Плотин: Разлика между версии

Плотин
	Плотин
античен философ
	Глава от бял мрамор, предполага се, че така е изглеждал Плотин.
Роден	205 г. Ликополис, Египет
Починал	270 г. (65 г.) Кампания, Римска империя
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Антична философия
Школа	Неоплатонизъм
Интереси	Метафизика
Повлиян	Аристотел, Платон, Амоний Сакас
Повлиял	Християнство, Хипатия, Порфирий, Ренесансов платонизъм
	Плотин в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:40, 17 юни 2020

Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204 – 270 г. сл. Хр.) е античен философ и е смятан за основател на неоплатонизма. Той е ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава неговото дело. Най-известното му произведение е книгата „Енеади", написана и издадена посмъртно от Порфирий, подреждайки неговите мисли.

Живот

Плотин е роден в Ликополис, Египет през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на Порфирий, който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в Кампания. Приближен е на римския император Галиен, който споделял неговите идеи. Малко се знае за живота на Плотин - не е сигурно дали е грък, тъй като не е преподавал в Древна Гърция, а в Рим.^[2]

Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано^[3]. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий^[4].

Философия

Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл. Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността, и оттам — хранителница на страсти и пороци.

Външни препратки

((ru)) Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“.

Източници

↑ John Meyendorff, Byzantine Theology, Historical Trends and Doctrinal Themes, Fordham University Press, 1974, pages 27-28
↑ Пламен Асенов, "Великите европейци - Плотин", Българско национално радио, 2020г.
↑ Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47
↑ Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47

[1] John Meyendorff, Byzantine Theology, Historical Trends and Doctrinal Themes, Fordham University Press, 1974, pages 27-28

[2] Пламен Асенов, "Великите европейци - Плотин", Българско национално радио, 2020г.

[3] Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47

[4] Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 }}
-'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[Античност|античен]] [[философия|философ]]. Считан е за основател на [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Ученик на [[Амоний Сакас]] и учител на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който продължава делото му и систематизира творчеството му.
+'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[Античност|античен]] [[философия|философ]] и е смятан за основател на [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Той е ученик на [[Амоний Сакас]] и учител на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който продължава неговото дело. Най-известното му произведение е книгата [[енеада|„Енеади"]], написана и издадена посмъртно от Порфирий, подреждайки неговите мисли.
 == Живот ==
-Плотин е роден в Ликополис, [[Египет]] през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на неговият ученик [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в [[Кампания]]. Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 [[трактат|трактата]]. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47</ref>.
+Плотин е роден в Ликополис, [[Египет]] през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в [[Кампания]]. Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Малко се знае за живота на Плотин - не е сигурно дали е грък, тъй като не е преподавал в Древна Гърция, а в Рим.<ref>Пламен Асенов, "Великите европейци - Плотин", Българско национално радио, 2020г.</ref>
+Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 [[трактат|трактата]]. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47</ref>.
 == Философия ==
 Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменология|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността, и оттам — хранителница на страсти и пороци.