Евровизия 1977

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1977
'
ESC 1977 logotyp.png
Дата на финал 7 май
Водещ Анджела Рипон
Режисьор Стюарт Морис
Местно излъчване Би Би Си
Място Уембли Конферънс
Сентър, Лондон
(Великобритания)
Победител Flag of France.svg
L'oiseau et l'enfant
Брой участници 18
Завръщане Флаг на Швеция Швеция
Оттегляне Флаг на Югославия Югославия
Евровизия 
◄ 1976 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1978 ►
  Участващи държави Заели:    1-во място    2-ро място    3-то място
Песента на Линси де Пол, която на фестивала е в дует с Майк Моран, става голям хит по света
Хеди Лестър
Сестрите Маесен първоначално са „Хъртс аф соул“, после променят името си на „Дрийм експрес”, накрая се прекръстват на „Ел Би Ес“

Евровизия 1977 е 22-то издание на песенния конкурс.

Първоначалното решение на Европейския съюз за радио и телевизия - организаторът на "Евровизия", е фестивалът да се проведе на 2 април. Стачка на операторите и техническите служители в Би Би Си, която е домакин през тази година, обаче налага финалът да се отложи с един месец. Новата дата е 7 май. Конкурсната вечер се провежда в Уембли Конферънс Сентър, който вече не съществува, след като властите решават да го разрушат през 2006 година.

От участие се отказва Югославия. Телевизията в Белград не посочва причини, но според хроникьорите на "Евровизия", югославяните са недоволни от системата на гласуване и от традиционното недооценяване от журитата на югославските песни.[1] Югославия бойкотира фестивала и в следващите три години. Връща се отново през 1981. Макар че Би Би Си решава всяка песен да бъде предшествана от кратък рекламен видеоклип, Швеция и Норвегия не харесват избраните за тях сюжети и забраняват излъчването им. Преди изпълненията на двете страни камерите показват публиката в залата. Побеждава френската песен „Птицата и детето“[2], изпълнена от Мари Мириам. Тя става много популярна в част от Европа, но музикалните класации по света така и не я припознават като хит. Наместо нея, в челните десятки се настанява британската „Рок дъно“[3] в изпълнение на дуото Линси де Пол и Майк Моран. Песента добива популярност и заради решението на британския диригент Рони Хейзълхърст да ръководи фестивалния оркестър с бомбе и чадър.[4]

Завръщане[редактиране | edit source]

В конкурса се зъвращат отново: ирландската група „Да суорбригс“ (9-то място през 1975 година); Мишел Тор, която сега пее за Монако (през 1966 година като представител на Люксембург заема 10-то място); сестрите Патрисия, Бианка и Стела Маесен, сега представящи Белгия като групата „Дрийм експрес“, но през 1970 година заели 7-мо място за Нидерландия като „Хъртс ъф соул“; Иланит от Израел (4 място през 1973 г.); португалецът Паулу дю Карвалиу като член на „Ос амигос“ (14-ти в конкурса през 1974 г.); Беатрикс Нойдлингер от Австрия сега част от групата „Шметерлинге“, но през 1972 година като част от „Майлстоунс“, класирали се на 5-то място.

Политически страсти[редактиране | edit source]

За първи път държава от арабския свят - Тунис, обявява, че ще дебютира в конкурсната вечер. Малко преди крайната дата за потвърждение на избраните песен и изпълнител държавната телевизия в Тунис, наместо демозапис на композицията и нейния текст, изпраща до организаторите на "Евровизия" съобщение, че се отказва. Официални причини не са посочени, но медиите пишат, че в телевизията взели това решение, след като прочели по-внимателно официалните правила за излъчване на фестивала. Там пише, че всяка участваща телевизия е длъжна да покаже всички конкурсни песни директно, изцяло и без никаква цензура. Това означава, че телевизионното ръководство в Тунис, чието правителство не само не поддържа дипломатически отношения с Израел, но и официално въобще не признава суверенитета на тази държава, може да си навлече сериозни неприятности, ако пусне в ефира на страната израелска песен. След този случай Тунис никога повече не проявява интерес към "Евровизия".[5]

Промяна в правилата[редактиране | edit source]

Поредицата протести на най-заклетите поддръжници на "Евровизия", които заливат организаторите с писма, в които настояват фестивалът да се завърне към своята основа, а също и няколкото митинга в Швеция срещу комерсиализирането на конкурса, дават своите плодове. В правилата е върнато старото изискване всеки изпълнител да пее на официалния или един от официалните езици на държавата, която представя. Въпреки това две неанглоезични страни нарушават това правило - Белгия и Германия. На тях е позволено да участват с песни на английски език. Изключението е направено, защото и на двете места вътрешните финали са били проведени преди промяната да бъде вписана в правилата.[6]

