Бронепалубни крайцери тип „Челънджър“
Бронепалубни крайцери тип „Челънджър“ Challenger-class cruiser | |
Бронепалубният крайцер „Челънджър“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Челънджър“ |
Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ |
Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Хайфлаер“ |
Производител | Корабостроителници в Чатъм и Девънпорт, Великобритания |
Планирани | 2 |
Построени | 2 |
В строеж | 1900 г. – 1905 г. |
В строй | 1904 г. – 1929 г. |
Утилизирани | 2 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 5970 t (нормална) |
Дължина | 113,4 m |
Дължина между перпендикулярите | 106,7 m |
Ширина | 17,1 m |
Газене | 6,1 m |
Броня | на палубата: 37 mm (по скосовете: 76 mm); на бойна рубка: 152 mm; щитове оръдия: 76 mm; гласис на машинното отделение: 127 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разшрение; 18 водотръбни котли Babcock & Wilcox (Durr на „Eнкаунтър“) |
Мощност | 12 500 к.с. (9,32 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 21 възела (38,9 km/h) |
Далечина на плаване | 7000 мили при ход 10 възела; Запас гориво: 1100 t въглища |
Екипаж | 450 – 490 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 11×1 152 mm; 9×1 76 mm; 6×1 47 mm |
Торпедно въоръжение | 2×1 457 mm ТА[1] |
Бронепалубни крайцери тип „Челънджър“ в Общомедия |
Челънджър (на английски: Challendger) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг, на Британския Кралски флот построени през 1900-те години на 20 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Хайфлаер“. Стават тяхна усъвершенствана версия, често са обединявани в един тип с предшествениците. От проекта са построени 2 единици: „Челънджър“ (на английски: HMS Challendger) и „Eнкаунтър“ (на английски: HMS Encounter). Този тип завършва линията на развитие на бронепалубния крайцер 2-ри ранг с парни машини. Следващите бронепалубни крайцери в Кралския флот са строени с турбинни силови установки, а впоследствие са прекласифицирани на леки крайцери.
Проектиране
[редактиране | редактиране на кода]Работата над последващото развитие на крайцера от втори ранг, построяването на които се предвижда в рамките на програмата за 1899 – 1900 г., започва в средата на 1899 г., като проект за модифициран „Хермес“ („Хайфлаер“) с по-мощна силова установка (12 500 к.с., 1020 тона). Малко са променени обводите на корпуса, в оглед достигането на по-висока скорост. Към февруари 1900 г. е готов ескиза на новия 355 ft корпус разчетен за мощност от 13 000 к.с. и ход от 21,5 възела. Освен това за котлите „Белвил“ се появява привлекателна алтернатива – котлите Babcock & Wilcox (B&W) разработка на САЩ. Макар за новите котли да е необходимо повече място, в хода на експлоатацията отзивите за тях са положителни[2]. Парните котли от тази система се отличават с голяма простота, надеждност, икономичност и ниска цена[3]. Новият крайцер, е счетен като подходящ съд за тяхното изпробване. По сравнение с „Белвилите“ B&W изискват приблизително 10 фута по-голяма дължина и 200-тонен ръст водоизместимост, което струва възела допълнителна скорост[2].
Подготовен е общ проект, който е подходящ за разполагането на котли от всякакъв тип. Корпусът е с 5 фута по-дълъг, отколкото корпуса на „Хермес“ и с 2 фута по-широк (за съхраняване на устойчивостта), в резултат на това водоизместимостта се увеличава с приблизително 250 тона. Разчетната стойност на кораба съставя не повече от 300 000 £. Това е с 50 000£ повече, отколкото стойността на „Талбот“ HMS Talbot. Мощността от 12 500 к.с. е достатъчна само за 21 възела и проектантите намаляват максималната скорост. Увеличаването на мощността ще иска прекомпоновката на цялата силова установка[2].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Моделните изпитания показват, че формата на корпуса е не много по-ефективна, отколкото на „Хермес“ на ход над 16 възела и много по-малко ефективна при по-ниска скорост. Непрекъсната морска скорост се получава само с половин възел повече, отколкото на „Хермес“, защото котлите B&W, дават едва 70% от максималната си мощност при продължителна работа, по сравнение със 75% на котлите „Белвил“. По-дългите машинни помещения, при почти същата дължина на корпуса, не позволяват да се увеличи мястото за погребите и въглищните ями. Въоръжението съответства на въоръжението на „Талбот“ и „Хермес“, с изключение на това, че за новия съд се използва нов модел 6-дюймово оръдие и седем, а не 10 торпеда[2].
