Тувалу: Разлика между версии
м {{Държава | кратко-име = Тувалу | официално-име-бг = Тувалу<br/>Tuvalu | девиз = Tuvalu mo te Atua (Всемогъщо Тувалу) | демоним |
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
||
Ред 139: | Ред 139: | ||
Основен поминък на населението е отглеждането на [[кокосови палми]], [[банани]], [[ананаси]], [[патици]], [[свине]] и [[пилета]]. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно. |
Основен поминък на населението е отглеждането на [[кокосови палми]], [[банани]], [[ананаси]], [[патици]], [[свине]] и [[пилета]]. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно. |
||
Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от [[Тайван]], [[Южна Корея]] и [[ |
Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от [[Тайван]], [[Южна Корея]] и [[САЩ]] срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии. |
||
В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневна преса. Има само 1 радиостанция и двумесечни [[печатни издания]]. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационен интернет-код '''.tv''' и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок. |
В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневна преса. Има само 1 радиостанция и двумесечни [[печатни издания]]. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационен интернет-код '''.tv''' и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок. |
Версия от 11:44, 4 февруари 2018
Тувалу Tuvalu | |
Девиз: Tuvalu mo te Atua (Всемогъщо Тувалу) | |
География и население | |
---|---|
Площ | 26 km² (на 191-во място) |
Столица | Фунафути |
Най-голям град | Фунафути |
Официален език | английски, тувалуански |
Население (2005) | 11 636 (на 224-то място) |
Гъстота на нас. | 454 души/km² |
Управление | |
кралица | Елизабет II |
министър-председател | Аписаи Йелемия |
История | |
Независимост {{{независимост-събития}}} | от Великобритания 1 октомври 1978 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2005) | 12,00 млн $ (на 192-ро място) |
БВП на човек (ППС) | 1 100 $ |
Валута | австралийски долар (AUD) |
Други данни | |
Часова зона | UTC+12 |
Автомобилно движение | ляво |
Интернет домейн | .tv |
Телефонен код | 688 |
ITU префикс | TUV |
Тувалу в Общомедия |
Тува̀лу (на тувалуански Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение [1]) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (на английски Elis, Ellice Islands). Разположена е върху група атоли в Полинезия, западната част на Тихия океан.
Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.
Площ: 25,6 km2. Население: 12 373 души Език: английски. Валута: долар на Тувалу ($Т) = 100 цента.
География
Тувалу се намира в югозападния край на Тихия океан. Обхваща 4 рифови острова и 5 пет атола с обща площ от само 25,6 km2, простиращи се на водна площ с дължина 600 километра.
Название на остров или атол (алтернативно название) | Площ km2 | Население (2002 г.) | Координати | Откривател (година на откриване) |
---|---|---|---|---|
остров Ваитупу (Трейси) (Vaitupu) | 5,09 | 1 591 | Обид Старбак (1825) | |
остров Нануманга (Хъдсън) (Nanumanga) | 3,00 | 589 | Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568), Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично) | |
атол Нанумеа (Сент Огъстин) (Nanumea) | 3,87 | 664 | Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568), Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично) | |
остров Ниулакита (София) (Niulakita) | 0,40 | 35 | Алваро де Менданя де Нейра (29 август 1595) | |
остров Ниутао (Линкс) (Niutao) | 2,53 | 663 | Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568) | |
атол Нуи (Ег, Нетерланд) (Nui) | 3,37 | 548 | Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568), капитани Курцен и Ег (1825, вторично) | |
атол Нукулаелае (Мичъл) (Nukulaelae) | 1,66 | 393 | Джордж Барет (1821) | |
атол Нукуфетау (де Пейстер) (Nukufetau) | 3,07 | 586 | Аренд де Пейстер (1819) | |
атол Фунафути (Елис) (Funafuti) | 2,54 | 5 070 | Аренд де Пейстер (1819) |
Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни засолени почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на нивото на океаните поради глобалното затопляне, островите на Тувалу бавно потъват.
