Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
В България
{{вижте също|История на радиолюбителската дейност в България}}
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес [[Каменар (Област Варна)|Каменар]]), северно от [[Варна]], започва работа първият български безжичен телеграф. Връзка между Варна и [[Севастопол]] се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони“. През лятото на 1911 година на борда на крайцера „[[Надежда (кораб)|Надежда]]” започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
 
Двадесет и първото Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото и го обнародва в ДВ, бр. 29 от 10 май 1927 г. <ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, с. 472 ISBN 978-954-528-790-9</ref> Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е условието да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани по различни схемни решения или на такива изработвани по схемите на фабрично серийно произвеждани от водещи западни фирми към серийно фабрично производство. Първата фабрика „[[Тулан]]“ за производство на радиоприемници е регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г. И тази дейност започва при условията на внос на всички електронни компоненти. Във фабриката се полага началото за производство на проводници и кабели, с което се решават въпросите на монтажа и производството на трансформатори. След национализацията на фабричните предприятия през 1947 г. тази фабрика е основата на бъдещия Кабелен завод -Бургас.
 
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в [[София]]. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!”. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио”. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. радиоклуб „Варна” започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „[[Радио Варна]]”. Програмата се излъчва на [[дължина на вълната]] 235,1&nbsp;m, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио” от София, предавана по телефонна линия.

Навигация