита обида) и естествено никой няма и да си помисли да те блокира, но когато аз кажа „некадърни журналисти или праволинейни комсомолци“ (за разлика от теб аз не съм дипломатична и назовавам нещата с истинските им имена) към мен валят забележки и заплахи за блокиране моментално. Та какво било критично мислене казваш? Това, което се опитваш да пресечеш в зародиш? --Радостина 20:59, 24 юни 2017 (UTC)

Радостина - сигурно само ти и аз сме толкова стари, че да помним какво е комсомолец. Хайде смени терминологията. Лъчезар призовава да ползваме ума си, за което и аз настоявам. Той назовава нещата с истинските им имена, не ти. И да - казва ги дипломатично. --Uroboros ^беседа 21:42, 24 юни 2017 (UTC)

Не е до млад и стар, а до двойният стандарт, който като гледам си добрува тук. Нищо не се е променило. Същите спорове вече толкова време, без реален напредък. Колкото до комсомолец, това е нарицателно име, и днес е пълно с тях. Това е манталитет. Нямам нищо против Лъчо и ми е безпределно ясно какво иска да каже, но го е казал със същия тон, дори същите изрази, които аз ползвам, само че когато е той, това не се забелязва, когато съм аз, върху мен се изсипват грамотевици. Аз затова и не се появявам вече тук.--Радостина 03:26, 25 юни 2017 (UTC)

Не мисля, че е редно да ми се приписват неизречени думи. Ако съм написал, че даден човек за мен има умствен капацитет, от това няма как да следва, че смятам всички останали хора за глупави. Ако съм написал, че е хубаво да се дискутира, от това няма как да следва, че смятам, че всички трябва да бъдат съгласни с мен. Относно „Лъчезар е казал същото, но когато е той, това не се забелязва“: съвсем малко по-нагоре бях обявен за избиващ комплекси за малоценност, щото съм си позволил греха да напиша, че има „предостатъчно некадърни преводачи и редактори“ (под което все още се подписвам, и което, впрочем, очевидно също няма как да означава, че смятам всички преводачи и редактори за такива). И даже нищо не последва от това, макар да си е пар екселанс лична нападка. Нито се обиждам, нито се вълнувам, щото това ми е част от работата – нито дори смятам, че заслужава да се коментира повече. Но да се твърди, че аз конкретно или администраторите по принцип сме едва ли не като богопомазани – айде, холан!
— Luchesar • Б/П 11:17, 26 юни 2017 (UTC)

Радостина само помолих да ползваш терминология, достъпна до съвременното поколение- комсомолци няма от десетилетия. За същите спорове и липсата на напредък съм съгласен, но пък - мисля, че е естествено и нормално. Малко са хората които са чели всичко от както сме почнали ти и аз да пишем тук. Пък и да са го чели... реакцията е - „време е за (моята) промяна...“ Аз също за известно време пропуснах доста написано тук и няма как да наваксам. Радост, правим каквото можем по най-добрия начин и не обиждаме никого и работим за проекта УИКИ, не за себе си. Знам, че и за теб е така. --Uroboros ^беседа 20:19, 26 юни 2017 (UTC)

Лъчо, сопри се, това не беше насочено срещу теб, а системата, която волно или неволно подкрепящ, макар да е лишена от всякакъв смисъл. Уро, а за мен не е нормално. Като го видя това Манди Мур и Хилари Суонк и ми се обръщат червата.ето го бе, ето го как се произнася. Колко по-ясно да се чуе МЕнди МОр, това Манди Мур е неразпознаваемо от истинското име. Защо, защо трябва да утвърждаваме невежеството? Защо трябва да ми се налагат някакви безмислени наредби?--Радостина 00:36, 27 юни 2017 (UTC)

Не знам за преди, но според мен сега системата си работи: ето, водим една горе-долу културна дискусия, и даже хората да си остават на различни мнения, самата размяна на мисли съвсем не е безполезна. Не бих и очаквал подобни дискусии да завършат бързо и лесно: подобен тип въпроси е нормално да изискват дори години за обсъждане и мъдруване. Важното е да не падаме до ad hominem „аргументи“. Иначе с теб явно споделяме едно принципно становище, но аз всъщност не смятам наредбите за безсмислени. Смятам обаче, че ние не трябва да бъдем просто безмозъчни репи, които ги следват сляпо, а да се опитваме да даваме и своята обратна връзка, когато видим, че вследствие на тези наредби се получават глупости. И ако от другата страна имаме наистина умни и добросъвестни хора, те ще ни бъдат благодарни за това. Казвам го с убедеността на човек, който е писал правила в други области, и знам колко е трудно от самото начало – и най-вече сам – да предвидиш всички казуси, които може да възникнат.
— Luchesar • Б/П 08:36, 27 юни 2017 (UTC)

Прав си, Илиев. Добре е да водим дискусии по разни въпроси и още по-добре е повече хора да изказват мнение, но винаги идва момент, когато трябва да се приеме някакво решение. Не може да разискваме до безкрайност. Прав си и за наредбите, но май ги следваме сляпо вместо да мислим. Това важи в пълна сила за Недонаредба №6 - забраната за изписване на ер малък пред Е и И, което променя значението на някои имена (особено в италианския и испанския). Друг пример е, че нищо не се казва за транскрипцията от английски на WOO, което си е чисто двойно У, а ние го пишем само У, което е грешно, ръководейки се от наредбата за транскрипцията на WO и OO, което е различно от WOO. Хубаво е и да се поддържа връзка с ИБЕ, но по-добре е да си пооправим правилата.--Я.Запрянов (беседа) 09:10, 27 юни 2017 (UTC)

Наредбите са написани, за да се съобрази предаването на чуждите имена с българския език. Ако говорещият английски може да направи разлика между w и oo, неговорещият няма да го разбере при предаване с двойно у. Същото е с много други езици. Например на френски Caen и Cannes са два напълно различни града и ако се произнесат неправилно ще пратят туриста в другия край на Франция, но поради липса на носови гласни в българския, те се предават по един и същи начин. Друга особеност е ер малък пред Е и И. Според правилата на български ер малък се пише само пред О. Няма нищо общо с наредбата за географските имена. Наистина понякога се губи произношението от друг език, но това се прави, за да се съобрази с правилата в българското произношение и правопис. Може да не сме съгласни, но всяко писане в разрез с правилата е неправилно, въпреки, че се приближава повече до оригинала.

Вместо обаче да спорим безмислено, може би има повече смисъл да се съберем, да установим случаите, които са в разрез с правилата и да излезем с една обща позиция или запитване към Института за български език. Може пък да помогнем да се актуализират някои правила. Това ми се струва доста по-конструктивно. --ikonact (беседа) 12:12, 27 юни 2017 (UTC)

Мисля че няма звук, който да не може да произнесе един българин. Българският език е доста гъвкав. Казваш че според правилата не може да се пише ер малък пред Е и И, но какво ще кажеш ако примерно правиш статия за някой от българските диалекти, в който се среща меко Е и трябва да дадеш пример с някоя фраза. Как тогава ще го предадеш та да стане ясно, че в дадена дума Е-то е меко. Подкрепям предложението ти за обща позиция за запитване към института, но мисля че не пречи, когато няма установено правило в конкретен случай да се следва оригинала иначе така много имена стават неразбираеми. Но като цяло аз съм против да се превеждат, транкрибират и тнт имената на хора.--Я.Запрянов (беседа) 13:40, 27 юни 2017 (UTC)

