Стефан Вълдобрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Вълдобрев
Роден 20 май 1970 г. (1970-05-20) (43 г.)
Стара Загора, България
Професия актьор, композитор, музикант, режисьор
Уебсайт
http://www.stefanvaldobrev.com

Стефан Вълдобрев е български актьор, композитор, автор и изпълнител на песни, филмов режисьор. Завършил е Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) в София.

В началото на 90-те Вълдобрев се налага основно със своите песни, които се превръщат в масови хитове и го правят изключително популярен на българската музикална сцена[1][2], носейки му поредица от отличия, между тях и двете поредни награди за най-добър изпълнител на Телевизия ММ. Въпреки това за него приоритетна е актьорскатa кариера и той взима участие в голям брои жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на Народния театър, Театър „Българска армия“, Младежки театър, Ла Страда, Сатиричен театър, Драматичия театър в Пловдив. В същото време Вълдобрев проявява траен интерес към театралната и филмова музика, материализирал се в написването на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж[3]. През 2000 год. получава първата си „Златна роза” за филмов дебют за саундтрака към филма „Пансион за кучета“. През 2008 год. композира музиката за изключително успешния филм на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, донсъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.

В началото на века, Стефан Вълдобрев постепенно се отдалечава от театралната и музикалната сцена и въпреки, че продължава да играе в значими представления като „Много шум за нищо, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, той взима решение да концентрира услилията си основно в киното. През 2004 год. прави силен дебют във филма на Станимир Трифонов „Изпепеляване“, за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля.

През 2006 год. Вълдобрев заминава за Прага, където специализира кинорежисура в Чешката Филмова Академия ФАМУ. След дипломирането си работи върху няколко късометражни проекта, видеоклипове и телевизионния спектакъл 100 години Тодор Колев. През 2010 год. прави режисьорския си дебют с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се радва на впечатляващ фестивален и телевизионен път, попадайки в официалната селекция или конкурсната програма на някои от най-престижните световни кино-форуми: IDFA Амстердам, Hot Docs Торонто, Сараево Филм Фест, Загреб Докс, Фестивалът във Варшава, Пазара на Кинофестивала в Кан[4].

В края на десетилетието Стефан Вълдобрев отново започва репетиции, включвайки се в трилогията на забележителния млад драматург Яна Борисова и режисьора Галин Стоев: „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“. Трите представления на Театър 199 се превръщат в събития за театралния живот на България.

През 2012 год. се случва и друго едно завръщане - след десетгодишно отсъствие от музикалната сцена, Стефан Вълдобрев решава да събере отново групата, с която работи през 90-те, да възобновят концертната си дейност и да започнат работа по нов студиен албум.[5]

Ранни години[редактиране | edit source]

Стефан Вълдобрев е роден в Стара Загора в семейство на двама машинни инженери - Мария и Костадин Вълдобреви. Майка му е от род на македонски бежанци, заселили се в Родопите, Велинград. Родът на баща му е от подбалканското село Шейново. Има по-голяма сестра, Ива.[6]

От малък увлеченията му са свързани с футбола и различните видове изкуства. По неговите собствени думи: „Блокът, в който живеех се намираше по средата на един магичен Бермудски триъгълник, в който влизах и се изгубвах - стадиона, цирка и киното. Прекарвах цялото си време там - ритайки топка, обикаляйки между фургоните на лунапарка, виждайки се с приятели, разигравайки сцени от филма, който току що сме гледали. Губехме представа за времето и не забелязвахме кога навън се е стъмнило. Училището беше наблизо, но никога не можа да стане част от този триъгълник”.[7]

В продължение на седем години Стефан ходи на уроци по пиано, но го чувства по-скоро като задължение. Отказва се и през следващите пет години се отдава на класическата китара. По това време започва да проявява интерес и към актьорството и решава да се присъедини към Младежки театър „Съвременник“ - самодеен състав в градското читалище, воден от Ради Радев. Читалището не след дълго се превръща във втори дом за него - репетиции на сцената, уроци по китара в мазето, кръжок за поезия на тавана, съчиняване на мелодии за собствените му стихове. На 17 прави актьорскя си дебют с ролята на Краля от Шекспировата „Напразни усилия на любовта“[6], а на 18 годишна възраст изнася и първия си концерт с изцяло авторски песни. Сформира също така и рок група, наречена „Алея Аля“, с която свирят пред приятели и осъществяват няколко полупрофесионални студиини записа.[8]

През 1984 год. Стефан е приет в Езиковата гимназия в родния си град. България все още е страна с комунистически режим, но по това време този тип училища са места с по-либерална атмосфера и по-модерни взаимоотношения между преподаватели и ученици. Скоро учителите забелязват блуждаещия ум на Стефан и липсата на концентрация в час и намират персонален подход, който да провокира по-лесното усвояване на английския речник - най-редовно домашната му работа се състои в това вечер да вади текста на нова песен, да я разучава и на другия ден да я изпее с китарата си пред класа, обяснявайки значението на непознатите думи в нея на съучениците си. Тези почти ежедневни концерти в класната стая се превръщат в доста сериозна и ползотворна школа за него, защото по-късно, когато обикаля Черноморските курорти и Германия като уличен музикант, той вече има в репертоара си над 300 световни хита от всеки жанр..[9]

