Европейски съюз: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 105: | Ред 105: | ||
Функционирането на ЕС се осъществява от неговите институции и др. органи, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е [[Европейската комисия]], която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на Европейския съюз]] (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, [[Европейски съвет|Европейският съвет]], състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие. |
Функционирането на ЕС се осъществява от неговите институции и др. органи, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е [[Европейската комисия]], която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на Европейския съюз]] (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, [[Европейски съвет|Европейският съвет]], състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие. |
||
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, [[стоки]], [[услуги]] и [[капитал]]и. Съюзът поддържа обща политика по отношение на [[търговия]]та, [[земеделие]]то, [[риболов]]а, [[околна среда|околната среда]], защита на потребителите, [[транспорт]]а, [[ |
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, [[стоки]], [[услуги]] и [[капитал]]и. Съюзът поддържа обща политика по отношение на [[търговия]]та, [[земеделие]]то, [[риболов]]а, [[околна среда|околната среда]], защита на потребителите, [[транспорт]]а, [[енергетика]]та и др. ЕС има изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и др. |
||
В световен икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния брутен световен продукт. |
В световен икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния брутен световен продукт. |
Версия от 03:35, 22 март 2010
Тази статия, свързана с Европейския съюз, се нуждае от редактиране поради влизането в сила на Лисабонския договор. Премахнете този шаблон след нанасянето на необходимите промени. |
Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави.
Европейският съюз е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави в рамките на предоставените му от последните компетенци. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.
Европейският съюз е междунардона организация без аналог (sui generis). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове и държавите-членки нямат повече правото да приемат свои актове в тези области. В други области ЕС притежава споделена с държавите-членки компетентност. В тези области на споделена компетентност държавите-членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.
Функционирането на ЕС се осъществява от неговите институции и др. органи, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на търговията, земеделието, риболова, околната среда, защита на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС има изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и др.
В световен икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния брутен световен продукт.
История
Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.
Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на работника във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя тази идея на 9 май 1950 (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалната идея на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрола на военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951, а влиза в сила през юли 1952.
Впоследствие общността се разраства със създаването на нови две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957, влезли в сила на 1 януари 1958 г. С договора от Маастрихт от 1992 г. официално е създаден Европейският съюз (ЕС). При учредяването си Европейският съюз се основава на вече съществуващите Европейски общности:Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз (в сила до 31.11.2009 г.) са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и в последствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждането на гражданство на Съюза, създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и превенцията и борбата с престъпността. Съществуващата до този момент Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на "Европейска общност", е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.
На 1.12.2009 г. влиза в сила Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., по силата на който Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.
Статут на ЕС до влизането в сила на Договора от Лисабон
За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба, обединени под общ покрив. Съгласно този модел Европейските общности са първият стълб от тази храмова стуктура. Вторият и третият стълб представляват форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в Договора от Маастрихт, а именно "Обща политика в областта на външните работи и сигурността" (дял V от ДЕС) и "Полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела" (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на Съюза (общите разпоредби на ДЕС). Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането му в сила, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност (ДЕО).
Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, към момента на своето учредяване до влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертан междуправителствен характер.
От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.
Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза - Европейските общности, който има наднационален характер.
За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем Съд на Европейския съюз). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.
На 13 октомври 2004 европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни-членки. Но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Холандия през пролетта на 2005 проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да бъде премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на европейската конституция.
Държави-членки и кандидатки
Настоящи държави-членки
В момента Европейският съюз има 27 държави-членки. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 490 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и третата по население (след Китай и Индия) страна в света.
От основаването на ЕС от 6 държави през 1952 до този момент 21 други страни са се присъединили към съюза:
Година | Държава |
---|---|
1957 | Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Холандия (основателки) |
1973 | Дания, Ирландия, Обединено Кралство |
1981 | Гърция |
1986 | Португалия, Испания |
1990 | Източна Германия се обединява със Западна Германия и става част от ЕС |
1995 | Австрия, Финландия, Швеция |
2004 | Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия |
2007 | България, Румъния |
Бележка:
- Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
- Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 и напуска Европейската общност през 1985 след проведен референдум.
Специални територии на Европейския съюз
Някои части на територията на страните-членки на Европейския съюз поради своята географска отдалеченост или специално разположение, също така и някои от владенията на страните-членки имат специален статус по отношение прилагането правните норми на ЕС.
Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.
Преговаряни разширения
В Момента има три държави които са получили статуса на официална страна кандидатка за членство в ЕС. Това са:
- Хърватия - Започва преговорния процес за присъединяване към ЕС през октомври 2005. Стреми се да се присъедини към ЕС до 2014.
- Република Македония - статус признат от 17 декември 2005, под името Бивша Югославска Република Македония, но все още не започнала присъединителния процес.
