Национален археологически институт с музей: Разлика между версии

Национален археологически
институт с музей
	Национален археологически; институт с музей
	Сградата на музея в София
Местоположение	София, България
Тематика	археология, история
Основан	1892 г.
Обект на БТС	68
Работно време
Лятно работно време	април – октомври ; 10.00 – 18.00 ч.; (почивни дни: без почивен ден)
Зимно работно време	ноември – март ; 10.00 – 18.00 ч.; (почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Директор	доц. д-р Людмил Вагалински
Адрес	ул. "Съборна" №2, София 1000
Телефон	Дир.: (02) 986 76 52; Тел. централа: (02) 988 24 06; Факс: (02) 988 24 05
Сайт	http://www.naim.bg
	Местоположение в София
	Национален археологически; институт с музей в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:18, 15 ноември 2012

Национален археологически музей пренасочва насам. За музея в Мадрид вижте Национален археологически музей (Испания).

Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).

Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2009). ^[1]

През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 - от чуждестранни източници, 3 - от Националния фонд за научни изследвания.^[1]

Структура

Към 2009 година АИМ включва няколко подразделения:^[1]

Научни звена

Секция за праистория
Секция за тракийска археология
Секция за антична археология
Секция за средновековна археология
Секция за нумизматика и епиграфика
Проблемна група за интердисциплинарни изследвания
Филиал в Шумен
Филиал във Велико Търново
Археологически музей
- Отдел Експозиции
- Отдел Фондове

Специализирани звена

Редакционно-издателска група
Научен архив
Административни звена

История

Археологическият музей до 1948 г.

Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки — Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.^[1]

През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела — Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.

Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.^[1]

Директори на Археологическия музей

Български археологически институт

Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС — проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Д. Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. (“Държавен вестник”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.

Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.

Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. "Раковски" № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.

В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на "Известия"-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.

Директори на Българския археологически институт

1920-1940: проф. Богдан Филов
1940-1947: проф. Гаврил Кацаров
1947-1949: акад. Кръстю Миятев

Археологическият институт с музей след 1948 г.

През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.

С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура - днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.^[1]

През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Директори на Археологическия институт с музей

1949-1963: акад. Кръстю Миятев
1963-1970: акад. Димитър Димитров
1971-1978: проф. Дойно Дойнов
1978-1986: акад. Димитър Ангелов
1989-1992: проф. Велизар Велков
1992-1993: проф. Димитър Овчаров
1993-2003: проф. Йорданка Юрукова
2003-2007: проф. Васил Николов
2007-2008: проф. Рашо Рашев
2008-2010: доц. Маргарита Ваклинова
2010- : доц. Людмил Вагалински

Периодични издания

Списание Археология (излиза от 1959)
Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/

Поредици:

Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
Сборник Плиска-Преслав
Сборник Преслав
Проблеми на прабългарската история и култура
Приноси към българската средновековна археология
Царевград Търнов
Studia praehistorica

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Официален сайт // Археологически институт с музей. Посетен на 18 март 2009.

С.Георгиева, В. Велков, Библиография на българската археология (1879-1966), С. 1974.
Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993.
Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - 18.05.2005. София 2005.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Национален археологически институт.

