Направо към съдържанието

Бутроинци

Бутроинци
България
42.8508° с. ш. 22.743° и. д.
Бутроинци
Област Перник
42.8508° с. ш. 22.743° и. д.
Бутроинци
Общи данни
Население8 души[1] (15 март 2024 г.)
0,626 души/km²
Землище13,257 km²
Надм. височина950 m
Пощ. код2473
Тел. код?
МПС кодРК
ЕКАТТЕ07137
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)

Бутроинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Старото име на селото е Бутрунидже (Бутроница), като в някои стари извори се срещат наименованията Бутронинци, Бутреинче и Бутренинче. Според изследователите името на селото произлиза от думата бутроя – която означава „дебел и мързелив човек“, производна на думата бутор – пън, дънер.[2][3][4]

Село Бутроинци се намира в планински район.

Разделено е на далеч отстоящи една от друга махали: Бачиище, Скачкова махала, Тасини, Бежанци, Грамашница, Катранджии, Зарини, Кирини, Йоцини, Бошкови и Младенови. В близост до селото се намира село Филиповци.

В османски регистри селото е записвано като: Бутрунидже (Бутроница) в 1453 г., Петреиниче (Бутроинци) в 1576 г.[5]; Бутронинци в 1451 г.[6]; Бутреиниче, Бутроиниче в 1576 г.[7][8]; Бутроинци в 1878 г.[9]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Бутроинче е отбелязано като село с 12 домакинства, 4 неженени жители и една вдовица.[10]

Селото празнува Илинден на 2 август.


  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Н., Коледаров, П. 1989. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 (второ, допълнено издание). С
  3. ИБИ – Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
  4. Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.
  5. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.379
  6. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
  7. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  8. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177
  9. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  10. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 194.