Жиу: Разлика между версии

Жиу
(на румънски: Jiu)
	Жиу (на румънски: Jiu)
	; Река Жиу на картата на Румъния
Общи сведения
Местоположение	Румъния; Хунедоара,; Горж,; Долж
Дължина	331 (385) km
Водосб. басейн	10 070 km²
Отток	80 m³/s
Начало
Място	Жиул де Ест (лява съставяща); Жиул де Вест (дясна съставяща)
Координати	45°22′06.59″ с. ш. 23°22′04.44″ и. д. / 45.3685° с. ш. 23.3679° и. д.
Надм. височина	555 m
Устие
Място	Дунав → Черно море
Координати	43°46′42.95″ с. ш. 23°48′46.08″ и. д. / 43.7786° с. ш. 23.8128° и. д. Координати: 43°46′42.95″ с. ш. 23°48′46.08″ и. д. / 43.7786° с. ш. 23.8128° и. д.
Надм. височина	26 m
	Жиу в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:36, 21 януари 2020

Жиу (на румънски: Jiu; на унгарски: Zsil; на латински: Rabon) е река в Румъния (окръзи Хунедоара, Горж и Долж, ляв приток на Дунав. Дължина 331 km (с дясната съставяща я река Жиул де Вест 385 km). Площ на водосборния басейн 10 070 km².^[1]

Река Жиу се образува от сливането на двете съставящи я реки Жиул де Ест (Източен Жиул, 29 km, 468 km², лява съставяща) и Жиул де Вест (Западен Жиул, 54 km, 496 km², дясна съставяща) на 555 m н.в., при град Ливезени, в южната част на котловината Петрошени, в югоизточната част на окръг Хунедоара. Река Жиул де Ест води началото си от планината Сурян, а Жиул де Вест – от планината Вълкан, двете части от Южните Карпати. Веднага след образуването си Жиу навлиза в дългия 25 km, тесен и живописен пролом Сурдук, разделящ масивите Вълкан на запад и Паринг на изток, където течението ѝ е бурно, а коритото е осеяно с бързеи и прагове. При град Бумбещи Жиу реката излиза от дефилето и навлиза в хълмистата предпланинска равнина Олтения, където долината ѝ се разширява, а течението успокоява. В района на град Крайова навлиза в западната част на обширната Долнодунавска равнина. Тук долината ѝ става много широка, течението много бавно, разделя се на ръкави и силно меандрира. Влива отляво в река Дунав, при нейния 692 km, на 26 m н.в., на 5 km на изток-североизток от българския град Козлодуй, разположен на десния бряг та Дунав.^[1]

На запад водосборният басейн на Жиу граничи с водосборните басейни на реките Деснецуй, Дринча, Тополница и Черна (леви притоци на Дунав), на север – с водосборния басейн на река Муреш (Марош, ляв приток на Тиса), а на изток – с водосборния басейн на река Олт (Тамиш, ляв приток на Дунав), Бечей и Златица (Аранка, леви притоци на Тиса). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 30 332 km² (19,29% от водосборния басейн на Тиса)^[2].

Основни притоци:

леви – Нираж (82 km, 651 km²), Търнава (23 km, 6253 km²) с притоците си Търнава Маре (249 km, 3666 km²) и Търнава Мике (196 km, 2071 km²), Себеж (96 km, 1304 km²), Куджир (67 km, 358 km²), Орещие (51 km, 399 km²), Стрей (93 km, 1983 km²), Черна (73 km, 727 km²);
десни – Комло (59 km, 643 km²), Ариеш (166 km, 3005 km²).^[1]

Хидроложки особености

Река Муреш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, които причиняват големи наводнения в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток при град Арад 177 m³/sec.^[1]

Стопанско значение, градове

Муреш е плавателна река за плиткогазещи съдове само по време на пълноводие до град Алба Юлия. В долното течение, в Среднодунавската низина коритото ѝ на големи участъци е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материал (предимно в горното течение), а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване.

По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете Топлица (окръг Харгита), Регин, Търгу Муреш и Лудуш (окръг Муреш), Окна Муреш, Аюд и Алба Юлия (окръг Алба), Орещие, Симерия и Дева (окръг Хунедоара), Липова и Арад (окръг Арад) в Румъния и градовете Мако и Сегед в Унгария.^[1]

Вижте още

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Жиу, т. 9, стр. 228
↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име IPCDR

Преминава през окръзите Хунедоара, Горж и Долж и се влива в Дунав на няколко километра след градовете Бекет и Оряхово и на 331 км от извора си. Водосборният ѝ басейн е с площ 10 070 км².

В горната част от долината на река Жиу, около градовете Петрошани и Лупени, се намират голямата част от въглищните мини в Румъния.