Чертежите получават утвърдяване от Съвет на 8 юни 1900 г., в програмата за 1900 – 1901 година са заложени два крайцера от типа „Челънджър“. За „Челънджър“ са планирани котлите B&W, но в средата на 1900 г., е решено, че вторият кораб ще получи котли „Дюр“[2].
Корпус
[редактиране | редактиране на кода]Корабите имат максимална дължина 113,4 м (372 фута), ширина 17,1 м (56 фута) и проектно газене 6,1 м (20 фута) при нормална водоизместимост[4].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър се състои от единадесет 6-дюймови (152 мм/45) оръдия Mk VII. Една оръдейна установка е разположена на бака, две други – на юта. Останалите осем оръдия са поставени по дължината на левия и десния борд. Те стрелят с 45,4 кг снаряди и имат максимална далечина на стрелбата от 10 000 ярда (9100 м). Боекомплектът им съставлява 2200 изстрела (200 снаряда на ствол)[2]. Осем 12-фунтови (76-мм) оръдия са предназначени за защита от миноносците. Боекомплектът им съставлява 2400 изстрела (300 снаряда на ствол)[2]. Едно 12-фунтово (76-мм) 8 cwt оръдие е предназначено за поддръжка на десанта. Също така на крайцерите има шест 3-фунтови оръдия „Хочкис“ и два подводни 18-дюймови (457 мм)[ком. 1] торпедни апарата[4].
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Схемата на броневата защита повтаря предходния тип.
Палуба – 37 мм, скосове – 76 мм, щитове на оръдията на главния калибър – 76 мм, рубка – 152 мм, гласис на машинното отделение – 127 мм[4].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Корабите са снабдени с две 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение, всяка задвижваща свой вал, работещи с пара която изработват, 12 котли Babcock & Wilcox (Challenger)[5] или водотръбните котли „Дюр“ (Encounter). Котлите B&W са по-тежки и заемат по-голям обем, но са по-мощни, отколкото котлите „Белвил“, използвани при типа Highflyer. Котлите са разчетени за достигането на ход 21 възела (39 км/ч). Силовата установка е разчетена за достигането на мощност от 12 500 конски сили (9300 кВт)[2].
Крайцерите носят максимален запас въглища от 1150 дълги тона (1170 т)[2].
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]- HMS Challendger е заложен на 1 декември 1900 г., спуснат на вода на 27 май 1902 г., в строй от 30 май 1904 г.
- HMS Encounter е заложен на 28 януари 1901 г., спуснат на вода на 18 юни 1902 г., в строй от 21 ноември 1905 г.[6]
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]„Челънджърите“ са последните британски бронепалубни крайцери от 2-ри ранг, развитието на които започва с „Медея“ почти петнадесет години по-рано. В процеса на развитието им техните размери и стойност примерно се удвояват[2].