Участници и резултати[редактиране | edit source]

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
18 Флаг на Франция Франция френски Мари Мириам „L’oiseau et l’enfant“ „Птицата и детето“ 136 1
9 Флаг на Великобритания Великобритания английски Линси де Пол и Майк Моран „Rock Bottom“ „Рок дъно“ 121 2
1 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски „Да суорбригс“ плюс 2 „It's Nice to Be in Love Again“ „Толкова е хубаво да си влюбен отново“ 119 3
2 Флаг на Монако Монако френски Мишел Тор „Une petite française“ „Малката французойка“ 96 4
10 Флаг на Гърция Гърция гръцки Паскалис, Мариана, Робърт и Беси „Μάθημα σολφέζ“ („Матина солфез“) „Урок по солфеж“ 92 5
12 Флаг на Швейцария Швейцария немски „Пепе Линхард бенд“ „Swiss Lady“ „Швейцарска дама“ 71 6
17 Флаг на Белгия Белгия английски „Дрийм експрес“ „A Million in One, Two, Three“ „Един милион за раз, два, три“ 69 7
6 Флаг на Германия Германия английски „Силвър конвеншън“ „Telegram“ „Телеграма“ 55 8
14 Флаг на Испания Испания испански Мики „Enséñame a cantar“ „Научи ме да пея“ 52 9
16 Флаг на Финландия Финландия финландски Моника Аспелунд „Lapponia“ „Лапландия“ 50 10
11 Флаг на Израел Израел иврит Иланит „אהבה היא שיר לשניים“ („Ахава хи шир лишнайм“) „Любовта е песен за двама“ 49 11
3 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Хеди Лестър „De mallemolen“ „Въртележката“ 35 12
15 Флаг на Италия Италия италиански Миа Мартини „Libera“ „Свободен“ 33 13
8 Флаг на Португалия Португалия португалски „Ос амигос“ „Portugal no coração“ „С Португалия в сърцето“ 18 14
5 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Анита Скорген „Casanova“ „Казанова“ 18 14
7 Флаг на Люксембург Люксембург френски Ан-Мари Б. „Frère Jacques“ „Братко Жак“ 17 16
4 Флаг на Австрия Австрия английски „Шметерлинге“ „Boom Boom Boomerang“ „Бум-бум бумеранг“ 11 17
13 Флаг на Швеция Швеция шведски „Форбс“ „Beatles“ „Бийтълс“ 2 18

Гласуване[редактиране | edit source]

  Flag of Ireland.svg Flag of Monaco.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Austria.svg Flag of Norway.svg Flag of Germany.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Portugal.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Greece.svg Flag of Israel.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Sweden.svg Flag of Spain.svg Flag of Italy.svg Flag of Finland.svg Flag of Belgium.svg Flag of France.svg Общо
Flag of Ireland.svg   8 1 5 12 5 8 1 12 10 12 8 12 4 8 - 3 10 119
Flag of Monaco.svg 5   - 8 1 6 1 6 7 12 2 6 10 8 12 5 2 5 96
Flag of the Netherlands.svg 3 3   - - - - - 1 1 1 7 - 1 - - 10 8 35
Flag of Austria.svg - 5 -   2 - - - - 3 - - - - - 1 - - 11
Flag of Norway.svg - - - -   - 3 2 2 - - - 1 - 5 - 5 - 18
Flag of Germany.svg 1 1 3 2 -   2 8 8 8 5 - 5 5 6 - - 1 55
Flag of Luxembourg.svg 2 - - - - -   - - - - - - 7 - 8 - - 17
Flag of Portugal.svg - 2 2 - - 1 -   - - - 4 - - 3 - - 6 18
Flag of the United Kingdom.svg - 12 7 12 7 10 12 12   - 8 - 8 3 2 4 12 12 121
Flag of Greece.svg - 10 10 4 4 4 6 10 5   3 1 7 12 1 6 6 3 92
Flag of Israel.svg 7 7 5 3 5 - - - - -   10 3 6 - - 1 2 49
Flag of Switzerland.svg 6 - - 10 10 - 5 4 4 6 4   - - 4 10 8 - 71
Flag of Sweden.svg - - - - - 2 - - - - - -   - - - - - 2
Flag of Spain.svg - - 6 1 - 7 7 - 3 4 - 3 -   7 7 7 - 52
Flag of Italy.svg 8 6 - - - 3 - 3 - - - 2 - 2   2 - 7 33
Flag of Finland.svg 12 - 4 6 8 - - - - 2 7 5 2 - -   - 4 50
Flag of Belgium.svg 4 - 12 - 6 8 4 7 10 5 6 - 4 - - 3   - 69
Flag of France.svg 10 4 8 7 3 12 10 5 6 7 10 12 6 10 10 12 4   136

Външни връзки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]