Пещалево
Пещалево Пешталево | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Долнени |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 596 m |
Население | 520 души (1948 г.) |
Пощенски код | 7505 |
Телефонен код | 048 |
Пещалево в Общомедия |
Пещалево (на македонска литературна норма: Пешталево) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в северната част на Прилепското поле на около 5 километра западно от общинския център Долнени.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пещалево е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Пещалево (Peschtalévo) е посочено като село с 53 домакинства и 136 жители мюсюлмани и 83 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пещалево е населявано от 320 жители българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пищелево е чисто турско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пещалево живеят 439 помаци.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пещалево като българско село.[5]
В 1965 година е изградена църквата „Света Богородица“. Изписана е от Доне Донески.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пещалево
- Коле Пещелевец, деец на ВМОРО в Прилепско[7]
- Найдо Момиров Пещалевец (? - 1904), войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Црква „Пресвета Богородица“, село Пешталево // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.
|