[aim-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Официален сайт // Археологически институт с музей. Посетен на 18 март 2009.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{от пренасочване|Национален археологически музей|музея в Мадрид|Национален археологически музей (Испания)}}
 {{Музей
  | музей = Национален археологически<br/> институт с музей
@@ Ред 4: / Ред 5: @@
  | описание = Сградата на музея в София
  | място = [[София]], [[България]]
  | тематика = [[археология]], [[история]]
  | основан = 1892 г.
  | номер = 68
  | лятно = април – октомври <br> 10.00 – 18.00 ч.
  | почивни-лятно =  без почивен ден
  | зимно = ноември – март <br> 10.00 – 18.00 ч.
  | почивни-зимно = понеделник
  | директор = доц. д-р Людмил Вагалински
  | адрес = ул. "Съборна" №2, София 1000
  | телефон = Дир.: (02) 986 76 52<br/> Тел. централа: (02) 988 24 06<br/> Факс: (02) 988 24 05
  | страница = http://www.naim.bg
  }}
 [[Картинка:National Archaeological Museum of Bulgaria E5.jpg|мини|дясно]]
-'''Археологическият институт с музей''' (АИМ) е [[България|български]] [[научноизследователски институт]] в [[София]], част от структурата на [[БАН|Българската академия на науките]] (БАН). Той включва и Археологически музей - най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата [[Буюк джамия]] (15 век).
+'''Археологическият институт с музей''' (АИМ) е [[България|български]] [[научноизследователски институт]] в [[София]], част от структурата на [[БАН|Българската академия на науките]] (БАН). Той включва и Археологически музей&nbsp;— най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата [[Буюк джамия]] (15 век).
 Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2009). <ref name="aim">{{cite web | url = http://www.naim.bg/main.php?lang=BG| title = Официален сайт| publisher = Археологически институт с музей| accessdate = 18 март| accessyear = 2009}}</ref>
@@ Ред 46: / Ред 47: @@
 == История ==
 === Археологическият музей до 1948 г. ===
-'''Археологическият музей''' е създаден през [[1892]] г., когато основаният през [[1879]] г. Отдел за ценности е отделен от структурата на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Първоначално музеят се нарича '''Народен музей''' и включва 3 сбирки - Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на [[Буюк джамия]] в [[София]], където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на [[18 май]] [[1905]] г. лично от [[княз]] [[Фердинанд I]] и министъра на Просвещението д-р [[Иван Шишманов]]. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния [[Етнографски институт с музей]].<ref name="aim"/>
+'''Археологическият музей''' е създаден през [[1892]] г., когато основаният през [[1879]] г. Отдел за ценности е отделен от структурата на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Първоначално музеят се нарича '''Народен музей''' и включва 3 сбирки&nbsp;— Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на [[Буюк джамия]] в [[София]], където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на [[18 май]] [[1905]] г. лично от [[княз]] [[Фердинанд I]] и министъра на Просвещението д-р [[Иван Шишманов]]. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния [[Етнографски институт с музей]].<ref name="aim"/>
 [[Картинка:NAIM+-1920.jpg|дясно|мини|Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.]]
-През 1909 година музеят е преименуван на '''Народен археологически музей''', като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела - Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм [[БНБ]], за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
+През 1909 година музеят е преименуван на '''Народен археологически музей''', като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела&nbsp;— Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм [[БНБ]], за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
@@ Ред 65: / Ред 66: @@
 === Български археологически институт ===
-'''Българският археологически институт''' е частен научноизследователски институт, основан през ноември [[1920]] г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на '''Българското археологическо дружество''' (основано [[1901]] г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р [[Богдан Филов]], (бивш директор на Народния музей и професор по [[археология]] в [[СУ]]), а за членове на УС - проф. [[Гаврил Кацаров]], проф. [[Йордан Иванов]], д-р [[Рафаил Попов]] и проф. [[Васил Златарски]]. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. [[Анастас Иширков]], [[Стоян Романски]], [[Иван Шишманов]], [[Георги Баласчев]], проф. [[Стефан Бобчев]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Никола Мушмов]], братята Херменгилд и [[Карел Шкорпил]], [[Васил Аврамов]], [[Иван Д. Буров]], проф. [[Янаки Моллов]], и др. ''Законът за Българския археологически институт'' излиза на 16 [[юли]] [[1921]] г. (“''Държавен вестник''”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
+'''Българският археологически институт''' е частен научноизследователски институт, основан през ноември [[1920]] г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на '''Българското археологическо дружество''' (основано [[1901]] г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р [[Богдан Филов]], (бивш директор на Народния музей и професор по [[археология]] в [[СУ]]), а за членове на УС&nbsp;— проф. [[Гаврил Кацаров]], проф. [[Йордан Иванов]], д-р [[Рафаил Попов]] и проф. [[Васил Златарски]]. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. [[Анастас Иширков]], [[Стоян Романски]], [[Иван Шишманов]], [[Георги Баласчев]], проф. [[Стефан Бобчев]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Никола Мушмов]], братята Херменгилд и [[Карел Шкорпил]], [[Васил Аврамов]], [[Иван Д. Буров]], проф. [[Янаки Моллов]], и др. ''Законът за Българския археологически институт'' излиза на 16 [[юли]] [[1921]] г. (“''Държавен вестник''”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
 [[Картинка:B.Arch-Institute-1933.jpg|дясно|мини|Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.]]
@@ Ред 78: / Ред 79: @@
 === Археологическият институт с музей след 1948 г. ===
 През [[1948]] г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
 С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] - днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.<ref name="aim"/>
@@ Ред 103: / Ред 104: @@
 * ''Археологически открития и разкопки'' /ежегодна книжка, от ~1974/
 Поредици:
 * ''Известия на Археологическия институт'' (излиза от 1921)
 * ''Годишник на Археологическия музей'' (излиза от 1906)
@@ Ред 118: / Ред 119: @@
 == Източници ==
 <references />
-* С.Георгиева - В. Велков, ''Библиография на българската археология (1879-1966),'' С. 1974.
+* С.Георгиева, В. Велков, ''Библиография на българската археология (1879-1966),'' С. 1974.
 * [[Иван Венедиков]], ''Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I''. С., 1993.
 * [[Васил Николов]] /ред./, ''Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - 18.05.2005''. София 2005.
-==Външни препратки==
+== Външни препратки ==
 {{commonscat|National Archaeological Museum, Bulgaria|Национален археологически институт}}
 * [http://www.naim.bg/ Официален сайт]