Ковачевица
| Ковачевица | |
 | |
  Ковачевица  Ковачевица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 63 души[1] (15 март 2024 г.) 0,542 души/km² |
| Землище | 11 706 km² |
| Надм. височина | 1050 m |
| Пощ. код | 2969 |
| Тел. код | 07527 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 37472 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
| Уебсайт | kovachevica.com/en/ |
| Ковачевица в Общомедия | |
Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География
Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, а най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.
Селото е разположено над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.
История
Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 – 16 в.[2] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.[3]През 18 век в селото пристигат и българи от [4]от Костурско, Западна Македония, които донесли строителния занаят. За това днес свидетелстват имената на двете части на селото, горната - Банева и долната - Арнаутска махала.
През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ковачовица, на СИ от Неврокоп 4 1/2 часа. Лежи в един дол между скалисти бърда. Канина е твърде близко до селото. Скотоводци и зидари; някои излизат изкусни майстори по чужбина. Църква българска „Св. Николай“, и училище с 50 и повече ученика. Българското училище е твърде старо. 250 къщи българе.[7] | “ |
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.[8]
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.[9]
През 1908–1909 година селото има 209 български къщи .[10]
През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.[11]
Забележителности
- Тъмната гора, резерват
Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив, и е запазила живописната си възрожденска архитектура.[4][12][13]
Галерия
-
Изглед от чардака на възрожденска къща -
Къщи по стръмна улица -
Народно основно училище „Йордже Димитров“ -
Къщи в Ковачевица -
Изглед от Ковачевица
Личности
- Родени в Ковачевица
Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“[14]- Георги Балтаков, български учен
- Георги Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[15]
- Георги Жерев (1927–2003), български писател
- Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков[16]
- Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
- Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец
- Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деец
- Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер
- Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писател
- Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец
- Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[18]
- Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1925), български хайдутин и революционер
- Тома Добрев, български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“
- Починали в Ковачевица
- Петър Милев (1879–1908), неврокопски войвода на ВМОРО
Външни препратки
- Ангел Даскалов от с. Ковачевица, Неврокопско, – „Из миналото на Неврокопско и близките му покрайнини“, публикувано в сп. „Македонски Преглед“, книга 1-4, год. VII, София, 1931 година
- Ковачевица – връщане към историята – статии и фотогалерии
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Тулешков, Николай 2006. „Архитектурното изкуство на старите българи“ том 2. стр. 333
- ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
- ↑ а б проф. Михаил Енев. Ковачевица – връщане към историята // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 2010-06-13. (на български)
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128-129.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234-235.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 195
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 112-113.
- ↑ Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.78.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 471.
- ↑ проф. Михаил Енев. Приказка от дърво и камък // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 2010-06-13. (на български)
- ↑ проф. Михаил Енев. Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 2010-06-13. (на български)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
| |||||||||||
