Швейцария

Швейцария
Знаме        Герб Герб
Девиз: няма
География и население
Площ	41 290 km² (на 132-ро място)
Столица	Берн
Най-голям град	Цюрих
Официален език	немски език италиански език френски език романш
Население (2006)	7 507 300 (на 96-то място)
Гъстота на нас.	216 души/km²
Управление
Форма	Федерална република
История
Независимост — Обявена — Призната	Вечен съюз 1 август 1291 24 октомври 1648
Икономика
БВП (ППС, 2005)	230,1 млрд. $ (на 36-то място)
БВП на човек (ППС)	30 725 $
Валута	швейцарски франк (CHF)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	ch
Телефонен код	41
ITU префикс	SUI
Официален сайт	www.admin.ch/gov/de/start.html
Швейцария в Общомедия

Швейцария (официално наименование Конфедерация Швейцария) е малка вътрешноконтинентална конфедерация в Централна Европа. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток. Швейцария от много отдавна държи на своя неутралитет, като не е участвала в международни конфликти от 1815 г. На територията ѝ са разположени седалищата на редица международни организации, включително Червения кръст и Световната търговска организация. Столицата на страната е Берн, а други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева и Базел.

Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) - CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта й е 41 749 км², от които 39 996 км² суша и 1 753 км² водна площ.

История

Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 700 години, слагащи ги вероятно сред световно най-старите оцелели републики.

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона - Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска Империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната Харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16-и век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна - поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи "Старата Федерация" от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията - и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е в следствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи "Старата Федерация" са споменавани първи.

Държавно устройство

Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни палати - Национален съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години, и Съвет на кантоните. Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветника в него има желание, мандатът му може да бъде продължен. Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството, длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто протоколна. Щвейцария се слави още с пряката си демокрация на управление. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година , под формата на допитване за приемане или отхвърляне на особенно важни за страната позиции в национален или международен план.

Административно деление

Швейцария е разделена на 26 кантона,но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 г. През всички войни в съвременната история Швейцария пази неутралитет, но всички мъже в страната задължително се подготвят за военна служба.

Природа

Територията на Швейцария, снимана от спътник

Гледка

Географски данни

Швейцария е страна без излаз на море. Нейната територия включва три природни региона:

• Планините Юра на север,
• Швейцарското плато в центъра,
• Планините Алпи на юг, които заемат 61 % от цялата територия на Швейцария.

Платото се намира в низина, но по-голямата му част е разположена на повече от 500 м над морското равнище. Състоящите се от гористи хребети (до 1600 м) младонагънати планини Юра продължават и във Франция и Германия. Най-високият връх на Алпите в Швейцария е върхът Дюфор (4634 м). Най-големите реки там са Рона и Рейн. Страната е богата на езера.

Около 30 % от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и източник на топлина.

Стопанство

Швейцария е една от най-богатите страни в Европа въпреки липсата на природни богатства и обработваеми земи. Нейните богатства са банкерството, туризмът и промишлеността. Тя произвежда сирене, шоколад, лекарства, машини, часовници. Също така се произвеждат висококачествени зъболекарски инструменти и измервателни уреди.

Население

Виж Списък на градовете в Швейцария по население

Населението на Швейцария е около 7 489 370 души (юли 2005), а средната му гъстота - около 176 д./km². Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти една трета - в Италия. От началото на XX в. населението на Швейцария се е удвоило - от 3,3 милиона през 1900 г. до 7,59 милиона през 2007 г. Нарастването на населението достига своя пик през периода 1950-1970 г. След 1981 г. този процес става по-бавен и населението расте главно поради големия брой чужденци, които се заселват в страната. През 2005 г. очакванията за продължителността на живота на жените са за 82,8 години, а за мъжете - 77,2 години. Детската смъртност през 2005 г. е 0,44 %.

В страната има 4 официални езика – немски, говорен от 64% от населението в северните и централните части, френски, говорен от 19% от жителите на запад, италиански, говорен от 8% от населението на юг и реторомански, говорен от малък брой хора (<1% от жителите) в югоизточния кантон Граубюнден.

Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 47,6% от населението, 44,3% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.

Финанси

Швейцария е най-богатата страна в света и един от най-важните банкови и финансови центрове в света (Цюрих е третият световен валутен пазар - след Ню Йорк и Лондон). В страната функционират около 4 000 финансови институти, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35-40 % от световното управление на собствеността и имуществото на частните и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29 % от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%).Швейцарската валута има златно покритие в размер на 130/100.

Култура

Страната също е наричана страната на шоколада заради многото шоколад, който произвежда.

Външни препратки

• Официален сайт на парламента на Швейцария

• Шаблон:De икона "Im Grossen Plan der Geschichte..." Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien, Wenzeslav Konstantinov, "Bild und Begegnung", Basel & Frankfurt a. M., 1996