Съюзническа война (220-217 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Съюзническа война.
| Съюзническа война | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 220 – 217 г. пр. Хр. | ||
| Място | Древна Елада | ||
| Резултат | териториални загуби на Етолийския съюз, временно прекратяване на пиратските набези в Пелопонес и Акарнания | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
Съюзническата война от 220 до 217 г. пр. Хр. е конфликт между Етолия и Македония, всяка подкрепена от съюзниците си, за господство над Елада. Македонският цар Филип V воюва в защита и със съдействието на Ахейския съюз. Негови съюзници са и западните съседи на Етолия – Епир и Акарнания. На страната на етолийците са Спарта и Елида.
В хода на войната обширни райони в Тесалия, Епир и Пелопонес са подложени на разорение. Самата Етолия също претърпява загуби и е принудена да признае поражението си. Филип V се налага като гарант на мира в Елада.[1]
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Съюзническата война (т.е. войната на гръцките съюзници срещу Етолия) възниква от поредица грабителски походи, предприети от етолийците в Пелопонес през 221 и 220 г. пр. Хр. Като причина за нападенията се смятат домогванията на Ахейския съюз към Месения, традиционен съюзник на Етолия.[2] От етолийските набези са засегнати месенската област, Аркадия и Ахея. Безсилен да се противопостави, ахейският предводител Арат се обръща за помощ към македонския цар Филип V като към хегемон на образувания през Клеоменовата война Елински съюз. Към края на 220 г. пр. Хр., представители на съюзниците, събрали се в Коринт, взимат решение за война. Намерението им е не само да спрат набезите на етолийците, но и да орежат териториално Етолия и да я лишат от контрола над Амфиктионията и почитаното в цяла Елада Делфийско светилище.[3]
Развой
[редактиране | редактиране на кода]Войната през 219 г. пр. Хр.
[редактиране | редактиране на кода]В началото на войната надмощието е на Етолия. През 219 г. пр. Хр. етолийски войски нападат Ахея от север през Коринтския залив и от запад, през земите на съюзните им елейци. Ахейците са притиснати и от Спарта, където през същата година е извършен политически преврат и проахейски настроените управници са избити. Спартанците нахлуват в Арголида начело с царя си Ликург.[4]
Междувременно Филип V настъпва с македонски и епирски войски през Епир в Етолия и Акарнания, превзема силната крепост Амбрак (на брега на Амбракийския залив) и изгражда пристанищна база в Ениада (на устието на Ахелой в Йонийско море). При ответните атаки на етолийците са разграбени светилищата в Дион (в Македония) и Додона (в Епир).[5]
Битка при Стимфал
[редактиране | редактиране на кода]През зимата на 219 – 218 г. пр. Хр. Филип V постига обрат на военните действия в Пелопонес. Етолийски отреди, грабещи ахейските земи, са разгромени край Стимфал. Македони и ахейци завземат опорни пунктове на етолийците в западната част на полуострова и опустошават Елида. В областта Трифилия (южно от Елида) е поставен македонски наместник.[5]
Въпреки понесените загуби, елейците отхвърлят предложението на македонския цар да се откажат от съюза си с Етолия и да сключат сепаративен мир.[6]
Походи на Филип V в Етолия и Лакония
[редактиране | редактиране на кода]През пролетта на 218 г. пр. Хр. Филип V обсажда безуспешно Пала, главен град на остров Кефалония и потенциална база за контрол над западното гръцко крайбрежие. През това време Ликург напада Месения, а етолийската войска настъпва в подвластните на македонския цар части от Тесалия.[7]
Филип V използва съоръжения същото лято транспортен флот за бързо прехвърляне на войските си. Така той първо успява да изненада етолийците, навлиза дълбоко в страната им и разрушава главния им град Терм, а малко по-късно същото лято разорява и Лакония, без спартанците да успеят да му се противопоставят.[8]
След тези успехи на македонския владетел търговските републики Родос и Хиос предлагат посредничеството си за прекратяване на войната. Силно притиснатите етолийци приемат едномесечно примирие, но бламират преговорите, надявайки се, че възникналите по същото време вълнения в македонската войска и разногласията с Апелес и други хора от най-близкото му обкръжение ще отслабят Филип.[9]
Войната през 217 г. пр. Хр.
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 217 г. пр. Хр. Филип V е задържан в Македония, поради заплахата от дарданите.[10] Съюзниците му в Ахея и македонските войски във Фокида обаче са достатъчни, за да отразят етолийските атаки.[11]
Едва след като подсигурява северните си граници, македонският цар предприема поход срещу етолийските владения северно от Термопилите. Кампанията се развива успешно със завладяването на Фтиотидска Тива, но е прекъсната, поради измяната на доскорошния илирийски съюзник Скердилаид, който започва пиратски нападения в Егея.[12]
След безуспешно преследване на пиратите Филип овладява остров Закинтос и струпва войската си срещу Елида.[13] Междувременно, Родос и Хиос отново предлагат да посредничат между воюващите, този път заедно с Византион и египетския цар Птолемей IV.[14] Този път етолийците приемат предложението. Филип V също се съгласява, повлиян според ахейския летописец Полибий от вестта за пораженията на римляните от Ханибал и надеждата за териториално разширение в Илирия.[15]
Мир
[редактиране | редактиране на кода]Мирните условия са договорени през 217 г. пр. Хр. в Навпакт. Етолийците се съгласяват да прекратят пиратските набези в земите на Елинския съюз[1], губят владенията си в южна Тесалия, но запазват Делфи. От македонските съюзници Ахейският съюз присъединява няколко крепости в Пелопонес, а епиротите получават територии около Амбракийския залив. Основните придобивки са за Филип V – освен в южна Тесалия, пряка македонска власт е установена в Трифилия и Фокида, както и на остров Закинтос.[15]
Враждата между Етолия и Македония продължава и през следващите десетилетия. Етолийците се съюзяват с Рим срещу Филип V и в Първата, и във Втората македонска война.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Сивкина, Н. Ю. Последний конфликт независимой Греции. Союзническая война 220–217 гг. до н. э. Санкт-Петербург, ИЦ „Гуманитарная академия“, 2007. с. 360–361.
- ↑ Fine, John V. A. The Background of the Social War of 220-217 B. C., с. 154–157 — В: The American Journal of Philology, т. 61, №2, 1940
- ↑ Walbank, F.W. (ред.). The Cambridge Ancient History, Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 474–475.
- ↑ Walbank 2006, с. 476.
- ↑ а б Walbank 2006, с. 477.
- ↑ Сивкина 2007, с. 210 – 211.
- ↑ Сивкина 2007, с. 217 – 219.
- ↑ Walbank 2006, с. 479 – 480.
- ↑ Сивкина 2007, с. 243 – 244.
- ↑ Сивкина 2007, с. 316.
- ↑ Сивкина 2007, с. 314 – 315.
- ↑ Сивкина 2007, с. 317 – 318.
- ↑ Сивкина 2007, с. 319.
- ↑ Сивкина 2007, с. 324.
- ↑ а б Walbank 2006, с. 481.
