Плотин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sstoyanov99 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Sstoyanov99 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
}}
}}


'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[Античност|античен]] [[философия|философ]]. Считан е за основател на [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Ученик на [[Амоний Сакас]] и учител на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който продължава делото му и систематизира творчеството му.
'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[Античност|античен]] [[философия|философ]] и е смятан за основател на [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Той е ученик на [[Амоний Сакас]] и учител на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който продължава неговото дело. Най-известното му произведение е книгата [[енеада|„Енеади"]], написана и издадена посмъртно от Порфирий, подреждайки неговите мисли.

== Живот ==
== Живот ==
Плотин е роден в Ликополис, [[Египет]] през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на неговият ученик [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в [[Кампания]]. Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 [[трактат|трактата]]. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47</ref>.
Плотин е роден в Ликополис, [[Египет]] през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в [[Кампания]]. Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Малко се знае за живота на Плотин - не е сигурно дали е грък, тъй като не е преподавал в Древна Гърция, а в Рим.<ref>Пламен Асенов, "Великите европейци - Плотин", Българско национално радио, 2020г.</ref>
Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 [[трактат|трактата]]. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47</ref>.
== Философия ==
== Философия ==
Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменология|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността, и оттам — хранителница на страсти и пороци.
Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменология|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността, и оттам — хранителница на страсти и пороци.

Версия от 13:40, 17 юни 2020

Плотин
античен философ
Глава от бял мрамор, предполага се, че така е изглеждал Плотин.
Глава от бял мрамор, предполага се, че така е изглеждал Плотин.

Роден
205 г.
Починал
270 г. (65 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ШколаНеоплатонизъм
ИнтересиМетафизика
ПовлиянАристотел, Платон, Амоний Сакас
ПовлиялХристиянство[1], Хипатия, Порфирий, Ренесансов платонизъм
Плотин в Общомедия

Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204270 г. сл. Хр.) е античен философ и е смятан за основател на неоплатонизма. Той е ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава неговото дело. Най-известното му произведение е книгата „Енеади", написана и издадена посмъртно от Порфирий, подреждайки неговите мисли.

Живот

Плотин е роден в Ликополис, Египет през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на Порфирий, който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в Кампания. Приближен е на римския император Галиен, който споделял неговите идеи. Малко се знае за живота на Плотин - не е сигурно дали е грък, тъй като не е преподавал в Древна Гърция, а в Рим.[2]

Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано[3]. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий[4].

Философия

Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл. Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността, и оттам — хранителница на страсти и пороци.

Външни препратки

Източници

  1. John Meyendorff, Byzantine Theology, Historical Trends and Doctrinal Themes, Fordham University Press, 1974, pages 27-28
  2. Пламен Асенов, "Великите европейци - Плотин", Българско национално радио, 2020г.
  3. Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47
  4. Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47