Търновска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Култура на Втората българска държава

Търновската художествена школа е известна във византийско-славянския свят и характерна за европейския югоизток школа. Центърът ѝ е Търново – столицата на Втората българска държава. Възходът на Търновската живописна, книжовна и архитектурна школа е през периода XIII – XIV век, наречен Втори „златен век“ за българската култура, свързан със строителството на дворци, църкви, книжовна дейност в царския двор и манастирите.

Най-характерните писмени произведения са свързани с Евтимиевата книжовна школа (известна като Търновска книжовна школа), а музикалните произведения с певческата школа на Йоан Кукузел. Забележително в Търновската живописна школа е високото ниво на живописна техника в съчетание с психологическа съдържателност на живописта, разкриваща богатство на светогледа и хуманистичен дух. В сравнение с живописта в Западна Европа от онова време творбите на Търновската живописна школа са предренесансова култура.

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

Много малко са запазените икони, стенописи и културни артефакти от Търновската художествена школа. Църквите на историческите хълмове Царевец и Трапезица и манастирите около Търновград са съхранявали икони и стенописи, но малко от тях са запазени.

  • „Богородица Катафиги и свети Йоан Богослов“ („Погановската икона“) е двустранна икона от Погановския манастир „Св. Йоан Богослов”, създадена в края на 14 век.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Божков – Търновска средновековна художествена школа