История на Океания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на миграциите в Полинезия

Историята на Океания е история на народите населяващи Австралия, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Фиджи и другите островни държави в най големия океан в световен мащаб - Тихия океан.

Праистория[редактиране | edit source]

Предполага се, че остров Нова Гвинея и близките до него острови от Меланезия са заселени от пришълци от Южна Азия, които преплуват дотам преди 30-50 хил. години.[1]

Около преди 2—4 хил. години е заселени голяма част от островите Микронезия и Полинезия.

Процесът на колонизация и заселване по островите приключва някъде около 1200 г. В началото на XVI век народите в Океания преживяват период на разпадане на първобитнообщинния строй и преминават към по-нови класови общества. Активно развиват животновъдство, земеделие, мореплаване и обработка на суровини, както и техен добив и търсене.

Европейски експедиции[редактиране | edit source]

Европейски експедиции до 1812
  1606 Уйлям Йенц   1606 Луис Ваес де Торес   1616 Дирк Хартог   1619 Фредрих де Хоуман   1644 Абел Тасман   1696 Уйлям де Влеминг   1699 Уилям Дампир   1770 Джеймс Кук   1797-1799 Джордж Бас   1801-1803 Матю Флиндърс
Матю Флиндърс

Океания е известна на европейците още от 16 век когато Фернандо магелан прави своето околосветско пътешествие. Тогава той открива Марианските острови и още няколко по малки.

Колониален период[редактиране | edit source]

Британците тръгват към Океания с цел колонизация през края на 18 и началото 19 век. В Австралия те стъпват през 1788 г., Нова Зеландия през 1840 и Фиджи през 1872 г., като с това Океания става част от Британската империя. Други европейски сили контролират също части от Океания. Това са Франция с Нова Каледония от 1853 и Полинезия от 1889, германците в Нова Гвинея през 1884 г., и Самоа през 1900. Съединените щати с Бейкър и Остров Хауланд през 1857 г., и с Хавайските острови на територията на САЩ от 1898. Сред последните острови които са колонизирани са Тонга и Ниуе (1900) и Мануа (1904).

20 век[редактиране | edit source]

Първа световна война[редактиране | edit source]

През периода на първата световна война Океания е колониална и няма самостоятелни държави. До началото на Първата световна война Германия владее голяма част от островите и Китай. Другата част се разпределя между Великобритания, Нидерландия и Франция

През август 1914 година страните от Антантата (преди всичко Англия) успяват да убедят Япония да воюва против Германия, незачитайки това, че тези две страни не са имали съществени конфликти. На 15 август Япония поставя на Германия ултиматум, че трябва да изведе войските си от Китай, а на 23 август обявява война на европейската държава. В края на август японската войска започва обсадата на Циндао, единствената немска военно-морска база в Китай, завършила на 7 ноември с капитулацията на германския гарнизон.

През септември-октомври Япония активно пристъпва към превземане на островните колонии и бази на Германия (Германска Микронезия и Германска Нова Гвинея). На 12 септември са завзети Каролинските острови, а на 29 – Маршаловите острови. През октомври японците нахлуват на Каролинските острови и превземат ключовото пристанище Рабаул. Германска Самоа пък е окупирана от новозеландски части в края на август. Австралия и Нова Зеландия сключват с японците договор за разделяне на германските колонии, като за това е признат за линия на интересите Екватора. Силите на немците в района са незначителни и бързо отстъпват пред японците, тъй че военните действия не са съпроводени от големи жертви.

Втора световна война[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война в Океания се водят важни военни действия, най-вече между воюващите страни - Япония и Съединените щати. Папуа Нова Гвинея е един от основните бойни полета. Нова Зеландия и Австралия изпращат войски в Тихия океан и европейските бойни полета на страната на великобритания. Някои от най-известните бойни полета са Соломоновите острови, Палау и въздушните бомбардировки на Дарвин, Битката за Кокоду, и кампанията Борнео.

Океания в момента[редактиране | edit source]

В политико-географско отношение Океания е представена от над 20 независими страни и владения. В социално-икономическо отношение рязко се отличават развитите Австралия и Нова Зеландия, чието население е предимно от преселили се тук европейци.

Държави и зависими територии Площ
(км2)
Население Гъстота на населението
(д/ км2)
Столица ISO 3166-1
Австралазия
Флаг на Австралия Австралия 7 686 850 22 028 000 2.7 Канбера AU
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия 268 680 4 108 037 14.5 Уелингтън NZ
Зависими територии на Австралия:
Коралови острови 3
Норфолк 35 1 866 53.3 Кингстън NF
Меланезия
Флаг на Индонезия Индонезия (част от Океания) 499 852 4 211 532 8.4 Джакарта ID
Флаг на Фиджи Фиджи 18 270 856 346 46.9 Сува FJ
Флаг на Нова Каледония Нова Каледония (Франция) 19 060 240 390 12.6 Нумеа NC
Флаг на Папуа Нова Гвинея Папуа Нова Гвинея 462 840 5 172 033 11.2 Порт Морсби PG
Флаг на Соломонови острови Соломонови острови 28 450 494 786 17.4 Хониара SB
Флаг на Вануату Вануату 12 200 240 000 19.7 Порт Вила VU
Микронезия
Флаг на Микронезия Микронезия 702 135 869 193.5 Паликир FM
Флаг на Гуам Гуам (САЩ) 549 160 796 292.9 Хагатна GU
Флаг на Кирибати Кирибати 811 96 335 118.8 Южна Тарауа KI
Флаг на Маршалови острови Маршалови острови 181 73 630 406.8 Маджуро MH
Флаг на Науру Науру 21 12 329 587.1 Ярен (де факто) NR
Флаг на Северни Мариански острови Северни Мариански острови (САЩ) 477 77 311 162.1 Сайпан MP
Флаг на Палау Палау 458 19 409 42.4 Мелекеок PW
Уейк (САЩ) 2 Уейк UM
Полинезия
Флаг на Американска Самоа Американска Самоа (САЩ) 199 68 688 345.2 Паго Паго, Фагатого AS
Флаг на Острови Кук Острови Кук (Нова Зеландия) 240 20 811 86.7 Аваруа CK
Великденски остров (Чили) 164 3 791 23.1 Ханга Роа CL
Флаг на Френска Полинезия Френска Полинезия (Франция) 3 961 257 847 61.9 Папеете PF
Хаваи (САЩ) 28 311 1 283 388 72.8 Хонолулу US
Флаг на Ниуе Ниуе (Нова Зеландия) 260 2 134 8.2 Алофи NU
Флаг на Питкерн Питкерн (Обединено кралство) 5 47 10 Адамстаун PN
Флаг на Самоа Самоа 2 944 179 000 63.2 Апия WS
Флаг на Токелау Токелау (Нова Зеландия) 10 1 431 143.1 TK
Флаг на Тонга Тонга 748 106 137 141.9 Нуку'алофа TO
Флаг на Тувалу Тувалу 26 11 146 428.7 Фунафути TV
Флаг на Уолис и Футуна Уолис и Футуна (Франция) 274 15 585 56.9 Мата-Уту WF
Общо 8 768 171 39 698 243 4.3
Без континента Австралия 1 081 015 13 560 340 13.2

Източници[редактиране | edit source]

  1. Daimond, Jared (1996). Guns, germs, and steel. Newyork: Norton. pp. 55.