Направо към съдържанието

Респираторен филтър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графиките показват промяната в концентрацията на газа при движението на замърсения въздух през филтъра.[1](стр. 119)

Респираторните филтри са въздушни филтри, използвани в респираторите.

Комбиниран филтър, предназначен за защита от киселинни газове, тип „БКФ“. За определяне на необходимостта от замяна е използван прозрачен корпус и специален сорбент, изменящ цвета си според насищането.

Принципи на работа

[редактиране | редактиране на кода]

Абсорбция

[редактиране | редактиране на кода]

За абсорбирането на токсични газове може да се използва способността на различни сорбенти – активен въглен, силикагел, алуминиев оксид, зеолити (йонообменни материали) и други вещества (които имат голяма повърхностна площ при малко тегло,[1]) да „улавят“ газове. Обикновено тези вещества се използват под формата на гранули, които запълват корпуса на филтъра. Когато замърсеният въздух се движи през такъв филтър, молекулите на токсичните газове, движейки се хаотично, се сблъскват със сорбента и остават на повърхността му. С течение на времето първите гранули на сорбента се насищат с уловени молекули и не могат повече да ги задържат. Неочистеният достатъчно въздух минава през филтъра по-нататък, към нови слоеве на сорбента. При продължително въздействие концентрацията на вредни вещества в недостатъчно пречистения въздух постепенно се увеличава и може да достигне и надмине стойности, опасни за здравето и живота (ПДК).

Срокът на действие на противогазните филтри, използващи абсорбция за пречистване на замърсения въздух, е ограничен. Здравината на връзката между уловените молекули и сорбента не е голяма, и молекулите могат да се откъснат от сорбента и отново да попаднат във въздуха. Способността на видовете сорбенти да задържат различни газове зависи от физико-химичните свойства на газовете, от температурата, влажността на въздуха и от други фактори. За подобряване на способността да улавя вредни газове активираният въглен може да се насити с химични вещества, образуващи с молекулите на улавяните газове по-здрави връзки. Насищането на въглена с йод подобрява улавянето на живак, със соли на метали – на амоняк, с метални оксиди – на серен диоксид (SO2), хлороводород (HCl) и други киселинни газове[2].

Респираторен филтър (3M 6009) за защита срещу живачни изпарения и хлор. Филтърът има индикатор, който постепенно променя цвета си от жълт до черен (1⇒2⇒3⇒4) под въздействието на живачни пари. В зависимост от условията на използване (например при много ниска концентрация на живака и голяма концентрация на токсичните газове) замяната на филтрите трябва да стане по-рано.

Химична реакция между газ и абсорбента (хемисорбция)

[редактиране | редактиране на кода]

Някои газове може да се улавят, като се използва способността им да влизат в химична реакция с други вещества. Например соли на медта могат да се образуват химични съединения с амоняка[1].

Ако уловените молекули образуват с абсорбента силни връзки и ако след употреба филтър в него има не изразходван сорбент, такъв филтър може да се използва отново. Тези филтри трябва да се замени преди сорбент напълно ще престане да улови вредните газове. Срокът на експлоатация на тези филтри е ограничен.

При улавянето на молекулите на вредните газов с помощта на хемосорбция се образуват по-здрави връзки, отколкото при абсорбцията, и това може да позволи да се използват газозащитните филтри нееднократно, стига в него да има достатъчно количество неизразходван поглъщател. Срокът на действие на такива филтри е ограничен.

Разлагане на токсичен газ с помощта на катализатор

[редактиране | редактиране на кода]

Замърсеният въздух може да се изчисти от някои токсични газове чрез използване на катализатори. Например въглеродният оксид (СО) може да се окисли, което го превръща в безопасния въглероден диоксид. За тази цел се използва катализаторът хопкалит. Ефективността на този катализатор обаче се намалява при висока влажност на въздуха. Затова при използване на такива катализатори пред тях във филтъра се поставя веществото, поглъщащо водата, и след това следва катализаторът. Срокът на действие на катализатора е голям, но тези филтри трябва да се заменят, след като веществото, което поглъща водата, престане да изсушава въздуха. Срокът на експлоатация на тези филтри е ограничен.

Комбинирани филтри

[редактиране | редактиране на кода]

Ако филтърът трябва да улавя различни газове, в него се поставят различни поглътители, и тогава към него като цяло се прилагат съответните ограничения на срока на експлоатация.

Стари начини за определяне на необходимостта от замяна на филтрите

[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от вредните газове, използваните противогазни филтри и организацията при употребата на респиратори, за замяна на филтрите са се прилагали различни начини.

Замяна на филтрите при появяване на миризма от вредния газ под маската

[редактиране | редактиране на кода]

С течение на използването на филтъра, концентрацията на токсични газове в пречистения въздух постепенно се увеличава. Вдишването на токсичен газ се усеща като миризма, дразнене на дихателните органи, очите, кожата, специфичен вкус или други признаци (стигащи до виене на свят, главоболие и загуба на съзнание). В САЩ това се нарича „предупредителни свойства“" на вредните вещества[4]. Такива усещания показват, че филтърът трябва да се замени с нов. (Разбира се, същото може да е признак и за неплътно прилягане на маската към лицето и просмукване на нефилтриран въздух под маската.) Използването на тази субективна реакция на органите на чувствата на човека е най-старият метод за определяне на необходимостта от промяна на филтъра.

Предимството на този метод е, че реакциите на сетивата се появяват, преди замърсяването на въздуха да се превърне в опасно; служителят може да замени конвенционалните филтри навреме; и не изисква някакво специално оборудване. Освен това филтрите ще бъдат заменени именно тогава, когато те са напълно изчерпали срока на експлоатация (това намалява разходите за закупуване на нови филтри).

Този метод обаче има недостатък. Не всички газове имат предупредителни свойства. Например в ръководството[5] следва информация за повече от 500 газове, от които около 62 нямат предупредителни свойства, а други 113 не е известно дали имат тези свойства или не. В някои случаи появата на миризма на газ във вдишвания въздух може би показва, че служителят отдавна вече диша замърсен въздух. Таблицата по-долу дава информация, показваща при какво надвишаване на безопасната концентрация (над граничната стойност, ГС) хората (средно) реагират на миризмата на различни токсични газове[6].

Концентрациите, показани в таблицата, са средни стойности за група от хора. Различните хора имат различна чувствителност, и при част от хората чувствителността към миризми е намалена. За такива хора използването на мириса на вредните вещества ще бъде още по-опасно. Ако човек усеща миризмата на пентаборана едва при концентрация 194 ГС, при замърсеност на въздуха 10 ГС той няма да замени филтъра навреме. В този случай филтърът може да се използва вечно, но той няма да защити служителя.

Използването на респираторите на практика показва, че и при наличие на предупредителни свойства филтрите може да се заменят със закъснение. В учебника[9] се споменава проучване[10], което показва, че средно 95% от хората имат индивидуален праг на възприемане на мирис, който може да бъде в диапазона от 16 до 1/16 от средната стойност. Това означава, че 2,5% от хората не усещат миризма при концентрация, която е 16 пъти повече от средната стойност. Способността на хората да усещат миризмата силно зависи и от това, колко внимание ѝ обръщат. При простуда и при други заболявания способността да се реагира на миризма може да се понижат. Непрекъсната работа (при замърсеност на въздуха, която не е опасна за здравето) може също да намали чувствителността към миризмата на газ.

По тези причини в САЩ (OSHA) още от 1996 г. са забранили използването на този метод като цяло[4].

Замяна при увеличаване на теглото на филтъра

[редактиране | редактиране на кода]

Ако филтърът пречиства въздуха от въглероден оксид (СО) с помощта на катализатор (гопкалит), той задържа много вода, преди да спре да защитава работника или служителя. Теглото на такъв филтър силно се увеличава и това може да използва, за да се разбере необходимостта от замяна. Филтрите се претеглят и се записват промените в теглото им. В каталога[11] са описани филтри (модел „СО“), които трябва да се заменят след увеличаване на тяхното тегло с 50 g.

Други методи за определяне необходимостта от смяна на филтрите

[редактиране | редактиране на кода]

В литературата са описани съветски филтри модел „Г“, предназначени за защита от живак[11][12]. Тези филтри е било позволено да се използват или 100 часа (без защита от прах), или 60 часа (ако част от обема в корпуса на филтъра е използван за улавяне на прах, и в него има по-малко количество сорбент).

В документите[13][14] е описан метод, използван за определяне на остатъчния срок на експлоатация на филтри. През филтъра се пропуска замърсен въздух. Степента на пречистване на този въздух зависи от това, колко сорбент, способен да улавя замърсяване, е останал във филтъра. Точното измерване на концентрацията на газ в пречистения въздух позволява да се определи колко неизразходван сорбент има във филтъра. Проверката може да намали срока на експлоатация на филтъра, затова замърсен въздух през филтъра се пропуска за кратко време. В потока въздух се впръскват 10 µl бромбутан, и това намалява срока на експлоатация с 0,5%. Този метод е бил използван за проверка на всички филтри, произвеждани от британските компании Waring Ltd и Rentokil Ltd. през 1970-те години. Методът е използван и от Chemical Defence Establishment през 1970-те, и те го патентоват[15].

В документа са описани накратко два начина за обективна проверка на филтрите.[16] Авторът на раздела „Универсални респиратори“ Т. С. Тихова препоръчва да се използват спектрален и микрохимичен методи. Спектралният метод е основан на определяне наличието на вредно вещество в кутията на противогаза чрез вземане на проба и анализирането ѝ на стилоскоп. Микрохимичният метод се основава на послойно определяне на наличието на вредното вещество в обема на противогаза чрез вземане на проба, която след това се анализира по химичен път.