- Турция - Опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963, но Турция започна реални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005. Този процес е отворен, т.е. водят се проговори без да е дадена ясната перспектива за членство в съюза. След тази първа фаза трябва да започне и същинските преговори за членство. Повечето анализатори считат, че до присъединяването на Турция към Европейския съюз ще мине поне едно десетилетие. В същото време тя е изправена пред опозицията на голям брой страни членки (най-вече на Франция и Германия), които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския съюз.
Както държавите получили статуса на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави-членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.
Потенциални разширения
През 2003 година ЕС взема на срещата на високо равнище в Солун решението за европейска перспектива на всички западно-балкански държави, като едно евентуално приемане зависи от самите потенциални кандидатки, както и от изпълнението и прилагането на копенхагенските критерии.
Държавите, които имат потвърдена европейска перспектива, са: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово.
Институции на Европейския съюз
Основни институции на ЕС
В рамките на Европейския съюз функционират четири институции, които имат обща компетентност и вземат общозадължителни решения:
- Европейски парламент - представлява европейските граждани
- Европейски съвет - определя основната посока на развитие и приоритетите на ЕС
- Европейска комисия - изпълнителната институция на ЕС
- Съвет на Европейския съюз (или Съвет на министрите) - представлява правителствата на държавите-членки
- Съд на Европейския съюз[2] - контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС
- Европейска централна банка[3]
- Европейска сметна палата[4] - контролира бюджета на ЕС
Органи на ЕС
Финансови органи
- Европейска система на централните банки и Европейска централна банка - отговарят за финансовата политика на евространите и страните извън еврозоната.
- Европейска инвестиционна банка - отговаря за финансирането на инвестиционни проекти
- Европейски инвестиционен фонд - отговаря за финансирането на инфраструктурни проекти
Консултативни органи
- Европейски икономически и социален комитет - представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС
- Комитет на регионите - представлява регионалните и местни власти
- Научен и технически комитет на Евратом - консултативен орган за контрол на работата с радиоактивни материали (изследвания и експлоатация) и за изработване на единни стандарти за защита при работа с йонизиращи лъчения
- Агенция на Евратом - контролира добива на радиоактивни руди и други материали и търговията с тях на територията на Съюза
- Европейски омбудсман
Децентрализирани агенции
За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции, създадени от Европейския съюз или от Европейската общност
Седалище на европейските институции
ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:
- Брюксел - седалище на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, познат още като Съвет на министрите, и на комисиите на Европейския парламент. Европейската комисия също така провежда тук своите срещи на комитетите и кратките си сесии.
- Страсбург — седалище на Европейския парламент и място за среща на ежегодната дълга пленарна сесия, продължаваща дванайсет седмици.
- Люксембург - седалище на Европейската инвестиционна банка и Съда на Европейския съюз.
- Франкфурт - седалище на Европейската централна банка.
Икономика
От своето създаване ЕС предлага единен икономически пазар на територията на своите страни-членки. Към настоящия момент 16 страни, които са членки на еврозоната, използват единна валута. Европейският пазар, като единна икономика, създава през 2008 г. Брутен вътрешен продукт (БВП) от около $18,39 трилиона, което е над 22% от световния икономически продукт. ЕС е най-големият износител на стоки,[5] вторият най-голям вносител[6] и най-големият търговски партньор за някои големи страни като Индия и Китай.[7] ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните еврофондове.
170 от 500-те най-големи в света компании (по Форчън Глобал 500) са с главни седалища в ЕС.[8] През май 2007 безработицата в ЕС се запазва 7%, докато инвестициите са 21,4% от БВП, а инфлацията 2,2%. Съществува голяма разлика в годишния доход на глава от населението на отделните страни-членки, която варира от US$7 000 до US$69000.[9]
Вътрешен пазар
Две от първоначалните цели на Европейската икономическа общност са създаване на общ пазар, наречен впоследствие единен пазар, а понастоящем вътрешен пазар и създаване на митнически съюз между страните членки. Единният пазар включва включва: свободно движение на стоки, капитал, хора и услуги на територията на ЕС, а митническия съюз: създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки на страни, извън Общността (днес Съюза). След като стоките се допуснат на европейския пазар, те не могат да бъдат обект на митнически тарифи, дискриминационни такси или квоти за внос, докато пътуват между държавите-членки. Страните, които не членуват в ЕС, като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария участват на единния пазар, но не и в митническия съюз. Около половината от търговията в ЕС е хармонизирана със законодателството на ЕС.