През юни 1989 год. Вълдобрев влиза в Софийския университет със специалност английска филология,[10] но се отказва, когато през септември преминава изпитите в Театралната академия и попада в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата легендарни преподаватели.[11] Заедно със своите състуденти Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов те стават основна част от Новата вълна на съвременния български театър.[1]

Кариера[редактиране | edit source]

Актьор в театъра[редактиране | edit source]

Стефан Вълдобрев в ролята на Сарт, „Хората от Оз“ (2013)

Още от края на втори курс Вълдобрев и неговите колеги започват изявите си както на сцената на Учебния театър, така и на професионални сцени от ранга на Младежки театър, НДК и Театрална работилница „Сфумато“. Такива катапултиращи представления като „Градът на ангелите“, „Леонс и Лена“, „Дванайсета нощ“, „Агамемнон“, „Чехов Ревю“, „Черна дупка“ (за което получават колективен А’Аскеер за дебют) са само част от продукцията с тяхно участие, която излиза в периода 1991-1993 год. През юни 1993 год. Вълдобрев е назначен в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, но тъй като през есента му предстои отбиване на редовната военна служба, се премества в Театър „Българска армия“. Там прекарва десет години като взима участие в поредица от значими постановки като „Войцек“, „Опит за летене“, „Много шум за нищо“, „Предградие“, „Евридика“, „Финале гранде“. През 1997 год. трупата на Теди Москов „Ла Страда“ и Театър „Българска армия“ започват партньорство, което води до продуцирането на три изключително успешни представления. Стефан става част от актьорския състав на хитовете „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“ и „Фантасмагории“, които се радват на завиден зрителски успех и през следващите пет години биват представяни на най-значимите Европейски театрални форуми, включително и фестивала в Авиньон.[12]

2007 год. се оказва повратна в театралната му кариера. След известно отсъствие от сцената Вълдобрев се завръща като актьор на свободна практика за едно продължително и много плодотворно сътрудничество с режисьора Галин Стоев и забележителния млад драматург Яна Борисова. Спектаклите на Театър 199 „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ се превръщат в събития за театралния живот на България и биват многократно награждавани за най-добро представление, най-добър текст и най-добър режисьор.[13]

Актьор в киното[редактиране | edit source]

Вълдобрев по време на снимките на филма „Изпепеляване“ (2003)

През първите години на 90-те Вълдобрев има множество телевизионни изяви, свързани най-вече с Българската национална телевизия и нейната култова студентска програма Ку-ку. Въпреки успехите на малкия екран, мечтата му е за сериозни роли в киното и той постепенно навлиза във филмовия свят, приемайки в началото епизодични участия в чуждестранни продукции, снимащи се у нас. Първата му по-значителна роля идва през 2000 год., когато изиграва лукавия комунистически активист Попадамчев в българо-македонската продукция на Костадин Бонев „Подгряване на вчерашния обед“. Следва главна роля на непохватен журналист, влюбен в приятелката на братовчед си, в комедийната игрална новела „Среща“. 2004 год. е годината на големия му пробив с главната роля в „Изпепеляване“ на Станимир Трифонов - любовна драма, ситуирана в следвоенна България. Изпълнението му на романтичния италиански доктор Енрико Корса, разделен насила от българската си съпруга и изпратен в концентрационен лагер, от където по-късно избягва, е оценено от критиката като „вглъбено, въздействащо и деликатно“[14] и му печели наградата „Златна роза“ за най-добър актьор. През 2007 год. играе в българо-американския политически трилър „Размени“ (Trade Routes), изпълнявайки ролята на Митко - експерт по политически предизборни кампании. Използвайки шанса да снима два епизода с изявения италиански актьор Серджо Кастелито, Вълдобрев прави кратка поява в италианската ТВ драма от 2007 год. „Пилотът“ (L'aviatore), влизайки в ролята на италиански евреин, спасен от фашистко преследване.

През 2008 год. си сътрудничи с режисьора Стефан Командарев в неговия високо оценен филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, изигравайки ролята на българския емигрант в италиански бежански лагер Стоян. Филмът се радва на богата фестивална кариера, печели множество награди и номинации, има кино-разпространение в 72 държави и достига до шорт-листа за най-добър чуждоезичен филм на Американската филмова академия „Оскар“. Година по-късно Вълдобрев играе главна роля в „Стъклената река“ на Станимир Трифонов. Образът му е на отшелника Отец Петър - подлагащ вярата си на изпитание свещеник, който се опитва да разгадае тайната на свитък с Богомилски ръкописи и пресича пътищата си с появилата се в селото френска изследователка Елен Тибо. През 2012 год. Вълдобрев играе главната роля в комедията „Миграцията на паламуда“ - роуд муви на режисьора Людмил Тодоров. Вълдобрев е бедният и мечтателен художник на икони Симо, който заедно със своя приятел и съселянин намира всевъзможни странни начини да се справя с живота, тръгвайки на тъжно-смешно пътуване до Черно море и обратно. Критиката определя филма като „една от най-фините комедии на съвременното българско кино“.[15]

Композитор в киното и театъра[редактиране | edit source]

Още като студент в Театралната академия Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе.[10] Това директно потапяне в творческия процес му помага за трупането на солиден опит. До края на своето дипломиране той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А’Аскеер ’93 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“ той започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена.[3] Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, получавайки за произведенията си горещи отзиви, награди и номинации.

През 1999 год. кино-режисьорът Стефан Командарев го кани за композитор на дебютния си филм „Пансион за кучета“. Вълдобрев пише както оркестровите теми, така и музиката и текста за шест песни, изпълнени от някои от най-изявените алтернативни групи по това време: Уикеда, Анимационерите, Стейн, Babyface clan, Инфинити. Работата му донася наградата за дебют на Националния фестивал за игрално кино „Златна роза“. Парчетата биват издадени в първия български филмов саундтрак, който по-късно се радва на изключителен успех,[16] а пилотната „Аз ли съм или не съм“, изпълнена от Стефан и Арабел Караян се превръща в една от класическите филмови песни на съвременното българско кино.[17] Две години след това Командарев и Вълдобрев си сътрудничат отново в документалния проект „Азбука на надеждата“. През 2009 год. тяхното партньорство кулминира в игралния хит на режисьора „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Базиран на романа-бестселър на немския писател от български произход Илия Троянов и с Мики Манойлович в главната роля, филмът печели множество зрители и международни награди, влизайки в шорт-листа за „Оскар“ за чуждоезичен филм. След 2008 год. Вълдобрев започва да получава поредица покани за участие в европейски филмови копродукции,[18] композирайки музиката за значителен брой игрални и документални филми като чешките „Мънисто“ (Kulicky), „Убийство по чешки“ (Killing the Czech Way), „Любов в гробницата“ (Love in the Grave), „Историята на господин Ласка“ (Otazky pana Laski), норвежкия „Можеш ли да говориш?“ (Can You Talk?) и словенския „Шоково състояние“ (State of Shock). През 2013 год. създава партитурите за историческия сериал на Българската национална телевизия, третиращ темата за спасяването на българските евреи „Недадените“. Тъй като мащабите стават все по-големи, а сроковете в киното - твърде кратки, Стефан успява да събере и стикова компактен екип от съмишленици, като най-тясна е връзката му с неговия колега Веселин Караатанасов, с който сътрудничи върху оркестрациите.

Музикалният стил на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения - от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси,[19] често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда. Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и зпомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.[20]

Въпреки, че познанията му идват главно от дванадесетте години пиано, класическа китара и солфеж, Стефан успява да изгради механизъм за дълготрайно професионално сътрудничество с някои от най-изтъкнатите български музиканти, джаз, рок и етно банди, класически оркестри и диригенти. Той често споделя мнението, че определено чувства липсата на академично музикално образование, но я компенсира с предимството да е актьор, композиращ за свои колеги актьори на сцената или на екрана. „В крайна сметка, ако си имал верните учители и те са били перфектни в дадена област на изкуството (какъвто беше моят случай), те могат да те научат на законите на изкуството по начин, който е приложим за всяка артистична сфера. Защото законите на изкуството са универсални. За мен няма разлика дали вая образ, композирам музика или пиша поезия за моите песни - всичко се свежда до умението да разказваш истории, да комуникираш правилно, да споделяш мисли и емоции. Да вълнуваш хората, представяйки им видения от твоя собствен свят“.[18]

Поп изпълнител[редактиране | edit source]

Вълдобрев с групата си „Обичайните заподозрени“ (2012)

Стефан започва да създава песни, когато е на 17. В началото той по-скоро измисля с китарата си мелодии за своята поезия. На 19-годишна възраст изнася първия си солов концерт, който включва само негови авторски песни.[21]

Паралелно с това през 1988 год. заедно с Младен Бобев и Пламен Чернев създават групата „Алея Аля“, която в стилово отношение изпълнява смесица от психаделичен арт рок с ню уейв и етно елементи. Те свирят основно за съученици и приятели и правят няколко полупрофесионални студийни записа, но в последствие лентите, за съжаление се изгубват. Групата се разпада две години по-късно, когато Стефан заминава за София, където е приет да учи актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[21]

В началото на 90-те улиците на София са изпълнени с екзалтация, революционен дух и усещане за свобода - перфектната среда за създаването на рок музика. Появяват се много нови имена и групи, които донасят свежа енергия, а концертният живот и издателската дейност вече не са под държавния контрол на току-що колабиралия комунистически режим. Въпреки крайно натоварената учебна програма в Театралната академия, Стефан никога не изоставя страстта си към пеенето и има огромно желание да се включи в зараждащата се нова музикална сцена.[3]

Така решава да пробва и първия си професионален запис в звукозаписното студио на НАТФИЗ. Песента се нарича „Май“ - едно ню уейв парче с алтернативно звучене, което през същата 1992 год. прави премиерата си в ефира на Българското национално радио, включено в плейлистата от популярния музикален редактор Ана-Мария Тонкова.[22]

Година по-късно вече като част от екипа на студентска програма Ку-ку той създава песента „Кино“, която се превръща в неговия първи запис, издаден на звуков носител, влизайки в дебютната им касета „Ръгай чушки в боба“.[3]

През 1993 год. Ку-ку решават да продуцират първия му самостоятелен албум и Вълдобрев започва усилена подготовка за това събитие. Тъй като вече е професионален актьор с роли, ангажименти и сериозни намерения в областта на киното и театъра, Стефан си дава сметка, че ще му е трудно да поддържа свой постоянен бенд, затова решава да покани за записите опитни и изявени гост-музиканти. Редица изпълнители като Георги Дончев, Теодосий Спасов, Иво Папазов-Ибряма, Цветан Недялков, Калин Вельов, Ивайло Крайчовски, Иво Казасов взимат участие в сесиите осъществени във Второ тонстудио на БНТ, но трима от тях оформят бъдещото ядро на едно плодотворно и дългогодишно сътрудничество в записването на албуми и изнасяне на концерти пред публика - китаристът на ФСБ Иван Лечев, Стоян Янкулов - ударни и перкусии, Веселин Веселинов (Еко) - бас, контрабас. По-късно през 1999 год. се присъединява и втората китара в лицето на младия талант Мирослав Иванов, който е част от групата и до днес.[23]

Първоначално проектът е насочен към по-алтернативно рок звучене, а в стилово отношение парчетата са еклектична смес от гръндж, ню уейв, джаз и етно. Но в крайна сметка един неочакван „участник“ поема лидерството и хвърля мощната си сянка върху останалите песни в албума. „О-о-обичам те, мила“ - музикална шега, създадена от Стефан и неговия колега и приятел Камен Донев на връщане от театрално турне във Виена, когато изтощени от дългото и отегчително пътуване с автобуса, те взимат връзка ключове и гребенче и започват да редят безкрайни рими върху три акордовата структура на тази популярна бригадирска мелодия. Когато се прибират в София Стефан прави аранжимента, като включва в записа и беквокалите на група състуденти от НАТФИЗ. Сред тях се откроява характерният глас на Мая Бежанска, който става емблематичен за песента.[8] Въпреки, че тази хумореска е тотално различна като стил от всичко останало, тя е толкова запомняща се и лесно запеваема, че придобива светкавична и огромна популярност и продуцентите решават да кръстят на нейното име албума, който по-късно достига 130 000 тираж.[10]

Този голям успех почти задължава Стефан, Камен и Мая да повторят посоката и през 1996 год. те се събират за още един съвместен проект - албумът „Революция“. Песните в него са базирани на български, балкански или цигански фолклор. Вълдобрев използва множество етно мотиви и инструменти, но вплетени деликатно в съвременен китарен саунд и леко ироничен музикален контекст.[24]Революция отново се превръща в бест-селър, от който излизат хитовете „Работа“, „Ивана“, „Ще ходиме на Варна“ и „Либе Тудоро“. Междувременно Вълдобрев издава колекция със свои театрални инструментални произведения наречена „Една нощ в театъра“.

1998 год. се оказва повратна във всяко отношение за него. След тоталният успех на сингъла „Рай“, продуциран от Театър „Българска армия“ за реклама на спектакъла „Много шум за нищо“, Стефан чувства необходимост да се върне отново към поп и рок посоката, с която започва соловата си кариера. През октомври той приключва работа и пуска на пазара новия си албум „…към“, който се превръща в най-големия му професионален и комерсиален връх досега, оглавявайки всички национални чартове,[25] изстрелвайки в ефира пет мега хита - „Рай“, „Едно“, „Към“, „Да“ и „Вълк“ и носейки на Вълдобрев наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на Годишните музикални награди на Телевизия MM. В музикално отношение „…към“ маркира една съществена и голяма промяна в развитието на Стефан и групата. Саундът и аранжиментите са пределно изчистени, въздействащи и абсолютно адекватни на актуалните тенденции от края на 90-те доминирани от бритпопа и алтернативния рок. Боравенето с етно-мотиви е използвано по много деликатен и ненатрапчив начин като те обикновено са загатнати или много тънко преплетени в предимно китарната звукова среда.[26] Такъв е примерът с песента „Едно“, съчетаваща дилейните китари на Иван Лечев с гласа на народната певица Снежка Борисова.[25] И до днес албумът „…към“ се смята от мнозина за един от най-значимите и влиятелни поп албуми на съвременната музикална сцена.[21]

През следващите няколко години кариерата на Стефан Вълдобрев бележи перманентен възход. Той концертира активно, прави турнета за всеки от албумите си и създава общо 12 хита, изкачили се до номер едно в българските класации. Същевременно не спира да разширява диапазона на стиловите си търсения. Заедно с Арабел Караян и Инфинити през 1999 год. представя трип-хоп баладата „Аз ли съм или не съм“ от саундтрака на филма „Пансион за кучета“. Песента добива огромна популярност, а през същата година Вълдобрев дублира наградата си за най-добър изпълнител на Музикалните награди на Телевизия MM. Като следствие на всичко това представителството на музикалния гигант Юнивърсал Мюзик за България Вирджиния Рекърдс му предлага договор и той става първия български артист в техния каталог.

През 2000 год. Вълдобрев отново прави рязък и драматичен завой и постепенно се насочва към създаването на по-неконвенционални и нерадиофонични песни. Докато работи по записването на своя шести студиен албум „Пропаганда, Хромозоми, Силикон“, той започва да се увлича по експериментирането със звуци, секвенсери, семпли, китарни ефекти, ритъм луупове.[24] Стреми се да постигне по-твърд индъстриъл звук, а композициите са по-многопластови, с по-разчупени хармонии и по-тъмни окраски. Текстовете засягат широк спектър от социални, философски и политически теми и се занимават с анализирането на контракултурата на едно зараждащо се хипер-консуматорско общество.[27] Албумът е неочаквано елитарен, ревютата варират от сдържани до умерени и въпреки, че от него излизат значими песни като „Пропаганда“, „Силикон“, „ЕксплоАдирам“ и „Хромозоми“, той не успява да достигне звездния статус на предишните продукции.[28]

През 2001 год. Стефан решава да се отдаде основно на своята актьорска кариера и напуска за дълго музикалната сцена. Ако не се броят двете бутикови издания на „Оpus Theatrale 1“ и „Оpus Theatrale 2“, съдържащи солиден брой композиции, писани за театъра, за почти десетилетие той издава само три сингъла, които са, както сам се изразява, „да го поддържат във форма“.[23] Два от тях са свързани с Музикалните награди на БГ Радио - през 2006 год. радиото продуцира песента „Фойерверк“, а на церемонията през 2009 год. Стефан изпълнява „Бряг с цвят най-зелен“, представяйки на широката публика младата бъдеща соул сензация Рут Колева. Песента промотира току що излезлия на пазара саундтрак на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

През този период Вълдобрев прави редки, но събитийни концертни изяви, акцентирайки основно на своята театрална и филмова музика, с оркестър съставен от 15 джаз, етно и класически музиканти, между които Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Атанас Хаджиев, Ирина Стоянова, Милен Кукошаров, Михаил Живков, Никола Дамянов. През 2007 год. получава поредното си признание - номинация за Най-добър изпълнител на десетилетието от Музикалната телевизия MM.

През 2012 год. Стефан решава да събере отново в оригиналния ѝ състав старата си банда и под името „Обичайните заподозрени“ започват отново звукозаписна дейност („Хеликоптер“ и „Сняг над Сахара“) и изнасят повече от 25 концерта в клубове, зали и открити пространства.[5]

Филмов режисьор[редактиране | edit source]

По време на снимките на „Манчестър Юнайтед от Свищов“ (2008)

В перода 2006-2007 год. Вълдобрев заминава за Прага, където специализира кино-режисура в Чешката филмова академия ФАМУ. Там той създава няколко късометражни филма, включва се в уъркшопа на Милош Форман, посещава лекциите на Отакар Вавра и Яромир Шофр. През 2007 год. се дипломира с късометражния „Скрито“ - филм, който бележи началото на едно сътрудничество и приятелство с изявения млад мексикански оператор Антонио Риестра.[8]

Когато се прибира в София, решава да започне работа върху документалния проект „Манчестър Юнайтед от Свищов“. Лентата, заснета от операторите Крум Родригес и Орлин Руевски, разказва за „странната човешка мечта да бъдеш кръстен на любимия си отбор и пренася зрителя в света на един строителен работник и колоритните му приятели, създавайки вълнуващ портрет на днешна България с нейните неспокойни, лутащи се хора, толкова разочаровани от своето ежедневие, че духом живеят или на друго място, или в друго време. Историята започва от Свищов, проследява битката на героя със системата, отвежда ни до стадион Олд Трафорд при неговия идол Димитър Бербатов и завършва на брега на Дунав, поставяйки въпроса за собствената ни идентичност, за това кои сме и какви искаме да бъдем“.[29]

„Това е филм за Театъра на мечтите, който всички ние обитаваме. И ме радва мисълта, че именно в „Манчестър Юнайтед от Свищов“ Димитър Бербатов направи филмовия си дебют. Имайки предвид професионалния му интерес към киното, бих подпомогнал всякак една негова бъдеща актьорска кариера“, споделя Стефан Вълдобрев.[30]

Първоначално стартиран от Станимир Трифонов и Филмова Студия „Време“, проектът минава през доста трудности, преди да бъде финализиран успешно от продуцента Драгомир Керанов с подкрепата на Александър Врабевски и Десислав Дионисиев.[31]

На 10 март 2011 год. филмът има своята официална премиера в програмата на София Филм Фест. Следва богат международен фестивален живот, две награди, множество номинации и участия в конкурса или официалната селекция на 21 престижни световни форума, между които ИДФА Амстердам, Хот Докс Торонто, Загреб Докс, Сараево Филм фест, Филмовият фестивал във Варшава, Пазарът на Кинофестивала в Кан.[4]

През 2010 год. Вълдобрев получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в Зала 1 на НДК.

По това време те започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години.[23] За съжаление Тодор Колев напуска този свят преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

Социална активност[редактиране | edit source]

Годината 1989, когато Стефан попада в Театралната академия е знакова за цяла Източна Европа. Току-що случилото се рухване на комунистическия режим в България не е достатъчно за гражданите и те настояват за истински и необратими демократични реформи. Вълдобрев става активна част от надигащото се студентско недоволство през следващите няколко години белязани от масови протести, улични барикади, бунтове и блокади на Парламента.[3] През 1990 год. студентите организират Национална окупационна стачка, която принуждава наскоро избрания президент Петър Младенов да подаде оставка. На следващата година нова двумесечна окупационна стачка води до оставката на министър-председателя Андрей Луканов.

През 1998 год. Вълдобрев става част от комитета по организирането на първата визита на американски президент в България и взима участие в концерта за Бил Клинтън на пл. Александър Невски.

В нощта на 31 декември 2006 год. Вълдобрев е водещ на грандиозния осемдесет-хиляден концерт на пл. Александър Батенберг, отбелязващ влизането на България в Европейския съюз.

Личен живот[редактиране | edit source]

През 1996 год. Стефан се жени за Яна, която е адвокат по професия. С нея се познават отдавна и учат заедно в Езиковата гимназия в Стара Загора. През 1998 год. се ражда дъщеря им Мария. В лятото на същата година Стефан преживява много тежка автомобилна катастрофа, която почти му коства живота и го оставя обездвижен за дълъг период от време.[32]

Филмография[редактиране | edit source]

Актьор[редактиране | edit source]

Година Филм Роля Бележки
1997 Тайнственият спътник Шварц телевизионен филм
1999 Кървав спорт IV Джилс игрален филм
2002 Подгряване на вчерашния обед Попадамчев игрален филм
2003 Среща Журналистът телевизионен филм
2003 Pas de Trois Любовникът късометражен филм
2004 Изпепеляване Енрико Корса игрален филм
Награда за най-добър актьор - Национален филмов фестивал „Златна роза“
2007 Размени Митко игрален филм
Номинация за най-добър екип - Фестивал за независими филми в Лос Анджелис
2008 Бягство към свободата - Авиаторът Беглецът телевизионен филм
2008 Светът е голям и спасение дебне отвсякъде Стоян игрален филм
Шортлист за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.
2010 Убий ме отново Съпругът късометражен филм
2010 Стъклената река Отец Петър игрален филм
2012 Миграцията на паламуда Симо игрален филм
Номинация за най-добър филм от Българската филмова академия
2013 Недадените Буко Леви телевизионен сериал
2013 Потъването на Созопол игрален филм
в продукция

Композитор[редактиране | edit source]

Година Филм Бележки
1994 Измислици-Премислици телевизионен сериал
1996 Синдбад игрален филм
1996 Зеления таралеж телевизионен филм
1997 Гнездото телевизионен филм
1997 Хубав живот игрален филм
2000 Пансион за кучета игрален филм
Награда за дебют - Национален филмов фестивал „Златна роза“
2001 Сламено сираче телевизионен филм
2003 Азбука на надеждата документален филм
2003 Камера, завеса телевизионен сериал
2003 Кратки истории документален филм
2004 Къщата телевизионен филм
2008 Мънисто игрален филм
2008 Огън и вода телевизионен филм
2008 Светът е голям и спасение дебне отвсякъде игрален филм
2010 Сънувам старци документален филм
2010 Убийство по чешки документален филм
2011 Манчестър Юнайтед от Свищов документален филм
2011 Можеш ли да говориш? късометражен филм
2011 Шоково състояние игрален филм
2012 Любов в гробницата документален филм
2013 Историята на господин Ласка документален филм
2013 Недадените телевизионен сериал
2013 Съдилището игрален филм

Режисьор[редактиране | edit source]

Година Филм Бележки
2002 Хромозоми музикален видеоклип
2006 Хана късометражен филм
2007 Скрито късометражен филм
2009 100 години Тодор Колев телевизионен филм
2011 Манчестър Юнайтед от Свищов документален филм
Специална награда - Филмов фестивал в Алмати, Казахстан
Награда за най-добър филм-портрет - Филмов фестивал в Минск, Беларус
Номинация за най-добър документален филм - Филмов фестивал Загреб Докс
Номинация за най-добър документален филм - Филмов фестивал във Варшава, Полша
2012 Хеликоптер музикален видеоклип

