Сушица (община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица
Сушица
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 20.7° и. д.
Сушица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Мала река
Население 0 души (2002)
Молба от Кипро Митрев от Сушица до председателя на Галичката българска община, 18 март 1917 г.

Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала река високо в планината Бистра в долината на Мала река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Сушица е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сушица (Souchitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сушица има 156 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 192 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сушица има 25 български екзархийски къщи.[4]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сушица
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Яковов, български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Иванов (? - 1896), майстор строител, починал във видинското село Орешец[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Глигор (Григор) Аврамов, 25-годишен, бозаджия, основно образование, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко, български зограф, може би идентичен с Марко Дебралията, работил около 1885 година в Карея[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Нове, зограф, рисувал в Кучковския манастир през 1838 година, като на иконата на Света Богородица има надпис „Сей храмъ стагѡ архангела Михаіила писавъ и сей икони со рȢкою грѣшни Нове ѿ Дебъръ село СȢшица синȢ. Галичникъ ради дȢшевное спасение 1838“[10][11]
  • Flag of Bulgaria.svg Соне Алексов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, бозаджия, неграмотен, 1 рота на 1 дебърска дружина, безследно изчезнал на 9 юли 1913 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Мицев, български опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Цветков (? – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янков (? – 1911), български зограф

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 263.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Георгова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 264.
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 260.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.478.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.


Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония