16 януари

Шаблон:МесецЯнуари 16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 349 дни до края на годината (350 през високосна).

Събития

• 27 г. пр.н.е. — Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с титлата Август императора Гай Юлий Цезар Октавиан.
• 927 г. — Кордоба (в дн. Испания) е обявена за халифат.
• 1547 г. — Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.
• 1556 г. — Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки имеприята на две части, в полза на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.
• 1581 г. — Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия, приемайки закони против католицизма.
• 1593 г. — Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.
• 1707 г. — Шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия, с което се създава Великобритания.
• 1724 г. — Петър I забранява в Русия браковете по принуда.
• 1881 г. — Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав.
• 1908 г. — Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.
• 1909 г. — Експедицията на Ърнест Шакълтън установява местонахождението на магнитния южен полюс.
• 1915 г. — Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов.
• 1920 г. — В САЩ е въведен, така наречения, сух режим.
• 1920 г. — В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите.
• 1920 г. — Страните от Антантата преустановяват търговската блокада на СССР.
• 1963 г. — СССР обявява, че притежава водородна бомба.
• 1969 г. — Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз, година по-рано.
• 1970 г. — Полковник Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия.
• 1979 г. — В Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е обявена за ислямска република.
• 1992 г. — С мирен договор се поставя край на 12-годишната гражданска война в Салвадор, взела 75 000 жертви.
• 2000 г. — За президент на Чили е избран Рикардо Лагос.
• 2005 г. — 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната майка на планетата.

Родени

• 1728 г. — Николо Пичини, италиански композитор († 1800 г.)
• 1749 г. — Виторио Алфиери, италиански поет и драматург († 1803 г.)
• 1831 г. — Йован Ристич, сръбски политик († 1899 г.)
• 1838 г. — Франц Брентано, германски психолог и философ († 1917 г.)
• 1853 г. — Андре Мишлен, френски предприемач († 1931 г.)
• 1867 г. — Викентий Вересаев, руски писател († 1945 г.)
• 1890 г. — Асен фон Хартенау, граф Хартенау († 1965 г.)
• 1901 г. — Фулхенсио Батиста, кубински диктатор († 1973 г.)
• 1904 г. — Димитър Добрев, български писател († 1985 г.)
• 1931 г. — Йоханес Рау, президент на Германия († 2006 г.)
• 1933 г. — Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка († 2004 г.)
• 1934 г. — Мерилин Хорн, американска оперна певица
• 1936 г. — Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор
• 1939 г. — Биньо Иванов, български поет († 1998 г.)
• 1946 г. — Кабир Беди, индийски актьор
• 1947 г. — Валентин Чернев, български поет
• 1948 г. — Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор
• 1952 г. — Майкъл Чорни, руски бизнесмен
• 1953 г. — Иван Петрушинов, български актьор
• 1953 г. — Росен Елезов, български режисьор

  

  Кейт Мос

• 1955 г. — Джери Лененджър, американски астронавт
• 1957 г. — Иван Черкелов, български режисьор и сценарист
• 1959 г. — Шаде Аду, британска певица от Нигерия
• 1962 г. — Христо Марков, български депутат
• 1966 г. — Алек Попов, български писател
• 1968 г. — Бойко Пенчев, български писател, преводач, журналист
• 1968 г. — Дейвид Чокачи, американски актьор
• 1970 г. — Снежина Петрова, българска актриса
• 1974 г. — Кейт Мос, английски модел
• 1976 г. — Андреана Николова, българска оперна певица
• 1979 г. — Алия, американска поп-певица († 2001 г.)
• 1981 г. — Боби Замора, английски футболист
• 1981 г. — Соня Немска, българска поп-фолк певица
• 1982 г. — Тунджай Шанлъ, турски футболист
• 1983 г. — Емануел Погатец, австрийски футболист
• 1985 г. — Маркош да Силва, бразилски футболист
• 1986 г. — Айша, латвийска певица

Починали

• 1794 г. — Едуард Гибън, британски историк (* 1737 г.)
• 1798 г. — Джон Далинг, британски военен (* 1731 г.)
• 1891 г. — Лео Делиб, френски композитор (* 1836 г.)
• 1901 г. — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник (* 1827 г.)
• 1912 г. — Георг Хайм, немски поет (* 1887 г.)
• 1925 г. — Алексей Куропаткин, руски военачалник (* 1848 г.)
• 1927 г. — Йован Цвиич, сръбски географ и учен (* 1865 г.)
• 1928 г. — Велимир Прелич, сръбски юрист (* 1884 г.)
• 1942 г. — Карол Ломбард, американска актриса (* 1908 г.)
• 1947 г. — Андрей Шкуро, офицер (* 1887 г.)
• 1950 г. — Густав Круп фон Болен унд Халбах, немски индустриалец (* 1870 г.)
• 1954 г. — Михаил Пришвин, руски писател (* 1873 г.)
• 1957 г. — Артуро Тосканини, италиански диригент (* 1867 г.)
• 1962 г. — Иван Мещрович, хърватски скулптор (* 1883 г.)
• 1990 г. — Влади Симеонов, български диригент (* 1912 г.)
• 1992 г. — Димитър Казаков, български художник (* 1933 г.)
• 1995 г. — Георги Костов, български писател(* 1940 г.)
• 2001 г. — Лоран-Дезире Кабила, президент на Конго (* 1939 г.)
• 2004 г. — Калеви Сорса, министър-председател на Финландия (* 1930 г.)
• 2008 г. — Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония (* 1927 г.)

Празници

• България — Професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита (обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.)
• САЩ — Национален ден за религиозна свобода
• Тайланд — Ден на учителя
• Тамили (народност, населяваща Индия, Шри Ланка, Малайзия, Сингапур и др.) — Фестивал на реколтата