За най-токсичните вещества, освен метода за фиксиране на времето за използване на филтъра, се препоръчва да се използва спектрален метод (за арсин, фосфин, фосген, флуор, хлорорганични съединения (органохлориди), органометални съединения) и микрохимични методи (за циановодород, цианоген). И в двата случая не се описва как да се вземе образец от сорбента в корпуса на филтъра (те обикновено са неразглобяеми), и дали може да се използва после този филтър, ако анализът покаже, че в него има достатъчно много ненаситен сорбент.

Съвременни начини за идентифициране на необходимостта от подмяна на филтрите

[редактиране | редактиране на кода]

Определяне срока на експлоатация на филтъра преди началото на неговата употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Всички филтри, които са сертифицирани, отговарят на установените (минимални) изисквания. Ако отговарят на тези изисквания и условия за използване, може да определи срокът на експлоатация. Например, стандартът на САЩ[17] дава конкретни указания за честотата на смяна на филтри (ако въздухът е замърсен с 1,3-бутадиен); (раздел Respirator selection 1910.1051(h)(3)(i)):

Проверка на филтрите в лабораторни условия

[редактиране | редактиране на кода]

Ако в предприятието има лаборатория с достатъчно добри условия, там може да се прецени какъв е срокът на експлоатация на филтрите. Ако въздухът е замърсен със смес от газове, които влияят на улавянето (един на друг), то това е най-добрият начин. Математически модели, съобразени с такова взаимно влияние, са разработени. За да се използва този метод, трябва достатъчно точно да се знае замърсяването на въздуха, а тази информация обикновено е непостоянна.

Може да се използва и друг начин. Може да се провери филтърът след неговото използване и да се определи какъв е остатъкът на срока на експлоатация. Ако остатъкът е голям, тогава може филтърът да продължи да се използва (или понякога – може да използвате филтъра многократно). Ако се постъпва така, тогава не е нужно да се знае точно какво е замърсяването на въздуха. Резултатите от теста дават възможност за съставяне на график за подмяна на филтрите. За използването на този начин обаче може се да изисква сложно и скъпо оборудване. Според проучването[18] този начин в САЩ през 2001 г. използват 5% от всички фирми.

Като се започне от 1970-те години, в развитите страни са провеждат научни изследвания за изчисляване на срока на експлоатация на филтрите. Това може да позволи на съставяне на график за подмяна на филтри, и не се изискват скъпи и сложни съоръжения.

Проверка на филтрите на работното място

[редактиране | редактиране на кода]
Метод за измерване на работното място[19]

На работното място можете да проверите как филтърът почиства въздуха. На респиратора е инсталиран тройник, към който са свързани филтър и измервателно устройство.[19]

Подобна проверка в Иран показа, че от 10 филтъра, 5 не защитават служителя.[20]

Компютърни програми за изчисляване на срока на експлоатация на филтрите

[редактиране | редактиране на кода]

Водещи производители на респиратори през 2000 г. предлагат на потребителите компютърни програми за изчисляване на срока на експлоатация на филтрите, позволяващи да се правят такива изчисления за различен брой вредни газове:

През 2013 г. програмата на компанията 3М[24] може да изчисли срока на експлоатация при излагане на стотици различни газове и техните комбинации. По подобен начин работи програмата на компанията MSA[25]. Тези програми вземат предвид: концентрацията на токсични газове; разход на въздуха през филтъра (потребителят посочва колко е трудна за изпълнение работата) и други параметри. Компанията Drager е разработила база данни за токсични химически вещества VOICE. В тази база данни (във версията за САЩ) има програма за изчисляване на срока на експлоатация на филтрите[28].

В САЩ за научни изследвания в областта на аналитичното моделиране на срока на експлоатация на противогазовите филтри са ангажирани Гери Ууд[29][30][31][32][33][34][35], и други изследователи. В резултат на работата си те успяват да направят програма, с която може да се изчисли срокът на експлоатация на филтъра при излагане на няколко различни газове. Тази програма се използва от OSHA в Advisor Genius[36]. Тя може да изчисли срока на живот на всеки филтър, ако се зададат свойствата на филтъра (геометрични размери, параметри на сорбента). В програмата е използван изотермът на Михаил Дубинин-Радушкевича[37].

Как срокът на експлоатация на филтъра зависи от температурата, влажността на въздуха, въздушния поток и концентрацията на токсични газове

[редактиране | редактиране на кода]
Респиратор North 7700 с филтър RT41 с пасивен индикатор (амоняк). В края на експлоатационния период прозрачният прозорец променя цвета си от жълт до син. 1 нов филтър; 2 филтърът трябва да се смени; 3 промяна на цвета на индикатора, в който не можете да продължите да използвате филтъра.

На срока на експлоатация на филтъра оказват влияние температурата и влажността на въздуха, концентрацията на токсични газове и разхода на въздух през филтъра. По-долу са дадени резултатите от изчисление на срока на експлоатация на филтъра, направени с помощта на програмата на компанията Scott[38] (филтър 742 OV органично съединение). Компанията е разработила програма[38], която изчислява срока за температури от −10 до +40 °С, относителна влажност от 3 до 95 %, разход на въздух 20 – 80 l/min, и взема предвид над 300 вредни вещества, а също техните съчетания.

Увеличаването на влажността на въздуха, температурата, дебита на въздуха, концентрацията на вредни вещества – всичко това намалява периода на експлоатация на филтъра. Ако токсичното вещество е добре разтворимо във вода, промяна на влажността на въздуха не оказва влияние за срока на експлоатация на филтъра.

Предимството на този метод е, че при наличието на необходимата информация потребителят може да определи срок на експлоатация на филтъра без скъпо оборудване. Това ще позволи да се заменят филтрите навреме.

Недостатък на метода е, че необходимата информация невинаги е налична и условията на прилагане на респиратора невинаги са стабилни. Освен това при много висока влажност компютърната програма може да не е съвсем точна, тъй като не се вземат предвид някои физични ефекти.

Влияние на химичния състав на въздушни замърсители върху срока на експлоатация

[редактиране | редактиране на кода]

Преди компютрите и интернет да станат широко разпространени, информацията за въздействието на химичния състав на газовете върху срока на експлоатация на филтрите се е записвал на хартия[39].

През 1974 г. в СССР е издаден каталог на противогазите[40] (през 1982 г. е преиздаден, с промени[12]). В този документ са предоставени данни за срока на експлоатация на съветските филтри при излагане на 63 токсични газове при различни концентрации (до 1000 ГС). В таблицата по-долу е дадена на част от информацията от този документ (противогазен филтър тип „А“, с филтър за улавяне на аерозоли). Никаква информация за разхода на въздух през филтъра в този документ няма, както и за температурата и влажността на въздуха. Таблицата показва, че срокът на експлоатация силно зависи от химичния състав на въздушни замърсители.

Ако токсичният газ или изпаренията са без мирис, за подмяна на филтрите могат да се използват индикатори за края на срока на експлоатация (ESLI[41]). В този случай филтърът пречиства въздуха от живачни пари. Той трябва да се замени, когато кръгчето в центъра на пасивния индикатор промени цвета си от оранжев на кафяв.

По-късно тази информация е използвана в книгата[42], като повече публикации по тази тема не е имало.

Оценки на точност

[редактиране | редактиране на кода]

Извършени са независими оценки на точността на изчисленията. Ако газът е слабо разтворим във вода, тогава при висока влажност точността значително намалява. При влажност на въздуха под 50% точността е добра[43].

Използването на съвременни методи в Иран доведе до промяна в графика (подмяна на филтрите). Те започнаха да се сменят на всеки 4 часа, а не 1 път на 2-3 дни[20].

Индикатори за край на срока на експлоатация (ESLI)

[редактиране | редактиране на кода]

Ако условията за прилагане на респиратори са нестабилни, навременната замяна на филтрите става трудно. Проблемът може да се разреши, ако използваният филтър разполага с индикатор, който показва кога срокът на експлоатация трябва да приключи (End of Service Life Indicators, ESLI). Тези индикатори може да са активни или пасивни. В пасивните индикатори често се използва чувствителен елемент, променящ цвета си, който е инсталиран във филтъра на известно разстояние от отвора за излизане на пречистения въздух (за да може промяната на цвета да стане преди вредните газове ще започнат да минават през филтъра). А в активните индикатори за подаване на светлинния или звуков сигнал на служител се използва сигнал от химичен сензор – за да напусне замърсената атмосфера и да смени филтъра.

Експерти от американския Национален институт по охрана на труда (NIOSH) са разработили изисквания към тези индикатори. Те трябва да се задействат преди достигане на 90% от срока на експлоатация – за да успее служителят да излезе от замърсената атмосфера. При пасивните индикатори чувствителният елемент трябва да се поставя така, че служителят да го вижда при надянат респиратор. Изискванията са залегнали в стандарта за сертифициране на респиратори 42 CFR 84, например в раздел 84.255[44].

Пасивни индикатори за края на срока на експлоатация на филтрите

[редактиране | редактиране на кода]
Пасивен индикатор, разработен в СССР през 1960-те години. Трябвало е да се променят стандартните филтри (без индикатор), за да може навреме да се открие, когато сероводородът се приближава към изхода на филтъра. 1 място за настройка на индикатора за край на работа, 2 място за свързване на маркуча към филтъра, 3 решетка, която разделя сорбента от свободното пространство в горната част на филтъра, 4 свързва части чрез заваряване или запояване, 5 не наситен сорбент, 6 наситен сорбент, 7 метална мрежа, 8 индикаторна хартия, която променя цвета, 9 кръгло стъкло.

В източниците[45] се посочва, че първият пасивен индикатор е разработен през 1925 г.[46]. В противогазния филтър (по дължината на прозрачен участък от стената на корпуса) се поставя индикаторна хартия. Хартията и прозрачният участък на корпуса са ориентирани (като лента) от отвора за влизане на въздуха до отвора за излизане на въздуха от маската. Промяната на цвета на индикаторната хартия позволява да се определи какъв процент от сорбента още не се е наситил с токсичен газ.

През 1957 г. германци патентоват[47] друг индикатор – елемент, който променя цвета си, се поставя под маската, в полето на зрение на работника. Недостатък на това устройство е, че се задейства едва при доста голяма концентрация на газа под маската.

През 1979 г. корпорацията „American Optical Corporation“ получава няколко патента за индикатори за края на срока на експлоатация на филтри за респиратори [48]. Тези филтри улавяли органични съединения (разтворими и неразтворими във вода. Недостатъкът им е в това, че срокът на съхранение на индикатора е значително по-малък от срока на съхранение на самия филтър. Според източник[49], тези индикатори променили цвета си 2 години след началото на съхранение филтъра, и затова не били сертифицирани в Япония.

През февруари 2002 г. от пазара са изтеглени много филтри с пасивни индикатори, тъй като индикаторът, поставен в пълнолицева маска, просто не се виждал от работника[50].

Комбиниран филтър, предназначен за защита от киселинни газове, тип БКФ. За своевременна замяна е използван прозрачен корпус и специален сорбент, изменящ цвета си според насищането (пасивен End of Service Life Indicator ESLI).

Фирма North Safety Products произвежда много филтри с индикатори за защита от различни газове: киселинни газове (хлороводород, флуороводород, серен диоксид, сероводород), пари на органични съединения; амоняк, живак и хлор. Техният недостатък е, че те не предупреждават служителя за въздействие само на определени газове, и не могат адекватно да предупреждават за други отровни газове; на работните места въздухът често е замърсен със смеси от различни газове.

Фирмите 3M[51], Scott и MSA произвеждат филтри с пасивни индикатори за защита от живак и хлор.

Служителите на компанията 3M публикуват статия за новата си разработка (до 2016 г.)[52]. Те описват нов филтър с индикатор, предназначени за защита от различни органични съединения. Индикаторът е поставен вътре във филтъра, между сорбента и прозрачен прозорец на корпуса. Индикаторът се състои от три слоя – частично прозрачен, напълно прозрачен полимер, и огледален слой. Попадането на органични съединения върху индикатора води до подуване на полимера (увеличава неговата дебелина). Това променя интерференцията между светлинните лъчи, отразени от частично прозрачния слой, и отразените от огледалния слой: цветът се променя. В хода на използването на филтъра лентата на индикатора се движи постепенно към изходния отвор, променяйки цвета си ([46]). При използването на този филтър трябва да се вземе предвид фактът, че граничните стойности в различни страни могат значително да се различават.

Пасивните индикатори са сравнително евтини, но при използването им служителите трябва да следят техните показания. Също така е необходимо и добро осветление; а тези служители, които слабо различават цветовете, не могат да ги използват.

Пасивен индикатор е разработен в СССР през 1960-те години[53]. Използван е стандартен филтър (без индикатор), на който е поставен индикатор, изменящ цвета си при приближаване на сероводорода към отвора за изход на пречистения въздух.

След това са направени филтри с прозрачен корпус и със специален сорбент (йонообменна смола), който е сменял цвета си при насищането с абсорбиран амоняк[54]. Съобщава се, че използването на такива индикатори позволява да се избегне твърде ранна смяна на филтрите[55].

Пасивните индикатори[45]

  • Yablick 1925 г.[46]
    Yablick 1925 г.[46]
  • ChemMotif 2000 г.
    ChemMotif 2000 г.
  • THO 1998 & Linders[56]
    THO 1998 & Linders[56]
  • ТНО 2004[57]
    ТНО 2004[57]
  • Dragerwerk 1986[58]
    Dragerwerk 1986[58]
  • Wallace 1975 г.
    Wallace 1975 г.
  • Wallace 1975[59]
    Wallace 1975[59]
  • Roberts 1976[60]
    Roberts 1976[60]
  • Патент КНР 2001 г.
    Патент КНР 2001 г.
  • Dragerwerk 1957[47]
    Dragerwerk 1957[47]

Aктивни индикатори за края на експлоатационния срок на филтрите

[редактиране | редактиране на кода]

Активните индикатори предупреждават служителя на края на експлоатацията на филтъра с помощта на светлинен или звуков сигнал (обикновено). Те се задействат по сигнал на химичен сензор (който се поставя вътре във филтъра на респиратора). Тези филтри могат да се използват на места с лошо осветление, могат да бъдат използвани от работници, които лошо различават различни цветове.

Първият активен индикатор е разработен през 1965 г.[45]. В него се използват две жички, които са разделени с восък[61]. Когато парите на органичните съединения размекнат восъка, жичките се допират и се включва светлинен предупредителен сигнал. Устройството обаче е било сложно и силно зависимо от температурата на околната среда.

По-късно започват широко да се използват полупроводникови сензори и химични резистори.

През 2002 г. в Япония е разработен нов индикатор, при който сензорът е инсталиран след филтъра[62]. През 2003 г. същият индикатор използва полупроводников сензор, който е поставен между филтъра и маската[63]. Това устройство консумира много енергия и тя изисква смяна на батериите всеки смяна.

През 2002 г. е получен патент за индикатор, в който (като сензор) е използвано оптично влакно[64]. Този индикатор е с проста конструкция и ниска цена и той може да реагира на различни замърсявания.

Сензори за активен индикатор, разработван в САЩ

Фирмата Cyrano Sciences е разработила т. нар. „електронен нос“. Това устройство използва 32 различни сензора едновременно. Сигналите от сензорите постъпват в микропроцесор. Тъй като различните сензори реагират по различен начин на различни химикали, устройството може да се определи химичния състав на различните замърсявания и концентрацията на всяко от тях[65]. Работата по създаването на такъв активен индикатор продължава в различни организации[45].

Техническите проблеми, които пречат на създаването на добри активирани индикатори, са почти напълно решени. Изисквания за тези устройства (за тяхното сертифициране) са разработени в САЩ (от 1984 г.). Но за периода от 1984 до 2016 г. нито един от филтрите с активните индикатори не е сертифициран. Причината е, че изискванията към филтрите не са много точни; няма особени изисквания към работодател (да ги използват); и като резултат – производителите се страхуват от провал в бизнеса при продажбата на нови продукти. Те се ограничават основно в експериментална и развойна дейност.

Цяла лицева маска за бъдещ респиратор, в която има индикатор за края на срока на експлоатация на филтъра ESLI[66]

За определяне на пропуските при прилагането на респираторите, е проведено широкообхватно проучване на работодателите[18]. Установено е, че в САЩ повече от 200 000 души е възможно да бъдат изложени на токсични газове, което се дължи на факта, че филтрите не са заменят своевременно. Поради тази причина, лабораторията за лични предпазни средства (NPPTL, част от Института за професионална безопасност NIOSH), започва да се разработва индикатори (за сметка на средства, отпуснати от държавата). Резултатите от тези изследвания ще бъдат използвани, за да се изяснят изискванията на законодателството; и те ще бъдат прехвърлени на промишлеността (за ускоряване на производството на филтри с индикатори)[67].

Активни индикатори в СССР и в РФ не са разработени. Авторите на статията[68] препоръчват замърсяването на въздуха да се определя направо под маската на респиратора, по време на работата за отстраняване на аварията.

  • American Optical[69]
    American Optical[69]
  • Auergesellschaft 1989[70]
    Auergesellschaft 1989[70]
  • Auergesellschaft 1989
    Auergesellschaft 1989
  • Bernard 1998[64]
    Bernard 1998[64]
  • Dragerwerk 1994 г.
    Dragerwerk 1994 г.
  • FOGS 1998 г.
    FOGS 1998 г.
  • Geraetebau 1991 г.
    Geraetebau 1991 г.
  • Shigematsu 2002[62]
    Shigematsu 2002[62]
  • Stetter 1991[71]
    Stetter 1991[71]

Използване на филтри повече от веднъж

[редактиране | редактиране на кода]
(1) Концентрацията на етилацетат във въздуха, постъпващ от филтъра в маската, mg/m3. (2) Филтърът се използва непрекъснато. (3) Филтърът се използва в продължение на 2 часа. Тогава тя се съхранява 63 часа; и започна да се използва отново. Концентрация на етилацетат 1000 ppm (3600 mg/m3)[72]

При използване на противогазови филтри с голямо количество сорбент при ниска концентрация на замърсяванията, или при непродължително използване, след края на използването във филтъра остава много неизразходван сорбента. При последвалото съхранение на филтъра част от молекулите на уловените газове може да се десорбират (отделят от сорбента), и вследствие на разликата в концентрациите (до входното отверстие концентрацията е по-голяма, а до отверстието за изход на пречистения въздух – по-малка) да се движат към изходно то отверстие. Научно изследване[73] през 1975 г. показва, че заради такова преместване при повторното използване на филтъра концентрацията на вредното вещество в пречистения въздух може превиши ПДК (даже ако се продуха филтърът с чист въздух). Това превишение може да се случи и тогава, когато във филтъра постъпва абсолютно чист въздух. По тази причина, за опазване на здравето на служителите, законодателството на САЩ забранява да се използват втори път филтри, които са използвани вече за защита от вредни вещества, които могат да мигрират във филтъра, даже ако при първото използване на филтъра сорбентът се е наситил частично. В съответствие с държавните стандарти, към такива токсични вещества се отнасят тези, които имат температура на кипене по-ниска от 65 °C. Научни изследвания показват, че в някои случаи и вещества с точка на кипене над 65 °C могат да мигрират във филтъра по време на неговото съхранение. Производителят на филтри и на респиратори трябва да предостави на купувача цялата онази информация, която е необходима за правилното използване на респиратора. Ако изчисленията (в таблиците по-горе има примери) покажат, че на срокът на експлоатация значително надвишава 1 смяна; тогава и в този случай законодателството може все пак да поиска да използвате филтъра само един път.

В СССР и РФ широко се използват филтри с много сорбент. Поради голямото количество сорбент миграцията на уловените токсични газове до отвора се случва, но значително по-слабо. Така че различни автори често съветват тези филтри да се използват многогократно (например – в течение на няколко месеца[74]). Освен това тези съвети са дадени в условия, когато по-голяма част от професионалните заболявания не се регистрират (и работодателите и производителите на респиратори не носят отговорност за последствията). Изпълнението на тези препоръки не винаги е допустимо.

Обещаващ сензор, разработван в САЩ, който гарантира навременна подмяна на филтрите (ESLI)[66]

В научна статия[35] е описан начин за пресмятане на това, какво ще бъде замърсяването на пречистения въздух при повторно използване на филтъра. Възможността да се определи точно кога повторното използване на филтъра е допустимото, все още не са отразени в изискванията на закона, нито в инструкциите от производителите на респиратори. Програмата може да бъде изтеглена безплатно от сайта на разработчика, с която се изчисляват случаите на повторно използване на филтъра [75].

Нов респиратор с индикатор (разработката е направена от NIOSH[66]). Когато се използва филтърът, сорбентните слоеве постепенно се насищат с газове и тяхната концентрация се увеличава. Нейният последователен растеж принуждава сензори да се задействат един по един. Червен индикаторът (1) показва, че вредните газове достигат първата група сензори. Четири други сензора (2) се намират, където няма вредни газове.

Използване на филтрираща лицева маска за защита от газови въздушни замърсявания

[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1970-те години бяха разработени филтърни материали, които могат да улавят не само аерозоли, но и газове[76][77]. Това се осигурява чрез включване в материала на малки частици сорбент, или чрез използването на влакна, направени от материал – абсорбатор.

Масата обаче на такава полумаска за единократна употреба е ниска (~ 10 – 30 g); и масата на сорбента също е малка. В заменяем филтър за еластомерни полумаски за многократна употреба обикновено има няколко десетки грама сорбент, а теглото на комплекта от тези филтри е ограничена до 300 g[78][79]. Така че срокът на експлоатация на полумаска за единократна употреба със сорбент може се окаже по-малък[80],: например, един-два часа. Затова прилагането на тези респиратори в САЩ при концентрация на газове над 1 ГС не е позволено – те се използват тогава, когато газът дразни служителя, но не е опасен за здравето му[81]. Ако има клапан за издишване, по време на издишване част от въздуха излиза през този клапан, а част – през филтъра. Овлажняването на сорбента от издишвания въздух може значително да намали срока на експлоатация (например, при защита от органични разтворители). В РФ, при ниски температури през зимата сорбентът може бързо да се превърне в парче лед[82] и да спре да улавя газа.

Някои търговци в РФ предлагат да използвате тези респиратори за защита от газове при надвишаване ГС 20 – 40 пъти[83][84]. Това няма аналог в развитите страни (САЩ[85], Великобритания[86] и Германия[87]); това не се изисква от закона; и не е възможно да се изчисли срокът на експлоатация с помощта на компютърни програми. Нещо повече – част от тези респиратори се сертифицират като средство за защита само от аерозоли, но не и от газове. Когато търговците предлагат на потребителите да използват тези респиратори като средство за защита от газове (при концентрация над 1 ГС); те провокират нарушаване на законите. В Украйна положението е подобно.

В РФ температурата на въздуха често е под 0 °С. Изследване[82] показва, че при температура от -5 до -15 °С само след 15 – 30 минути при много респиратори за еднократна употреба (използвани на чист въздух) съпротивлението при дишане започва да превишава допустимото. Това се обяснява с натрупването и замръзването на водни пари в материала на филтъра. Такова натрупване на влага и образуванието на лед върху повърхността на частиците на сорбента и/или на влакната на филтровия материал (поглощащи газа) може въобще да не позволи улавянето на вредните газообразни вещества.

Респираторите за еднократна употреба може да се използват за защита от газообразни вредни вещества тогава, когато концентрацията им не превишава 1 ПДК, т.е. тогава, когато те не са много опасни за здравето, а просто дразнят работника (напр. миризма и подобни)[81].

Законови изисквания към работодателя, които определят реда на смяна на филтри

[редактиране | редактиране на кода]

Законодателството на САЩ още от 1996 г. забранява като знак за подмяна на филтъра да се прилага появата на мирис на газ под маската[85]. Работодателят има право да използва само два начина за това – индикатори за края на срока на експлоатация (ESLI) и замяна по график (за сметка на определяне на срока на експлоатация – чрез изчисление или измерване). Държавни инспектори проверяват изпълнението на тези изисквания с помощта на подробни инструкции[88] за провеждане на проверки по предприятията. Освен това търговците на респиратори са длъжни да дават на потребителите цялата необходима информация за изчисляване на срока на експлоатация на филтрите.

В ЕС има подобни изисквания[89] (но те са по-малко ясни). Английско ръководство[90] дава следните указания:

  • Работодателят трябва да събере цялата информация за условията на използване на респираторите (които могат да повлияят на срока на експлоатация на филтрите).
  • Той е длъжен да предаде тази информация на производителите на респиратори; а производителят трябва да информира работодателя какъв ще е срокът на експлоатация на филтрите в такива условия. Могат да се използват компютърни програми.
  • Препоръчително е да се заменят филтрите с оглед количеството на сорбент в тях:
    • Филтри от първи клас (с малко сорбент) да се заменят след една смяна.
    • Филтри от втори клас да заменят не по-рядко от един път седмично.
    • Филтри от трети клас (с много сорбент) да се заменят по указанията на производителя.
  • Ако във въздуха има летливи примеси, които могат да мигрират във филтъра по време на неговото съхранение; филтърът може да се използва само веднъж.

В СССР и РФ няма държавно регулиране на избора и организацията по прилагането на СИЗОД; и законодателството няма никакви изисквания към работодателя по отношение на навременната подмяна на филтрите. Наличните изисквания задължават работодателя да използва респиратори по начина, по който се раздават специалното защитно облекло и обувки. Например, в изискванията не се различават респиратори за защита от газове, от респиратори за защита от аерозоли[91].

В резултат на това в страните от ОНД и страните, които преди това са влизали в СИВ, са възникнали и са станали по-силни ред негативни традиции. Тези традиции пречат на своевременната сменя на филтрите дори и тогава, когато се правят опити да се приложат европейските подходи към избора и прилагането на респиратори. Например, в Украйна е приет стандартът на ЕС EN-529[92]. Но украинските искания за замяна на филтрите твърде много се различават от европейските. Европейският документ забранява да се използват субективните усещания (сетивата) на служителя, а изискват да се прилагат указанията на производителя (т.е. изисква да се определи конкретната стойност на срока в известни условия за ползване на респиратора). След превода на документа, украинският работодател трябва само да изпълнява указанията на производителя (от общ характер). Всъщност (с оглед на съществуващите традиции), това означава, че потребителите продължават да използват субективните усещания на работниците, което е забранено в ЕС. Формално законодателство на Украйна е хармонизирано с европейското; но всъщност му противоречи.

Нов филтър 3М с индикатор[52].

В България също има стандарт[93], разработен от Европейската комисия[89]. По принцип българският документ следва да изисква от работодателя същото, което изисква европейският документ от работодателя (например, във Великобритания, виж по-горе; раздел A.2.4.3 „Газозащитни филтри“):

„ Трудно е да се дадат „общи правила“ ... за безопасна продължителност на употреба ... за един газозащитен филтър. Потребителите ... трябва да намерят максималната възможна информация за типа на замърсителите във въздуха ... концентрация ... влажността ... температурата и натоварването при работа. Снабдени с тази информация, те трябва да потърсят упътване от производителя ... вероятна безопасна продължителност на употреба. ... Някои потребители могат да разчитат на мириса или вкуса на опасното вещество, за да открият пробива и по този начин да се определи безопасната продължителност на употреба. Тази практика може да не е подходяща, защото чувствителността на носещия може да е повлияна или притъпена по редица причини. По този начин може да се стигне до продължителност на употреба, по-голяма от допустимата. “

Въпреки това, на практика, доставчици на респиратори (3M, MSA) не препоръчват в техните каталози и на своите сайтове, това, което самите те препоръчват на своите клиенти в други страни (Западна Европа, например – в Обединеното кралство). Това може да създаде потенциална заплаха за здравето на работниците, които използват висококачествени респиратори за защита срещу токсични газове в България (както и в РФ, и Украйна). Така че даденият български стандарт не решава напълно задачата, за която е създаден. Освен това документът е достъпен само за четене (в библиотеката на БИС), но трябва да се купи за постоянно ползване (такива стандарти са безплатни например в САЩ[85] и в РФ[94]). Това, че доставчиците на респиратори не нарушават настоящата (появила се още при комунистическото управление на страната) негативна традиция, и не предупреждават потребителите за съществуващите съвременни технически постижения, допълнително създава потенциална заплаха за здравето на работниците, които използват противогази за защита от въздушни замърсители. Недостатъчно адекватното законодателство може да попречи на държавен контрол за защита на работници от вредни условия на труд.

