Пловдивска мъжка гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пловдивска гимназия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свидетелство издадено от Пловдивска мъжка гимназия „Александър I“ за завършен пети клас на Петър Христов Юруков през учебната 1897/1898 г.

Пловдивската мъжка гимназия е старото име на гимназиално училище в Пловдив, носещо името на славянските просветители Кирил и Методий. Неговият продължител днес е Хуманитарна гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка от 1900 година със сградата на гимназията и църквата „Св. св. Кирил и Методий и Свети Александър Невски

Пловдивското училище е създадено през 1850 година от българската община в града, като за неговата издръжка са предвидени лихвите от събрани от гражданите средства.[1] Сградата за училището е дарена от Стоян Чалъков, а негов пръв главен учител става Найден Геров.[1] Училището започва първия учебен ден през октомври със 7 ученици. Впоследствие се събират 30, а в крайна сметка завършват 70 души — предимно мъже от различни краища на българските земи.

Сградата на гимназията в началото на ХХ век

Гимназията първа в света носи името „Св.Св. Кирил и Методий“ и дава през 1851 г. на цялата славянска общност най-вдъхновения, най-българския празник — 24 май, Деня на славянските първоучители.

След началото на Кримската война Найден Геров, който е руски поданик, трябва да напусне страната и мястото му е заето от брат му Костадин Геров, а през 1856 година – от Йоаким Груев, който приема поста, убеден от своя някогашен учител Найден Геров.[1]

През 1868 г. на училището е признат статут на гимназия. За кратко време се превръща в солидно училище от европейски тип, каквото е и до днес. В голям период от историята училището е известно като Пловдивската мъжка гимназия.

Възрожденската история на страната се преплита с тази на пловдивската гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“. От класните стаи на училището тръгват към науката, историята, културата и обществения живот много видни българи. Сред тях са Васил Иванов Кунчев (Левски), Иван Вазов, Пенчо Славейков, Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов, Богдан Филов, Пейо Яворов, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, проф. Асен Златаров, Панайот Пипков, Борис Дякович. Сред учителите се отличават Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Димитър Благоев, Петър Зографски, Златю Бояджиев, Светослав Обретенов, Иван Мърквичка и много други.

Спомоществовател и дарител на училището преди Освобождението от 1878 г. е възрожденецът Душо Хаджидеков.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Груев, Й.. Моите спомени. Пловдив, Печатница на Х. Г. Данов, 1906. с. 12 – 16. Посетен на 11 октомври 2017.
  • а б в Гешов, Иван Ев.. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 16.