Господин Запрянов, аз твърдя абсолютно същото нещо, не искам да видя Жан дьо Лафонтен преведен като Иванчо Чешмичката (може да се смеете, но едно време точно така го бяха превели), нито пък име с френски или италиански произход, транскрибирано по правилата на английското изписване. Аз нямам доверие на българските преводачи и журналисти, те не са критерий за нищо, срам ме е да чета български вестници с този хашлашки език, а преводите, които съм виждала ме изчервяват. Аз имам предложение (не че някой се вслушва в каквото и да е, щом идва от мен, макар че аз съм гласът на разума тук, но все пак. Днес има много места, където може да се чуе произношението на едно име. Аз самата понякога не съм сигурна как се произнася дадено име докато не го чуя. Има имена тук от индиански произход, които имат странни за мен произношения. Но днес има места, където може да се чуе как се произнасят. ЗАЩО не ползваме неяо такова, за да не водим тези безконечни безплодни разговори вече години. Аз всеки път подавам ръка, т.е. не ходя и не поправям имената в статиите и не настоявам на своето 100%, може и компромис както със Сартр и Сартър, но поти никога нямам протегната ръка от отсрещната страна и дори и най-малкото желание за разумен разговор и компромис. Когато се обадих в статията за Чарлийс Терън, никой не ме чу, докато не дойде Мико, който учудващо за мен застана на моя страна този път за да променим името както е - Шарлиз Терон. Ако само аз бях настоявала, пак никой нямаше да ме чуе. Няма нужда от гугъл търсачки, няма нужда от допитвания в БАН и ИБЕ, има онлайн места където може да се чуе как се произнася името, оттам нататък да се намери най-близкото разумно звучене на български. Дразня се и когато се транскрибират американски имена с оу, примерно Коул, на английски може и така да е, но американските имена нямат това типично английско "у" и звученето е много по-близко до Кол (в момента не мога да се сетя за конкретни примери).--Радостина 16:49, 27 юни 2017 (UTC)

Според Лъчезар ето така трябва да "възпитаваме" журналята - Джейсън Шуорцман - Schwartzman. --Rumensz (беседа) 15:39, 27 юни 2017 (UTC)

Уважаеми колега, каквото Лъчезар е сметнал, че е трябвало да напише, написал го е. Нито е нужно да разяснявате на публиката моята позиция, нито пък въобще сте човекът, комуто бих поверил това, ако имах нужда!
— Luchesar • Б/П 16:30, 27 юни 2017 (UTC)

Уважаеми колега, Румен също е казал позицията си. А примерът е за това да какво безумие може да доведе позицията за възпитание?! А това възпитание изобщо не бих със съгласил да Ви го поверя. Защото работим с факти и проучвания, а за този евреин би следвало да е направено, ама ... --Rumensz (беседа) 17:12, 27 юни 2017 (UTC)

Вашата последна реплика е прочетена от:   — Luchesar • Б/П 19:51, 27 юни 2017 (UTC)

Да, ама явно преобладават "безмозъчните репи" (забележете, използвам израз на Лъчезар). И пак с думите на Лъчо, всеки мислещ човек трябва да знае, че всяко правило има изключения и сляпото им следване без умисъл води до безсмислици като Манди Мур, което както споменах е неразпознаваемо от истинското име - изкилиферчено, засукано, грозно, ако тук кажеш на някой Манди Мур, няма да разбере за кого говориш, когато се следват безмозъчно (пак цитирам Лъчо) правилата, се затвърждава невежеството. По-горе попитах и не получих отговор, ЗАЩО пишете Стъвън Колбер, а не Стивън Колбърт според собствените си правила?! Да, правилното е Колбер, но питам ЗАЩО не сте спазили правилата в този случай на изписване на английски имена? Заболя ме устата, фигуративно казано, да повтарям, че тези правила НЕ БИВА да се прилагат към американски имена, хората в Америка са от всякакъв произход и имената им са много своеобразни и НЕ БИВА да се прилагат правилата за изписване на английски имена. Ето против това роптая повече от 10 години, с малки изключения, повечето имена тук НЕ са английски. Защо настоявате да ползвате английска транскрипция? Дадох по-горе връзка как се произнася Менди Мор, но от тъпо упорство (защото не виждам какво друго) няма да го промените. На мой познат тук фамилията е Battaglia, ако го транскрибирате по американските правила, какво ще получите? Или моето име?! ето как се произнася Джейсън Шуарцмен, Шуорцман отново е неразпознаваемо. И да попитам от какъв зор това име се транскрибира по английски след като е немско? Значи или трябва да е Шварцман с немската или Шуартсмен по английската. Вие сте направили една каша от двете, която отделно няма нищо общо с истинското произношение.--Радостина 16:23, 27 юни 2017 (UTC)

О, Радостина, не става въпрос само за две - три имена. Кашата е доста по-голяма, та не знам как ще я оправим. Срещал съм на много места в различни статии в нашата У. имена изписвани по различни начини (не само на хора) та някъде даже се чудиш за кой човек или място става въпрос (да не се ровя да давам сега примери, предполагам всеки се е сблъскал с подобно нещо, но се сетих за Мартин ван Бюрън). Та крайно време е тези чудесии да се прекратят, а не да ставаме за смях, не само пред българските читатели.--Я.Запрянов (беседа) 19:28, 27 юни 2017 (UTC)

О, аз не съм казала, че са две-три, просто давам фрапиращи примери... Ха-ха-ха... това име не го бях забелязала досега, писали са го Бурен, Марти Буренчето :-))). Ето го произношението, точно както си го написал. Просто нещата се правят без каквато и да е мисъл и не се съобразяваме, че все пак пишем статии за българи, някои от които не владеят никакъв език. т.е. трябва да сме прецизни и да сме възможно най-близко до истината.--Радостина 06:57, 28 юни 2017 (UTC)

Промених името на статията на Мартин Ван Бюрън и замених в нея всички бурени с Бюрън. По отношение на писане и произношение на имена и географски обекти, съм на мнение, че трябва да се пишат така, както се чуват. С изключение на тези, които са придобили популярност по друг начин. Особено тези езици, от които се превежда много по-рядко на български и няма никакви установени правила. Някъде по-нагоре бях дала пример със суахили, с който език се наложи да се оправям сама. Не включвам като меродавен източник писаното по вестниците, достатъчно пъти срещаме едно и също име, написано по различен начин. Тази дискусия е толкова стара и се води вече няколко пъти. Никога не стигаме до консенсус, всеки се чувства прав, а останалите - криви. И сега се е разточила с голяма дължина и никакъв резултат. Не мисля, че е правилно да гласуваме, за да вземем някакво решение. Гласовете ще бъдат много разнородни и вероятно спорът ще продължи още дълго. Нямам разумно предложение как да излезем от ситуацията. Може би просто отново трябва да се спрем. --Молли (беседа) 07:16, 28 юни 2017 (UTC)

Права си Молли, няма изход, но може да измислим някакъв вариант. Аз ползвам един сайт, в който проверявам произношението на някои имена, за които не съм сигурен. Сайта е доста добър, имам адреса на личната си страница. Та, някой ако знае добър сайт за проверка на произношение, може да сложим един такъв примерно в шаблона Последни промени и който не е сигурен в произношението на някое име може да го ползва (особено новите редактори). Друго решение за сега не виждам. Някой ако има по-добро предложение, моля. Но така не бива да продължаваме.--Я.Запрянов (беседа) 08:08, 28 юни 2017 (UTC)

Чудесно, това май е първото разумно предложение с някаква практична стойност, което срещам тук. Браво за идеята! --Молли (беседа) 08:32, 28 юни 2017 (UTC)

Напротив - системата работи отлично - при възникване на проблем се обсъжда поотделно, привеждат се източници и аргументи. Идеята за генерално правило за всичко е абсурдна, както и целият тоя разговор. --Мико (беседа) 08:36, 28 юни 2017 (UTC)

Кое и работи отлично, това че е пълно с изкилифещени имена ли. Може ли да се реши проблема с 10 000 (може би са много повече) статии с грешни имена, всяка да се обсъжда поотделно. Кои източници и какви аргументи?. И генералното правило не е абсурдно, а необходимо, за да се работи по един и същи начин.--Я.Запрянов (беседа) 08:51, 28 юни 2017 (UTC)