Регенерация на противогазни филтри за повторна употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Ако газът е уловен с активен въглен (чрез адсорбция), връзката на газовите молекули със сорбента не е много силна. Възможна е десорбция – отделяне на молекулите от въглена и извеждането им в атмосферата. Явлението е открито по време на Първата световна война. Противогазните филтри след употреба се съхраняват в незапечатани опаковки; и след известно време те частично и постепенно възстановяват способността си да улавят газ, и така те отново могат да защитават войниците срещу химическите оръжия. Разбира се, такава „естествена регенерация“ се дължи на продължително прекъсване в употребата, докато използването на респиратори в промишлеността става в други условия, както и за защита срещу други газове. Някои газове образуват с активния въглен по-силна връзка, отколкото хлора.

За възстановяване на използвани филтри са разработени специални методи. Сорбентът се поставя в условия, които да доведат до откъсване и отнемане на уловените по-рано молекули. За целта през 1930-те през филтрите се е пропускала водна пара или топъл въздух[95][96], а също и други начини[97]. Регенерацията става след изваждане на сорбента от противогазната кутия, или направо в кутията, без разглобяването ѝ.

През 1967 г. е направен опит да се използват йонообменни смоли като сорбент. За регенерацията сорбентът се изважда от корпуса и се измива с разтвор на (луга или натриев карбонат[98]).

Научно изследване[73] показва, че при използване на филтър за защита от метил бромид, той може да се регенерира, като през филтъра се прекарва топъл въздух (100÷110 °С, с разход на въздух 20 l/min, продължителност около 60 минути).

В промишлеността при пречистване на въздуха от газове постоянно и систематично се използват сорбенти и те се регенерират във филтрите на газопречистващото вентилационно оборудване, тъй като това позволява да се икономисат средства по замяна на сорбента, и освен това регенерацията на промишлените филтри може да става внимателно и организирано. При масовото използване на респиратори обаче от различни хора и в разнообразни условия е невъзможно да се осигурят точност и правилност на регенерацията на противогазните филтри на респираторите, и затова (въпреки че това е осъществимо и изгодно по начало) регенерация на противогазните филтри на респираторите не се провежда.

Актуални проблеми

[редактиране | редактиране на кода]

В много страни (РФ[99], Украйна, Южна Корея и др.) няма такива изисквания на законодателството към работодателя, които да гарантират своевременната подмяна на филтрите. Специалистите по безопасност и здраве на работното място не преминават подходящо обучение; няма подходящи и достъпни учебници; доставчиците на респиратори не дават на купувачите нужната информация, за да може да се определи срокът на експлоатация на филтрите. Това налага на практика да се използват субективните реакции (сетивата) служителите (както в началото на 20 век), което невинаги е безопасно.

През 1970 г. индикатори за край на срока на експлоатация не съществуват, и компютърни програми за изчисляване на този срок също все още е нямало. По тази причина американски специалисти по професионални болести се опитват да наложат пълна забрана на ежедневното ползване на респиратори[100]; а е било позволено да ги използват само при ремонти, аварии и т.н. Законодателство на САЩ изисква от работодателя да използва само изолиращи респиратори (ако имате газовете нямат миризма, стр. 132, п. 11.2 (b)[9]); например – ВДА. Ако няма индикатори на срока на експлоатация на филтрите и ако не може да се изчисли този срок, то може да използвате този начин за решаване на проблема.

Трудности с осигуряване на смяната на филтрите са се превърнали в една от няколкото причини, поради която законодателство на САЩ[85] задължава работодателя да използва само изолиращи респиратори при голяма замърсеност[101] на въздуха. Законодателството на Европейския съюз[86][87] съдържа подобни („по-неясни“) изисквания.

Значително протичането на замърсен въздух през пролуките между маска и кожата на лицето на служителя, може да доведе до замърсяване на вдишване на въздух, на много поръчки с магнитуд по-голям, отколкото замърсяването на въздух след почистване на филтри.

Вследствие просмукването на нефилтриран въздух през междините между маската и лицето (ако маската не отговаря на лицето, или ако маската не е правилно поставена, или ако тя се размества по време на работа), ефективността на филтриращия респиратор може да се окаже значително по-ниска, отколкото степента на пречистване на въздуха от противогазните филтри.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Михаил Дубинин, Михаил, Чмутов, К. Физико-химични основи на проектиране на противогази; име в оригинал [Физико-химические основы противогазного дела]. Москва, Военна академия на химичните отбрана името К.Е. Ворошилов, 1939. (на руски) (на руски)
  2. ↑ Cralley, Lewis, Cralley, Lester et al. Patty's Industrial Hygiene and Toxicology. 3 ed. Т. 3A. Лондон, Willey-Interscience, 1985. ISBN 0 471-86137-5. с. 677 – 678. (на английски)
  3. ↑ Howard, John (ed). Оборудване за защита на сгради срещу замърсяването на въздуха (радиоактивни, химически и биологични); име в оригинал [Filtration and Air-Cleaning Systems to Protect Building Environments from Airborne Chemical, Biological, or Radiological Attacks]. Синсинати, Охайо, National Institute for Occupational Safety and Health (DHHS (NIOSH) Publication No 2003 – 136), 2003. p. 78. (на английски) (на английски)
  4. ↑ а б Bollinger, Nancy D et al. Ръководство NIOSH за избор на респиратори; име в оригинал [NIOSH Respirator Selection Logic]. Синсинати, Охайо, National Institute for Occupational Safety and Health, (DHHS (NIOSH) Publication No. 2005 – 100), 2004. p. 39. (на английски) (на английски); PDF Wiki (на руски)
  5. ↑ а б Ръководство за избор на респиратори за 2008 г.; име в оригинал [2008 Respirator Selection Guide]. St. Paul, MN, 3M, 2008. с. 15 – 96. (на английски)
  6. ↑ Списъци на вредни вещества ((ru)): 1. Не са без мирис; 2. Не е известно, имат ли мирис
  7. ↑ parts-per-million (ppm) – частици за 1 милион. Превръщането от ml/m3 в ppm се извършва по формулата: ppm = (mg/m3 x 24.45) / MW, където MW = Molecular Weight – молекулно тегло (моларна маса) на газ или пара. Това превръщане се отнася за следните условия: tос=25 °C и p 760 mm Hg.
  8. ↑ Short Term Exposure Limit (STEL) – Гранична стойност (на САЩ), която не трябва превышаться, дори за кратък период от време.
  9. ↑ а б Bollinger, Nancy D., Schutz, Robert H. et al. Ръководство NIOSH за използване на респиратори в индустрията; име в оригинал [NIOSH Guide to Industrial Respiratory Protection]. Синсинати, Охайо, National Institute for Occupational Safety and Health, (DHHS (NIOSH) Publication No. 87 – 116), 1987. p. 305. (на английски) (на английски); Има превод на руски език: PDF Wiki
  10. ↑ Amoore, John и др. Използването на миризма на химикали, за да бъдат открити във въздуха и във вода: сравняване на концентрацията на вещества на откриване; с концентрация на опасни за здравето; име в оригинал [Odor as an aid to chemical safety: odor thresholds compared with threshold limit values and volatilities for 214 industrial chemicals in air and water dilution] // Journal of Applied Toxicology 3 (6). John Wiley & Sons, Ltd, 1983. DOI:10.1002/jat.2550030603. с. 272 – 290. (на английски)
  11. ↑ а б Трумпайц, Я.И., Афанасьева, Е.Н. Средства за индивидуална дихателна защита (указател); име в оригинал [Индивидуальные средства защиты органов дыхания (альбом)]. Ленинград, Профиздат, 1962. (на руски) (на руски)
  12. ↑ а б Шкрабо, М.Л. и др. Противогази за употреба в промишлеността – Каталог; име в оригинал [Промышленные противогазы и респираторы. Каталог]. Черкасы, Отделение НИИТЭХИМа, 1982. (на руски) (на руски)
  13. ↑ Ballantyne, Bryan, Schwabe, Paul. Дихателна защита. Принципи и приложения; име в оригинал [Respiratory Protection. Principles and Applications]. Лондон, Ню Йорк, Chapman & Hall, 1981. ISBN 0412227509. (на английски) (на английски)
  14. ↑ Maggs F.A.P. Филтър за изпитване, без нарушаване на техните свойства; име в оригинал [A Non-destructive Test of Vapour Filters] // The Annual of Occupational Hygiene 15 (2 – 4). BOHS, Oxford University Press, 1972. DOI:10.1093/annhyg/15.2-4.351. p. 351 – 359. (на английски) (на английски)
  15. ↑ Британският патент British Patent No. 60224/69. (на английски)
  16. ↑ Тихова, Т.С. Средства за индивидуална защита на работниците в железопътния транспорт (каталог); име в оригинал [Средства индивидуальной защиты работающих на железнодорожном транспорте. Каталог-справочник]. Москва, ВНИИЖГ, Транспорт. с. 245. (на руски) (на руски)
  17. ↑ а б Стандарт на САЩ за безопасност и здравето (при работа с 1,3-Бутадиен); име в оригинал [US OSHA occupational health and safety standard, 29 Code of Federal Register 1910.1051 1,3-Butadiene]; раздел 1910.1051(h)(3) Respirator selection (на английски)
  18. ↑ а б U.S. Department of Labor, Bureau of Labor Statistics. Използването на респиратори в националната икономика; име в оригинал [Respirator Usage in Private Sector Firms]. Моргантаун, Западна Вирджиния, U.S. Department of Health and Human Services, Centers for Disease Control and Prevention, National Institute for Occupational Safety and Health (NIOSH and U.S. DOL BLS Publication), 2003. с. 214 (Маса 91). (на английски)
  19. ↑ а б Подмяна на газови филтри // 2019.; Occupational Safety and Health Administration. Respirator Change Schedules // 2019. Посетен на 2019-12-08. (на английски) (на руски)
  20. ↑ а б Ali, Karimi et al. Revising organic vapour respirator cartridge change schedule: A case study of a paint plant in Iran // Archives of Industrial Hygiene and Toxicology 64 (1). Zagreb (Croatia), Institute for Medical Research and Occupational Health, 2013. DOI:10.2478/10004-1254-64-2013-2256. p. 133-138. Посетен на 2019. (на английски) (на руски)
  21. ↑ Ziegler G., Martin, Hauthal, W., Koser, H. Разработването на индикатори, показващи края на срока на експлоатация на филтри на противогази (изследвания); име в оригинал [Entwicklung von Indikatoren zur Anzeige des Gebrauchsdauer-Endes von Gasfiltern (Machbarkeitsstudie)]. Bremerhaven, Wirtschaftsverl, 2003. ISBN 3-86509-041-9. (на немски) (на немски)
  22. ↑ Cothran, T. Софтуер за изчисляване на продължителността на работа на филтрите (органични съединения) в противогази; име в оригинал [Features – Service Life Software for Organic Vapour Cartriges] // Occupational Health and Safety 69 (5). Waco, Tex., 2000. с. 84 – 93. (на английски)
  23. ↑ Линк към документ, който описва компютърната програма MerlinTM (www.aearo.com/pdf/CHANGE.pdf) през 2016 – не работи; компания American Optical Safety (AO Safety, Aearo) през 2008 г. купена от компанията 3M (на руски) Архив на оригинала от 2016-05-11 в Wayback Machine.. Това не е било възможно да се намери на компютърната програма и нейното описание.
  24. ↑ а б 3M Service Life Software, Version 3.3; действа до 1 януари 2017 г. (на английски)
  25. ↑ а б MSA program Cartridge Life Calculator хипервръзка 1 – Cartridge Life Expectancy Calculator хипервръзка 2 – Cartridge Service Life Calculator (на САЩ, и на България) (на английски, немски, френски и руски)
  26. ↑ Program for Cartridge Service Life calculation ezGuide ((en)), на разположение на страницата на компанията North www.northsafety.com (сега Honeywell Safety Products)
  27. ↑ Хипервръзки към уеб сайта на производителя (където можете да изтеглите програмата за изчисляване на срока на експлоатация на филтри): Filters & Cartridges: S-Series и Filters & Cartridges: T-Series (след регистрация) ⇒ Software Downloads (на английски)
  28. ↑ Хипервръзка към базата данни VOICE на компанията Dräger (версия на програмата за САЩ ). Той разполага с програма за изчисляване на срока на експлоатация на филтри End-of-ServiceLife Calculator (след избора на вредни вещества, неговата концентрация, и за избор на филтър, сертифициран NIOSH) (на английски).
  29. ↑ Wood, Gerry. При изчисляването на продължителността на работа на газови филтъри при различни температура и влажност на въздуха (при излагане на метил йодид); име в оригинал [Effects of Air Temperatures and Humidities on Efficiencies and Lifetimes of Air-Purifying Chemical Respirator Cartridges Tested Against Methyl Iodide] // American Industrial Hygiene Association Journal 46 (5). Акрон, Охайо, AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 1985. DOI:10.1080/15298668591394761. p. 251 – 256. (на английски) (на английски) Налична е безплатна статия
  30. ↑ Wood, Gerry et al. Протокол за изпитване на филтри за органични пари; име в оригинал [A Testing Protocol for Organic Vapor Respirator Canisters and Cartridges] // American Industrial Hygiene Association Journal 50 (8). Акрон, Охайо, AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 1989. DOI:10.1080/15298668991375317. p. 651 – 654. (на английски) (на английски) Налична е безплатна статия
  31. ↑ Wood, Gerry. При изчисляването на продължителността на работа на газова филтъра (органични газове); име в оригинал [Estimating Service Lives of Organic Vapor Cartridges] // American Industrial Hygiene Association Journal 55 (1). Акрон, Охайо, AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 1994. DOI:10.1080/15428119491019203. p. 11 – 15. (на английски) (на английски) Налична е безплатна статия
  32. ↑ Wood, Gerry. При изчисляването на продължителността на работа на газова филтъра (органични газове), част 2: единична газова въздействие при различна влажност; име в оригинал [Estimating Service Lives of Organic Vapor Cartridges II: A Single Vapor at All Humidities] // Journal of Occupational and Environmental Hygiene 1 (7). AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 2004. DOI:10.1080/15459620490467792. p. 472 – 492. (на английски) (на английски) Налична е безплатна статия
  33. ↑ Wood, Gerry. При изчисляването на продължителността на работа на газова филтъра, който задържа газове (които влизат в химическа реакция); име в оригинал [Estimating Service Lives of Air-Purifying Respirator Cartridges for Reactive Gas Removal] // Journal of Occupational and Environmental Hygiene 2 (8). AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 2005. DOI:10.1080/15459620591034259. p. 414 – 423. (на английски) (на английски) безплатна статия