Театър[редактиране | edit source]

Актьор[редактиране | edit source]

Година Пиеса Театър Бележки
1992 Градът на ангелите НАТФИЗ
1993 Дванадесета нощ Младежки театър
1993 Черна дупка НАТФИЗ Награда А’Аскеер за дебютен спектакъл
1994 Агамемнон Национален дворец на културата
1994 Войцек Театър „Българска армия“
1995 Опит за летене Театър „Българска армия“
1997 Много шум за нищо Театър „Българска армия“
1997 Майстора и Маргарита Театър „Българска армия“
1998 Една любов на Жуан Сатиричен театър
1999 И ни дай сенките Театър „Българска армия“
2000 Предградие Театър „Българска армия“
2001 Хоровод Театър „Българска армия“
2001 Комедия на слугите Театър „Българска армия“
2002 Евридика Театър „Българска армия“
2002 Финале гранде Театър „Българска армия“
2003 Метеор Театър „Българска армия“
2004 Фантасмагории Театър „Българска армия“
2005 Братя Карамазови Драматичен театър Пловдив
2007 Малка пиеса за детска стая Театър 199
2008 Хамлетмашината Театър „Българска армия“
Theater Rampe Stuttgart
Theatre National du Luxembourg
2009 Приятнострашно Театър 199 Награда А’Аскеер за най-добро представление
2011 Син портокал Театър 199
2013 Хората от Оз Театър 199

Композитор[редактиране | edit source]

Година Пиеса Театър Бележки
1992 Градът на ангелите НАТФИЗ
1992 Чехов-ревю Младежки театър
1993 Дванадесета нощ Младежки театър Номинация А’Аскеер за оригинална музика
1993 Черна дупка НАТФИЗ
1994 Падането на Икар Сфумато
1994 Персифедрон Театър „Българска армия“
1995 Лоренцачо Национален театър Битоля
1996 Лонг плей Сатиричен театър
1997 Много шум за нищо Театър „Българска армия“
1998 Една любов на Жуан Сатиричен театър
1998 Хенрих IV Театър „Българска армия“
1999 И ни дай сенките Театър „Българска армия“
1999 Буре барут Театър „Българска армия“
2000 Троил и Кресида Театър „Българска армия“
2000 Средиземноморци Сатиричен театър
2000 Хероините Драматичен театър Варна
2002 Финале гранде Театър „Българска армия“
2003 Буре барут Московски драматичен театър
2003 Криворазбраната цивилизация [Драматично-куклен театър Шумен
2003 Метеор Театър „Българска армия“
2003 Нощта преди горите Театър „София“
2003 Четвъртата сестра Театър „Българска армия“
2005 Почивен ден Народен театър „Иван Вазов“
2005 Фигури при влюбен поет Сфумато Награда Икар за оригинална музика
2005 Без контрол Театър „Българска армия“
2005 Януари Младежки театър
2006 Трамвай Желание Театър „Българска армия“
2006 Змей [Драматично-куклен театър Шумен
2006 Комедия от грешки Театър „Българска армия“
2006 Госпожа Министершата Divadlo Disk
2007 Мнимият болен Klicperovo divadlo
2008 Госпожа Министершата Mestske divadlo Most
2008 Много шум за нищо Национален театър Битоля
2011 Работно време Народен театър „Иван Вазов“

Дискография[редактиране | edit source]

Албуми[редактиране | edit source]

Година Албум Бележки
1994 О-о-обичам те, мила!
1995 Една нощ в театъра
1996 Революция
1998 …към Награда на Телевизия MM за най-добър албум
Награда на Телевизия MM за най-добър изпълнител 1998
Награда на Телевизия MM за най-добър изпълнител 1999
2000 Пансион за кучета саундтрак
2001 Пропаганда, хромозоми, силикон Номинация на БГ радио за най-добър изпълнител
Номинация на Телевизия MM за най-добър рок/алтернативен албум
2003 Opus Theatrale
2006 Opus Theatrale 2
2008 Светът е голям и спасение дебне отвсякъде саундтрак

Сингли[редактиране | edit source]

Година Сингъл Бележки
1997 Едно & Рай
2006 Фойерверк
2010 Бряг с цвят най-зелен Рут)
2012 Хеликоптер

Турнета[редактиране | edit source]

Година Турне Бележки
1996 Турнето „Революция“
1999 Турнето „…към“
2000 Mason's Tour
2012 Турнето с Обичайните заподозрени

Видеоклипове и музикални филми[редактиране | edit source]

Година Клип/филм Бележки
1994 О-о-обичам те, мила!
1994 Алиса реге
1995 Работа
1996 Ивана
1997 Рай
1998 Едно
1998 …към
1999 Вълк
1999 Да
1999 Корем на пингвин
2000 Аз ли съм или не съм? (с Арабел Караян)
2001 Пропаганда
2001 Силикон
2002 ЕксплоАдирам
2002 Хромозоми
2006 Фойерверк
2009 Backgammon Dice
2012 Хеликоптер

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Денят отблизо с Мария - 4 януари 2012. БНТ. БНТ 1. 4 януари 2012.
  2. Стефан Вълдобрев - където творчеството започва и никога не вършва. // 23 ноември 2012. Посетен на 7 юли 2013.
  3. а б в г д "Герой", Капитал Light (12 март 2009), http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/vuv_fokus/2009/03/12/688376_geroi/, посетен 7 юли 2013 
  4. а б My Mate Manchester United - Home. // Посетен на 7 юли 2013.
  5. а б Стефан Вълдобрев с национално турне и нов клип. // 28 септември 2012. Посетен на 7 юли 2013.
  6. а б Търси се: Стефан Вълдобрев. bTV. 2 юни 2013.
  7. За Стефан Вълдобрев светът е по-голям. // Посетен на 7 юли 2013.
  8. а б в Попова, Надежда, "Вълдобрев и хромозомите на изкуството", Monitor Newspaper (5 май 2012), http://www.monitor.bg/article?id=336819, посетен 24 юли 2013 
  9. Стойкова, Антония. Стефан Вълдобрев: „Изкарвах пари като уличен музикант“. // 13 май 2012. Посетен на 25 юли 2013.
  10. а б в Динова, Лилия, "Стефан Вълдобрев: Всичко трябва да се прави с едно намигване", в. Континент (януари 1995) 
  11. Гигова, Ирина, „Стефан Вълдобрев: Можем да захраним с положителна енергия половин България“, http://novinar.bg/news/stefan-valdobrev-mozhem-da-zahranim-s-polozhitelna-energiia-polovin-balgariia_MzkyMDsyOA==.html, посетен 25 юли 2013 
  12. Лазарова, Ваня. Пролетна среща със Стефан Вълдобрев. // 17 април 2009. Посетен на 25 юли 2013.
  13. Хората от Оз - дълго любовно писмо без адресат. // 8 април 2013. Посетен на 25 юли 2013.
  14. Димитрова, Геновева, "Воля за кино, разговор с Вера Найденова", в. Култура (брой 35, 24 септември 2004) 
  15. Желева, Павлина. FNE at Golden Rose FF 2012: Competition: Migration of the Belted Bonito. // 11 октомври 2012. Посетен на 25 юли 2013.
  16. Ненова, Надежда, "Музиката изпревари нов български филм", в. 24 часа (28 март 2000) 
  17. Стефан Вълдобрев: Човек е по-голям от целия свят. // 18 май 2012. Посетен на 10 август 2013.
  18. а б Стефанова, Мая, "Стефан Вълдобрев, актьор: Младите сега са страхотни, нищо че външно не показват чувства", в. Дневник (26 февруари 2012), http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/26/1763103_stefan_vuldobrev_aktyor_mladite_sega_sa_strahotni/, посетен 29 юли 2013 
  19. "Далече от личните теми с актьора Стефан Вълдобрев", сп. Ревю (брой 3, 2005) 
  20. Приключенията на Илияна Бойчева - 9 май 2001.
  21. а б в Музикална кариера на Стефан Вълдобрев. // 13 януари 2013. Посетен на 25 юли 2013.
  22. Сутрешен блок Стартер - 20 февруари 2005.
  23. а б в Турийска, Гери. Стефан Вълдобрев на три морета. // 22 март 2012. Посетен на 24 юли 2013.
  24. а б Куманова, Рослава, "Любимецът на тинейджърките е женен за ученическата си любов", сп. За жената (брой 6, юни 2001) 
  25. а б Дремджиев, Веселин, "Формулата „Вълдобрев“", в. Капитал (24 април 1999), http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1999/04/24/250000_formulata_vuldobrev/, посетен 25 юли 2013 
  26. "Вълдобрев записва „слънчев албум“", в. Капитал (4 юли 1998), http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1998/07/04/245415_vuldobrev_zapisva_slunchev_album/, посетен 10 август 2013 
  27. "Стефан Вълдобрев: Скоростта на живота ни е голяма", сп. Teenager Love (брой 21, 24 амй 2001) 
  28. "Монокъл: Стефан Вълдобрев", в. КапитЕл (9 юни 2001), http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2001/06/09/209331_monokul/, посетен 25 юли 2013 
  29. My Mate Manchester United - Synopsis. // Посетен на 24 юли 2013.
  30. [=http://gong.bg/view_article.php?article_id=231357 Манчестър Юнайтед от Свищов - на най-големия документален фестивал в света]. // 17 октомври 2011. Посетен на 17 ноември 2013.
  31. Денят започва с култура - 4 май 2012. БНТ. БНТ 1.
  32. Бачурова, Антоанета, "Стефан Вълдобрев - Аз ли съм или не съм", сп. Biograph (брой 9, май 2012) 

Външни препратки[редактиране | edit source]