Разлика между версии на „Беласишка битка“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
форматиране на източник
м (форматиране на източник)
м (форматиране на източник)
 
Според легендите след битка при Беласица хилядите ослепени български войници намират убежище в селото [[Добърско]]. След поражението си те се отправили към [[Рилски манастир|Рилския манастир]], но студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото в двора на църквата „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Добърско)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“ облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата [[Добърска певческа школа]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_23.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 315.]
</ref><ref>[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100868552/dobarsko-i-okolnostite-nepovtorimo-sachetanie-na-istorichesko-minalo-i-prikazna-priroda bnr.bg]</ref><ref>[https://bulgarianhistory.org/tzyrkva-dobarsko/ bulgarianhistory.org]</ref>
 
Както показват гибелта на Вотаниат и фактът, че войната продължава още четири години, победата на византийците при Ключ далеч не е пълна<ref>''Holmes'', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976 – 1025)]</ref>. Някои съвременни историци поставят под сериозно съмнение тезата, че поражението на българите е толкова голямо, както е описано от византийските летописци [[Скилица]] и [[Кекавмен]].<ref>''Stephenson'', P., The Legend of Basil the Bulgar-Slayer, Cambridge University Press, 2003, ISBN 0521815304, p. 4</ref> Други учени подчертават, че ударът, претърпян два месеца след битката със смъртта на Самуил, е по-съдбоносен за българската държава<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 740 – 741</ref>. Българският цар умира в Преспа на 6 октомври 1014 г. вследствие от сърдечен пристъп, който получава, след като вижда какво е сполетяло пленените войници<ref name="skylitzes66" />.<ref name="pirivatric137">''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref> Наследниците на Самуил, [[Гаврил Радомир]] и [[Иван Владислав]], не съумяват да окажат отпор на Василий II, който със сила и дипломация успява да покори България през 1018 г.<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 56 – 61; ''Павлов'', Залезът на Първото българско царство, с. 24 – 42</ref>

Навигация