Стефан II Милутин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Управление == |
== Управление == |
||
=== |
=== Завоевания в Македония === |
||
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]] и редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref> |
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]] и редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref> |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
=== Междуособици === |
=== Междуособици === |
||
През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава |
През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава 11 години, докато Драгутин е принуден да се подчини.{{hrf|Fine|1994|256-259}} |
||
През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее [[Зета (княжество)|Зета]]. Кралят излиза победител и от тази междуособица.{{hrf|Fine|1994|259-260}} |
През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее [[Зета (княжество)|Зета]]. Кралят излиза победител и от тази междуособица.{{hrf|Fine|1994|259-260}} |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
=== Война с Унгария === |
=== Война с Унгария === |
||
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал [[Карл Роберт]] успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин ([[Рудник (Горни Милановац)|Рудник]], [[Арилие]], [[Браничево]]).{{hrf|Fine|1994|261}}{{hrf|Ников|1922|64-66}} |
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал [[Карл Роберт]] успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин ([[Рудник (Горни Милановац)|Рудник]], [[Арилие]], [[Браничево]]).{{hrf|Fine|1994|261}}{{hrf|Ников|1922|64-66}} |
||
=== Градежи === |
|||
Крал Стефан Милутин се изявява като покровител на църквата. По негова заповед и с негови средства са построени или обновени десетки църкви.{{hrf|Fine|1994|257}} Най-известни, запазени и до днес, са [[Богородица Левишка]], [[Грачаница]] и [[Банска]] – построена от краля катао негово лобно място. По времето на Милутин е издигната и църквата на Света Богородица в [[Хилендарския манастир]].<ref>{{cite book | last = Логос | first = Александар | title = Историjа срба | publisher = АТЦ | year = 2017 | location = Београд | page = 273}}</ref> |
|||
== Мощите на краля == |
== Мощите на краля == |
Версия от 19:02, 27 декември 2019
Стефан II Милутин | |
сръбски крал и православен светец | |
Управление | 1282–1321 |
---|---|
Наследил | Стефан Драгутин |
Наследник | Стефан Дечански |
Лични данни | |
Роден | около 1253 г.
днешна Сърбия |
Починал | 12 ноември 1321 г.
|
Погребан в | Банска, днес в Света Неделя в София |
Пълно име | Стефан Урош II Милутин Неманич |
Други титли | крал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1] |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади |
Баща | Стефан Урош I |
Майка | Елена Анжуйска |
Бракове | Елена Йоанна Дукина Елисавета Арпад Анна Тертер Симонида Палеологина |
Потомци | Стефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда |
Стефан II Милутин в Общомедия |
Стефан Урош II Милутин е сръбски крал от династията Неманичи, управлявал от 1282 до 1321. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна Македония и северозападните български земи (Браничево).
Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в църквата "Света Неделя" в София.
Потекло и издигане
Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.
През 1282 година крал Стефан Драгутин – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в Дежево сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на Западна Морава и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.[2]
Управление
Завоевания в Македония
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във византийските владения в Македония, достигайки Христопол и Света гора. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на неаполитанския крал Карл Анжуйски в опита му да възстанови Латинската империя, но я продължават дълго след провала му.[3] Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император Михаил VIII Палеолог, между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно Скопие и редица области и градове – Горни и Долни Полог, Овче поле, Пиянец, Кичево, Дебър.[4]
Война с Видинското княжество
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на Белград и областта Мачва от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на Браничево и областта Дърман и Куделин.[5] Това го вкарва в конфликт с владетеля на Бдин – Шишман (бащата на по-късния търновски цар Михаил III Шишман). С татарски войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до Ипек. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града[6], за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан Ногай. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като Стефан Дечански) и сръбски боляри.[7] Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.[8]
Мирен договор с Византия
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай Струмица, Щип, Прилеп и Охрид, които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император Андроник II – 5-годишната Симонида.[9] Венчанието е извършено от охридския архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[10]
Междуособици
През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава 11 години, докато Драгутин е принуден да се подчини.[11]
През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее Зета. Кралят излиза победител и от тази междуособица.[12]
Война с Унгария
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал Карл Роберт успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин (Рудник, Арилие, Браничево).[13][14]
Градежи
Крал Стефан Милутин се изявява като покровител на църквата. По негова заповед и с негови средства са построени или обновени десетки църкви.[15] Най-известни, запазени и до днес, са Богородица Левишка, Грачаница и Банска – построена от краля катао негово лобно място. По времето на Милутин е издигната и църквата на Света Богородица в Хилендарския манастир.[16]
Мощите на краля
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [17][18]
Галерия
-
Църквата "Света Неделя", в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Олтарът на църквата "Света Неделя"
-
Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Стефан Милутин в София
-
Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар
Източници
- ↑ Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
- ↑ Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, The University of Michigan Press, 1994. с. 217-218.
- ↑ Fine 1994, с. 219.
- ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 12.
- ↑ Ников, Петър. История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8. София, Печатница П. Глушков, 1922. с. 62.
- ↑ Ников 1922, с. 68 – 71.
- ↑ Fine 1994, с. 220 – 221.
- ↑ Ников 1922, с. 76 – 77.
- ↑ Fine 1994, с. 222.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
- ↑ Fine 1994, с. 256 – 259.
- ↑ Fine 1994, с. 259 – 260.
- ↑ Fine 1994, с. 261.
- ↑ Ников 1922, с. 64 – 66.
- ↑ Fine 1994, с. 257.
- ↑ Логос, Александар. Историjа срба. Београд, АТЦ, 2017. с. 273.
- ↑ Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
- ↑ Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)
Стефан Драгутин | → | крал на Сърбия (1282 – 1321) | → | Стефан Дечански |
|