--Чигот (беседа) 12:54, 28 юни 2017 (UTC)

Мисля, че Мико има предвид примери като Бейти, Катик и Хаменеи: вслушваме се в сериозните аргументи, следваме авторитетните източници, като същевременно съблюдаваме и нормите на книжовния български език. Вече много пъти стана дума, че казусите са твърди разнообразни, за да имаме едновременно универсално, подробно и просто правило: или няма как да е универсално приложимо, или ще дава само общи (и неизбежно мъгляви) насоки, или ще е безумно сложно за интерпретиране. Аз лично освен това не бих имал претенцията да мога да го напиша, без цял живот да съм се занимавал с имена на всички световни езици.
— Luchesar • Б/П 09:03, 28 юни 2017 (UTC)

Аз, от своя страна имам предвид примера със суахили. Мисля, че идеята на Запрянов е чудесна и може да проработи. --Молли (беседа) 09:30, 28 юни 2017 (UTC)

Ако става въпрос за pronouncekiwi, по принцип подобни сайтове са полезни (аз най-често ползвам Forvo), но и там съм срещал погрешни произношения. Например, за Бейти Forvo „твърдеше“, че правилното е Бийти (в pronouncekiwi също се срещат и двете произношения, макар превесът там да е по-скоро в полза на правилното). В крайна сметка, всичко зависи от познанията на хората, които качват произношенията, и затова не бих приемал и тези сайтове безкритично.
— Luchesar • Б/П 09:43, 28 юни 2017 (UTC)

Сериозни аргументи, авторитетни източници... КОЙ решава дали са такива, Лъчо?! Колко пъти давам примери за Менди Мор, че трябва да се промени, вече години наред. Какъв по-авторитетен източник от самата Менди Мор искате?! Защо е упорството? Защото идва от мен? Досега през всичките тези години мисля че само веднъж се оказах неправа за някакво име, и то защото имаше някакви алтернативни произношения. Къде е Манди Мур, къде е Менди Мор, недоумявам при положение че на български ги има всичките тези звуци и примножеството звукови файлове и от устата на Самата актриса, защо тъпо, упорито и невежо се твърди, че правилното е Манди Мур? Къде е логиката, къде е критичното мислене, защо тук се прилага любимият двоен стандарт. Аз не искам да слушате мен, и не, не водя този спор за да съм права, водя го защото поне за мен е обидно да се изкривяват собствени имена до неузнаваемост. Не знам как би се чувствал Лъчо ако на английски го прекръстят на Лучисър. --Радостина 11:09, 28 юни 2017 (UTC)

В някои езици има звуци, които не могат да се предадат точно на друг език, в случая на български. Пример за това е същата тази Манди/Менди. Звукът нито е „а“, нито „е“, той се предава с IPA транскрипция æ. Подобен звук има и в персийския и той се предава с буквата „а“ и при кирилицата и при английската транскрипция [5]. Пиша всичко това, защото, според мен, макар че е хубаво да се придържаме към произношението, но то невинаги може да се предава еднозначно. Вместо дълги дискусии може просто в скоби да се добавят и другите варианти, които са вече общоприети и разпознаваеми в БГ (или обратно - в скобите да е изписването максимално близко до произношението). --Mmm-jun (беседа) 11:59, 28 юни 2017 (UTC)

Има случаи, но този не е такъв. Няма нужда да ми обяснявате азбучни истини, аз от 25 години живея в Америка и го чувам това име много по-често от вас. В никакъв случай не може да се предаде с "а", освен ако човек не е с увреден слух. Както каза господин Запрянов, с това тъпо упорство да насадим невежеството ставаме за смях на всички. Този резил го гледа цял свят.--Радостина 15:32, 28 юни 2017 (UTC)

Няма начин да стигнем до единно мнение тук. Нито с гласуване, нето с излагане на аргументи. За себе си стигнах до извода, че ще/трябва да обсъждаме всеки проблемен случай. Както и че наредбите НЕ действат. Ама много НЕ действат. По същия начин, по който ние НЕ можем да създадем общовалиден правилник на тази тема. Светът се развива, хора. Нещата се променят всеки ден. Аз чувам моето име (живея с чужденци) по много начини. Едни приемам, други поправям. Може да е трудно за всички ни, но за мен нормалната възможност за постигане на консенсус (това е един от стълбовете на Уикипедия) не е да "ковем общовалидни закони", а да се съобразяваме с наличните и да обсъждаме конкретните случаи и изключения, които може да се превърнат в "правило" някой ден. С риск да изпъкне мнението на най-кресливите, а не на най-знаещите. Казвам го като скромен полиглот. --Uroboros ^беседа 20:08, 28 юни 2017 (UTC)

Аз специално не търся единно мнение. Търся гласа на разума, който тук е дефицит. Добре е да обсъждаме, но тук някои хора се налагат и далеч не са най-знаещите. Защото ми излизат с наредба еди коя си и ми обясняват как се предавали дадени звуци, дори без да знаят езикa. Не говорим изобщо, че има пък и големи разлики в произношението между British English, American English, Australian English... Майкъл Мур и Манди Мур са в резултат на неграмотност и ограниченост. Не става въпрос за звук, който го няма в българския, не става въпрос за утвърдено от столетия име, не става въпрос за близко звучене... името е тотално променено и няма нищо общо с оригинала.--Радостина 05:34, 29 юни 2017 (UTC

НАИМЕНОВАНИЯ на английски =ingolo; разни ДРУГИ думи =HowToPronounce.

Честно казано, не разбирам как хора, които живеят извън България и нямат досег с българския език от първа ръка и освен всичко друго наричат установените правила за транскрибиране на чужди имена „некомпетентни“ (?!) – Ctrl+F, за да се уверите, се изявяват давайки акъл на останалите съфорумци.--Rebelheartous (беседа) 11:54, 30 юни 2017 (UTC)

Недонаредба #6 е от 1995 г. и някой да не ми твърди, че отразява еволюцията на българския в последните две десетилетия, или пък появата на феномена Интернет, който тогава правеше първите си стъпки. Да не говорим за историческия "актив", с който може да се похвали правителството, което я генерира. Dino Rediferro (беседа) 22:35, 30 юни 2017 (UTC)

Я.Запрянов, съжалявам, но това „Мисля че няма звук, който да не може да произнесе един българин. Българският език е доста гъвкав.“ е страшно далече от реалността. Дори европейските езици, които са сравнително близки като фонетичен състав до българския гъмжат от звуци, които са непроизносими за поне 90% от българите предимно защото са неразличими от други звуци в съответния език и от подобните звуци в българския. Я ми кажете колко българи правят разлика и са способни да произнесат всички видове Е във френския или по-точно звуците, които ние оприличаваме на българското Е или различават и могат да произнесат отворените и затворените гласни във финландския или да произнесат на правилен кастилски C и V в дума като cerveza да не говорим пък колко българи се препъват в уж добре познатите английски ð и θ или пък æ, което се среща в доста европейски езици, че дори да вземем и британското R (не американското), което няма нищо общо с българското Р. Примерите са страшно много и то без да намесваме азиатските, африканските и древните американски езици. Аз се справям нелошо с доста произношения, но въпреки това много пъти ми се е случвало да се „провалям“. Въпреки многобройните опити така и не успях да повторя уж простичкото име Joao на мой колега бразилец така както той го изговаряше а пък един мой племенник много ми се смя, че не мога да кажа правилно Xhosa, което между другото звучи по начин, който изобщо не да се предположи от името на българската статия. Освен това проблемът не е толкова с това какво можем да произнесем а с това как се предават съответните звуци в писмен вид. --Сале (беседа) 17:56, 2 юли 2017 (UTC)

