Банкя (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Банкя.

Банкя
Общи данни
Население10 души[1] (15 март 2024 г.)
1,84 души/km²
Землище5.651 km²
Надм. височина? m
Пощ. код2466
Тел. код07731
МПС кодРК
ЕКАТТЕ02645
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Банкя в Общомедия

Банкя е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Селото се намира на граничната бразда със Сърбия. Граничните камъни са разположени непосредствено до къщите на Банкя.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски регистри селото е записвано по следните начини: Баня в 1451 г.,[2] Банке в 1576 г.,[3][4] Банка в 1576 г.,[5] Банкя в 1878 г.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Зелени вир и екопътеката
  • Минерални извори – минералната вода тук е полезна за очите.
  • Има изградена екопътека през Ябланишкото ждрело. По екопътеката може да се мине като се тръгне от пътя, отделящ се от разклона за Трънското ждрело към село Банкя, преминава се през Ябланишкото ждрело или „Зелени вир“, слиза се до Банкя, минава се през него и се продължава по черен път до Трънското ждрело.
  • В западния край на селото може да се види къща (вече реставрирана), чийто двор е разделен от границата според Ньойски мирен договор.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Открит басейн с минерална вода.
  • Цех за бутилиране на минерална вода.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. ИБИ – Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
  3. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.369.
  4. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
  6. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.