  34. ↑ Wood, Gerry и др. При изчисляването на продължителността на работа на газова филтъра (органични газове), част 3: ефекти на няколко газове под различна влажност; име в оригинал [Estimating Service Lives of Organic Vapor Cartridges III: Multiple Vapors at All Humidities] // Journal of Occupational and Environmental Hygiene 4 (5). AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 2007. DOI:10.1080/15459620701277468. с. 363 – 374. (на английски) безплатна статия
  35. ↑ а б Wood, Gerry O. и др. Проучване, за да се определи дали е възможно да се използва газов филтър за втори път; име в оригинал [Estimating Reusability of Organic Air-Purifying Respirator Cartridges] // Journal of Occupational and Environmental Hygiene 8 (10). 2011. DOI:10.1080/15459624.2011.606536. с. 609 – 617. (на английски)
  36. ↑ Програма за изчисляване на срока на експлоатация на филтри Advisor Genius (сега препоръчват да използвате друга програма Use a Math Model → MultiVapor™ Version 2.2.3 Application). Той използва математически модел, разработен от Джери Вуд. (на английски)
  37. ↑ Дубинин, Михаил и др. Сорбция и структурата на активен въглен; име в оригинал [Сорбция и структура активных углей] // Журнал физической химии 21 (11). Москва, Отделение общей и технической химии АН СССР; издателство „Наука“, 1947. с. 1351 – 1362. (на руски)
  38. ↑ а б Програма за изчисляване на срока на експлоатация на филтри, разработена от Scott: SureLife™ Cartridge Calculator (на английски)
  39. ↑ Маси с примери за изчисление на експлоатация на газове филтри.
  40. ↑ Шкрабо, М.Л. и др. Противогази за употреба в промишлеността – Каталог; име в оригинал [Промышленные противогазы и респираторы. Каталог]. Черкасы, Отделение НИИТЭХИМа, 1974. (на руски) (на руски)
  41. ↑ Miller, Donald (ed). Ръководство NIOSH за избор на респиратори, Приложение А „Политика на Института за безопасност и здраве на работното място (NIOSH) по отношение на сертифициране индикатори (показващи края на срока на експлоатация на газове филтри“; име в оригинал [NIOSH Respirator Decision Logic (DHHS (NIOSH) Publication No. 87 – 108)]. Синсинати, Охайо, National Institute for Occupational Safety and Health (DHHS (NIOSH) Publication Number 87 – 108), 1987. с. 43 – 46. Посетен на 07.08.2016. (на английски)
  42. ↑ Каминский, Симеон, Смирнов, К.М., Жуков, В.И. и др. Индивидуални средства за защита. Указател; име в оригинал [Средства индивидуальной защиты: Справочное пособие]. Ленинград, Химия. Ленинградское отделение, 1989. ISBN 5-7245-0279-8. с. 398. (на руски)
  43. ↑ Hironobu Abiko, Mitsuya Furuse and Tsuguo Takano. Estimation of Organic Vapor Breakthrough in Humidified Activated Carbon Beds:―Application of Wheeler-Jonas Equation, NIOSH MultiVapor™and RBT (Relative Breakthrough Time) // Journal of Occupational Health (Japan) (6). Tokyo, Japan Society for Occupational Health, 6 2016. DOI:10.1539/joh.15-0244-O. p. 570-581. Посетен на 2019. (на английски) (на руски)
  44. ↑ Национален стандарт на САЩ за безопасност и здраве на работното място „Сертифициране респираторов“ Occupational safety and health standard 42 Code of Federal Register 84 „Approval of Respiratory Protective Devices“ 84.255 Requirements for end-of-service-life indicator Архив на оригинала от 2016-03-12 в Wayback Machine. (на английски); PDF Wiki (на руски)
  45. ↑ а б в г д Favas, George. Индикатори, предупреждават на срока на експлоатация на филтъри за респиратори (Част 1. Преглед на литературата); име в оригинал [End of Service Life Indicator (ESLI) for Respirator Cartridges. Part I: Literature Review]. Виктория 3207 Австралия, Human Protection & Performance Division, Defence Science and Technology Organisation, Юли 2005. с. 49. Архив на оригинала от 2013-05-02 в Wayback Machine. (на английски) (на руски)
  46. ↑ а б в Yablick M. (1925) Indicating gas-mask canister, Patent No. US1537519. (на английски)
  47. ↑ а б Dragerwerk H. and Bernh, D. L. (1957), Patent No. GE962313
  48. ↑ Jones J. A. and Ayes, A. V. (1979) Respirator cartridge end-of-service lift indicator system and method of making, American Optical Corporation, Patent No. US4154586. (на английски)
  49. ↑ Tanaka Shigeru et al. Лесен начин за откриване на началото на проникания въздушни замърсители във въздуха, който почиства на филтър; име в оригинал [A simple method for detecting breakthroughs in used chemical cartridges] // American Industrial Hygiene Association Journal 62 (2). Акрон, Охайо, AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 2001. DOI:10.1080/15298660108984619. p. 168 – 171. (на английски)
  50. ↑ Metzler R. W. (2002) Уведомяване на потребителите респираторов за това, че сертификат (фирма Aearo, филтр R59A) сега се обявяват за невалидни; име в оригинал [Withdrawal of Aearo Company’s full facepiece respirators with the R59A mercury vapor/chlorine cartridge]. National Institute for Occupational Safety and Health. Respirator Users Notice. (на английски)
  51. ↑ Филтри на компанията 3М 6009 Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine. и 60921 Архив на оригинала от 2017-04-01 в Wayback Machine. с индикатор ESLI. (на английски)
  52. ↑ а б Melissa Checky, Kevin Frankel, Denise Goddard, Erik Johnson, J. Christopher Thomas, Maria Zelinsky & Cassidy Javner. Изследването на пасивната (оптичен) индикатор, която показва остатъка от срок на експлоатация на филтрите при въздействие на органични съединения; име в оригинал [Evaluation of a passive optical based end of service life indicator (ESLI) for organic vapor respirator cartridges] // Journal of Occupational and Environmental Hygiene 13 (2). AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 2016. DOI:10.1080/15459624.2015.1091956. p. 112 – 120. (на английски) (на английски)
  53. ↑ Торопов СА, Найман ИС. Газозащитен филтър (сероводород) с индикатор за подмяна (Член на книга: Защитно облекло и лични предпазни средства; ред. Е. Цуцков и И.М. Найман); име в оригинал [Лёгкий противогаз-респиратор с индикатором на сероводород // в книге: Спецодежда и средства индивидуальной защиты. Сборник научно-исследовательских работ]. Москва, Профиздат, 1961. с. 93. (на руски)
  54. ↑ Коробейникова АС, Вихлянцев АВ, Трубицина МЕ, Новокрещенова ЛИ. Изследване на филтри за газови маски, които са показател за периодична замяна. Цялостно решение да защити проблеми на работниците (Колекция на научни работи на институциите на професионалното здраве ВЦСПС); име в оригинал [Испытание противогазных коробок с индикацией отработки шихты. В книге: Комплексное решение вопросов охраны труда. Сборник научных работ институтов охраны труда ВЦСПС]. Москва, Издателство Профиздат, 1988. с. 112 – 114. (на руски) (на руски)
  55. ↑ Миронов, Лев. Социални и икономически стимули за използването на нови средства за индивидуална защита; име в оригинал [Социально-экономическая обоснованность применения новых СИЗ] // Наръчник за специалист по охрана на труда (Справочник специалиста по охране труда) (2). Москва, Издателство МЦФР, 2005. с. 82 – 84. (на руски) (на руски)
  56. ↑ Linders M.J.G., Bal E.A., Baak P.J., Hoefs J.H.M. and van Bokhoven J.J.G.M. (2001) Further development of an end of service life indicator for activated carbon filters, Carbon '01, University of Kentucky Center for Applied Energy Research, Lexington, Kentucky, United States
  57. ↑ Jager H. and Van de Voorde M.J. (1999) Device for removing one or more undesirable or dangerous substances from a gas or vapor mixture and a gas mask comprising such a device, Nederlandse Organisatie Voor Toegepastnatuurwetenschappelijk Onderzoek TNO, Patent No. US5944873[неработеща препратка]
  58. ↑ Leichnitz K. (1987) Colorimetric indicator for the indication of the exhaustion of gas filters, Dragerwerk AG, Germany, Patent No. US4684380.[неработеща препратка]
  59. ↑ Wallace R.A. (1975) Chemically activated warning system, Wallace, R. A., Patent No. US3902485.[неработеща препратка] Wallace R.A. (1975) Thermally activated warning system, Patent No. US3911413[неработеща препратка]
  60. ↑ Roberts C.C. (1976) Colorimetric vinyl chloride indicator, Catalyst Research Corporation, Patent No. US3966440[неработеща препратка].
  61. ↑ Loscher R. A. (1965) Gas contaminant sensing device, Selas Corp of America, Patent No. US3200387. (на английски)
  62. ↑ а б Shigematsu Y., Kurano R. and Shimada S. (2002) Gas mask having detector for detecting timing to exchange absorption can, Shigematsu Works Co Ltd and New Cosmos Electric Corp., Patent No. JP2002102367.
  63. ↑ Hajime Hori et al. Hазработване на нов респиратор, защитаващ от органични съединения, и имащи полупроводникови сензор за смяна на филтри; име в оригинал [Development of a New Respirator for Organic Vapors with a Breakthrough Detector Using a Semiconductor Gas Sensor] // Applied Occupational and Environmental Hygiene 18 (2). AIHA & ACGIH and Taylor & Francis, 2003. DOI:10.1080/10473220301438. p. 90 – 95. (на английски) (на английски)
  64. ↑ а б Bernard P., Caron S., St. Pierre M. and Lara, J. (2002) End-of-service indicator including porous waveguide for respirator cartridge, Institut National D’Optique, Quebec, Patent No. US6375725. (на английски)
  65. ↑ Cyrano Sciences, Array based chemiresistor sensors for residual life and end of service life indication, NIOSH presentation Архив на оригинала от 2015-07-13 в Wayback Machine. (на английски)
  66. ↑ а б в Представяне на лабораторията на Средства за индивидуална защита (NPPTL presentation, 2007) Развитие на индикатор за определяне на срока на експлоатация на филтъри за респиратори Sensor Development for ESLI & Application to Chemical Detection (на английски)
  67. ↑ Rose-Pehrsson, Susan L., Williams, Monica L. Използването на сензори във филтрите на противогази, за да се определи техния продължителността на експлоатация. Прегледът на литературата, информация от производителите, и указанията за по-нататъшна работа; име в оригинал [Integration of Sensor Technologies into Respirator Vapor Cartridges as End-of-Service-Life Indicators: Literature and Manufacturer's Review and Research Roadmap]. Washington, DC, US Naval Research Laboratory, 2005. с. 37. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. (на английски) (на руски)
  68. ↑ Кривуля, С.Д. и др. Да се постигне (и посоката на по-нататъшни работи) в областта на предотвратяване, и на отстраняване на последиците от аварии при превоз на опасни товари; име в оригинал [Достижения и перспективы развития медицины катастроф в профилактике и ликвидации аварий с перевозимыми опасными грузами] // Гигиена и санитария (6). Издателство „Медицина“, 6 2016. с. 58 – 60. (на руски)
  69. ↑ Magnante P.C. (1979) Respirator cartridge end-of-service life indicator, American Optical Corporation, Patent No. US4146887.[неработеща препратка]
  70. ↑ Freidank M., Coym J. and Schubert A. (1989) Warning device to indicate the state of gases exhaustion of a gas filter retaining dangerous gases, Auergesellschaft GMBH, Patent No. US4873970[неработеща препратка]
  71. ↑ Maclay G.J., Yue C., Findlay M.W. and Stetter J.R. A prototype active end-of-service-life indicator for respirator cartridges // Applied Occupational and Environmental Hygiene 6 (8). Taylor and Francis, 2001. DOI:10.1080/1047322X.1991.10387960. p. 677—682. (на английски) Stetter J.R. and Maclay G.J. (1996) Chemical sensing apparatus and methods, Transducer Research Inc., Patent No. US5512882[неработеща препратка]
  72. ↑ G.O. Wood & R. Kissane. Reusability Study with Organic Vapor Air-Purifying Respirator Cartridges. Maryland, Edgewood Research, Development and Engineering Center, 1997. p. 873-877. Посетен на 2020-02-28. (на английски) ( на руски)
  73. ↑ а б Maggs, F. A. P. и др. Използването на газов филтър (тип O) за защита на метил бромид; и възстановяване на тези филтри; име в оригинал [The Use and Regeneration of Type-O Canisters for Protection Against Methyl Bromide] // Annals of Occupational Hygiene 18 (2). 1975. DOI:10.1093/annhyg/18.2.111. с. 111 – 119. (на английски)
  74. ↑ Басманов ПИ, Каминский СЛ, Коробейникова АВ. Индивидуални средства за дихателна защита. Ръководство и справочник; име в оригинал [Средства индивидуальной защиты органов дыхания. Справочное руководство]. Санкт Петербург, Издателство ГИИП „Искусство России“, 2007. ISBN 5-900-78671-4. с. 400. (на руски)
  75. ↑ Програмата за компютъра "MultiVapor with IBUR" – Immediate Breakthrough Upon Reuse – тя изчислява степента на замърсяване на въздуха, който излиза от филтъра в началото на повторна употреба. (на английски)
  76. ↑ Каминский С.Л., Никифоров И.Н., Вихлянцев A.B. Резултати от тестове на респиратори с йонообменна сорбент (в книгата: Разработване и изпитване на средства за дихателна защита); име в оригинал [Результаты испытаний ионитных моделей средств индивидуальной защиты органов дыхания. (в книге: Проблемы разработки и испытания средств индивидуальной защиты органов дыхания, под ред. ктн ИН Никифорова и кмн СЛ Каминского)]. Москва, ВЦНИИОТ ВЦСПС, 1977. с. 39 – 53. (на руски)
  77. ↑ Кощеев ВС, Гольдштейн ДС и др. Респиратори за единократна употреба „Лепесток“; име в оригинал [Облегчённые универсальные респираторы типа „Лепесток“] // Гигиена труда и профессиональные заболевания (8). Москва, Академия на медицинските науки на СССР, 1983. с. 38 – 40. (на руски)
  78. ↑ Държавен стандарт РФ – ГОСТ Р 12.4.193 – 99 Архив на оригинала от 2015-06-30 в Wayback Machine. Стандарт на безопасност и здраве на работното място. Индивидуальни средства на дихателна защита. Газови и комбинирани филтри. Общи изисквания. ( на руски)
  79. ↑ Държавен стандарт РФ – ГОСТ 12.4.235 – 2012 (EN 14387:2008) Стандарт на безопасност и здраве на работното място. Индивидуальни средства на дихателна защита. Противогазни и комбинирани филтри. Общи изисквания. Тестове. Маркиране ( на руски)
  80. ↑ Rozzi T., Snyder J., Novak D. Проучване на респиратор за еднократна употреба, в който има частици от активен въглен във филтъра (при излагане на ароматни въглеводороди); име в оригинал [Pilot Study of Aromatic Hydrocarbon Adsorption Characteristics of Disposable Filtering Facepiece Respirators that Contain Activated Carbon] // Journal of Occupational and Environmental Hygiene 9 (11). American Industrial Hygiene Association (AIHA) & ACGIH, and Taylor & Francis, 2012. DOI:10.1080/15459624.2012.718943. с. 624 – 629. (на английски)
  81. ↑ а б Капцов, Валерий и др. Проблеми при прилагането на противогази; име в оригинал [Невесомый порог. Проблемы использования противогазных СИЗ органов дыхания] // Безопасность и охрана труда (1). 1 2015. с. 59 – 63. Wiki (на руски)
  82. ↑ а б Находкин Владимир Петрович. Разработване на респираторов; и разработване на указания за тяхното използване при ниски температури на въздуха; име в оригинал [Разработка средств индивидуальной защиты органов дыхания и методических рекомендаций по их применению в условиях отрицательных температур. автореферат диссертации по безопасности жизнедеятельности человека, 05.26.2001]. Якутск, 2005. (на руски)
  83. ↑ Васильев Е. В., Гизатуллин Ш.Ф., Спельникова М.И. Избор и прилагане на респиратори за еднократна употреба (за защита от аерозоли и газове); име в оригинал [Проблема выбора и использования противогазоаэрозольных фильтрующих полумасок] // Наръчник за специалист по охрана на труда (Справочник специалиста по охране труда) (12). Москва, Издателство МЦФР, 2014. с. 51 – 55. (на руски) (на руски)
  84. ↑ Петрянов, ИВ, Кощеев, ВС, Басманов, ПИ. Лепесток. Респиратори за единократна употреба; име в оригинал [Лепесток. Лёгкие респираторы]. 2 изд. Москва, Издателство „Наука“, 2015]. ISBN 978-5-02-039145-1. с. 319. (на руски)
  85. ↑ а б в г Occupational Safety and Health Administration (OSHA) standard 29 CFR 1910.134 „Respiratory Protection“ (на английски). Има превод на руски език: PDF Wiki
  86. ↑ а б Technical Committee PH/4, Respiratory protection. Стандарт на Обединеното кралство за безопасност и здравето BS 4275:1997 „Насоки за подбора и организацията на използването на респиратори“; име в оригинал [British Standard BS 4275:1997 "Guide to implementing an effective respiratory protective device programme"]. 3 ed. 389 Chiswick High Road, Лондон, British Standards Institution, 1997. с. 3. (на английски)
  87. ↑ а б European Committee for Standardization, Technischen Komitee CEN/TC 79 „Respiratory protective devices“. Немски стандарт „Средства за защита на дихателните органи. Препоръки за избор, употреба, грижи и поддържане. Ръководство“; име в оригинал [DIN EN 529:2006 "Atemschutzgerate – Empfehlungen fur Auswahl, Einsatz, Pflege und Instandhaltung – Leitfaden" (Deutsche Fassung EN 529:2005)]. Brussel, rue de Stassart, 36, Deutsche Gremium ist NA 027-02-04 AA „Atemgerate fur Arbeit und Rettung“ im Normenausschuss Feinmechanik und Optik (NAFuO), 2005. с. 50. (на немски)
  88. ↑ Charles Jeffress (OSHA) Instruction CPL 2 – 0.120 (1998) (на английски)
  89. ↑ а б EN 529 – 2005 Respiratory protective devices – Recommendations for selection, use, care and maintenance – Guidance document (на английски)
  90. ↑ HSE. Ръководство HSE за избор и за използване на респиратори в индустрията; име в оригинал Respiratory protective equipment at work. A practical guide. 4 изд. Health and Safety Executive, 2013. ISBN 978 0 7176 6454 2. (на английски)
  91. ↑ Правила обеспечения работников специальной одеждой, специальной обувью и другими средствами индивидуальной защиты (в ред. Постановлений Минтруда РФ от 29.10.1999 N 39, от 03.02.2004 N 7)[неработеща препратка] (Правила осигуряват работниците с работни дрехи, обувки и лични предпазни средства)
  92. ↑ Украинская националная версия стандарта ЕС EN 529:2005 (Державний стандарт України ДСТУ EN 529:2006. Засоби індивідуального захисту органів дихання. Рекомендації щодо вибору, використання, догляду і обслуговування. Настанова) (EN 529:2005, IDT)
  93. ↑ БДС EN 529:2006 Средства за защита на дихателните органи. Препоръки за избор, употреба, грижи и поддържане. Ръководство. (EN 529:2005, CEN/TC 79) Български институт за стандартизация, Публикуван 2010-03-22, 54 с.
  94. ↑ Държавен стандарт РФ – ГОСТ 12.4.299 – 2015 (EN 529:2005) Стандарт на безопасност и здраве на работното място. Индивидуални средства на дихателна защита. Избор, приложение, поддръжка, съхранение. Москва. Издателство „Стандартинформ“. – 2015. – 29 с. ( на руски)
  95. ↑ Торопов, Сергей. Тестване на промишлени филтриращи противогази; име в оригинал [Испытания промышленных фильтрующих противогазов]. Москва, Государственное научно-техническое издательство технической литературы НКТП. Редакция химической литературы, 1938. (на руски) PDF Djvu (на руски)
  96. ↑ Торопов, Сергей. Промишлени противогази и респиратори; име в оригинал [Промышленные противогазы и респираторы]. Москва Ленинград, Государственное научно-техническое издательство технической литературы, 1940. (на руски) PDF Djvu (на руски)
  97. ↑ Руфф, В.Т. Регенерация на филтри на противогази за повторна употреба; име в оригинал [Регенерация промышленных фильтрующих противогазов] // Гигиена труда и техника безопасности (1). Москва, 1936. с. 56 – 60. (на руски) (на руски)
  98. ↑ Вулих, А.И. и др. Използването на йонообменници на като сорбент за филтри на противогаи; име в оригинал [Иониты в качестве поглотителей для противогазов] // Безопасность труда в промышленности (1). Москва, Комитет по надзору за безопасным ведением работ в промышленности и горному надзору, 1967. с. 46 – 48. (на руски) (на руски)
  99. ↑ Капцов, Валерий и др. Прилагането на противогази за предотвратяване на професионални заболявания; име в оригинал [Правильное использование противогазов в профилактике профзаболеваний] // Гигиена и санитария (3). Издателство „Медицина“, 5 2013. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2013-1109. с. 42 – 45. Wiki PDF (на руски)
  100. ↑ Cralley, Lewis, Cralley, Lester et al. Patty's Industrial Hygiene and Toxicology. 2 ed. Т. 3A. Лондон, Ню Йорк, Willey-Interscience, 1985. с. 662 – 685.
  101. ↑ Barsan, Michael E. Указател NIOSH на вредни вещества; име в оригинал [NIOSH Pocket guide to chemical hazards]. 3 изд. Синсинати, Охайо, National Institute for Occupational Safety and Health, 2007. с. xiv–xvi; xx–xxiii; 2 – 340. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Респираторен_филтър&oldid=12342549“.