[bse-1] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Жиу, т. 9, стр. 228

[IPCDR-2] Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име IPCDR

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{без източници}}
 {{Река
 | име                = Жиу
+| име-оригинал       = ({{lang|ro|Jiu}})
 | картинка           =
 | картинка-описание  =
-| местоположение     = {{ROM}}
+| местоположение     = {{Румъния}}<br>[[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]],<br>[[Горж (окръг)|Горж]],<br>[[Долж (окръг)|Долж]]
-| дължина            = 331
+| дължина            = 331 (385)
 | басейн             = 10 070
-| отток              =
+| отток              = 80
-| начало-място       = край гр. [[Петрошани]]
+| начало-място       = Жиул де Ест (лява съставяща)<br>Жиул де Вест (дясна съставяща)
-| начало-гео-ширина  =
+| начало-гео-ширина  = 45.3685
-| начало-гео-дължина =
+| начало-гео-дължина = 23.3679
-| начало-височина    =
+| начало-височина    = 555
-| устие-място        = [[Дунав]], край гр. [[Бекет (Румъния)|Бекет]]{{Br}}
+| устие-място        = [[Дунав]] → [[Черно море]]
-| устие-гео-ширина   =
+| устие-гео-ширина   = 43.7786
-| устие-гео-дължина  =
+| устие-гео-дължина  = 23.8128
-| устие-височина     =
+| устие-височина     = 26
 | устие-ширина       =
 | път                =
+| карта              =
 | карта-файл         = Raul Jiu.png
-| карта-описание     = Карта на река Жиу
+| карта-описание     = Река Жиу на картата на Румъния
 }}
-'''Жиу''' ({{lang|ro|Jiu}}; {{lang|hu|Zsil}}; {{lang|la|Rabon}}) е река в южна [[Румъния]]. Формира се край гр. [[Петрошани]] при сливането на потоците [[Жиул де Вест]] и [[Жиул де Ест]].
+'''Жиу''' ({{lang|ro|Jiu}}; {{lang|hu|Zsil}}; {{lang|la|Rabon}}) е река в [[Румъния]] (окръзи  [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]], [[Горж (окръг)|Горж]] и [[Долж (окръг)|Долж]], ляв приток на [[Дунав]]. Дължина 331 km (с дясната съставяща я река Жиул де Вест 385 km). Площ на водосборния басейн 10 070 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article079105.html «Большая Советская Энциклопедия» – Жиу, т. 9, стр. 228]</ref>
+Река Жиу се образува от сливането на двете съставящи я реки Жиул де Ест (Източен Жиул, 29 km, 468 km², лява съставяща) и Жиул де Вест (Западен Жиул, 54 km, 496 km², дясна съставяща) на 555 m н.в., при град Ливезени, в южната част на котловината Петрошени, в югоизточната част на окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]. Река Жиул де Ест води началото си от планината Сурян, а Жиул де Вест – от планината Вълкан, двете части от [[Южни Карпати|Южните Карпати]]. Веднага след образуването си Жиу навлиза в дългия 25 km, тесен и живописен пролом Сурдук, разделящ масивите Вълкан на запад и Паринг на изток, където течението ѝ е бурно, а коритото е осеяно с бързеи и прагове. При град Бумбещи Жиу реката излиза от дефилето и навлиза в хълмистата предпланинска равнина [[Олтения]], където долината ѝ се разширява, а течението успокоява. В района на град [[Крайова]] навлиза в западната част на обширната [[Долнодунавска равнина]]. Тук долината ѝ става много широка, течението много бавно, разделя се на ръкави и силно меандрира. Влива отляво в река [[Дунав]], при нейния 692 km, на 26 m н.в., на 5 km на изток-североизток от българския град [[Козлодуй]], разположен на десния бряг та [[Дунав]].<ref name="bse"/>
+На запад водосборният басейн на Жиу граничи с водосборните басейни на реките Деснецуй, Дринча, Тополница и Черна (леви притоци на [[Дунав]]), на север – с водосборния басейн на река [[Муреш]] (Марош, ляв приток на [[Тиса]]), а на изток – с водосборния басейн на река [[Олт]] (Тамиш, ляв приток на [[Дунав]]), Бечей и Златица (Аранка, леви притоци на [[Тиса]]). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 30 332 km² (19,29% от водосборния басейн на [[Тиса]])<ref name="IPCDR"/>.
+Основни притоци:
+* '''леви''' – Нираж (82 km, 651 km²), Търнава (23 km, 6253 km²) с притоците си [[Търнава Маре]] (249 km, 3666 km²) и Търнава Мике (196 km, 2071 km²), Себеж (96 km, 1304 km²), Куджир (67 km, 358 km²), Орещие (51 km, 399 km²), Стрей (93 km, 1983 km²), Черна (73 km, 727 km²);
+* '''десни''' – Комло (59 km, 643 km²), [[Ариеш]] (166 km, 3005 km²).<ref name="bse"/>
+=== Хидроложки особености ===
+Река Муреш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, които причиняват големи наводнения в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток при град Арад 177 m³/sec.<ref name="bse"/>
+== Стопанско значение, градове ==
+Муреш е плавателна река за плиткогазещи съдове само по време на пълноводие до град [[Алба Юлия]]. В долното течение, в [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]] коритото ѝ на големи участъци е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материал (предимно в горното течение), а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване.
+По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Топлица (Румъния)|Топлица]] (окръг [[Харгита]]), [[Регин]], [[Търгу Муреш]] и Лудуш (окръг [[Муреш (окръг)|Муреш]]), Окна Муреш, [[Аюд]] и [[Алба Юлия]] (окръг [[Алба (окръг)|Алба]]), Орещие, Симерия и [[Дева (град в Румъния)|Дева]] (окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]), [[Липова]] и [[Арад]] (окръг [[Арад (окръг)|Арад]]) в [[Румъния]] и градовете Мако и [[Сегед]] в [[Унгария]].<ref name="bse"/>
+== Вижте още ==
+* [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]]
+* [[Списък на реките в Румъния]]
+* [[Списък на реките в Унгария]]
+== Източници ==
+<references />
 Преминава през [[Окръзи в Румъния|окръзите]] [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]], [[Горж (окръг)|Горж]] и [[Долж (окръг)|Долж]] и се влива в [[Дунав]] на няколко километра след градовете [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и [[Оряхово]] и на 331 км от извора си. Водосборният ѝ басейн е с площ 10 070 км<sup>2</sup>.
@@ Ред 27: / Ред 52: @@
 В горната част от долината на река Жиу, около градовете [[Петрошани]] и [[Лупени]], се намират голямата част от [[въглища|въглищните]] мини в Румъния.
-{{Река-мъниче}}
-{{Румъния-мъниче}}
 {{Река Дунав}}