Казах го в друг смисъл. Познавам и съм срещал хора, които говорят перфектно английски, немски, руски, турски, цигански, френски и други, но не съм срещал нито един от съответните нации да говори правилно български. Но тук наистина не става въпрос за това. Всички се отклоняваме доста от темата, а тя е да се превеждат ли или транскрибират и тнт чуждите имена - правилно ли е или не, толкова е ясно, а ние си развиваме разни теории и въртим в кръг.--Я.Запрянов (беседа) 19:14, 2 юли 2017 (UTC)

А въпросът за решаване бе - Ще спазваме ли източниците и фактите или ще си измисляме? --Rumensz (беседа) 19:17, 2 юли 2017 (UTC)

Който въпрос Rumensz, не може да бъде решен преди да се приключи с един друг, а именно - след като в 2017 г., както казаха доста колеги вече отнема една-две минути средностатистическият интернет потребител да намери правилното произношение на някое име в Интернет, трябва ли той същият, на родния си език да чете същото име на кирилица, деформирано и изопачено на базата на някаква недоправена директива от новокаменната епоха? Dino Rediferro (беседа) 16:11, 3 юли 2017 (UTC)

Уважаеми колега, тези мотиви иди и ги кажи на заклетите преводачи и на професионалните издатели, които са издали дадената личност с име отпечатано на съответното издание. Вживяването в ролята на университетски професори няма място в Уикипедия когато става въпрос за налични факти. Това, че в статията може да се добави изговарянето на името на чужденеца по някакъв начин е просто допълнителна опция. И нищо повече, защото не е основополагащо. --Rumensz (беседа) 16:57, 3 юли 2017 (UTC)

Това което отличава правилният начин на изговаряне от всички останали е, че е правилният. Изобщо не се вживявам в ролята на "университетски професор" (ако изобщо се касаеше за мене, не съм сигурен), тъй като на мен всъщност ми е абсолютно все тая - няма чужденците да се хилят, къде повече, къде по-малко дипломатично на моето произношение. Жалко за подрастващите, които напук на всички съвременни технологии трябва да карат с инерцията отпреди 28 години. Dino Rediferro (беседа) 19:37, 3 юли 2017 (UTC)

Защо да се вживяваме :-), някои сме университетски преподаватели. :-) За мен, явно и за Дино да сме най-близко до оригиналното произношение е просто логично. Езикът е гъвкав, променя се, и правилата трябва да са гъвкави. Да се транскрибира собствено име по някакви безумни правила така, че да е неразпознаваемо от оригинала, за мен е невежество.--Радостина 05:49, 4 юли 2017 (UTC)

Не се хващайте за определението кой какъв е, защото тук всички сме обикновени доброволци и спазваме наличните факти. Затова Ви предлагам - пишете в статиите произношението, но се съобразявайте с публично известното. Територията на имената е безкрайна - примерно всички имена на селища във Франция или Габон, имена на личности, които не са издавани в България, и пр. --Rumensz (беседа) 06:27, 4 юли 2017 (UTC)

Няма отговор, няма гласуване, няма и решение, .. но пък как се вихрят преводи на Joan – Джоуън или Джоун. --Rumensz (беседа) 09:46, 7 юли 2017 (UTC)

Статията ми е в Инкубатор, ще бъде ли одобрена?

Здравейте!

Понеже не бях запозната с правилата на Wikipedia и си бях позволила да копирам текст от един сайт, като не исках да го представям за мой, а да го цитирам, но бях забравила, а в последствие разбрах, че това не е надежден източник. Та, както и да е. Сега започнах страницата на ново с авторски текст и искам да попитам, след одобрение, ще се смени ли това „Инкубатор...“, понеже ми е проект в университета. Моля за бърз отговор.

И се извинявам!--Предният неподписан коментар е направен от Vasilenaa (приноси • беседа) 08:42, 25 юни 2017 (UTC) (проверка)

В Уикипедия не се допускат авторски текстове. Повече по въпроса има тук. --Сале (беседа) 06:18, 26 юни 2017 (UTC)

Въпрос

Защо, когато се опитам да преведа статия, стои бял екран?Фен на Гришо (беседа) 16:24, 25 юни 2017 (UTC)

Я обяснете.--Радостина 19:27, 25 юни 2017 (UTC)

Отгоре стои името ми, беседа, настройки, бета, списък за наблюдение и излизане, а отдолу-бяло.Фен на Гришо (беседа) 19:32, 25 юни 2017 (UTC)

Ако говорите за бутона превод, при мен работи.--Радостина 19:48, 25 юни 2017 (UTC)

Гласуване за добра статия

Вече повече от месец продължава това гласуване за добра статия на Русия и Съни Леоне. Липсва посочен срок за гласуване. На 11 юни съм питал до кога ще продължи, но така и няма отговор. GVF, какво мисли по въпроса? Пък е добре да има и повече мнения.--Спасимир (беседа) 15:52, 27 юни 2017 (UTC)

Направо ги приключвай. Нали уж много държим да спазваме правилата :-)?--Радостина 17:20, 27 юни 2017 (UTC)

„ Гласуването за добра статия продължава до изтичането на седмия ден след началото на кандидатурата. “

Това пише най-отгоре на страницата още от създаването ѝ през 2008-ма: според мен, когато дадено правило е вече разписано (дори да не е гласувано), е хубаво да се спазва, освен ако няма основателни причини да не бъде.
— Luchesar • Б/П 09:08, 28 юни 2017 (UTC)

А, забравил съм ги. Хубаво е, че си ги приключил. Правилата безусловно трябва да се спазват. --GVF (беседа) 17:33, 28 юни 2017 (UTC)

Приключени са и двете гласувания, предложенията не са приети, защото имат само по 1 действителен глас „за“. Мисля че гласувания, които са без посочено начало и край трябва да бъдат автоматично считани за недействителни.--Спасимир (беседа) 10:23, 28 юни 2017 (UTC)

Направо простотия - щото една седмица имало (което от глупаво - по-глупаво) гласовете били недействителни. Или статиите не са на определени администратори, или пък морално-политическият им обект не е любим на някого. И лижем ръката на администратора - един обикновен потребител с гласувани повечко права. Вие тук като някаква мафийка сте станали с методи учени като в АОНСУ. Докога? --Rumensz (беседа) 19:02, 28 юни 2017 (UTC)

Румене, не си прав и те моля да се извиниш! Проблемът на това гласуване е липсата на информация – начало и край на гласуване, самото гласуване протича на място 2 в 1, няма никаква информация за него. Аз нямам против да бъде с продължителност и 2 години, ако трябва с три гласа „за“. Безкрайно не ме интересува. Не ме интересува и кои статии са предложени. Ако искаш пусни за обсъждане какъв да бъде срока, колко „за“, „против“ и т.н. Пусни тези статии отново за гласуване, ако имаш желание за това. И който иска да се включи. Тези правила са записани на 23 март 2008 г. Благодаря!--Спасимир (беседа) 19:27, 28 юни 2017 (UTC)

Спасимир е прав, той не е виновен за нищо. Вината е на този, който е предложил статиите за избиране за добри и не е посочил крайния срок на гласуването. Но, Спасимире каква е тази незаинтересованост? Защо? Сигурен съм на 100 процента, че всеки е прочел за гласуването, дори е проверявал страницата да следи колко човека са гласували. Защо никой не каза нищо, защо не гласува, или а бе остави ги да си играят на гласуване. Защо никой от по-отдавнашните редактори не каза нищо, а са били наясно. Старите редактори се мобилизирате само, когато някой от по-новите предложи някаква промяна и то за да я отхвърлите без никакви скрупули. Всичките обсъждания и гласувания вървят тук по този начин - с пълна незаинтересованост. Съжалявам ако съм засегнал някой, но това си е чистата истина.--Я.Запрянов (беседа) 19:48, 28 юни 2017 (UTC)

