Цигани: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахната редакция 4617503 на 85.118.193.147 (б.); форматиране: А|АБ (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
|група=Цигани |
|група=Цигани |
||
|картинка=[[Картинка:Tsigganes-Greek Roma-Gypsies.jpg|200px]]<br>Цигански момичета от Централна Източна [[Гърция]]. |
|картинка=[[Картинка:Tsigganes-Greek Roma-Gypsies.jpg|200px]]<br>Цигански момичета от Централна Източна [[Гърция]]. |
||
|брой= |
|брой= 4 - 5 милиона |
||
|по_места= |
|по_места= |
||
[[Албания]]: 10 000 - 120 000<ref>{{cite web | last = Koinova| first = Maria| year = 2000| url = http://www.greekhelsinki.gr/pdf/cedime-se-albania-roma.doc| title = Roma of Albania| format = DOC| pages = 7| publisher = Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe| accessdate = 11 юли| accessyear = 2010}}</ref><br> |
[[Албания]]: 10 000 - 120 000<ref>{{cite web | last = Koinova| first = Maria| year = 2000| url = http://www.greekhelsinki.gr/pdf/cedime-se-albania-roma.doc| title = Roma of Albania| format = DOC| pages = 7| publisher = Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe| accessdate = 11 юли| accessyear = 2010}}</ref><br> |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
|религии=[[Християнство]], [[Ислям]] |
|религии=[[Християнство]], [[Ислям]] |
||
|езици=[[Цигански език|Цигански]], местни езици и диалекти |
|езици=[[Цигански език|Цигански]], местни езици и диалекти |
||
|сродни=[[Доми]], |
|сродни=[[Доми]], [[Домба]], [[Люли]], [[Европа|Европейци]] и [[Индо-арийци]]. |
||
}} |
}} |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
[[Image:Movimiento gitano.jpg|thumb|left|200px|]] |
[[Image:Movimiento gitano.jpg|thumb|left|200px|]] |
||
[[Image:Eurogipsy.PNG|thumb|left|200px|]] |
[[Image:Eurogipsy.PNG|thumb|left|200px|]] |
||
Названието „цигани“ явно произхожда от гръцкото ''αθίγγανοι'' (''асингани''),<ref name="Кенрик">Кенрик, Д. (2001). ''Циганите. Исторически речник''. София: Изд. „Отечество“, ISBN 9549878090</ref><ref name="Crowe">Crowe, David M. (1996). ''A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia.'' Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.</ref> което означава 'недосегаеми'.<ref>Chapman, J. (1911). ''Melchisedechians.'' In ''[http://www.newadvent.org/cathen/10157a.htm The Catholic Encyclopedia.]'' New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 2, 2012 from [http://www.newadvent.org New Advent]</ref> Така [[Византийци|византийците]] наричали [[Фригия|фригийската]] [[монархианство|монархическата]] [[ерес]] на [[мелхиседекяни |
Названието „цигани“ явно произхожда от гръцкото ''αθίγγανοι'' (''асингани''),<ref name="Кенрик">Кенрик, Д. (2001). ''Циганите. Исторически речник''. София: Изд. „Отечество“, ISBN 9549878090</ref><ref name="Crowe">Crowe, David M. (1996). ''A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia.'' Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.</ref> което означава 'недосегаеми'.<ref>Chapman, J. (1911). ''Melchisedechians.'' In ''[http://www.newadvent.org/cathen/10157a.htm The Catholic Encyclopedia.]'' New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 2, 2012 from [http://www.newadvent.org New Advent]</ref> Така [[Византийци|византийците]] наричали [[Фригия|фригийската]] [[монархианство|монархическата]] [[ерес]] на [[мелхиседекяни]]те.<ref name="ImNinalu-Myths">{{Citation | url = http://www.imninalu.net/Roma.htm | title = Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti. | publisher = www.ImNinalu.net | author = Sándor Avraham | accessdate = 02.01.2011}}</ref> Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между ромския закон относно не-ромите (''гаджé'') и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.<ref name="ImNinalu-Myths" /> Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.<ref name="Кенрик" /> |
||
'''Роми''' е [[български език|българизирана]] форма на ''ромá'', самоназванието<ref name = We-Are-the-Romani-People-Pg-XIX> |
'''Роми''' е [[български език|българизирана]] форма на ''ромá'', самоназванието<ref name = We-Are-the-Romani-People-Pg-XIX> |
Версия от 07:10, 24 февруари 2012
Цигани | |
Цигански момичета от Централна Източна Гърция. | |
Общ брой | 4 - 5 милиона |
---|---|
По места | Албания: 10 000 - 120 000[1] България:325 908 (2011)[2]; 313 000 (1992)[3]; Независими източници посочват бройки между 700 000 - 800 000[4] |
Език | Цигански, местни езици и диалекти |
Религия | Християнство, Ислям |
Сродни групи | Доми, Домба, Люли, Европейци и Индо-арийци. |
Цигани в Общомедия |
Цигани (от гръцки αθίγγανοι, асингани — 'недосегаеми', като съвременната форма е αθίγγανος) е събирателно название на няколко близки етнически групи. Те нямат държава и преобладаващо население в определени региони и са разпръснати неравномерно основно по Европа (особено на Балканите). Смята се, че са с произход от териториите на днешните държави Индия и Пакистан. Някога номади, сега са в по-голямата си част уседнали.
Увод
Названието „цигани“ явно произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[22][23] което означава 'недосегаеми'.[24] Така византийците наричали фригийската монархическата ерес на мелхиседекяните.[25] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между ромския закон относно не-ромите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[25] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[22]
Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието[26] на част от циганите, което означава хора (в противовес на гаджé, всички нецигани). Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи (т.е. египтяни, на гръцки γύφτος, на английски gypsy). Среща се и формата арапи (от Арабия). [Според Речника на чуждите думи в българския език,Наука и изкуство, София, 2003г: Ром означава Циганин (названието е прието от представители на този етнос на първия им конгрес през 1971г)] Те са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
Говорят ромски език (романо чхиб), най-близко свързан с езиците панджаби и потохари. На ромски думата ром означава "мъж, съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
Освен "роми" в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като „румънски цигани“, но не и като роми, тъй като не говорят ромски. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.
Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“
Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира „циганин“ като дума с пейоративен смисъл, от 90-те години на 20 век в медийното пространство на България се наложи стереотипът, че традиционното наименование „цигани“ има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование „роми“. Всъщност, както в България, така и в повечето европейски страни обичайното име си остава „цигани“: на френски: tzigane; на чешки: cikani или romové; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: τσιγγάνοι; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: çingene.
Ранни цигански миграции
Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (евталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.
През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни[27].
Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[28]
В България
Според най-разпространената версия, в България циганите идват през 11-12 век през Византия. Някои автори (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов) приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили „атцингани“ заедно с павликяните от Мала Азия. Докато до този момент тяхното присъствие е изключително незабележимо, то по-масовото им заселване по българските земи става със завладяването на България от Османската империя, когато те идват заедно с турските завоеватели.[източник?]
Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.
Личности
В България:
- Професор Доктор Александър Чирков, Сърдечен Хирург
- Руси Забунов,Основател на Първата Циганска Организация
- доц. Христо Кючуков
- Усин Керим, поет
- Сали Ибрахим, поетеса
- Радослав Димитров - Бадуля, художник
- Сюлейман Сеферов, художник
- Кеазим Исимов, художник
- Васко Василев(скулптор)
- Яшар Маликов, съставител на „Циганско-български речник“
- Тома Томов, депутат
- Ибро Лолов, акордеонист
- Венцислав Такев, цигулар
- Юри Юнаков, саксофонист
- Софи Маринова, певица
- Бонка Илиева-Бони, певица
- Азис, певец
- Юлия Бикова, певица
- Сашо Роман, певец
- Савчо Савчев, журналист
- Васил Чапразов, поет и журналист, "Дром дромендар", "О Рома"
- Христо Христов, поет и журналист
- Иляз Алиев, футболист
- Ружди Керимов, футболист
- Мариян Огнянов, футболист
- Борис Георгиев, боксьор
- Серафим Тодоров, боксьор
- Мартин Асенов, общественик и Председател на МРО-България
- Светлин Райков, общественик и организатор на Ромски НПО-та в България
По света:
- Кибарие (Kibariye), турска певица
- Джанго Райнхарт (Django Reinhardt), белгийски джазмен
- Джипси Кингс (Gipsy Kings), музикална група от Испания
- Лойко, музикална група от Русия
- Есма Реджепова (Esma Redžepova), македонска певица
- Шабан Байрамович (Saban Bajramovic), сръбски певец
- Мухарем Сербезовски, Сърбия — певец
- Шабан Шаулич, Сърбия — певец
- Романо Дром (Romano Drom), музикална група от Унгария
- Парно граст (Parno graszt), музикална група от Унгария
- Кали Яг (Kalyi Jag), музикална група от Унгария
- Ливия Ярока (Lívia Járóka), унгарски политик, евродепутат
- Оркестър Кочани (Kočani Orkestar), музикална група от Република Македония
- Пако де Лусия (Paco de Lucía), испански музикант
- Тони Гатлиф (Toni Gatlif), френски режисьор
- Тараф де Хайдукс (Taraf de Haïdouks), музикална група от Румъния
- Фанфаре Чокарлия (Fanfare Ciocârlia), музикална група от Румъния
- Хоакин Кортес (Joaquín Cortés), испански танцьор
- Чарли Чаплин, британски актьор, режисьор
- Гогол Бордело, пънк група
Вижте също
Бележки
- ↑ Koinova, Maria. Roma of Albania (DOC) // Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe, 2000. с. 7. Посетен на 11 юли 2010.
- ↑ (преброяване от 2001)
- ↑ България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria - Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
- ↑ United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe
- ↑ а б Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448
- ↑
Испания: Ок. 600 000–800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ. - ↑ Според преброяване от 2002
- ↑ Полша: Ок. 15 000–50 000 в началото на 90-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
- ↑ Според [1]
- ↑ По данни на Световната банка([2]) и Международната асоциация за статистика ([3]).
- ↑ Русия: Преброяване от 2002 отчита 182 766 души.
- ↑ http://www.stat.gov.rs/zip/esn31.pdf
- ↑ По данни на ЦРУ.
- ↑ http://romove.radio.cz/en/article/18158
- ↑ international Romani Studies Network: "Reaching the Romanlar — A Feasibility Study Report", Istanbul, 2006, стр. 13. Достъпно чрез [4]
- ↑ SERİN, Ayten. AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER // Hürriyet, 2005-05-08. Посетен на 2006-09-23.
- ↑ Украйна: Преброяване от 2001 отчита 47 587 души
- ↑ Унгария: Ок. 500 000 през 80-те, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
- ↑ http://www.euractiv.com/en/security/situation-roma-france-crisis-proportions-report/article-150507
- ↑ Според данни на ЦРУ.
- ↑ Според преброяване от 2001.
- ↑ а б Кенрик, Д. (2001). Циганите. Исторически речник. София: Изд. „Отечество“, ISBN 9549878090
- ↑ Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.
- ↑ Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 2, 2012 from New Advent
- ↑ а б Sándor Avraham. Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti.. www.ImNinalu.net, http://www.imninalu.net/Roma.htm, посетен на 2 януари 2011
- ↑ We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 2008-07-31.
- ↑ Dossier: Sinti, Roma und Fahrende // sf.tv. Schweizer Radio und Fernsehen, 19 февруари 2008. Посетен на 27 септември 2011. (на немски)
- ↑ ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW
Източници
- Известни ромски личности по света
- Смесените бракове - модел на етническа и религиозна толерантност - Пашова, 2004
- Статии от Алексей Пампоров, Институт по Социология при БАН
- Илона Томова (1995) Циганите в преходния период. София: IMIR
- Алексей Пампоров (2004) Ромското семейство - аспекти на всекидневието. София: Ефект
- Виртуална библиотека "Студии Романи"
- Алексей Пампоров (2006) Ромското всекидневие в България. София: Международен център за изследване на малцинствата и културните
взаимодействия]
Външни препратки
Документи:
- Специализирана библиотека с архив "Студии Романи"
- Шаблон:En икона Европейски център за правата на ромите
Култура:
- Шаблон:En икона Ромско езикознание и ромски език, проект на Манчестърския университет
- Шаблон:En икона Циганите в киното: „Срещал съм и щастливи цигани“ (Александър Петрович, 1967), „Таборът отива към небето“ (Емил Лотеану, 1975), „Циганско време“ (Емир Кустурица, 1988), „Фламенко“ (Карлос Саура, 1995), „Черната лястовица“ (Георги Дюлгеров, 1997), „Лудият чужденец“ (Тони Гатлиф, 1997), „Идвам“(Тони Гатлиф, 2000), „Лейди Зи“ (Георги Дюлгеров, 2005), „Маймуни през зимата“ (Милена Андонова, 2006) и много други
- Шаблон:En икона Фестивалът в Гуча, Сърбия и Черна гора, най-големият международен фест за цигански духови изпълнители