Попадия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За бившето село в Леринско, Гърция, вижте Попадия (Леринско).
| Попадия Попадија | |
| — село — | |
  Попадия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 675 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1414 |
| МПС код | VE |
| Попадия в Общомедия | |
Попадия (на македонска литературна норма: Попадија) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Клепа югозападно от град Велес.
История
[редактиране | редактиране на кода]В църквата „Свети Никола“ са запазени иконописни дела от XVII век.[1][2]
В XIX век Попадия е чисто българско село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. През 60-те години на XIX век в селото се води остра борба между привърженици на Цариградската патриаршия и Българската униатска църква. Викторен Галабер, който посещава селото през септември 1866 година заедно с епископ Рафаил Попов, пише, че след като цялото село е станало униатско, две къщи се отделят, следвани от още четири, а накрая верни на унията остават само 10. Водач на униатите е поп Цветко (Светко, Свелко). Галабер предава и думите на ръководителя на лазаристката мисия в Битола, Жозеф Льопевек по повод на настроенията в Попадия:
| „ | Г-н Льопавек ми признава, че повечето българи са много невежи, за да бъдат действително конвертирани, те лесно напускат както православната църква, за да се върнат в католическата, така и последната, за да влязат отново в схизмата... Той още се надява, че селяните на Попадия ще се върнат към унията, тъй като са заявили, че ако дойде епископът, те ще бъдат католици, както по-рано... | “ |
При посещението на Попов, въпреки противодействието на велешкия цариградски владика Антим, който изпраща на място поп Димо от Никодим, 33 от общо 50 глави на семейства се записват като униати. Според Галабер по това време селото има 119 жители, без жените.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Попадия (Popadia) е посочено като село с 48 домакинства и 215 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Попадия има 550 жители българи християни.[5]
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попадия живеят 640 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Попадия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Попадия (Popadija) като българско християнско село.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Попадия
Арсо Попцветков, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния комитет, убит в Прилеп от сърбите[9]- Велко Апостолов Попадийски (? – 1908), български революционер
- Никола (Кольо) Лазов, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов[10] и на Иван Наумов Алябака[11]
- Починали в Попадия
- Димитър Тенев Шиваров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
- Кръстю, четник на ВМОРО от Барешани, загинал в 1902 година в Попадия[13]
- Христо от Ващарани, деец на ВМОРО, загинал при Попадия[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 205. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото) // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
- ↑ Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 368-369, 376-383, 386-389.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 20
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 418.
| |||||||||||