Проблемът е, че са малко редакторите - не можеш да очакваш всички (колкото и отдавна да се въртят наоколо) да се интересуват от всичко. Аз, ако ще гласувам за статия значи, че ще я четем и ще я оправям - тоест правим го предимно за статиите, към които имам некъв интерес. Никого не си засегнал, не се притеснявай - те чувствителните избегаха отдавна или се връщат от време на време да тролстват . --Мико (беседа) 20:00, 28 юни 2017 (UTC)

Аз не искам да упреквам никого и да търся виновни, не смятам, че има такива. А и за щастие никой не е умрял, за да е станало нещо фатално. Безкрайно не ме интересува продължителността на гласуване. Интересува ме да има срок и да се спазва. Не ме интересува и коя статия е предложена, интересува ме тя да отговаря на критериите, за това, което се избира. И пак казвам, че като има толкова голямо желание, както в последните няколко часа, но не и преди това, съвсем спокойно и цивилизовано може тези две статии да се пуснат за гласуване отново. Разделението на стари и млади не го харесвам. --Спасимир (беседа) 21:07, 28 юни 2017 (UTC)

Точно защото сме малко редакторите би трябвало да сме по-сплотени и единни. Не казвам че всеки трябва да следи всичко, просто желая да се включват повече участници. Може да пуснем статиите пак за гласуване и този път да го направим по правилата. Спасимире, това за млади и стари и на мен не ми харесва, не го имам предвид дословно, но трябва да признаеш, че има някакво разделение между редакторите. Едни дърпат на една страна други на друга и доста често опитни и съвестни редактори казват на черното бяло. И при едните и при другите има и млади и стари редактори, така че думите ми не трябва да се разбират дословно.--Я.Запрянов (беседа) 05:05, 29 юни 2017 (UTC)

Разбирам те напълно и благодаря за споменаването на този проблем. Не ми харесва, не защото няма такова нещо. Винаги го е имало и за съжаление навсякъде около нас (това не означава, че трябва да е така). Всеки прави грешки, включително и аз. И аз мисля, че трябва по-спокойно да се реагира, защото ефекта е по-голям. Не веднъж сме ставали свидетели как се гонят (буквално) редактори от тук. За съжаление и доброволчеството в България е слабо развито и най-лесно се бие по него. Това, че имам административни права не ме прави по-привилегирован. Като някой забележи някаква моя нередност, винаги може да пише. Аз съм един от тези, които са дали най-много публична информация за себе си. И това никога не ме е притеснявало и всеки знае къде и кога може да ме открие, надявам се за хубави неща :-) Ако някой смята, че не заслужавам да съм администратор може да направи гласуване и евентуално да ми бъдат отнети тези велики правомощия. Няма да се разсърдя. Благодаря! Имам още няколко стотин снимки от архива за качване и супер много работа в уикиданни, за това и спирам да пиша по тази тема на разговори. --Спасимир (беседа) 08:41, 29 юни 2017 (UTC)

Не разбирам защо се нахвърлиха хората срещу Спасимир (аз лично му дадох карт бланш), ако някой имаше възражения, да беше казал. Той само приложи правилата и с пълно право. Докога да киснат тези статии? Аз лично съм адски благодарна на администраторите, защото те вършат "черната" работа. Някои администратори си вършат много съвестно работата.--Радостина 16:28, 29 юни 2017 (UTC)

Хора, наистина отговорността е моя. Аз предложих статиите, аз трябваше тихо и кротко да приключа гласуванията. Защото процедурата е такава - една седмица. Не съм обявил край, защото е разписано. Но не съм го направил - изскочи ми от акъла ... за повече от година, в единия случай. Спасимир спази правилата, за което трябва да му благодарим, не да го хокаме.--GVF (беседа) 17:40, 29 юни 2017 (UTC)

Защо Спасимир? Защото изпълни тез неразумни "правила" като зелен уикипедианец, а не с разбиране. Така той обезцени не само позицията на предложителите и гласувалите, а и на съставителите на тези добри статии (по-добри от хиляди други в разни Уикипедии). Именно за този случай е заложено петото правило на Уикипедия. А сега ще ми излиза с - ами предложи го отново. Пак със същите недообмислени в миналото правила ли? Със същото политико-морално отношение и фобии, а не уикипедиански?

Ще допълня и по отношение на позицията дадена против - нямало актуализация към днешни данни. Ами то няма как да има дори при вече избрана статия, която да има нон-стоп актуални данни, а със сигурност във всяка тях има какво да може да се допълни. --Rumensz (беседа) 18:01, 29 юни 2017 (UTC)

Вашата последна реплика е прочетена от:   Спасимир (беседа) 19:17, 29 юни 2017 (UTC)

Лошо правило, но правило. Когато се съберат повече хора, трябва да има правила. Иначе става анархия. Разбирам защо протестираш - похвално е, защото е за доброто на Уикипедия. Във всеки случай казусът ни размисля освен за конкретното правило и за компромисите, които можем/трябва да правим. Което е принципен въпрос.--GVF (беседа) 19:31, 29 юни 2017 (UTC)

Само че, в Уикипедия:Избрани статии/Процедури времето за гласуване е 14 дни, а не 7. Значи е време за ново обсъждане на процедурата. --Rumensz (беседа) 10:22, 3 юли 2017 (UTC)

Толерантност

Колеги, толкова сме малко тук и такава врява успяхме да вдигнем. Погледнете последните разговори, стават километрични, без да постигнем какъвто и да е консенсус. Само да се появи нова тема и кашата започва. Настървяваме се един срещу друг, обиждаме се и се караме за дребни неща. Всеки държи със зъби и нокти на своето си мнение. Не видях нито един, който да приеме, че в думите на опонента му има капчица истина или поне логика. Не знам защо не се уважаваме, нито разбирам защо се делим на млади и стари. Нито пък ми е ясно разделянето на администратори и не-администратори. Не беше необходимо да нападате Станимир, че бил направил еди какво си, което засега влиза в приетите правила. Не беше нужно да обясняваме кой колко е малоумен, макар и с други думи. Хайде да го дадем малко по-толерантно. Понякога е нужно да отстъпим от собственото си мнение, ако то не е прекалено важно, в името на общността и на добрия климат. Всеки от тук спорещите е дал повече или по-малко за Уикипедия и заслужава уважение. Всеки се е старал според собствените си виждания. Разделянето не води до нищо добро. Моля ви, не се поддавайте на моментния гяв и не пишете първата обида, която ви дойде на ум. Моля ви, не приемайте това като наставления, а по-скоро като призив към здравия ум, възпитанието и толерантността, които със сигурност носи всеки от нас. --Молли (беседа) 07:47, 29 юни 2017 (UTC)

Молли, ти си чудесна, мога да кажа че си балансьора тук, винаги са стремиш да успокоиш напрежението, но не винаги се получава, тъй като всеки от нас е повече или по-малко инат. Ето, виж по-горе, двама и то доста добри редактори са се хванали за гущата дето се вика за изписването на футболните отбори. Сигурно 4-5 редактори се занимават със спортната тематика тук, толкова ли не могат да седнат да се разберат. После, за изписването на мерните единици. Това касае цялата общност, но гледаш какво става, никой не отстъпва. Едни се хванаха за наредбите и държат да ги следваме, няма лошо. Други намесиха формули, химични елементи и уравнения, които нямат нищо общо с мерните единици, за да покажат че държат да изписваме всичко с латиница. Има предложен вариант, защо не го гласуваме и да видим. Накрая, за изписването на чуждите имена, също касаещо цялата ни общност. Не може да се изписва немско име с английско произношение и обратното например. Мисля че никак не е сложно да се разберем, ама никой на отстъпва. Вярно не може да се има 100 процента доверие на сайтовете за проверка на произношение, но доверието на читателите към нашата У. е още по-малко. Каква ли е причината? Та не става въпрос да се караме, обиждаме и тнт. Мисля че цари голямо уважение между нас, но знаеш дългите дискусии и спорове, особено тези, които не им се вижда края ядосват някои по-избухливи редактори, това е неизбежно, но когато признаеш че си сгрешил, че си обидил някого и се извиниш всичко ще е наред. Убеден съм, че всеки един от нас е достатъчно добър и разбиращ, за да прости, щото ако не сме такива нямаше да се занимаваме с тази благородна кауза да развиваме и движим напред нашата Уикипедия.--Я.Запрянов (беседа) 08:50, 29 юни 2017 (UTC)

