Демократи за силна България
Демократи за силна България | |
Пето национално събрание на ДСБ, София, 29 ноември 2008 г. | |
Абревиатура | ДСБ |
---|---|
Ръководител(и) | Атанас Атанасов |
Основател(и) | Иван Костов |
Основана | 30 май 2004 г. |
Седалище | София, бул. „Витоша“ 18 |
Членове | ~15 000[1] |
Член на | Европейска народна партия, Демократична България |
Идеология | национален консерватизъм[2] консерватизъм проевропеизъм |
Полит. позиция | десен център |
Група в ЕП | Европейска народна партия |
Цветове | син |
Парламент | 7 / 240
|
Европарламент | 1 / 17
|
Сайт | www.dsb.bg |
Демократи за силна България в Общомедия |
Демократи за силна България (ДСБ) е националноконсервативна[2] политическа партия в България. Тя е създадена през 2004 г. от група, отделила се от Съюза на демократичните сили (СДС).
Девизът на партията е „За силна България в Обединена Европа“. Символ на партията е изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон.
История
[редактиране | редактиране на кода]Иван Костов подава оставка като лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) след болезнена загуба на парламентарните избори през юни 2001 г. от Симеон Сакскобургготски и неговото новосъздадено Национално движение „Симеон Втори“. Управлението на ОДС понася тежки обвинения за нарасналата корупция и увеличена безработица, след проведените мащабни икономически реформи по време на четиригодишния си мандат.
С времето, 29 от 51-те депутати на ОДС, включително и Костов, изразяват недоволство от политиката, водена от новия лидер Надежда Михайлова, бивш министър на външните работи в правителството на Костов. След поредната загуба на ОДС на местните избори през 2003 г., и след отказа на Михайлова да поеме отговорността за това и да подаде оставка, групата от 29-те около Костов обявяват решението си да се отделят в отделна парламентарна група и по-късно, на 30 май 2004 г. създават нова политическа сила – ДСБ.
От март 2006 г. ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.
В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със СДС и двете партии стават основа на Синята коалиция. През 2013 г. е една от партиите, които учредяват Реформаторския блок, като партията е част от новото управление на страната след изборите от 5 октомври 2014 г. ДСБ минава в опозиция през декември 2015 г., след отказа за реформи в съдебната система, а в края на 2016 г. партията окончателно напуска Реформаторския блок.
От 2018 г. ДСБ е част от обединението „Демократична България“.[3]
Лидери
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Костов (2004 – 2013)
- Радан Кънев (2013 – 2017)
- Атанас Атанасов (2017 – понастоящем)
Позиции по въпроси
[редактиране | редактиране на кода]Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Енергетика
[редактиране | редактиране на кода]ДСБ е против изграждането на АЕЦ „Белене“ и газпровода „Южен поток“.
Външна политика
[редактиране | редактиране на кода]Подкрепя членството на България в ЕС и НАТО. Не одобрява действията на Руската федерация в Крим и Източна Украйна.
Парламентарна дейност
[редактиране | редактиране на кода]На 10 май 2006 г. Иван Костов и група народни представители внасят „Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия“. Основна цел на проекта е разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, което е и политически критерий за демократичност във всяка една правова държава. Партията е извънпарламентарна след проведените избори за Народно събрание на 12 май 2013 г., на които получава 2,9% от подадените гласове или 1,48% от имащите право на глас.[4]
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Парламентарни избори (25 юни 2005 г.)
[редактиране | редактиране на кода]При първото си участие в Парламентарни избори в България 2005 ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии.
Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 |
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
*: без град Пловдив |
Частични местни избори (29 октомври 2005 г.)
[редактиране | редактиране на кода]Кандидатът на ДСБ за кмет на София, бившият финансов министър и управител на Българска народна банка Светослав Гаврийски, стига до трето място на първия тур, като получава 60 182 гласа (16,8%).
Избори за президент (22 октомври 2006 г.)
[редактиране | редактиране на кода]На проведените Президентски избори в България през 2006 г., ДСБ и други десни партии издигат кандидатурата на Неделчо Беронов, която отпада на първия тур. След тежката загуба, през ноември същата година, депутатът Димитър Абаджиев и ръководителите на общинските организации в Русе и Велико Търново напускат партията.[5]
Избори за Европейски парламент (20 май 2007 г.)
[редактиране | редактиране на кода]ДСБ избира кандидатите си след консултации по места. Тяхната подредба в листите се определя на шест регионални събрания, в които участват всички членове на партията. На първо място е класиран временният евродепутат Константин Димитров, следван от народните представители Светослав Малинов и Иван Иванов. На изборите ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в Европарламента.
Местни избори (28 октомври и 4 ноември 2007 г.)
[редактиране | редактиране на кода]Това са първите национални местни избори, на които партията участва. Националното ръководство дава на местните организации широк мандат за коалиционна политика и в цялата страна ДСБ е във всевъзможни коалиции. От издигнатите от партията и спечелили изборите кандидати за общински кметове, членове на ДСБ са трима (петима с районните кметове в София) – това са кметът на град Левски Георги Караджов, кметицата на Симеоновград Милена Рангелова и кметицата на Мирково Цветанка Йотина. В София ДСБ създава, заедно със СДС коалиция наречена „Алианс за София“ и издига за кандидат за кмет Мартин Заимов. На изборите той става втори след Бойко Борисов, но до балотаж не се стига, тъй като опонентът му печели с над половината от гласовете още на първия тур. В изборите за районни кметове ДСБ печели на две места – в Лозенец с кандидат Прошко Прошков и в Средец с кандидат Маргарита Гутева. Като цяло ДСБ приема изборите за успешни и частично излиза от кризата след провала на предходните президентски и европейски избори. Партньорството със СДС се очертава като стратегически приоритет на партията.
Избори за Европейски парламент (25 май 2014 г.)
[редактиране | редактиране на кода]Местни избори (2015)
[редактиране | редактиране на кода]Президентски избори (2016)
[редактиране | редактиране на кода]Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: актуализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Резултати от избори за национален парламент (Народно събрание)
[редактиране | редактиране на кода]Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
---|---|---|---|---|---|---|
2005 | 234 788 | - | 6,44 % | - | 17 | Парламентарна опозиция |
2013 | 103 638 | -131 150 | 2,93 % | + 3,51 % | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
Резултати от избори за Европейски парламент
[редактиране | редактиране на кода]Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
---|---|---|---|---|---|---|
2007 | 84 350 | - | 4,35 % | - | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
Медийни скандали
[редактиране | редактиране на кода]През април 2019 г., след съвместно разследване на телевизия Европа и сайтът breaking.bg, е публикувана информация, че главният секретар на ДСБ Емил Мачиков е замесен в имотни измами.[6] Емил Мачиков отговаря с писмо, че изнесеното е манипулация и клевета.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове // www.24chasa.bg. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ а б Ramet, Sabrina P. Central and Southeast European Politics since 1989. Cambridge University Press, 2010. ISBN 9781139487504. p. 79. (на английски)
- ↑ ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ учредяват обединение „Демократична България“ // dnevnik.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019
- ↑ results.cik.bg
- ↑ 34 бунтари в ДСБ хвърлиха оставки // Вестник Стандарт, 9 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 9 ноември 2006.
- ↑ Главният секретар на ДСБ сменил фамилията си заради имотни измами?
- ↑ Сменена фамилия вкара главния секретар на ДСБ в медиен скандал
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на ДСБ
- Официален сайт на ДСБ-Пловдив
- Доброволци за Силна България Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine.
- Емигранти за Силна България
- Форум за привърженици на ДСБ Архив на оригинала от 2009-10-18 в Wayback Machine.
- Форум на ДСБ-Пловдив Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine.
- ДСБ – Велико Търново Архив на оригинала от 2012-02-24 в Wayback Machine.