Мургаш (община Куманово): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: глави -> индекс в Шаблон:МЕС
м интервал; козметични промени
Ред 20: Ред 20:
| мпс-код = KU
| мпс-код = KU
}}
}}
[[File:Никола од Мургаш.jpg|мини|250п|Икона на Свети Николай от църквата „Света Параскева“, дело на зограф [[Коста Кръстев|Хаджи Костадин]]]]
[[Файл:Никола од Мургаш.jpg|мини|250п|Икона на Свети Николай от църквата „Света Параскева“, дело на зограф [[Коста Кръстев|Хаджи Костадин]]]]
'''Мургаш''' ({{lang-mk|Мургаш}}; {{lang-sq|Mugrashi}}) е [[село]] в [[Република Македония]], в община [[Куманово (община)|Куманово]].
'''Мургаш''' ({{lang-mk|Мургаш}}; {{lang-sq|Mugrashi}}) е [[село]] в [[Република Македония]], в община [[Куманово (община)|Куманово]].


==География==
== География ==
Селото е разположено в областта [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] в северното подножие на планината [[Манговица]]. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.<ref name="Галерија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cdnh.edu.mk/multimedija2006/Kumanovo_Sv_Nikola/Kumanovo_Sv_Nikola/s_Pezovo.htm | заглавие = с. Пезово - црква Св. Параскева | достъп_дата = 14 април 2014 г | издател = Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово }}</ref>
Селото е разположено в областта [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] в северното подножие на планината [[Манговица]]. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.<ref name="Галерија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cdnh.edu.mk/multimedija2006/Kumanovo_Sv_Nikola/Kumanovo_Sv_Nikola/s_Pezovo.htm | заглавие = с. Пезово - црква Св. Параскева | достъп_дата = 14 април 2014 г | издател = Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово }}</ref>


==История==
== История ==
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.</ref>
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.</ref>


Ред 71: Ред 71:
|}
|}


==Личности==
== Личности ==
;Родени в Мургаш
; Родени в Мургаш
* {{флагче|България}} Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.</ref>
* {{флагче|България}} Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.</ref>


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.kumanovo.gov.mk/ Официален сайт на община Куманово]
* [http://www.kumanovo.gov.mk/ Официален сайт на община Куманово]


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 20:02, 30 октомври 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Мургаш
Мургаш
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
42.0722° с. ш. 21.8992° и. д.
Мургаш
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Надм. височина761 m
Население63 души (2002)
Пощенски код1304
МПС кодKU
Мургаш в Общомедия
Икона на Свети Николай от църквата „Света Параскева“, дело на зограф Хаджи Костадин

Мургаш (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Куманово.

География

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.[1]

История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[2]

Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.[3]

В края на XIX век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.[5] Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[7]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Мургаш
  • Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[10]

Външни препратки

Бележки

  1. с. Пезово - црква Св. Параскева // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
  3. Крстиќ, Славица. ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) // Посетен на 14 април 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  7. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
  8. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.