Твърдо подкрепям Молли, но не и думата толерантност. Мисля, че уважение един към друг е достатъчно. --Станислав Николаев 08:53, 29 юни 2017 (UTC)

За мен толерантност значи беззъбие, толерантност значи да допуснеш да ти се качат на главата. А и нямам никакво намерение да толерирам простащина и посредсвеност. Обаче не е вярно, че не отстъпвам, готова съм на компромиси и обсъждане на разумни предложения. Хората са различни по характер, едни са дипломатични и мекушави, други са непримирими и безпардонни, и все пак съм съгласна със Станислав, че трябва да има едно елементарно уважение. Но Уики не е място за философски разсъждения. Има истински проблеми, които циклим от години и не са решени. Пъдарите на Уикипедия (Уро, и това ли е остарял израз?) обикновено налагат своето мнение, колкото и абсурдно и некомпетентно да е то. Според мен проблемът не е толкова в правилата, а в подхода към тях и бемозъчното им прилагане и незачитане на мнението на други хора. Не ми се рови в статистиките, но колко са хората, които напуснаха Уики?--Радостина 14:38, 29 юни 2017 (UTC)

Толерантност - термин в социалните, културни и прочее контексти да опише поведения, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към малцинствени или слабо представени групи, или групи, които по някакъв начин са в неравностойно положение. Нищо общо с липса на зъби, или качване по главите. --Молли (беседа) 15:07, 29 юни 2017 (UTC)

Молли, и 10 речника да извадиш, все тая. Много ясно съм го написала горе какво значи за мен. Толерантността и политическата коректност са ми противни. Те са създадени за безволеви и беззъби хора, които не смеят да се опълчат на безумията. Това са залъгалки за наивници, за да се държат хората в подчинение. Хайдутите ни толерантни ли са били? Васил Левски толерантен ли е бил? И кой според теб тук е в неравностойно положение?!--Радостина 16:06, 29 юни 2017 (UTC)

Молли, боя се, твоето добро намерение - да успокоиш дискусиите, да внесеш дух на доброжелателност, да подсетиш за недопустимостта на груби квалификации - ще отвори нова война на тема, що е толерантност и каква трябва да бъде тя в БгУ. Атмосферата (езикът), която се налага през последните дни, според мен убива всяко желание у много от нас да се включваме в каквато и да е дискусия. Приятна и спокойна вечер :-) --Mmm-jun (беседа) 15:21, 29 юни 2017 (UTC)

Съжалявам, но проблеми не се решават с поглаждане с перце. Откога българите станаха толкова чувствителни? Кашата тук се дължи отчасти и на хора с безлично, неутрално, дипломатично поведение, като например Лъчо. Неговата толерантност, кротко поведение и желание да се хареса на всички носи вреда и пречи, а не помага. Животът ме е научил, че такива неутрални позиции са най-опасните в живота. „The only thing necessary for the triumph of evil is that good men do nothing.“ --Радостина 15:50, 29 юни 2017 (UTC)

Joyradost:, с най-добри намерения ти предлагам да си вземеш уикипочивка. Предизвика ме да го кажа с негативната ти оценка към Лъчо. Освен това го обърнахте на форум--Ket (беседа) 09:57, 30 юни 2017 (UTC)

Радост, като се имат предвид пък моите оценки за уважаемия колега и апологети, стягам си багажа за манастира ... --Rumensz (беседа) 11:02, 30 юни 2017 (UTC)

Ket, съветът ти е прочетен, но не заслужава внимание, проблемът не е в почивките (аз не бях се появявала тук повече от година). Почивките няма да променят отношението ми към дадени проблеми или дадени хора. Даже напротив, ще ме заредят със сила. Не виждам Извора, и него ли сте го прогонили? Румба, тук имат нужда само от послушни овчици, дето безропотно вършат работа и вървят в строй след лидерите и викат Ура. Ако па това, което казах за Лъчо, може да се квалифицира като негативно, какво ли ще стане ако наистина кажа нещо негативно :-)? Лъчо много добре знае какво имам предвид, аз уважавам ерудицията, дипломатичността и доброто му отношение, ама както казва народът „Прекален светец и Богу не е драг“. А и нали знаеш българската поговорка за казана... форум било, ами форум ще стане, след като никой не се вслушва в гласа на разума. Ако някой изкаже мнение, различно от тяхното, или не му обръщат внимание, или го заплашват с блокиране. И защо?! Защото иска да направи нещо добро и подобри статиите в Уики. Ето така се наказват добрите намерения тук. Господин Запрянов примерно им каза същите неща, за които аз тръбя от години. Но те просто от инат ще си останат инертни. ikonact имаше много интересни и разумни идеи, обаче глас в пустиня. Някой дори заяви, че щом не съм била в България, съм нямала право да давам акъл за българска транскрипция :-))). Демек, на нас ни е добре в гьола, остави ни на мира да си тънем. Хубаво, аз съм черната овца, но не виждам много свестни хора вече тук... явно на никой не му пука за качеството на Уикипедия. Тази тенденция е от времето на Инжинера.... о, пардон, това име е забранено за произнасяне, даже след смъртта му. И няма ли някой да архивира тези разговори?--Радостина 17:01, 30 юни 2017 (UTC)

Припомням на редовните редактори - не хранете тролове.--Алиса Селезньова (беседа) 08:57, 1 юли 2017 (UTC)

Поне едно хубаво нещо излезе от този разговор, че тотално пренаписах статията Толерантност. :) --Радостина 13:48, 2 юли 2017 (UTC)

За съкращенията в статиите

Мисля че не е редно в статиите в Уикипедия да се пише със съкращения от рода на гр. вместо град, р. вместо река и тем подобни. В една енциклопедия не трябва да има такива неща.--Я.Запрянов (беседа) 14:23, 1 юли 2017 (UTC)

Защо, това си е напълно в правописните правила на българския език. Според правописния речник точка се пише при съкращаване на думи. --ikonact (беседа) 20:58, 1 юли 2017 (UTC)

И според мен не е редно. Простее ми. Но не е болка за умирачка.--Радостина 21:22, 1 юли 2017 (UTC)

Това е по правилата на българския език, но не и по правилата за енциклопедия. В нито една енциклопедия не се срещат съкращения, така че не е редно.--Я.Запрянов (беседа) 09:48, 2 юли 2017 (UTC)

В Уикипедия няма проблем да се използват съкращения, защото вече стана дума, че може да съкращаваме метър като м и километър като км. Съкращенията не са грешни и е единствено въпрос на стил. --ikonact (беседа) 10:33, 2 юли 2017 (UTC)

Говоря за съвсем друго, не за мерни единици. Съкращения от типа на р. вместо река, гр. вместо град, с. вместо село и други подобни. И според мен това не е въпрос на стил, а чист мързел. „Писането в енциклопедичен стил е нещо наистина специфично, но и лесно за овладяване. Хиляди хора, които не работят като съставители на енциклопедии и дори не са задължително научни работници, ежедневно допринасят със своите енциклопедични текстове към Уикипедия.