Сравнителни ТТХ британските бронепалубни крайцери II ранг[2] | ||||||||
Характеристики | „Медея“[7] | „Аполло“[8] | „Астрея“[9] | „Еклипс“[10] | „Арогант“[11] | „Хермес“[12] | „Челънджър“[13] | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година на спускане на вода на главния кораб | 1888 | 1890 | 1892 | 1895 | 1896 | 1898 | 1902 | |
Водоизместимост, дълги тона | 2800 – 2950 | 3454 | 4360 – 4430 | 5690 | 5842 – 5850 | 5690 | 5974 | |
Артилерия | 6 – 152-мм, 9 – 57-мм, 1 – 47-мм | 2 – 152-мм, 6 – 120-мм, 8 – 57-мм, 1 – 47-мм | 2 – 152-мм, 8 – 120-мм, 10 – 57-мм, 1 – 47-мм | 5 – 152-мм, 6 – 120-мм, 8 – 76-мм, 6 – 47-мм | 4 – 152-мм, 6 – 120-мм, 8 – 76-мм, 3 – 47-мм | 11 – 152-мм, 9 – 76-мм, 6 – 47-мм | 11 – 152-мм, 9 – 76-мм, 6 – 47-мм | |
Торпедни апарати | 4×1 – 356-мм | 4×1 – 457-мм | 4×1 – 457-мм | 3×1 – 457-мм | 3×1 – 457-мм | 2×1 – 457-мм | 2×1 – 457-мм | |
Брониране, мм | Палуба – 25(51), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 | Палуба – 37(51), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 | Палуба – 51(51), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 | Палуба – 37(76), щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152 | Палуба – 37(76), борд – 51 мм (12 м при носовия край), щитове оръдия ГК – 114, рубка – 229 | Палуба – 37(76), щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152 | Палуба – 37(76), щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152 | |
Енергетична установка, к.с. | 7000 | 7000 | 7500 | 8000 | 10 000 | 10 000 | 12 500 | |
Максимална скорост, възела | 19,5 – 20 | 18½ | 18¼ | 18½ | 19 | 20 | 21 |
Впоследствие Кралският флот предпочита да строи бронепалубни крайцери от 2-ри ранг с турбинни силови установки.
„Такасаго“ | „Касаги“ | „Богатир“ | „Шаторено“ |
Сравнителни ТТХ на „Челънджър“ и неговите аналози | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Представител | „Богатырь“[14] | „Такасаго“[15] | „Касаги“[16] | „Хермес“[17] | „Челънджър“[17] | „Шаторено“[18] |
Страна | Руска империя | Япония | Япония | Великобритания | Великобритания | Франция |
Водоизместимост, т | 6611 | 5344 | 5688 | 5780 | 6067 | 8025 |
Въоръжение | 12×152 мм, 12×75 мм, 8×47 мм, 2×37 мм | 2×203 мм, 10×120 мм, 12×76 мм, 6×42 мм | 2×203 мм, 10×120 мм, 12×76 мм, 6×42 мм | 11×152 мм, 9×76 мм, 6×47 мм | 11×152 мм, 9×76 мм, 6×47 мм | 2×164 мм, 6×138 мм, 10×47 мм, 5×37 мм |
Брониране, мм | палуба – 35 – 70, кули – 125, каземати – 80, щитове оръдия – 25, рубка – 140 | палуба – 63 – 114, щитове оръдия – 63 – 114, рубка – 114 | палуба – 63 – 114, щитове оръдия – 63 – 114, рубка – 114 | палуба – 37 – 76, щитове оръдия – 76, рубка – 152 | палуба – 37 – 76, щитове оръдия – 76, рубка – 152 | палуба – 40 – 100, каземати – 40 – 60, щитове оръдия – 55, рубка – 160 |
Енергетична установка, к.с. | 19 500 | 15 500 | 13 492 | 10 264 | 12 500 | 24 964 |
Максимална скорост, възела | 23,55 | 22,5 | 22,5 | 20,5 | 21 | 24 |
Сравнението със съвременните на „Челънджър“ чуждестранни бронепалубни крайцери от II ранг, такива като „Богатир“, „Такасаго“, показва, че по своите основни характеристики британците не превъзхождат, а по някои показатели и отстъпват на „шестхилядниците“ и японците, например по скорост и въоръжение.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фактическото ∅ на торпедата е 17,72 дюйма (450 мм).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички посочени характеристики са според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 192 – 193.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Victorian Era 2012.
- ↑ Судовые котлы паровые
- ↑ а б в All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905 1980, с. 79.
- ↑ The Times Naval & Military intelligence.
- ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 79.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 167 – 168.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 175.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 180.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 182.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 185.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 191.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 192 193.
- ↑ Заблоцкий В. П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция. 2010. с. 6 – 7.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 273.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 273 – 274.
- ↑ а б Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 191.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 208.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- CHALLENGER 2 class cruisers (2, 1904 – 1905) ((en))
- Challenger Class Second Class Protected Cruisers // Архивиран от оригинала на 27 юли 2012. Посетен на 21 юни 2012. (на английски)
- В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Челънджър“
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Челленджер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |