Тутраканска битка: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: it:Battaglia di Turtucaia |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| повод = |
| повод = |
||
| територия = |
| територия = |
||
| резултат = победа на |
| резултат =решителна победа на България |
||
| страна1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]][[България]]<br>[[Картинка:Flag of the German Empire.svg|20px|border]][[Германска империя]] |
| страна1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]][[България]]<br>[[Картинка:Flag of the German Empire.svg|20px|border]][[Германска империя]] |
||
| страна2 = [[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]][[Румъния]] |
| страна2 = [[Картинка:Flag of Romania.svg|20px|border]][[Румъния]] |
Версия от 20:41, 9 октомври 2011
Тутраканска битка | |||
Първа световна война | |||
"Битката за Тутракан" от Димитър Гюдженов | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 2 септември - 6 септември 1916 | ||
Място | Тутракан | ||
Резултат | решителна победа на България | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Тутраканската битка (известна още като Тутраканска операция) е сражение през Първата световна война (1915-1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа.
През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи.
След това следва Първата национална катастрофа. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта на 1-2 километра един от друг, две отбранителни линии, землени и бетонни укрепления, оръдия, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотна румънска дивизия с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Тя иска да си върне загубените изконни територии, на които пръв е стъпил хан Аспарух. Българите изправят 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея”.
В битката загиват 8000 души, от които 1800 българи. Сред загиналите от българска страна има значителна част офицери. Мястото на сражението днес е военно гробище и един от Стоте национални туристически обекта.
Галерия
-
Паметник на ген. Пантелей Киселов, ръководител на сражението
-
Национален мемориал "Военно гробище" край Тутракан