Капиново: Разлика между версии
{{lang-mk}} => {{lang|mk}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== История == |
== История == |
||
В XIX век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Капиново)|Свети Илия]]“ е изградена в 1867 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=380&Itemid=55| заглавие = Храмови низ Богомилската парохија | достъп_дата = 17 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 3 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | |
В XIX век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Капиново)|Свети Илия]]“ е изградена в 1867 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=380&Itemid=55| заглавие = Храмови низ Богомилската парохија | достъп_дата = 17 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 3 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | цитат = | език = }}</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век селото има 140 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|158}}</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век селото има 140 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|158}}</ref> |
Версия от 21:10, 3 март 2019
Капиново Капиново | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Географска област | Азот |
Надм. височина | 792 m |
Население | ? души (?) |
Пощенски код | 1415 |
МПС код | VE |
Капиново в Общомедия |
Капиново (на македонска литературна норма: Капиново) е село в Република Македония, част от Община Чашка.
География
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.
История
В XIX век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1867 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 140 жители, всички българи християни.[2]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Капиново има 14 сръбски къщи.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Капиново (Kapinovo) като наскоро посърбено българско село.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Капиново като българско село.[7]
Личности
- Починали в Капиново
- Георги Попов (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
- Илия Тетовчето (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
Бележки
- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
|