Правителство на Константин Муравиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
{{Правителства на България}} |
{{Правителства на България}} |
||
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)| |
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|Муравиев, Константин]] |
||
Версия от 08:55, 22 септември 2015
Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1]. Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев[2]. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на Червената армия.
Политика
Оптите на буржоазната опозиция да включи в новото правителство представители на Отечествения фронт азвършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония[2].
На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз[2].
Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда[2].
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча-1“, Демократическата и бившата Народна партия.[2].
Кабинет
Сформира се от следните 11 министри[2].
В краткия си период на водене не са правени промени.
Литература
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
.svg){kind=small}