Енциклопедичният стил на писане е разновидност на научния стил, който има множество особености, открояващи го от други стилове като разговорен, художествен, публицистичен или административно-делови“.--Я.Запрянов (беседа) 11:03, 2 юли 2017 (UTC)

Никой не казва, че е грешно. Казваме, че не е редно. И не, не е стил, според мен е простотия. Също както не може в енциклопедия да се пише на жаргон, както човек си праска в разговорите, но не и в статиите. Но както вече споменах, поне за мен, не е голям проблем. С това мога да се примиря.--Радостина 13:44, 2 юли 2017 (UTC)

В „Енциклопедия България“ (АИ "Проф. Марин Дринов") и „Историческа енциклопедия България“ (Труд) се ползват такива съкращения. Мен лично не ме притесняват. Забелязвам, че постепенно гр. и с. изчезват от езика, вероятно поради английско влияние. --Стан (беседа) 15:59, 2 юли 2017 (UTC)

И аз съм срещал доста такива съкращения в енциклопедии и не мога да схвана твърдението, че са не енциклопедични нито пък кому пречат. Не е въпрос на мързел. Установените и добре познати съкращения а тези са точно такива правят текста по-сбит и лесен са четене особено когато има много повторения. Най-драстичният пример е когато се използват в списъци и таблици. С какво например ще се подобри ето тази секция ако се заменят всички съкращения с пълните думи? --Сале (беседа) 16:49, 2 юли 2017 (UTC)

Вярно, съкращенията за град и село са се наложили, но за другите като река не съм съгласен. Наскоро например срещнах съкращението на Монс. (Монсеньор), та имам предвид такива думи, изключваме град и село, те наистина изчезват, както казва Стан.--Я.Запрянов (беседа) 19:23, 2 юли 2017 (UTC)

Във всяка една енциклопедия на български език се използват съкращения – за град, село, река, планина, низина, равнина, община, област, година, век. Не е нередно. Аз лично не използвам пояснения пред имената на селищата, защото са препратки и всеки може да ги провери. В повечето енциклопедии, които се пишат от колективи има и различия в стила на статиите в тях, разбира се те не са някакви драматични, но се забелязват. И Уикипедия не прави изключение, като това не означава и идването на края на света. По-важно е качеството на информацията и използването на благонадеждни източници, пък дали ще пише град или гр., разискването е нужно, но след време става загуба на време.--Спасимир (беседа) 20:07, 2 юли 2017 (UTC)

Съкращенията са обичайни в печатните енциклопедии - облекчават ги в буквалния смисъл, което е безполезно в Уикипедия. Но не разбирам как правят четенето по-лесно - само добавят допълнителен function call или както му викат в неврологията. --Спас Колев (беседа) 12:59, 3 юли 2017 (UTC)

Не съм съгласен, че има разлика дали е отпечатано на хартия или се чете на екран. Усилието за мозъка да филтрира шума е едно и също и в двата случая. Ето ти пример. Кой от двата списъка е по-четлив според теб? Според мен категорично този със съкращенията. Може и да е въпрос на вкус разбира се. --Сале (беседа) 13:54, 3 юли 2017 (UTC)

Разбира, че текстът със съкращенията е по-четливият - но за хората, които са свикнали да ги "отработват" в главата си. :-) Dino Rediferro (беседа) 16:03, 3 юли 2017 (UTC)

Не ми се спори върху наистина субективни оценки, но за мен лично няма разлика - изглежда просто филтрирам повторенията. --Спас Колев (беседа) 09:16, 4 юли 2017 (UTC)

Съкращенията в електронната енциклопедия за мен са ненужни и ги избягвам. Ползвам ги единствено в шаблоните, където наистина местото е проблем понекога. --Мико (беседа) 09:49, 7 юли 2017 (UTC)

Това всъщност е доста точна забележка. В хартиените енциклопедии въобще има практиката да се съкрашават всички често срещани и особено пък дълги думи в текста, което произтича от ограниченията, наложени от физическия хартиен носител: все пак книгата трябва да има разумен размер (да бъде „облекчена“ по думите на Спас). Тук очевидно нямаме подобни ограничения върху свободния текст и според мен единствено има смисъл подобни съкращения да се ползват в инфобоксове, таблици и други места, където мястото действително е ограничено, а и прегледността би пострадала, както беше дал пример Сале по-горе. Струва ми се също, че не е без значение дали в текста използваме пълно изписване или съкращения. Характерна черта на енциклопедиите е единността в използвания стил, затова си мисля, че е хубаво да имаме общ стил и в Уикипедия (например „пълно изписване в текста, съкращения в инфобоксове, таблици и описания на картинки“).
— Luchesar • Б/П 11:27, 7 юли 2017 (UTC)

Точно това имам предвид, Илиев. По-пригледно и хубаво е в статията (текста) да няма съкращаване на думи. Примерно ако пишеш статия за някоя река, да няма съкращения в текста като р. еди коя си. За инфобоксовете, таблиците и списъците е друго, там съкращенията са необходими, но в една хубава статия, която дава информация, съкращенията като че ли я развалят.--Я.Запрянов (беседа) 13:52, 7 юли 2017 (UTC)

И все пак от съкращения до съкращения има разлика - на вас приемливо ли ви изглежда "т.е." да се изписва като "то ест" или "и т.н." като "и така нататък"? Dino Rediferro (беседа) 16:45, 7 юли 2017 (UTC)

Напълно. (Тоест се пише само слято, ако е развито независимо от етимологията). --Мико (беседа) 17:21, 7 юли 2017 (UTC)

No comment! Dino Rediferro (беседа) 17:29, 7 юли 2017 (UTC)

Е що ноу комент - нали сме се събрали да коментираме. --Мико (беседа) 17:40, 7 юли 2017 (UTC)

В една енциклопедична статия не би трябвало да има тоест (т.е.) и тъй нататък (т.н.) Тези думи и техните съкращения са характерни за съчинение-разсъждение, а не за енциклопедия.--Я.Запрянов (беседа) 20:08, 7 юли 2017 (UTC)

Дефект в шаблон:Компания

Има нещо странно тук. Данните за „годишни приходи“ се повтарят и в полето „оперативна печалба“, даже когато последното е оставено празно. Вижда се и на самия шаблон в примера за Nintendo. И една по-сложна задачка – отразяване на промените в английския шаблон.--Zhoxy (беседа) 13:04, 3 юли 2017 (UTC)

Имаше паразитен показател, който се повтаряше. А кое е разликата с английския? --Rumensz (беседа) 05:04, 4 юли 2017 (UTC)

Помощ с категория

В статията оптика има някаква скрита категория Избрани статии на бошняшки, някой може ли да помогне да я изтрия, не разбирам как се появява. Благоодаря.--Радостина 06:41, 4 юли 2017 (UTC)

Готово, скрихме я. Идва от Уикиданни. --Rumensz (беседа) 07:11, 4 юли 2017 (UTC)

10х --Радостина 13:41, 4 юли 2017 (UTC)

Реклама в Уикипедия

Здравейте, тази статия от 1 юли 2017 г. явно дава резултат. Нека всеки го има предвид.--Спасимир (беседа) 08:58, 6 юли 2017 (UTC)

Проблемът не е малък. Ето промяна, в следствие вероятно от тази статия: [6]. Когато се забележи подобен проблем е добре да се прегледат всички приноси на редактора, защото е твърде вероятно да е извършвал множество подобни действия. Добре е и да се информира редактора като се постави шаблона {{subst:П-реклама1|}} ~~~~, на беседата му. --Стан (беседа) 10:09, 6 юли 2017 (UTC)

Здравей Спасимир, как „всеки да го има предвид“? От примера на Стан става ясен единият начин и ще го имам предвид, когато попадам на подобни неща. Има ли и други видими белези на скритата реклама (колкото и да е парадоксално съчетанието видимо/скрито, надявам се, се разбира какво искам да кажа )? Ако да, тогава и редовите редактори, като мен, ще могат да помагат за нейното изчистване. --Mmm-jun (беседа) 16:57, 6 юли 2017 (UTC)