Климатът е влажен, субекваториален, морски, със средна месечна температура от 27°С. Валежите са между 2500 – 3500 милиметра годишно. Сезоните са два: сух и дъждовен. Сухият сезон започва през март и продължава до ноември. От ноември до март е дъждовният сезон, тогава са чести и тропическите бури, прерастващи понякога в урагани.
История
Островите са заселени от полинезийци, дошли от Тонга и Самоа преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който през 1568 г. минава покрай остров Нуи. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).
Между 1862 и 1864 г. перуански кораби за търговия с роби отвличат от Фунафути и Нукулаилаи повече от 400 души, които никога не се завръщат на островите. След 1865 г. островите започват да се посещават от английски мисионери. През 1892 г. островите Елис, заедно с Гилбъртовите острови, стават протекторат на Великобритания, a през 1916 – тяхна колония.
През Втората световна война атолът Фунафути е база на американските военни сили. Тогава е построено и летището, което функционира и досега (макар и осъвременено).
През 1974 г. е проведен референдум, на който болшинството от жителите на Елис гласуват за отделяне на населените с полинезийци острови Елис от населените с микронезийци Гилбъртови острови. Новата територия получава името Тувалу и на 1 октомври 1975 г. става отделна колония. На 1 октомври 1978 г. Тувалу получава независимост.
Държавно устройство
Тувалу е представителна демокрация в състава на Британската общност съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор.
Законодателна власт – парламент от 12 депутати, избирани за срок от 4 години. Изпълнителна власт – правителство начело с министър-председател; отговаря пред парламента, който може да отстрани министър-председателя чрез вот на недоверие. Политически партии няма. Въоръжени сили 125 души.
Административно деление
Административно деление – 9 островни съвета:
- Нанумеа (Nanumea),
- Ниутао (Niutao),
- Нануманга (Nanumanga),
- Нуи (Nui),
- Ваитупу (Vaitupu),
- Нукуфетао (Nukufetao),
- Фунафути (Funafuti),
- Нукулаелае (Nukulaelae)
- Ниулакита (Niulakita).
Население
Населението на Тувалу през юли 2010 година е 12 373 души, тя е най-слабо заселената държава в света след Ватикана. естествен прираст – 18. Най – голям дял от населението са тувалу (полинезийци) – 92.5 %, следват полинезийско-микронезийски метиси – 7.5 %, които населяват атола Нуи. Официални езици в страната са тувалуански и английски. Азбука – латиница. Мнозинството от населението са християни – 97.8 % (протестанти 96.8%, католици 3.2%), следват бахайци – 1.6 % и други – 0,6%. Делът на неграмотните е около 9 %. Средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, а при жените 65 години. На атола Фунафути живее 47% от населението, на остров атола Ваитупу – 17%, на атола Нанумеа – 6%. Градско население – 49%. Столица Ваитупу (5 хил. жители), на остров Фонгафале от атола Фунафути.
Икономика
Основа на икономиката са риболовът и производството на копра (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.
Изнася се копра, кокосови орехи, банани, риба, дрехи, обувки. Основни износни партньори са Фиджи, Нова Зеландия, Австралия, а в последните години също Франция и Германия.
Основен поминък на населението е отглеждането на кокосови палми, банани, ананаси, патици, свине и пилета. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно.
Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от Тайван, Южна Корея и САЩ срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии.
В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневна преса. Има само 1 радиостанция и двумесечни печатни издания. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационен интернет-код .tv и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок.
Възможностите за работа на тези малки острови са твърде ограничени и затова много млади хора работят извън страната и изпращат на семействата си пари за издръжка. До голяма степен икономиката на Тувалу все още зависи от чуждестранните помощи.
Шосета – 8 km. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване 18:28:54.
Външни препратки
- Tuvalu Islands – официален сайт на Тувалу
- Информация за Тувалу в CIA World Factbook (на английски език)
- Снимки от Тувалу: [2], [3]
- [4]
- Timeless Tuvalu
- Tuvalu – Islands of Myths and Legends
- Early Tuvaluan Religion
- Tuvalu Fatele
- [5]
- Tuvalu Information