Евровизия 1974

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1974
'
Дата на финал 6 април
Водещ Кети Бойл
Режисьор Клифърд Браун
Местно излъчване Би Би Си,
(Великобритания)
Място „Брайтън доум”
Брайтън, Великобритания
Победител „Waterloo” Flag of Sweden.svg
Система за гласуване
вижте раздел „Промяна в правилата”
Брой участници 17
Дебют Флаг на Гърция Гърция
Оттегляне Флаг на Франция Франция
Евровизия 
◄ 1973 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1975 ►
  Участващи страни Заели:    1-во място    2-ро място    3-то място
„Брайтън доум”
„АББА”

Евровизия 1974 е 19-тото издание на песенния конкурс. Провежда се на 6 април в морския курорт Брайтън, Великобритания, на сцената на концертна зала „Брайтън доум”.

Както обикновено се случва в историята на фестивала, когато някоя държава откаже да го проведе, на помощ идва Би Би Си. Люксембургската телевизия, домакин на предишното издание и чиято песен „Tu te reconnaîtras” побеждава тогава, решава, че не е в състояние по финансови причини да приеме конкурса два пъти поред. Дебют прави Гърция. Франция се оттегля в последния момент, заради кончината на президента Жорж Помпиду и обявения по този повод национален траур. Така участващите страни стават 17. Водеща отново е Кети Бойл, която е била в тази роля в три предишни издания: 1960-та, 1963-та и 1968-ма година. Още едно познато лице се мярка за малко в публиката - Санди Шоу, победителката от „Евровизия 1967”. Двама изпълнители и една група, участвали в минали издания, се пробват отново. Това са италианката Джильола Чинкети, победител от 1964 година, Ромюальд, представял през 1964 Монако, а в 1969 Люксембург, сега отново състезаващ се за Монако, и „Бендик сингърс” от Норвегия, които са участници и на „Евровизия 1973“. [1]

Промяна в правилата[редактиране | edit source]

Правилата на „Евровизия“ са най-често променящото се нещо. След няколкогодишен експеримент е сложен край на присъствието на журитата в залата на конкурса. Те отново се намират в родните си държави и пак съобщават своя вот по телефона. Наместо с по двама членове, както досега, е върната схемата от 60-те години - националните журита се състоят от по 10 човека. Всеки един от тях може да даде по една точка на песента, която му е харесала най-много. Въведени са изисквания за състава. Във всяко жури трябва да има по равни бройки мъже и жени и млади и стари членове. Най-младите не трябва да са по-малки от 16 години, а най-възрастните - повече от 60 годишни. Освен това разликата между най-младия и най-възрастния член не бива да е по-малка от 10 години.[2]

АББА[редактиране | edit source]

Всички наблюдатели очакват, че звездата на това издание ще е австралийката Оливия Нютън-Джон. В последните три години тя има издадени няколко успешни сингъла, достигнали до челната десетка на британската класация, единият от които е „If Not For You” по музика на Боб Дилън. Големите победители обаче са съвсем други. Швеция изпраща на фестивала песента „Ватерло“, написана в модерно поп звучене и изпълнена от неизвестната до този момент група „АББА“. Още с появата си на сцената шведите дават заявка за фаворити - диригентът, който водят със себе си - Свен-Олоф Валдоф (1929-2011), излиза облечен като Наполеон. Това е първа победа за Швеция на „Евровизия“ и първият случай в историята на фестивала, когато негови призьори след това са ставали световни звезди. Само още един изпълнител е успявал да повтори този успех - канадката Селин Дион, която пее за Швейцария през 1988 година.[3]

Музика и политика[редактиране | edit source]

1974 година е много специална за конкурса. Макар организаторите му всячески да се стремят да го отделят от политиката, тя винаги го съпътства под една или друга форма. Този път той играе, макар и косвена, роля във военния преврат в Португалия. Песента „E depois do adeus“ на Пауло дю Карвалиу става толкова популярна в страната, че е избрана от военните заговорници за единия от двата сигнала, с които се дава начало на акцията им. Излъчването на композицията по радиото в 10:55 часа на 25 април е сигнал, че всички заговорници трябва да са в готовност за действие.[4] Италианската телевизия RAI пък решава да не излъчи своята собствена песен „Si“ („Да“), изпълнена от Джильола Чинкети. Докато песента върви на сцената на фестивала, италианците гледат реклами на предстоящи предавания. Това е направено заради опасенията да не би текстът, където „да” се повтаря почти непрекъснато, да бъде възприет от зрителите като агитация в предстоящия референдум „за“ или „против“ новоприетото законодателство, легализиращо разводите в страната. Песента е свалена от ефира на държавните медии за повече от месец, докато не се обявят крайните резултати.[5]

Участници и резултати[редактиране | edit source]

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Място Точки
8 Флаг на Швеция Швеция английски АББА „Waterloo” „Ватерло“ 1 24
17 Флаг на Италия Италия италиански Джильола Чинкети „Si” „Да“ 2 18
12 Флаг на Нидерландия Нидерландия английски Маут и МакНийл „I See a Star” „Виждам звезда” 3 15
10 Флаг на Монако Монако френски Ромюальд „Celui qui reste et celui qui s’en va“ „Този, който остава и този, който си тръгва” 4 14
9 Флаг на Люксембург Люксембург френски, английски Ирен Шеер „Bye, Bye, I Love You” „Чао, чао, обичам те” 4 14
2 Флаг на Великобритания Великобритания английски Оливия Нютън-Джон „Long Live Love” „Да живее любовта” 4 14
6 Флаг на Израел Израел иврит „Пуги“ „נתתי לה חיי“ („Натати ла хаяй“) „Отдадох й живота си” 7 11
13 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски Тина „Cross Your Heart” „Закълни се” 7 11
3 Флаг на Испания Испания испански Перет „Canta y se feliz” „Пей и бъди щастлив” 9 10
11 Флаг на Белгия Белгия френски Жак Устен „Fleur de liberté” „Цвете на свободата” 9 10
5 Флаг на Гърция Гърция гръцки Маринела „Κρασί, θάλασσα και τ' αγόρι μου” („Краси, таласа ке т`агори му”) „Вино, море и моето гадже” 11 7
7 Флаг на Югославия Югославия сърбохърватски „Корни група“ „Генерација 42” „Поколение 42” 12 6
1 Флаг на Финландия Финландия английски Карита Холмстрьом „Keep Me Warm” „Съхрани топлината ми” 13 4
16 Флаг на Португалия Португалия португалски Пауло дю Карвалиу „E depois do adeus” „След сбогуване” 14 3
14 Флаг на Германия Германия немски Зинди и Берт „Die Sommermelodie” „Лятната мелодия” 14 3
4 Флаг на Норвегия Норвегия английски Ане-Карине Стрьом и „Бендик сингърс” „The First Day of Love” „Първият ден на любовта” 14 3
15 Флаг на Швейцария Швейцария немски Пиера Мартел „Mein Ruf nach dir” „Моят зов към теб” 14 3

Гласуване[редактиране | edit source]

  Flag of Finland.svg Flag of the United Kingdom.svg 1945 Flag of Norway.svg Flag of Greece.svg Flag of Israel.svg Flag of FR Yugoslavia.svg Flag of Sweden.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Monaco.svg Flag of Belgium.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Ireland.svg Flag of Germany.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Portugal.svg Flag of Italy.svg Общо
Flag of Finland.svg   1 - - - 2 - - - - - - 1 - - - - 4
Flag of the United Kingdom.svg 1   - - 1 - 4 - - - 1 - 1 2 1 - 3 14
1945 - -   2 - - - - 1 3 - 1 - 1 - 2 - 10
Flag of Norway.svg - - -   - - - 1 - 1 1 - - - - - - 3
Flag of Greece.svg - - - -   - - 2 - - - 4 - - - 1 - 7
Flag of Israel.svg - 2 - - -   - 1 - - - 2 1 - - 2 3 11
Flag of FR Yugoslavia.svg 1 - 1 - - -   - - - 1 - - - - 1 2 6
Flag of Sweden.svg 5 - 1 2 - 2 1   1 - - 3 1 2 5 1 - 24
Flag of Luxembourg.svg - - 1 - 1 2 2 -   1 1 - 3 1 - - 2 14
Flag of Monaco.svg - - 2 1 - 1 - 1 2   2 - 1 2 1 1 - 14
Flag of Belgium.svg - - - 2 5 - - - 3 -   - - - - - - 10
Flag of the Netherlands.svg 1 - - 1 2 1 3 3 - - 1   1 1 - 1 - 15
Flag of Ireland.svg - 1 2 2 - 1 - 2 2 1 - -   - - - - 11
Flag of Germany.svg - - - - 1 - - - - - 1 - -   1 - - 3
Flag of Switzerland.svg - 1 - - - - - - - - 1 - - 1   - - 3
Flag of Portugal.svg - - 1 - - - - - - - - - - - 2   - 3
Flag of Italy.svg 2 5 2 - - 1 - - 1 4 1 - 1 - - 1   18

Галерия[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]