Правителство на Константин Муравиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 39: Ред 39:


{{Правителства на България}}
{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|62]]
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|Муравиев, Константин]]

Версия от 08:55, 22 септември 2015

Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1]. Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев[2]. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на Червената армия.

Политика

Оптите на буржоазната опозиция да включи в новото правителство представители на Отечествения фронт азвършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония[2].

На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз[2].

Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда[2].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча-1“, Демократическата и бившата Народна партия.[2].

Кабинет

Сформира се от следните 11 министри[2].

министерство име партия
минисър-председател Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
вътрешни работи и народно здраве Вергил Димов БЗНС Врабча 1
външни работи и изповедания Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
народно просвещение Борис Павлов (упр.) Демократическа партия
финанси Александър Гиргинов Народен блок
правосъдие Борис Павлов Демократическа партия
война Иван Маринов военен
търговия, промишленост и труд Александър Гиргинов (упр.) Народен блок
земеделие и държавни имоти Христо Попов безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство Борис Колчев (упр.) безпартиен
железници, пощи и телеграфи Вергил Димов безпартиен
министър без портфейл Никола Мушанов Демократическа партия
министър без портфейл Атанас Буров Демократическа партия
министър без портфейл Димитър Гичев Демократическа партия

В краткия си период на водене не са правени промени.

Литература

Бележки

  1. ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.
  2. а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 223-225.