Добре е да се знае, че подобни от примера на Стан редакции могат да зачестят от подобна информация в интернет. Днес бяха създадени две статии – Нетъкан текстил и Памук материя, с единствен източник сайт предлагащ тези продукти. Може добре да се забележи в последни промени по редакциите на статии, когато се добавят външни линкове.--Спасимир (беседа) 17:32, 6 юли 2017 (UTC)

Само да допълня, че според мен, ако от приносите изглежда очевидно, че водещо е желанието за реклама – например ако приносите са със символичен обем спрямо добавяните препратки или са с подчертано ниско качество (особено ако представляват копи-пейст отнякъде), т.е. личи, че са правени проформа, за да има оправдание за препратките – редакторите трябва да бъдат блокирани незабавно и безсрочно. Личният ми опит с подобни случаи е, че това са обикновено арогантни люде, с които диалогът е безполезен: веднага се почва с контраатаки „а защо в статията Х има препратки към сайта Y“, а понякога дори бързо се преминава и към заплахи. Проблемът с оставянето на предупреждения е обичайният за нашия проект: поради слабото патрулиране, вероятността да се мине между капките е сравнително голяма, а няма нищо по-лошо от възпитателна гледна точка от предупреждения, оставащи без реални последствия. Смятам също, че хора, които съзнателно и целенасочено опитват да печелят по подобен начин от чужд доброволчески труд (Уикипедия разрешава комерсиална употреба на съдържанието си, но не и неенциклопедични промени по това съдържание с цел директна печалба!), не заслужават грам уважение и съчувствие, и спрямо тях следва да бъде прилагана политика на нулева толерантност.
— Luchesar • Б/П 13:06, 11 юли 2017 (UTC)

Join the strategy discussion. How do our communities and content stay relevant in a changing world?

Здрасти! I'm sorry that I'm not writing in Bulgarian. Моля, помогнете с превода на Вашия език!

I'm a Polish Wikipedian currently working for WMF. My task is to ensure that various online communities are aware of the movement-wide strategy discussion, and to facilitate and summarize their talks. That, of course, includes you! I’d like to invite you to Cycle 3 of the discussion.

Between March and May, members of many communities shared their opinions on what they want the Wikimedia movement to build or achieve. (The report written after Cycle 1 is here, and a similar report after Cycle 2 will be available soon.) At the same time, designated people did a research outside of our movement. They:

• talked with more than 150 experts and partners from technology, knowledge, education, media, entrepreneurs, and other sectors,
• researched potential readers and experts in places where Wikimedia projects are not well known or used,
• researched by age group in places where Wikimedia projects are well known and used.

Now, the research conclusions are published, and Cycle 3 has begun. Our task is to discuss the identified challenges and think how we want to change or align to changes happening around us. Each week, a new challenge will be posted. The discussions will take place until the end of July. The first challenge is: How do our communities and content stay relevant in a changing world?

All of you are invited! If you want to ask a question, ping me please. You might also take a look at our the FAQ (recently changed and updated).

Thanks! SGrabarczuk (WMF) (беседа) 10:24, 7 юли 2017 (UTC)

Създаване на страница

Създадах страница: Уикипедия:Инкубатор/Статии/Сергей Иванов (художник) Не ми е ясно как да я прехвърля в Уикипедия за да бъде видимам за всички, как да добавя снимка на лицето, как да кача снимки на негови произведения от личния си архив. Благодаря!
Сергей Иванов (беседа) 19:42, 7 юли 2017 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

This Month in GLAM: June 2017

This Month in GLAM – Volume VII, Issue VI, June 2017 Headlines Argentina report: Campaign #1lib1ref in Buenos Aires, new material donated and guidelines for cultural institutions Basque Country report: Idazlezainak: librarians as writers' curators Belgium report: GLAM seminar Sharing is Caring Bulgaria report: Bulgarian GLAM activists were awarded with the "Friends of the Archives" Award Côte d'Ivoire report: Strategy discussion with GLAM partners Czech Republic report: WikiCity Litovel Estonia report: Summer school about photographic collections France report: Conference for Archives of Gironde Germany report: "Wiki Loves Music" project features musical instruments from two museums, and more Italy report: Edit-a-thons & libraries Macedonia report: New collaboration of GLAM Macedonia user group with the City Library in Skopje Netherlands report: Workshop children's books, Sharing is Caring Brussels, short WiR period at Utrecht University Library & Preparations medieval image donation Russia report: WikiProjects of students of Petrozavodsk State University Spain report: Wikipedia and the Museum of Málaga Sweden report: Connected Open Heritage; Wiki Loves Earth; Water data on Wikidata UK report: Summer of data Ukraine report: Sharing images in print and digital USA report: June is bustin' out all over Wikidata report: Requesting your input; news from MySociety WMF GLAM report: Welcome; Documentation Update; Other updates Calendar: July's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 03:45, 11 юли 2017 (UTC)

Кмет на Ахтопол

Оправете кмета на Ахтопол. От 2015 кмета е Станислав Димитров от ГЕРБ.
Plovdiv 24 (беседа) 07:01, 11 юли 2017 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово Оправено. --ShockD (беседа) 10:55, 11 юли 2017 (UTC)

Струва ми се, че сте пропуснали думата „моля“.
— Luchesar • Б/П 13:10, 11 юли 2017 (UTC)

Добавяне на картини, снимки и документи към страницата

Създадах страница за Сергей Стефанов Иванов (художник) - в момента в Инкубатора. Той е мой дядо. Добавил съм препратка към Националната художествена академия, където има негови картини. В семейната колекция имам и други негови творби, както и интересни снимки и документи, свързани с него. Как мога да добавя Галерия към страницата, както и негова снимка към Биографичните данни в ляво на страницата? Благодаря! --Предният неподписан коментар е направен от Serguey.ivanov (приноси • беседа) 12:54, 11 юли 2017‎ (UTC)

Serguey.ivanov, благодаря Ви за приносите към Уикипедия! Всякакви мултимедийни материали, в т.ч. снимки, може да качите в Общомедия, но е добре преди това да се убедите, че имате право на това. По мои груби сметки, авторските права на дядо Ви изтичат през 2023 г. (70 години след смъртта му), т.е. в момента неговите наследници все още биха могли да имат претенции спрямо тях. Ако сте единствен наследник на дядо си, това е ОК, стига сам да сте съгласен да публикувате материалите под свободен лиценз (свободният лиценз позволява дори комерсиална употреба: например някой може да отпечата календари с картини на дядо Ви и да ги продава, без да Ви дължи никакво плащане – единствено не може да претендира, че той ги е рисувал, а е длъжен да посочи оригиналния автор, т.е. дядо Ви). Но ако има и други наследници, би било добре първо да получите тяхното съгласие (желателно писмено или поне в електронен вид), за да не стават недоразумения. Върху снимките на дядо Ви пък авторските права принадлежат на фотографа, който ги е правил. Ако той не е известен, може грубо да се сметне, че ако са изминали 70 години от направата на снимката, то тя вече представлява обществено достояние, т.е. може свободно да бъде качена в Общомедия. След като евентуално уредите тези въпроси и качите изображенията в Общомедия, добавянето им в статиите става лесно (по принцип може да погледнете Уикипедия:Файлове, а също и да питате отново тук).
— Luchesar • Б/П 13:24, 11 юли 2017 (UTC)

Strategy discussion, cycle 3. Let's discuss about a new challenge

Hi! It's the second week of our Cycle 3 discussion, and there's a new challenge: How could we capture the sum of all knowledge when much of it cannot be verified in traditional ways? You can suggest solutions here. You can also read a summary of discussions that took place in the past week. SGrabarczuk (WMF) (беседа) 16:59, 11 юли 2017 (UTC)