Държави членки | БВП (PPP) милиони инт.долари |
БВП (PPP) на жител инт.долари |
БВП (номинален) на жител инт.долари |
---|---|---|---|
Европейски Съюз | 14 712 369 | 27 894 | 30 937 |
Люксембург | 35 194 | 76 025 | 91 927 |
Ирландия | 191 694 | 45 135 | 57 163 |
Дания | 203 502 | 37 399 | 54 474 |
Австрия | 298 683 | 36 189 | 41 266 |
Финландия | 179 141 | 34 162 | 41 542 |
Белгия | 353 326 | 33 908 | 39 331 |
Холандия | 549 674 | 33 079 | 42 763 |
Великобритания | 2 004 461 | 32 949 | 41 960 |
Германия | 2 698 694 | 32 684 | 36 779 |
Швеция | 296 715 | 32 548 | 44 454 |
Франция | 1 988 171 | 31 377 | 37 417 |
Италия | 1 791 006 | 30 383 | 33 078 |
Испания | 1 203 404 | 28 810 | 31 727 |
Гърция | 274 493 | 24 733 | 24 030 |
Словения | 49 062 | 24 459 | 18 346 |
Кипър | 19 692 | 23 419 | 22 046 |
Малта | 8 447 | 21 081 | 14 598 |
Португалия | 217 892 | 20 673 | 19 288 |
Чехия | 210 418 | 20 539 | 15 186 |
Естония | 25 796 | 19 243 | 12 933 |
Унгария | 190 343 | 18 922 | 10 914 |
Словакия | 101 220 | 18 705 | 11 307 |
Литва | 53 400 | 15 700 | 8 010 |
Полша | 547 000 | 14 300 | 7 940 |
Латвия | 32 700 | 14 200 | 7 630 |
България | 90 758 | 11 500 | 4 075 |
Румъния | 218 926 | 10 152 | 6 338 |
Страни кандидатки: | |||
Турция | 653 298 | 8 839 | 5 417 |
Хърватия | 61 804 | 13 923 | 10 559 |
Република Македония | 17 902 | 8 738 | 3 040 |
Потенциални кандидати: | |||
Босна и Херцеговина | 25 505 | 6 884 | 2 774 |
Албания | 18 329 | 6 259 | 3 175 |
Сърбия | 47 770 | 6 112 | 3 700 |
Черна гора | 2 412 | 3 800 | 1 784 |
Население
Град | Население (2006) |
Плътност |
Метрополис (2005) |
---|---|---|---|
Лондон | 7 556 900 | 4 761 | 13 945 000 |
Берлин | 3 429 900 | 3 845 | 5 000 000 |
Мадрид | 3 213 721 | 5 293 | 7 061 748 |
Рим | 2 726 539 | 2 118 | 3 700 000 |
Париж | 2 188 500 | 24 948 | 12 672 000 |
Виж още: Списък на градовете в ЕС по население
Населението на 27-те държави-членки на ЕС наброява около 499 628 529 души към януари 2009 г.
Населението на Съюза представлява 7.3% от това на целия свят, въпреки това то се побира на едва 3% от световната суша. ЕС е един от най-гъсто населените райони в света със своите 114 д/km². Около 80% живеят в градове, а една трета в градове с над 1 млн. население. Тук се намират 16 града с население над един милион. В ЕС има най-много глобални градове, отколкото във всеки друг регион.
Официални езици
В Европейския съюз са приети 23 официални езика, наричани още "работни"[10]. Те са (по азбучен ред, изписвани на латиница): български, чешки, датски, немски, английски, естонски, финландски, ирландски, френски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски, холандски и румънски. Важните документи, като законодателството, се превеждат на всички официални езици. Европейският парламент осигурява превод на всички езици на всичките документи по време на своите пленарни заседания.[11] Не всички документи, издавани от ЕС, обаче, се превеждат на всичките 23 езика. Институциите на ЕС имат правото да избират за вътрешни цели свои собствени езикови разпоредби. Например, Европейската комисия използва за работни при вътрешната си дейност три езика — английски, немски и френски. Другите езици ЕК използва само при нужда да информира и комуникира със съответната страна.
Религия
По данни на официалното допитване от 2005 г., 52 % от населението на ЕС вярват в съществуването на Бог, 27 % допускат съществуването на свърхестествена „духовна жизнена сила“, а 18 % не вярват в Бога.[12]
Източници
- ↑ Символите на ЕС > Обединен в многообразието
- ↑ Лисабонският договор променя предишното наименовеание Съд на Европейските общности на Съд на Европейския съюз
- ↑ Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
- ↑ Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
- ↑ Rank Order - Exports // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 21 August 2007.
- ↑ Rank Order - Imports // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 21 August 2007.
- ↑ China now EU's biggest import market // People's Daily Online, 31 January 2007. Посетен на 22 July 2007.
- ↑ Fortune Global 500: Countries // CNN, 23 July 2007. Посетен на 24 August 2007.
- ↑ European Union // World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 13 March 2009.
- ↑ http://europa.eu/languages/bg/document/59#1
- ↑ EuroparlTV, официалната уебтелевизия на Европейския парламент, е на разположение на всички официални езици
- ↑ Social values, Science and Technology. Directorate General Research, European Union, 2005. с. pp 7–11.
Външни препратки
Официални:
Справочни:
|
Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA