Търновска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Култура на Втората българска държава

Търновската художествена школа е известна във византийско-славянския свят и характерна за европейския югоизток школа. Някои от произведенията ѝ са се съхранили до днес. Центърът ѝ, по който става известна, е Търново – столицата на Втората българска държава.

Възходът на Търновската живописна, както и на книжовната и архитектурната школа е през периода XIII – XIV век. Този период от историята на България е известен още като Втори „златен век“ за българската култура.

Освен Търновската живописна, архитектурна и книжовна школа Вторият „златен век“ за българската култура дава на славянския свят и на Югоизточна Европа също Евтимиевата книжовна школа (известна като Търновска книжовна школа), както и певческата школа на Йоан Кукузел.

Изключителното в Търновската живописна школа е високото ниво на живописна техника в съчетание с психологическата съдържателност на живописта. Разкрива богатство на светогледа и хуманистичен дух. В сравнение с живописта в Западна Европа по онова време творбите на Търновската живописна школа са предренесансова култура.

Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]

Много малко са запазените икони, стенописи и културни артефакти дело на Творци от Търновската художествена школа. Църквите намирали се на историческите хълмове Царевец и Трапезица, манастирите около Търновград, са съхранявали икони и стенописи дело на творци от Търновската художествена школа.

  • „ Богородица Катафиги и свети Йоан Богослов“ („Погановската икона“ )[1]
  • ,, Богородица Одигитрия "

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Божков – Търновска средновековна художествена школа