Адмирал Кузнецов (самолетоносач)
| Адмирал на Съветския съюз Кузнецов | |
 |
|
|
|
Самолетоносач |
| Живот | |
|
|
1985 |
|
|
1985 |
|
|
1991 |
| Характеристика | |
|
|
67 500 т |
|
|
302,3 м |
|
|
73 м |
|
|
9 м |
|
|
Паротурбини: 4x50000 к.с. Турбогенератори: 9×1500 кВт Дизелови-генератори: 6×1500 кВт |
|
|
29 възела |
|
|
1960 |
|
|
12 противокорабни ракети "Гранит" 60 ракети "Удав-1" Зенитен комплекс ПВО „Клин“ (192 ракети, 24 пускови установки) Зенитен комплекс ПВО „Каштан“ (256 ракети) Самолети:12 броя Су-27К/Су-33 или 12 броя МиГ-29К, Су-25УТГ Въртолети: 24 броя Ка-27 |
|
|
45 денонощия |
„Адмирал от флота на Съветския съюз Кузнецов“ (предходни названия — по ред на използването им: „Съветски съюз“ (на проекта), „Тбилиси“ (при изработване), „Леонид Брежнев“ (при спускане на вода), „Тбилиси“ (при изпитанията)) е руски самолетоносач, единствен в състава на Военно-морския флот (ВМФ) на Русия към 2009 г.
Предназначен е за поразяване на крупни надводни цели, защита на морски съединения от атака на вероятен противник.
Назован е в чест на адмирала от флота Николай Кузнецов. Построен е в „Черноморски корабостроителен завод“, гр. Николаев, Украйна.
На борда на „Адмирал Кузнецов“, по време на мисия, се разполагат:
- самолети „Су-25УТГ“ и „Су-33“ от 279-ти корабен изтребителен авиационен полк (наземно базирани в Североморск-3) и
- въртолети „Ка-27“ и „Ка-29“ от 830-и отделен корабно-противоподводъчен въртолетен полк (базиран в Североморск-1).
На 5 декември 2007 г. „Адмирал Кузнецов“ оглавява отряд от бойни кораби, които потеглят на поход към Атлантика и Средиземно море. По този начин ВМФ на Русия възобновява своето присъствие в световния океан.[1][2]
[редактиране] Външни препратки
- Изображение на кораба от космоса в GoogleMaps
- ТАВКР «Адмирал флота Советского Союза Кузнецов»
- ТАВКР «Адмирал Кузнецов» се завърна от океански поход
- Прелитане на „Су-27КУБ“ под управлението на В. Г. Пугачов от база Североморск-3 на самолетоносача «Адмирал Кузнецов», 1999 година. (фото, видео)
- Фотогалерия на похода на „Адмирал Кузнецов“ в Северния Атлантик, 2004 г.
[редактиране] Източници
