Мерло: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
махам твърдения без източник
Ред 2: Ред 2:
[[File:Merlot Grape.jpg|thumb|240px|Мерло]]
[[File:Merlot Grape.jpg|thumb|240px|Мерло]]
'''Мерло''' е висококачествен винен [[сорт]] [[грозде]], произхождащ от [[Франция]].
'''Мерло''' е висококачествен винен [[сорт]] [[грозде]], произхождащ от [[Франция]].

{{източник|Според генетично изследване Мерло води началото си от сортовете [[Каберне Фран]] и френския местен сорт Мадлен Ноар Де Шарент.|2019|04|22}}

{{източник|Към 2017 година насажденията с Мерло в България са 10 600 хектара, а светът са 266 000 хектара.|2019|04|22}}


Основен сорт за областите [[Сент Емилйон]] и [[Померол]] в района на [[Бордо]], Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.
Основен сорт за областите [[Сент Емилйон]] и [[Померол]] в района на [[Бордо]], Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.

Версия от 13:34, 10 септември 2019

Мерло

Мерло е висококачествен винен сорт грозде, произхождащ от Франция.

Основен сорт за областите Сент Емилйон и Померол в района на Бордо, Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.

Предпочита леките, но богати почви на наклонени места. Понякога е склонен към изресяване.

Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно – дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.

Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.

Литература

  • Колев, В. Лозарство, София, изд. „Земиздат“, 1962 г., с. 80